„ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА И ТРУДОВИ СТАНДАРТИ”

Теоретична част

Днес фирмите в България са изправени пред множество трудности и предизвикателства.

От   една   страна   е   продължилата   години   депресия,   а   от   друга   страна   действителността   на

усилващата   се   конкуренция   в   условията   на   глобализация   на   световното   икономическо
пространство. Самата глобализация стана възможна благодарение на невероятното развитие на

информационната технология. Съвременният пазар   трябва да бъде разбиран не като място за
сравнение на продукти, колкото като възможност за конкуренция на потенциали. Всичко това

поставя огромни изисквания пред управлението на всяка организация като цяло. 

Поради това с все по­нарастваща сила се оформя необходимостта от нов модел на развитие

и   управление   на   микроравнище,   т.е.  на   равнище   на  отделната   стопанска   единица.   В   съвсем
недалечно бъдеще този нов модел вероятно ще стане и единствената възможна алтернатива за

осъществяването на стопанска дейност.  Това е модел, където печалбата ще трябва да идва не
толкова   от   обема   на   произведената   и   продадена   продукция,   колкото   от   понижаване     на

себестойността   на   продукцията   и   услугите,   високото   качество   и   новаторските   решения.   А
всичко това в още по­голяма степен поставя въпроса за активизацията на човешкия и трудовия

фактор в организацията като ключов носител на иновацията и ядро на това, което наричаме
интелектуален капитал.

Управлението на трудовите ресурси е стратегически и цялостен подход към управлението

на   най­ценния   актив   на   организацията,   а   именно   хората,  които   индивидуално   и   колективно

внасят своя дял в достигането на организационните цели. 

Системата за управление на трудовите ресурси е съставена от отделни дейности по самото

управление /подбор и оценяване, обучение и развитие, мотивация, трудово­правни отношение и
др./,   практикувани   по   определен   начин   според   стратегията   за   управление   на   трудовите

ресурси   /целите   на   организацията/,   и   подпомогнати   в   това   практикуване   от   Политиката   на
управление /правилата или как се прави дадено нещо в съответната организация/. Цялостната

дейност включва управление на промяната в организацията, както и следене и въздействие на
корпоративната култура.

Основните   видове   дейности   на   мениджърския   екип   по   отношение   управлението   на

трудовите ресурси, са свързани и с редица изисквания към самата система за управление, а

именно: 

• Поддръжка на реализацията на общите стратегии и цели;

• Създаването на допълнителна ценност въз основа на всички видове дейности в областта

на човешките ресурси;

• Създаването на база от програми за изменението на културата;
• Освобождаване и развитие на вътрешния потенциал у хората

• Развиването   на   процеси,   максимизиращи   личния   принос   на   хората   в   развитието   на

организация;

• Оказване на помощ на перспективните сътрудници за получаване на организационни и

управленчески ориентири на ранен етап от техния ръст в кариерата;

• Внедряването   на   принципи   на   непрекъснатото   обучение   и   развитие   за   всички   в

компанията и превръщането им в норма на трудовия живот;

• Разработване и внедряване на система, обезпечаваща достъп до необходимия опит;
• Предоставяне на условия за използване на конкретни умения и навици;

1

• Наемане, развитие и обучение на хора с нужната комбинация от специализирани знания и

по­широк кръг от умения и ориентации, необходими за гъвкаво реагиране на бързо изменящите
се изисквания на съвременния бизнес;

• Управление на колективните и индивидуалните трудови отношения на сътрудниците (или

в по­широк смисъл – работната сила), стимулиране и поддържане на привързаност през периода

за осъществяване на измененията;

• Разработването   и   внедряването   на   система   за   възнаграждение   и   повишаване

ефективността на труда, развиваща и мотивираща хората, както на индивидуално, така и на
групово ниво, за достигане на целите на компанията отчитайки общите приоритети, а също и

управляването на тази система.

• Поддържане и подобрение на материалното и моралното благополучие на работната сили

по   пътя   на   обезпечаване   на   качествени   условия   на   труд,   не   застрашаващи   здравето   и
безопасността на работниците.

За да се осъществи трудовия процес, работната сила на работника или служителя трябва да

се съчетае с машините и апаратите, със суровините и материалите, с веществените елементи на

производството.   В   съвременните   условия,   които   се   характеризират   с   високо   техническо   и
технологическо   равнище,  а  така   също  и  с   висока   степен  па  функционално,  производствено,

професионално и квалификационно разделение на труда, оптималното съчетаване на работната
сила с веществените елементи на производството изисква наличието на стриктна технология,

както и на адекватната й организация на труда и управлението. Без тези предпоставки не може
да се мисли за висока производителност и за стабилни пазарни позиции.

Всеки  съвкупен  трудов  процес,  всяко  функциониране  на  съвкупния  трудещ  се  изисква

определена   организация,   осъществявана   върху   основата   на   определени   принципи,   форми   и

методи. Организацията на труда е вътрешно­присъща характеристика на всеки съвместен труд,
условие за изграждането и функционирането на всяко предприятие.

