Тема 1: Социална политика-

същност и граници на 

приложение.

Обща   социална   политика   – 

Трите   нива   на   социалната 
политика   -   държавната, 
общинската   и   в   бизнеса   са 
неразривно   свързани.   Тези   три 
нива   дават   възможност   на 
фирмите да влизат в патньорство 
с общинските власти за нуждите 
на   развитие   на   човешките 
ресурси

 

на

 

фирмата. 

Съществуват

 

определени 

моменти, в които те са отворени 
за   проекти.   Програмите   за 
фирмите,

 

свързани

 

с 

квалификационно-
образователните

 

дейности, 

такива за хората с увреждания са 
отворени по всяко време. 

Социалната   политика   като 

практика,   макар   и   под   друго 
наименование  води началото си 
от   преди   столетия.   Това   са 
дейностите,   организирани   за 
помощ   и   взаимопомощ   между 
членовете   на   общността. 
Исторически

 

данни

 

за 

нормативно   уреждане   на 
проблемите,   свързани   с 
бедността, просяците, с грижите 
за   болните  по  време   на  големи 
епидемии   се   появяват   най-
напред около 13 век в Европа.

През   17   век   Индустриалната 

революция привлича в градовете 
все   по-голям   брои   население. 
Особено   силен   е   този   тласък   в 
началото на 19 век. В Англия със 
законодателството   на   Елизабет 
II.

Следващият тласък в областта 

на социалната политика е в 19-
20   век.   И   това   развитие   се 
свързва   с   името   на   Ото   фон 
Бисмарк.   Той   успява   от   48 
графства   да   създаде   единна 
държава – Германия. Това върви 
успоредно

 

с

 

бурната 

индустриализация   на   Германия 
и   нормативното   уреждане   на 
статуса   и   закрилата   на 
индустриалните

 

работници. 

Дори   днешната   здравно-
осигурителна   система   на 
Германия   е   силно   усъвременен 
наследник   на   Закона   за 
здравното   осигуряване   на 
работниците   от   онзи   период. 
Другият   закон   на   Бисмарк   е 
Закона за продължителността на 
работния ден на децата. В края 
на   19   век   се   издават   именно 
такива закони. Следва Закона за 
работническите

 

сдружения, 

докато   постепенно   започва 
развитие   към   съвременното 
социално законодателство.

Друг   сериозен   напредък   са 

законите, свързани с женския 

труд   и  отпуск   на   жените   при 

раждане.

Днешната   ситуация

 

– 

социална Европа означава, че на 
преден   план   в   държавната 
политика

 

се

 

извеждат 

социалните   проблеми   и   са 
равнопоставени икономическото 
и   социално   развитие   на 
страните. В наши дни оценка за 
развитието на  една  страна  е  не 
само   нарастването   на   БВП,   а 
успоредното нарастване на БВП 
с   показателите   за   образованост 
на   населението   състоянието   и 
достъпност на здравеопазването 
и продължителността на живота 
във всяка отделна страна.

Същност   на   социалното 

политика

  –   Като   наука   и 

практика,   социалната   политика 
цели преди всичко изграждане и 
нормативно   урегулиране   на 
противоречията

 

между 

отделните   групи   и   общности, 
спрямо

 

действията

 

на 

държавните   институции,   с   цел 
максимално   изглаждане   на 
противоречията

 

и 

предотвратяване

 

на 

образуването   на   групи   в 
маргинално положение.

Социалната   политика   преди 

всичко   се   занимава   с 
разработване   на   такива 
политики и механизми, които да 
изгладят

 

крайните 

противоречия.   По   своята 
същност   тя   е   публична 
политика,   провеждаща   се   чрез 
система   от   закони,   които   са 
олщи   и   специфични   за 
различните   страни   и   народи.   В 
рамките   на   ЕС   съществуват 
радица закони, които са общи за 
всички страни, членки на съюза 
и   са   задължителни.   Също   така 
различни

 

международни 

организации   са   разработили 
нормативни   актове,   които   са 
приети от почти всички страни в 
света.   Такива   са   законът   за 
ограничаване на детския труд и 
пълната забрана на детския труд 
в   условия   опасни   и   вредни   за 
здравето.

