ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА
ДЕЙНОСТ В ПЕРИОДА 19002010г.
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод.......................................................................................................................................... 3
ГЛАВА ПЪРВА. Исторически преглед и правни основи на частната охранителна
дейност в Република България...................................................................................................... 8
1. 1. Исторически корени на възникването на частната охранителна дейност................. 8
1.2. Нормативна база на частната охранителна дейност..................................................... 9
ГЛАВА ВТОРА. Организация на дейността на частните охранителни фирми на
територията на Република България......................................................................................... 28
2.1. Структура на дружествата на частната охранителна дейност................................... 28
2.2. Видове охранителна дейност........................................................................................ 32
2.3. Функции, задачи и дейност на частните охранителни фирми................................... 36
2.4. Взаимодействие с органите на МВР............................................................................ 41
ГЛАВА ТРЕТА. Организация на работа на охранителна фирма „Егида”............. 45
3. 1.
Същности конфигурация на фирмата по видове дейности. Организационна
структура............................................................................................................................................
45
3.2. Анализ на потребителското търсене по видове услуги в района на гр.
София................................................................................................................................................. 50
3.3. Необходими професионални компетентности на обслужващия
персонал............................................................................................................................................. 54
3.4. Програма на транспортен сектор. Необходими ресурси за обслужване на
програмата......................................................................................................................................... 74
Заключение........................................................................................................................... 72
Използвани литературни и информационни източници............................................ 78
1
УВОД
През последното десетилетие въздействието на голям брой фактори допринесоха за
засиленото търсене на услуги на частни охранителни дружества в региона на Югоизточна
Европа от високия ръст на престъпността до корупцията, занижените стандарти в полицията
и завещаното междуетническо недоверие в районите на неотдавнашните конфликти. Като се
прибави и снемането на държавната охрана от ново приватизираната собственост,
значителният растеж на частния охранителен бизнес може лесно да се обясни. През
изминалото десетилетие Югоизточна Европа бе подложена на един от найинтензивните
приватизационни процеси в света, преминавайки от почти пълна липса на частна охранителна
дейност в края на 80те години до настоящата ситуация, в която този сектор от икономиката е
важен работодател и доставчик на охранителни услуги.
Важна тенденция, повлияла за развитието на частната охранителна дейност в региона, е
настъпилата политическа промяна, засегнала чувствително и нашата страна. След корекцията
на политическия режим у нас, икономическата обстановка също променя значително своя
характер. Настъпват редица процеси, които от своя страна допринасят за усложняването на
отношенията носещи обществен характер. Така се поражда и естествената нужда, от регулатор
на този тип обществени отношения. Държавата от своя страна, се оказва затруднена в
изпълнението на своите задължения, касаещи опазването за обществения ред в условията на
новосъздалата се политическа, икономическа и социална обстановка. Принудени от
динамиката на новосъздадените вътрещносоциални процеси, органите на МВР прибягват до
взаимодействието с навлизащите и развиващи се фирми предлагащи частна охрана на лица и
обекти. Частните охранителни фирми от своя страна, срещат сериозни затруднения при
изпълнението на своята дейност. Този проблем е породен от липсата на ясно обособена
нормативна основа, регулираща дейността на съответните охранителни фирми, дружества и
чатни лица. От тук държавата в свое лице. подпомага този вид частен бизнес, обличайки
неговата дейност законово, посредством необходимите нормативни актове. По този начин
започва развитието на частната охранителна дейност, в нашата страна след настъпилите
политически промени. Моделът за развитие на този тип дейност, до голяма степен е
взаимстван от редица европейски страни, имащи значително по голям опит в началото на 90
те годин.
Частната охранителна дейност е част от превантивната система за противодействие на
престъпността и подпомага укрепването на обществения ред и сигурността в страната. Тя е
2
вплетена в болшинството отрасли на българската икономика и засяга почти всички сфери на
обществените отношения. Частните охранителни фирми днес предлагат много сходни услуги,
които отразяват международните норми – охрана на офиси, фабрики и обществени сгради,
както и осигуряване на въоръжена охрана на лица и придружаване на ценни пратки и товари.