Разбирана по такъв начин, организацията на труда е свързана с разрешаването на редица

конкретни въпроси, които характеризират нейното съдържание. Към тези въпроси могат да се

отнесат: 

• намирането на онези форми и граници на разделението и кооперацията на труда в рамките

на   колективния   труд,   които   ще   осигурят   необходимата   специализация   на   работниците   и
служителите, съдържателен и привлекателен трудов процес, ефективно взаимодействие между

изпълнителите на взаимосвързаните работни места, високо качество на привежданите продукти
или услуги, както и минимална продължителност на производствения цикъл;

•   определянето   на   оптималното   съотношение   между   трудещите   се   заети   в   отделните

производствени и функционални звена, в изпълнението на отделните технологически процеси, на

обособените   функции,   в   рамките   на   отделните   професии   и   специалности   и   обособени
класификационни групи; 

• прилагането па такива форми на организация на труда, които да осигуряват пълното

използване на работното време на работниците и служителите, както и времето за работа на

машините   и   апаратите,   необходимото   качество   на   продуктите   и   услугите,   икономичното
изразходване на ресурсите и постигане целите на предприятието;

• използването на такива форми и начини за разпределение на работниците н служителите

по длъжности и работни места, които да  осигурят максималното използване на техните знания,

умения и навици и да създадат условия за професионално­квалификационното им развитие и
израстване в кариерата;

•   обзавеждането   на   работните   места   с   необходимите   технически   и   организационни

средства, които да гарантират ефективното протичане на трудовите процеси;

2

•   приспособяването   на   машините,   апаратите,   съоръженията,   инструментите,

приспособленията, изделията и технологическите процеси към възможностите и физиологичните
особености   на   човека   така,  че   трудовият   процес   да   се   осъществява   с   оптимален   разход   на

физическа и нервно­психическа енергия;

•   постигането   на   такова   пространствено   разположение   на   веществените   елементи   на

трудовия   процес   спрямо   човека,   което   ще   осигури   бързото,   точното,   икономичното,
висококачественото и безопасното изпълнение на всички трудови действия на работното място;

•   осигуряването   на   такова   обслужване   на   работното   място,   което   да   го   снабди

своевременно   с   необходимите   суровини,   материали,   енергия,   инструменти,   приспособления,

документация и др., така че да се постигне непрекъснатост на работата;

•   разработването   и   прилагането   на   рационални   методи   за   изпълнение   на   всяка   работа,

операция   или   функция   така,   че   с   минимален   разход   на   физическа   енергия   да   се   постигне
оптимално използване на работното време и времето за работа на машините и апаратите;

• използването на рационални режими на труд и почивка така, че да се запази нормалната

работоспособност па работника или служителя в рамките на работната смяна, на работната

седмица, на работния месец и година;

•   създаването   на   такива   трудови   стандарти,   които   да   произтичат   от   техниката,

технологията и организацията на труда, да регламентират нормал­ната'интензивност на труда и
желания ритъм на работа, както и да осигуряват високо качество на произвежданите продукти и

услуги при оптимално използване на машините, апаратите и работната сила;

•   прилагането   на   такива   форми,   начини   и   средства   за   поддържане   на   трудовата,

производствената и технологическата дисциплина в организацията и нейните производствени и
функционални   звена,   които   ще   подпомогнат   интеграцията   на   работниците   и   служителите   с

нейните цели и ще осигурят ефективното протичане на производствения процес;

Създаването и усъвършенстването  на организацията на труда е планова дейност, която

преминава   през   няколко   основни   етапа:   а)   определяне   на   стратегическите   цели   на
предприятието   и   тяхното   декомпозиране   в   тактически   стъпки   и   задачи;   б)разработване   на

функционалните стратегии на предприятието в областта на организацията на труда и тяхното
съгласуване с функционалните стратегии по управлението на човешките ресурси;

в) проучване (анализ) на организацията на труда, с цел да се разкрият  възможностите,

които съществуват за повишаване ефективността на труда;

г) разработване на частични или на цялостни проекти за създаване или усъвършенстване на

организацията на труда;

д)   разработване   на   сценарии   и   планове   за   реализиране   на   разработените   проекти   за

създаване на нова или за усъвършенстване на съществуващата организация на труда;

е)   реализиране   на   проектите   за   създаване   на   нова   или   за   усъвършенстване   на

съществуващата организация на труда;

ж) поддържане и актуализиране на съществуващата организация на труда в съответствие с

целите и политиката на предприятието.

Усъвършенстването   на   организацията   на   труда   предполага   наличието   на   трайни

икономически   интереси   в   ръководството   на   предприятието   от   оптималното   използване   на

материалните,   трудовите   и   финансовите   ресурси,   от   непрекъснатото   повишаване   на
производителността на труда, от повишаването на конкурент­оспособността на предприятието.

Като   имаме   предвид   това   и   досегашната   практика   в   нашата   страна,   отправна   точка   в
националната стратегия за усъвършенстване на организацията на труда, за привеждането й в

съответствие   със   световните   образци   трябва   да   бъде   мотивирането   на   ръководителите   на
предприятията за повишаване ефективността на тяхната дейност. Само мотивиран работодател,

който   се   е   идентифицирал   с   предприятието,   може   да   търси   и   да   намира   организационните

3