Тема 2: Модели на 

Социалната политика

Всяка   страна,   в   зависимост 

от   социално-икономическото   си 
устройство   и   от   общоприетата 
като   национален   консенсус 
парадигма   и   споделяне   на 
определени

 

политически 

виждания, принципи за развитие 
на

  обществото

  развива 

социалната   политика,   която   е 
вплетена   в   разработените 
закони,   отнасящи   се   до 
различните   елемнти   на 
социалното   в   държавата.   В 
настоящия   момент   не   се 
наблюдават   крайните   форми   на 
различните модели.

Либералния   модел

  –   Към 

настоящия момент този модел е 
трансформиран в неолиберален. 
Водещият принцип тук гласи, че 
всеки сам е отговорен за съдбата 
си,   за   социалния   си   статус,   за 
възможностите и мястото, което 
заема в обществото. Принципът 
на солидарността не съществува 
като водещо  звено,  а  доколкото 
съществува,   то   държавата   и 
обществото   са   длъжни   да   се 
грежат   само   за   тези   свои 
членове,   които   по   обективни 
причини  (здравословни)  не   са 
способни  да  се   грижат  сами  за 
себе си.

Действието   на   принципа   на 

солидарността   се   изявява   само 
на   най-ниските   нива   –   вътре 
между   работниците   в   дадена 
фирма,   между   работодателя   и 
работника, между представители 
на една и съща професия е силен 
принципа   на   солидарността, 
както   и   за   жителите   на   едно  и 
също място. Либералният модел 
стимулира личната инициатива в 
социалната   област.   На   това   се 
основават   надеждите   на 
пенсионната   и   здравно-
осигурителната система.

Вторият   модел   е   свързан   с 

концепцията за Егалитаризма 

(равенството) 

и   социалния 

етатизъм

 (грижа) 

за 

населението.   Този   модел   е 
държавна политика на страните 
със   социално   ориентирана 
пазарна икономика или може да 
се   каже,   че   това   е   модел   на 
социалната   държава.   Докато   за 
първия   модел   е   прието   да   се 
говори,   че   е   дясно  ориентиран, 
то   този   е   ляво   ориентиран. 
Водещ   представител   на   този 
модел   е   Джон   Кейнтс. 
Основните позиции, върху които 
се   изгражда   този   модел,   са 
противоположни на либералния.

Основни позиции:

-

Отговорността

 

на 

отделния

 

индивид

 

за 

собственото му благополучие се 
поема в много висока степен от 
държавата, която гарантира 

-

социална   сигурност   и 

задоволяване   на   нуждите   на 
населението;

-

Пазарът   не   следва   да 

регулира социалните отношения, 
защото богатствата възникват от 
фактори, които не са свързани с 
личните усилия на придобилите 
ги;

Различията   в   собствеността, 

характера   и   съдържанието   на 
труда,   възможността   за 
образование   и   квалификация, 
разпределението на доходите са 
тези,

 

които

 

създават 

неравенство,   както   между 
отделните   индивиди,   така   и 
между   различните   групи   на 
обществото. За да се тушират и 
преодолеят тези недостатъци се 
възприема   преразпределението 
на   доходите.   Механизмите   за 
преразпределение   са   данъците, 
цените,   субсидиите,   социалните 
фондове и др.

Чрез

 

държавното 

организиране и финансиране на 
социалните дейности се цели да 
се   постигне   справедливо 
разпределение   и   използване   на 
социалните   продукти,   с   цел 
интегриране   на   различни 
социални   групи   в   обществото. 
Държавата запазва правото си за 
централизирано

 

държавно 

регулиране.

Основен   принцип   в   този 

модел   е   принципа   на 
солидарността – между млади и 
стари,   между   работници   и 
неработещи,   между   болни   и 
здрави.   Най-ясно,   всички   тези 
принципи,   са   залегнали   в 
Европейската социална харта.

Модерното   разбиране   за 

социална   политика   е   тя   да 
стимулира бедните към труд, да 
оценяват труда и като социална 
възможност   за   реализация,   да 
предпочитат   да   се   трудят   пред 
перспективата   да   получават 
социални   помощи.   За   това   и 
социалната   политика   се 
дефинира   като   съвкупност   от 
действия   на   официални   власти 
на макро, мезо и микро равнище, 
с   цел   постигане   на   социална 
сигурност   на   гражданите   и   на 
обществото.   Под   социална 
сигурност   се   разбират   всички 
обществени мерки за защита на 
индивидите от социални рискове 
и   неблагоприятни   ситуации. 
Като имаме предвид всичко това 
можем

 

да

 

приемем 

определението   за   социална 
политика   като   система   от 
обществени правила, мерки и 
социални   плащания,   даващи 
възможност   за   достойно 
съществуване на всеки човек.