В някои от държавите в региона пазарът на частни охранителни услуги е сравнително
малък, като е насочен предимно към персонална охрана на физически лица (бодигардове) и, в
поредки случаи, охрана на частни домове. Докато пазарът в някои части на региона е все още
слабо развит, в други страни, главно тези в процес на присъединяване към ЕС, секторът се е
разраснал до ниво, при което броят на служителите на охранителните фирми значително
надвишава този на полицейските служители. В последните години в повечето страни се
забелязва консолидация в охранителната индустрия, водеща до спад в броя на охранителните
фирми, въпреки цялостния растеж на сектора. Местните частни охранителни фирми все още
доминират в страните от региона, а присъствието на международни охранителни фирми е
слабо. Това се дължи в значителна степен на забраната чуждестранни охранителни фирми да
оперират в много страни от региона. В страните кандидатки за членство в ЕС пазарът на
частни охранителни услуги е отворен за чуждестранна конкуренция и някои чужди фирми вече
са навлезли там.
Въпреки че остават съмнения за професионализма и поведението им, частните
охранителни фирми в Югоизточна Европа са повишили своята подготовка през последното
десетилетие до нива, при които в повечето случаи служители на фирмите не създават условия
за повишаване на несигурността. Това отчасти се дължи на естествената консолидация на
бизнеса, тъй като поголемите фирми, които обикновено доминират на пазара не могат да си
позволят да придобият негативна репутация. Въпреки това има случаи на неправомерни връзки
с престъпни, политически или паравоенни групи и злоупотреба със сила от страна на
служители на охранителните фирми. Подготовката, през което преминават екипите на
охранителните фирми във всички страни, като цяло не е постигнало високи стандарти.
Обучаващите варират между представители на държавните органи за сигурност, независими
преподаватели и представители на самите фирми. Учебните програми и тяхното времетраене
също варират в различните държави, въпреки че повечето включват основни елементи като
тълкуване на закони, използване на оръжия (където има) и първа помощ. В повечето случаи
обучението е неефективно. Саморегулиране на дейността е налице в половината от страните,
където компаниите образуват търговски сдружения в една или друга форма, които да
3
защитават интересите им. Това обаче невинаги е подкрепено от приемане на доброволни
кодекси на поведение.
Ситуацията в България значително се е подобрила през последното десетилетие и
частният охранителен сектор е може би найразвитият в региона. Първоначално секторът е
тясно свързан с организираната престъпност, но серия наредби, приети от българското
правителство през последните осем години значително намалява влиянието на организираната
престъпност и стимулира професионализма в сектора.
Охранителната дейност сега е напреднала до нивото на навлизане на международни
търговски субекти и български фирми започват да изнасят дейността си навън, включително в
Ирак. Има обаче опасения за наличието на нелицензирани оператори на пазара, тъй като няма
законно изискване за проверки за съдимост на служителите в охранителни фирми и
конкуренцията между полицията и частните фирми остава факт. Докладът препоръчва на
полицията да не продължава директно да се конкурира с частните фирми, на регулаторните
органи поактивно да разследват оплаквания срещу сектора и на парламента да засили своя
контрол
С приемането на Закона за частната охранителна дейност през 2004 г. бе отговорено на
една обществена потребност за поефективна защита на живота, здравето и имуществото на
гражданите. С него се създават нови законови бариери за противодействието на престъпността
и нарушаването на обществения ред.
До влизането на Закона за частната охранителна дейност в сила 1600 търговски
дружества и еднолични търговци са получили лиценз за осъществяване на частна охранителна
дейност
. Броят на физическите лица, непосредствено занимаващи се с охранителна дейност,
възлиза на около 130 000 души. Ако към това прибавим, че около 90 000 огнестрелни оръжия
(пистолети, револвери) са раздадени за осъществяването на тази дейност, може да се добие
ясна представа за нейния обем.
Преминаването на традиционни за полицейската дейност охранителни услуги към
частния охранителен сектор трябва да се осъществява само и единствено при наличието на
съответни законови гаранции за защита на обществото. Възникнаха и пет граждански
сдружения, които почти обединиха частните охранителни търговски дружества и
охранителите.
