Жътварски песни на българите мохамедани   
от родопите

   България е малка по територия,но се разделя на много
музикално-фолклорни области.В тях хората имат 
различни обичаи и носии,говорят на различни диалекти, 
пеят различни песни,свирят на различни инструменти, 
играят различни танци.Във всяка фолклорна област 
живее и население с различен етнически произход- 
турци,евреи,арменци,каракачани и други, което е 
запазило и днес характерните белези на своя 
фолклор.Дивната планина е населена предимно с малки 
села и махали и тук все още намираме песни в тясна 
връзка с живота на хората,чисти,неподправени искрени.

    Песните на българските мохамедани са привличали 
вниманието на българските фолклористи ,писатели, 
поети и общественици още от втората половина на 
миналия век.Те виждали съхранени в тях едни от най-
старите български образци , анализирали техните 
текстове, удивлявали се на езика, на запазените 
старинни българси езикови форми.Макар и рядко да ги 
съпоставят с песните на останалото българско 
население, всички единодушно ги окачествяват като 
старинни, типични български песни, и безусловно ги 
разглеждат наред с общобългарското творчество.

     Музикалната страна на фолклора на българите 
мохамедани е обект на сравнително късни 
изследвания.И в това отношение песните им показват 
високи художествени качества, уникален строеж,