Тема 4: Функции на 

социалната политика

Функции

 

на 

социалната   политика   като 
практика:

1.

Защитна 

функция

  –   Като   синоними   се 

употребяват

 

подпомагаща, 

гарантираща, съхраняваща и др. 
Смисълът   на   тази   функция   е 
чрез   определени   социални 
действия да се създадат условия 
за

 

индивида,

 

гупата, 

професионалната

 

или 

териториялна   общност   или   на 
обществото като цяло да излязат 
от

 

затрудняващите

 

ги 

обстоятелства,   които   те   са 
изпаднали.   Защитната   функциа 
се   осъществява   в   следните 
направления:

-

Предоставяне 

на социални помощи;

-

Предоставяне 

на социални услуги;

-

Предпазване 

на обществото от развитието на 
социално   напрежение   и 
социални

 

конфликти

 

в 

социалната сфера.

Защитната функция е 

елемент   и   на   функциите   на 
социалната   политика   на 
фирмата.

2.

Разпределител

на   функция   –   Това   се 
осъществява   в   определяне   и 
балансиране   на   пропорциите 
между   доходи   от   капитал,   от 
рента,   от   вложен   жив   труд   и 
предприемачески   доход   и 
размера   на   данъците,   плащани 
от гражданите.

3.

Преразпредел

ителна

 

функция

 

– 

Функционалното   разпределение 
на   доходи   лишава   значителна 
част от членовете на обществото 
от доход, поради факта, че те не 
могат   да   участдват   в   това 
разпределение.   В   някои   случаи 
тази   част   от   обществото 
представлява   повече   от 
половината   от   членовете   на 
обществото.   Т.е.   можем   да 
кажем,   че   издигнатия   в   култ 
пазар   не   е   справедлив   по 
отношение   на   болните,   децата, 
инвалидите,   възрастните   и 
безработните.   Следоватено   е 
необходимо   обществото   да 
намери   средства   и   начини   да 
осигури достойно съществуване 
и   на   тези   свои   членове. 
Осъществява  се   чрез  данъчната 
система.

4.

Производствено-

икономическа   функция   –   Чрез 
тази   функция   социалната 
политика   влияе   пряко   върху 
икономиката   на   страната.   От 
една   страна   социалната 
политика   оценява   човека   и 
неговите кспособности от 

5.

гледна   точка   на 

производствените му функции и 
му   гарантира   социална   защита. 
От   друга   страна   тази   функция, 
чрез   социалната   политика   в 
областта   на   образованието, 
квалификацията

 

и 

преквалификацията,   политиката 
в   областта   на   заетостта, 
съдейства   за   постигане   на 
положителен 
макроикономически ефект. 

6.

Обществено-

политическа   функция   –   В   хода 
на   своето   развитие,   социалната 
политика и като практика и като 
наука се превръща от системно-
стабилизираща   в   системно-
преобразуваща.

 

Най-

демонстративен   израз   на   тази 
функция   е   преобразуването   на 
социалната   структура   на 
обществото.   В   зависимост   от 
характера и целите на избрания 
модел на социална политика, тя 
е   в   състояние   да   предизвика 
разместване на съществуващите 
класи   и   социални   групи,   да 
съдейства   за   създаване   на 
кохезия

 (интегриране) 

на 

обществото.

Функции   като   наука: 

Всичките са приложими и могат 
да   бъдат   отнесени   към 
социалната   политика   на 
фирмата,   стига   да   има   кой   да 
направи   анализа   и   кой   да   се 
вслуша   в   предрложенията   на 
анализаторите.

1.

Индикаторна   функция 

–   Състои   се   в   определяне   и 
идентифициране

 

на 

възникналите   и   възникващите 
социални

 

проблеми

 

и 

конфликти,   описание   на 
социалната ситуация.

2.

Атаритична   –   Тя   се 

състои   в   изследване   на 
социалните   отношения   и 
проблеми   и   в   разкриване   на 
принно-следствените връзки.

3.

Обобщаваща

 

– 

Анализира   и   обобщава 
направените   анализи,   определя 
закономерности   и   формира 
препоръки   за   корекция   или 
осъвършенстване на социалната 
практика.

4.