1
http://www.osf.bg/downloads/File/Burgas_Police_Report.pdf
2
Иванов, Хр., Н. Арабаджийски. Частна охранителна дейност. С.1997, стр. 42
4
Все поосезателното организиране на частните субекти в този бизнес подпомага по
нататъшното утвърждаване на неговата легитимност и предизвиква необходимостта от
неговото национално изследване. Днес частната охранителна дейност по класификация на
националната статистика заема шесто място като отрасъл в икономиката на Република
България.
Актуалността на представеното от нас изследване се състои в това да се предложи
значително разширяване на обема от знания на принципалите на частните охранителни
търговски дружества и от практически умения на охранителите, изпълняващи охранителна
дейност.
Вследствие на обстоен анализ констатирахме, че почти във всички европейски държави
наред с правоохранителните органи в защитата на основните права на гражданите участват и
търговски дружества и частни лица. Според нас частната охранителна дейност в нашето
съвремие е приоритетно изпълнява задачи и дейността в сферата на профилактиката при
охраната на обществения ред и недопускане ескалация на престъпно поведение сред
гражданите.
Методите на изследване са:
логически правен, сравнителен анализ
синтез, конкретизация, обобщение, аналогия
социологически метод
методите на психологията, политиката, философията.
Субект на дипломната работа е съвкупността от обществени отношения, свързани със
създаването, функционирането и дейността на частната охранителна дейност в Република
България.
Предмет на изследването е състоянието, промените и тенденциите, в организацията и
развитието на частната охранителна дейност в посочения период ?1990 2010 год.?
Пред работата се поставя следната цел на основата на задълбочен исторически, правен
и структурно функционален анализ да се разкрият основните аспекти, на организационната
архитектура на дейността и да се изведат решения, изводи, оценки и препоръки за
подобряването на ефективността на частната охранителна дейност.
Тук задачите, които ще се стремим да докажем в хода на работата е частната
охранителна дейност, изпълнявайки своите функции, спомага за попълноценното протичане на
5
социалните процеси, касаещи пряко защитата на националната сигурност и борбата с
престъпността опазването на обществения ред, в условията на Република България.
За постигането на целта следва да бъдат решени следните основни задачи:
извършване на обстоен исторически и правен анализ на възникването и развитието
на частно охранителната дейност в света.
разглеждане на основните нормативни актове
,
регламентиращи тази дейност
извършване на задълбочено изследване на организационните и управленски аспекти
та
частно охранителната дружества в Р България
изследване на организационното състояние на охранителната фирма
извеждане на оценки и предложения.
6
ГЛАВА ПЪРВА
Исторически преглед и правни основи на частната охранителна дейност в
Република България
1.1. Исторически корени на възникването на частната охранителна дейност
Във всяко демократично общество едни от найвисшите ценности са животът, здравето
и имуществото на гражданите, нашата сигурност; опазване и безопасност. В много страни й
защита на основните права на гражданите, наред с държавните правоохранителни органи,
участват и обществени организации, сдружения и частни лица. Това участие се нуждае ясни
законови основания, което налага необходимостта от правнарегламентация на частния
охранителен бизнес. Установяването му като вид търговска услуга
европейски страни не само регистрация в съответствие с търговските закони в страната, но и
разрешение от оторизирани държавни органи. В противен случай е възможно държавните
органи за опазване на обществения ред и противодействие на престъпността да бъдат заменени
с въоръжени граждански формирования, "раздаващи правосъдие".
Частната охранителна дейност е утвърдена в някои от страните на Западна Европа още
през 30те години на миналия век (Италия, Франция, Белгия). Охранителите и охранителните
дружества извършват законно регламентирани ефективни действия на публични места или на
територията на частната собственост. Услугите са насочени към противодействие
престъпността и опазване на обществения ред, спокойствие, опазване на имуществото и
материалните ценности от кражби и неправомерно посегателство, способства за ограничаване
на причините и условията, благоприятстващи извършването на правонарушения.
3
ЧОД като търговска услуга, въз основа на ТЗ, на основа на които се регистрират.
7
В исторически аспект частният охранителен бизнес за първи път се появява
необходимостта през 1925 г. със Закона за администрацията и полицията.
полицейски служби се уреждат с предварително разрешение на министъра на вътрешните
работи и министъра на народното здраве при условията, които те определят. В случай на
кризисни ситуации, когато Държавната полиция не може да се справи сама, за опазване на
обществения ред и вътрешната безопасност или за залавяне на престъпници може да се иска
съдействие от частната полиция. Окръжният управител разрешава оказването на това
съдействие.