Проектираща

 

– 

Изразява  се  в изработването  на 
планове,   програми,   с   които   се 
цели   промяна   на   социалната 
ситуация.

Тема 5: Обекти и субекти на 

социалната политика

Обекти

  – всички граждани на 

дадена   държава   са   обекти   на 
социалната политика.

По-големи грижи се полагат за 

хората   в   неравностойно 
положение   –   децата,   майките, 
инвалидите,   възрастните   хора, 
бедните. Това е така, независимо 
от

 

етническата

 

им 

принадлежност.

Лицата,   обект   на   социалната 

политика   са   и   онези,   които 
влизат   в   трудовоправни 
отношения.

Субекти   –   Това   са 

Министерството   на   труда   и 
социалната политика, Агенцията 
по заетостта, Агенция за закрила 
на   детето,   Агенцията   за 
социално   подпомагане,   НОИ, 
НЗОК.   На   по-ниско   ниво   са 
общините,

 

областните 

управители.   Синдикатите   също 
са   субекти,   както   и 
работодателите, 
неправителствените 
организации,   БЧК,   дори 
църквата.

Тема 6: Систематизация 

на социалната политика

1   –   Систиматизация   от 

гледна   точка   на   държавната 
интервенция   в   социалния   ред. 
Целта   на   социалната   политика 
според   систематизацията   е   да 
намалява   неравенствата   и   да 
гарантира   съществуването   на 
хората в конкретното общество. 
Под   социален   ред,   в   случая   се 
разбира институциите и нормите 
за

 

регулиране

 

на 

икономическите   отношения   и 
обусловеното   от   тях   социално 
положение   на   индивидите   и 
групите в обществото. От гледна 
точка   на   тази   систематизация 
две   са   основните   области   на 
социалната   политика:   Условия 
на труда – устойчивост на пазара 
на   труда,   закрила   на 
работниците,

 

право

 

на 

работниците   за   управление; 
Социално   осигуряване   на 
социални   придобивки,   системи 
за   социално   осигуряване, 
стимулиране   на   образованието, 
квалификацията

 

и 

преквалификацията,   учене   през 
целия   живот   и   стимулиране   на 
заетостта.

2   -   Според   другата 

систематизация,   която   има 
практико-приложенен   характер 
се   различават   следните 
подсистеми,   от  гледна   точка   на 
равнището   на   социалната 
политика   –   международна, 
национална   социална   политика; 
националната   от   своя   страна 
включва: държавна, общинска и 
социална   политика   на   фирмата. 
Държавната   социална   политика 
е   разпределена   на   следните 
области:   Социална   политика   в 
областта

 

на

 

доходите, 

разпределителните отношения и 
бедността; Социална политика в 
областта на труда; В областта на 
социалното   подпомагане   и 
социалното   осигуряване;   В 
областта   на   здрпавеопазването; 
В   областта   на   науката   и 
образованието;

 

Жилищна 

социална политика;

Социална   политика   в 

държави от ЕС

В   икономически   развитите 

страни   от   ЕС,   социалната 
политика   се   ориентира   към 
много широк диапазон от мерки, 
обхващащи:   Регулиране   на 
цените,

 

независимо

 

от 

отворените   пазари,   държавната 
социална   политика   не   оставя 
всичко да се решава от стихията 
на   пазара;   Контрол   върху 
доходите;   Регулиране   на 
заетостта   и   безработицата; 
Регулиране на професионалната 
квалификация

 

и 

преквалификация,   ученето   през 
целия   живот;   Социалното 
осигуряване.

Тема 8: Предизвикателства 

жените   е   73%   от   средния  Сигурност   за   полагане   на   на  решението как и къде да продаде 

на социалната политика

Началото  на  21  век   поставя 

нови   предизвикателства,   свър-
зани   както   с   увеличаване   на 
несигурността,   така   и   с 
процесите   на   глобализацията. 
Развилата   се   рецесия   и 
икономическа   криза   усложниха 
силно   социалната   несигурност 
във   всичките   й   измерения   и 
доведоха   на   първо   място   до 
екстремно   увеличаване   на 
безработицата до нива, които не 
беше достигала от дълго време. 
Безработицата   постави   в 
изключително   сложна   ситуация 
немалка   част от гражданите. В 
тази връзка най-тревожни са три 
въпроса

 

–

 

младежката 

безработица и иособено нейната 
продължителност,

 