През 1942 г. се издаде Наредба за организиране на частна полиция по опазване на
частните складове от злосторства.
В този подзаконов нормативен акт стопаните на всички
частни складове за зърнени и фуражни храни, за текстилни и други материали, за горивни и
леснозапалими материали са задължени да изградят своя частна полицейска униформена
стража за опазване на съответния склад от злосторство.
Близка до извършването на частна охранителна дейност следва да бъде посочена
издадената Наредба № 22 на МВР за “условията и реда за охраняване на обектите с
ведомствена охрана от пазачи”
. Тя урежда условията и реда за охраняване на държавни и
обществени обекти с ведомствена охрана от пазачи. Тази охрана се организира от
министерствата, други ведомства и организациите, за охрана на собствеността и опазване на
обществения ред в обектите. Това фактически е дейност по самоохрана.
При изпълнение на възложените им задачи служителите ведомствената охрана от
пазачи могат да употребяват физика сила, а като крайно средство и повереното им оръжие,;
случай на неизбежна отбрана или крайна необходимост, предвидени в чл. 12 и чл. 13 от
Наказателния кодекс
. При употреба на оръжие пазачите са задължени по възможност да пазят
живота на лицето, против което е насочено тяхното дейност и да не застрашават живота на
други лица. Те са длъжни да оказват своевременна помощ на ранените в случай на никнала
конфликтна ситуация.
Промените във всички сфери на обществения живот у: след 1989 г., насочени към
изграждането на демократично общество, доведоха и до повишаване размерите на
престъпността, обществото започва да обръща вече по сериозно отношение на частната
4
Обн. Дв, бр. 25/1925 г., попр. бр.41/1925 г., изменение бр. 255/1927 г., бр. 80/1929 г., бр. 68/1933 г., бр. 6, 126,
173/1934 г., бр. 81/1938 г., отм. бр. 157/1937 г.
5
Обн. Дв, бр.212/1941 г. Наредба за организиране на частната полиция по опазване на частните складове от
злосторства
6
Дв, бр. 65/1985 г.
7
Дв, бр. 65/1985 г.
8
охранителна дейност. Започна да се преодолява, като първоначално в Закон за националната
полиция бе включен текст, удължаващ физическите и юридическите лица, осъществява
частната охранителна дейност, в тримесечен срок да декларират писмено дейността си, като
преди това тази дейност се разрешавала от Търговския закон
1.2. Нормативна база на частната охранителна дейност
1.2.1. Международни източници за частната охранителна дейност
Частната охранителна дейност е с голямо обществено значение. Действащият от 2004 г.
Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД) е приет от ХХХІХ Народно събрание на 11
Практиката от приложението на ЗЧОД показва, че в него има пропуски и
слабости, които затрудняват правилното функциониране на частния охранителен сектор и
реализирането на компетенциите на ангажираните в него публични и частни субекти.
В отменения Закон за националната полиция от 1993 год. , на полицейските органи са
дадени правомощия да издават разрешения достоверителни документи в случаите и по реда,
предвидени в друг закон или друг нормативен акт, каквито са Наредба 4 за издаване на
разрешения за осъществяване на дейност охрана на обекти и лица от физически и юридически
лица
Наредба № 15 на МВР за условията и реда за внос, износ, покупкопродажба,
съхраняване и носене на огнестрелни оръжия и боеприпаси и контрол над тях. За
осъществяването на дейността по охраната на обекти от физически и юридически е
необходимо тези лица да получат разрешение от съответните териториални началници на
служба "Полиция"
Определящ международен източник и за частната охранителна дейност е Договорът за
създаване на Европейската общност
. В него се регламентира, че “Съветът на Европа с
единодушие, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент и
с Икономическия и социалния комитет приема директиви за сближаване на законовите,
подзаконовите или административните актове на държавитечленки, които пряко засягат
установяването и функционирането на Общия пазар”. Ако след приемането от Съвета на
Европа или от Комисията на мярка по хармонизиране на правните норми държавачленка
8
Дв, бр. 109/1993г.
9
обн., ДВ, бр. 15/2004 г., изм. ДВ бр. 105/2005 г., изм. ДВ, бр. 30, бр. 34, и бр. 82/2006 г.
10
ДВ, бр. 38/1994Г., изм. и доп. бр. 99 и бр. 18/1997 г., отм. бр. 122/1997 г. в, бр. 18/1997г., попр. бр. 24 и 26/1997
г., отм. бр. 113/1998 г.
11
Вж. Тодоров, В. Що е полиция и как да я използваме? С. 1996, стр. 101109; Колев, К. В. Генова. Използване на
оръжие от полицията. С. 1996, стр. 4674.
12
Договор за създаване на Европейската общност, подписан в Рим на 25 март 1957 година, в сила от 1 януари
1958 г.
9
счита за необходимо да запази националните разпоредби, оправдани от важни изисквания или
отнасящи се до опазване на околната среда или работната среда, тя създава национален
източник. В този случай държавата уведомява Комисията, като посочва причините за тяхното
запазване. Изискването е, че посочените мерки по синхронизация съдържат в подходящите
случаи защитни клаузи, позволяващи на държавитечленки да приемат временни мерки,
основаващи се на една или повече неикономически причини, подлежащи на обществен контрол.
При спазване на процедурата, когато Комисията установи, че съществува различие
между законови, подзаконови или административни разпоредби в държавитечленки, които
нарушават условията за конкуренция в Общия пазар и това нарушаване следва да бъде
прекратено, тя започва консултации със заинтересованите държави членки за съответната
промяна.
С течение на времето се промениха обществено политическите и социално
икономическите условия в развитието на отделните държави. Едни от тях изпревариха в тези
процеси други. Ето защо, вземайки предвид тенденциите при синхронизацията на
законодателствата на страните членки на Европейския съюз, се прие Договорът за
Европейския съюз. Съюзът формулира и прилага обща политика по външните работи и
сигурността, която обхваща всички области на политиката по външните работи и сигурността,
чиито цели са:
• укрепване на сигурността на Съюза във всичките й форми;
• разгръщане на международното сътрудничество;
• развиване и укрепване на демокрацията и правовата държава, както и зачитане на
правата на човека и основните свободи.
Следователно за българската частна охранителна дейност във връзка със защитата на
правата на гражданите важно значение имат ратифицираните от Република България
конвенции, приети от Съвета на Европа, а именно
• Европейска конвенция по правата на човека
13
http://www.acetbg.org/uploads/file/Police%20and%20Minority.pdf
14
Текстът на Конвенцията е представен с измененията и допълненията съгласно Протокол № 14 (CETS № 194), в
сила от 1 юни 2010 г. , Текстът на Конвенцията е изменян съгласно разпоредбите на Протокол № 3 (ETS № 45),
влязъл в сила на 21 септември 1970 г., на Протокол № 5 (ETS № 55), влязъл в сила на 20 декември 1971 г., и на
Протокол № 8 (ETS № 118), влязъл в сила на 1 януари 1990 г., и включващ също текста на Протокол № 2 (ETS №
44), който съгласно своя член 5, параграф 3 е интегрална част от Конвенцията от влизането си в сила на 21
септември 1970 г. сички разпоредби, които са били изменени или добавени от тези Протоколи, са заместени от
Β
Протокол № 11 от датата на неговото влизане в сила на 1 ноември 1998 г. От тази дата Протокол № 9 (ETS №
140), влязъл в сила на 1 октомври 1994 г., е отменен и Протокол № 10 (ETS № 146) е загубил значение.
10
• Европейска конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание
• Дейността на Европейския съд по правата на човека
. Наред с тези конвенции, които
по своето съдържание са универсални, съществуват и други конвенции и договори, които
регламентират отделна област или отделна дейност и се явяват международни стандарти.
Някои от тях не са ратифицирани, но постепенно стават част от практиките на демократичната
държава. Те нямат задължителна юридическа сила, но тяхното неспазване води до редица
негативи за държавата икономически, политически, а следователно и юридически. Трябва да
се има предвид, че в международното право юридическата страна на въпроса е пряко свързана
с политическата и икономическата страна. С нератифицираните международни правила е
необходимо да се съобразяваме, за да се пригодим към стандартите, налагани от Европейския
съюз, включително и в частната охранителна дейност.
Съществуват и някои правила, които се отнасят и за длъжностните лица.