имайки 

предвид необходимостта от тези 
млади   хора   в   бъдеще   и 
качеството   на   тяхната   про-
фесионална   пригодносто.   Про-
блем   в   тези   условия 
представлява и увеличаващия се 
брои   от   групата   на   т.нар.   бели 
якички   –   млади   хора,   с   високо 
образование,   т.к.   както   от 
инидивидуална,   така   и   от 
обществена   гледна   точка   се 
обазмисля   голямата   инвестиция 
в   образованието   им.   Към   тази 
група   трябва   да   причислим   и 
проблема с липсата на каквато и 
да е регулация и стихийността в 
предоставянето   на   най-висока 
степен   висше   образование   за 
специалисти,   чието   трудово 
устройване   се   оказва   много 
проблематично,  поради  високия 
брои   завършващи   някои 
специалности.   Едва   през 
последните 1,2 години се правят 
опити   за   регулиране   на   този 
процес. Нерешените проблеми с 
младежката   безработица   и 
подготовката на кадри, които не 
могат да намерят приложение в 
страната   водят   до   потенциална 
емиграция,   която   за   съжаление 
никой не може да каже каква е 
реално.

Второто   голямо   преди-

звикателство   е   непрекъснатото 
увеличаване   на   подоходното   и 
имуществено

 

неравенство. 

Неравенствата   и   съсредото-
чаването на все повече богатства 
в   много   малък   относителн   дял 
на страните и индивидите, вътре 
в   отделните   страни   е   всеобща 
тенденция,   която   се   наблюдава 
вече   повече   от   30   години.   Все 
по-малка   част   от   населението 
държи преобладаващата част от 
националното богатство.

Третото предизвикателство е 

социалното   неравенство   между 
половете, етносите и възрастите. 
В   тази   група   се   причисляват   и 
проблемите   на   индивидите, 
чиито   брои   се   увеличава. 
Средният личен доход при 

личен доход при мъжете.

Четвъртото

 

предизви-

кателство е нарастването на броя 
и   на   относителния   дял   на 
лумпенизираните   нивалиди. 
Тази   група   е   много   трудно   да 
бъде   активирана   и   да   бъде 
включена   в   обществения 
организъм.   Задълбочаването   на 
социално-икономическите 
проблеми   води   до   увеличаване 
броя на лумпените. Това е една 
напълно   социално   изключена 
група,   която   много   бързо   става 
плячка на наркопласьорите. Част 
от тях са  hiv  позитивни, а част 
от   тях   дори   и   незнаят.   Това   е 
един от най-сериозните и трудни 
въпроси пред обществото.

Петото   предизвикателство   е 

разрушаването   на   класическите 
семейни ценности. Семейството 
като   институция   има   все   по-
снижаваща   се   значимост   за 
индивида.   Не   малка   част   от 
родителите   не   осъзнават 
отговорността,   която   са   поели 
със създаването на дете.

На   шесто   място   е 

невъзможността   да   бъдат 
решени   или   поне   ограничени   в 
целия

 

им

 

обхват 

съществуващите   проблеми   с 
децата. Децата у нас, независимо 
от   изразените   становища   и 
мнения,   не   са   обект   на 
първостепенно   внимание.   Не 
достигат   детски   заведения,   а 
работодателите   изобщо   са 
изключили   този   проблем   от 
социалните   си   ангажименти, 
които евентуално поемат спрямо 
своите работници.

Седмото   предизвикателство 

е   създаването   на   средна   класа. 
Ако изхождаме от класическото 
определение   за   средна   класа,   у 
нас  не съществува  такава.  Най-
малко, защото доходите на 4,5,6 
групи   или   не   са   достатъчни   да 
покриват изискванията за среден 
доход   или   влизат   в   тези 
изисквания,   но   на   долната 
граница.

Цели на социалната политика, 
според   предизвикателствата: 

Сигурност   на   количеството   и 
качеството

 

на

 

възпро-

изводството   на   населението; 
Сигурност   за   получаване   на 
образование   и   квалификация   и 
осигуряване   на   реализация   на 
полученото

 

образование; 

Сигурност   в   заетостта   и   за 
регулиране   на   безработицата; 
Сигурност   за   равнище   на 
доходите,   осигуряващи   до-
стойно   съществуване;   Сигур-
ност   при   настъпване   на 
нетрудоспособност   –   временна 
или   трайна;   Сигурност   при 
настъпване   на   заболяване   и   за 
запазване   на   здравето   и 
рехабилитация;

труд   в   безопасни   и   безвредни 
условия; Екологична сигурност; 
Неприкосновеност   на   живота   и 
собствеността;

 

Жилищно 

устроиване;

Последните

 

три

 

не 

принадлежат

 

само

 

на 

държавната   социална   политика, 
а и на останалите. Всичко лежи 
на   основата   на   съвременната 
концепция   за   социална 
политика,   като   политика, 
осигуряваща

 

достойно 

съществуване на всеки човек.

Тема 9: Същност и 

особености на социалната 

политика в областта на труда

На   държавно   ниво 

социалната   политика   в   сферата 
на

 

труда

 

представлява 

съвкупност  от  методи,  средства 
и   институции   за   регулиране   на 
социалните   отношения   за 
разпределението   на   труда   в 
обществен   мащаб,   както   и   във 
връзка с насочването, наемането, 
освобождаването

 

и 

непосредственото   участие   на 
хората   в   трудовия   процес. 
Особеностите  на   на   социалната 
политика в сферата на труда:

-Да   се   отчита   двуякото 

положение на човека, като обект 
и   като   субект   на   социално-
политическите   въздействия.   От 
една   страна   социалната 
политика са заключава в това, че 
тя   има   за   обект   относително 
автономна човешка дейност. Във 
всички   обещества,   в   които 
отсъства

 

пренудителното 

полагане   на   труд   вссяко 
действие   на   субекта   на 
политиката   –   държавата, 
общината,   фирмата,   зависи 
пряко   и   от   взаимодействието 
именно   с   човека.   Човекът   е 
свободен   субект.   Той   е 
собственик   на   своята   работна 
сила и той е този, който взема

по   възможност   по-скъпо 
работната   си   сила.   Негово   е 
решението да се съгласи или не 
с предлаганите условия.
-На   второ   място   човек 
едновременно притежава трудов 
и   граждански   статус.   Трудов 
статус   като   субект   на   труда   и 
трудовите   отношения,   а 
граждански   статус,   като 
притежател на граждански права 
и   отговорности.   Като   имаме 
предвид   това   социалната 
политика трябва да се обвърже в 
едно   и   да   се   съгласуват 
интересите   на   работника,   на 
работодателя   и   на   обществото 
като цяло.
-На   трето   място   трябва   да   се 
отчита

 

връзката

 

и 

взаимодействието

 

със 

социалната   структура   и   с 
необходимостта   тя   да   бъде 
съхранена   и   да   бъде   изменена. 
Най-голямо отношение към това 
имат   проблемите,   свързани   с 
квалификацията, 
преквалификацията

 

и 

образованието. Много често тези 
проблеми са много болезнени за 
обществото   и   за   човека   като 
личност и струват скъпо. Целта 
тук е не социалната политика да 
намали до  минимум  загубите  и 
да   улесни   прихода   към   по-
съответстваща   на   времето 
социална структука. Социалната 
политика   в   областта   на   труда 
трбява да се съобразява и трябва 
да   отчита   и   темповете, 
динамиката   и   преспективата   на 
демографската   ситуация   в 
страната.   От   това   зависи   и 
адекватната   политика   и   по 
отношение   на   заетостта, 
безработицата,

 

социалното 

осигуряване,

 

социалното 

подпомагане.
-Не   на   последно   място   по 
значимост е и обвързаността на 
социалната

 

политика

 

с 

икономическата и политическата 
конюктура.   Всеизвестно   е,   че 
икономическата   трансформация 
най-често   е   рузелтат   на 
политически решения, а те водят 
до   сериозни   и   социални   и 
политически   последствия   за 
отделаната   личност.   Същите 
тези   промени   на   ниво   бизнес 
структура   са   свързани   с 
мениджърското   ръковоство   и 
неговите

 

решения

 

за 

преструктуриране.

Ето   защо   целта   на 

социалната   политика   както   на 
държавно,   така   и   на   фирмено 
ниво   е   да   смекчи   остротата   на 
проблемите,   свързани   с 
трансформации в икономиката.

Тема 10: Основни 

направления на социалната 

политика в областта на труда 

Тема 11: Видове политики по 
отношение на заетостта и 
безработицата. Цели и задачи.

изчислява   и   плаща   само   върху 
постоянната.

Цели и задачи:

Тема 12: Обекти и субекти на 
политиката по заетостта и 
базработицата