Международните юридически актове не уточняват в какъв смисъл се употребява понятието
„длъжностно лице"
. Международните правила за дейността на лицата, които осъществяват
права и задължения чрез позволена употреба (законосъобразна) на физическа сила, трябва
задължително да спазват международните стандарти. Освен това понятието „длъжностно
лице" не е свързано единствено с лицата, които са част от публичната институция, напр.
държавни и приравнени на тях служители, а се отнася и за част от служителите в частния
сектор.
В тази връзка, от една страна, международните правила, които са ратифицирани от
Република България, създават общо задължение за държавата да приведе своето
законодателство в съответствие с тях. От друга страна, самите международни стандарти са
адресирани пряко към дейността на длъжностните лица и в частния сектор. Ратифицираните
международни договори са действащо право и следва да се спазват от всички граждани, вкл. и
от длъжностните лица частни охранители. Особеностите на международните договори като
юридически актове по никакъв начин не променят тяхната задължителност за всички
длъжностни лица, вкл. и за лицата, които осъществяват частна охранителна дейност. Не бива
да се забравя, че международните стандарти установяват права, но на всяко право съответства
15
Ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 16 март 1994 г. ДВ, бр. 25 от 1994 г. В сила за
Република България от 1 септември 1994 г.
16
http://www.coe.bg/?menu=court
17
Иванов, Хр. Полицейски правомощия на служителите от МВР. Сб. Новите правни разпоредби за дейността на
МВР предизвикателствата на реформата. С. 1999, стр. 26
11
и задължение за спазването му. Следователно много от задълженията на лицата, които могат
да използват сила, се извеждат по тълкувателен път. За да достигнат обаче до преките
изпълнители, трябва да се проведе задължително обучение. Това обучение може да бъде
проведено и по програма минимум.
По аналогия се правят необходимите препоръки за обучението на частните охранители,
вземайки предвид някои международни декларации, регламентиращи преди всичко висшето
образование. Въз основа на тях можем да изведем по тълкувателен път изискванията за
интересуващите ни търговски услуги. Такива са дадени в следните декларации
: Сорбонската
декларация от 25 май 1998 г.; Болонската от 19 юни 1999 г., по която страна е и Република
България; Пражката от 19 май 2001 г.; Берлинската от 19 септември 2003 г., и следващата
декларация ще е Бервенската, предвидена за месец май 2005 г. в Норвегия.
Изводът ни е, че съществуват международни актове, които регламентират само отделни
проблеми на частната охранителна дейност. В бъдеще е необходимо изготвянето на цялостен
международен акт, който да е посветен на регламентацията на тези проблеми.
1.2.2. Национални източници
Изследвайки регулирането на обществените отношения чрез нормативните актове,
регламентиращи частната охранителна дейност, хронологически в исторически аспект, се
установява, че частната охранителна дейност в България е правно регламентирана за пръв път
през 1925 г. в Закона за администрацията и полицията
. С този закон се създава Дирекция на
полицията, в която се обединяват за цялата страна всички полицейски служби. Чрез
създаването й се постига желаното единство в ръководството и действията на полицейските
органи. С устройството и създаването на нови служби в самата дирекция се поставя една
здрава основа за успешна борба с престъпността. Частните полицейски служби могат да се
уреждат с предварителното разрешение на министъра на вътрешните работи и народното
здраве при условията, които той определя. В случаите на кризисни ситуации, когато
Държавната полиция не може да се справи сама за запазване на обществения ред и вътрешната
безопасност или за залавяне на престъпници, може да се иска съдействие и от частната
полиция. Окръжният управител разрешава оказването на съдействието. Въз основа на този
закон не се разви частната охранителна дейност. Въпреки това с него за първи път в Европа се
регламентира такъв вид търговски услуги, а именно частната охранителна дейност.
18
http://www.csd.bg/fileSrc.php?id=1383
19
Приет на 4 юли 1925 г.
12
Следващият нормативен акт, който създаде правните предпоставки за развитието на
частната охранителна дейност, бе издаден през 1941 година. Това бе Наредба за организиране
на частна полиция по опазване на частните складове от злосторства.
През периода след 1944 г. до 70те години не бе регламентирано опазване на частната
собственост от частни лица, тъй като тази охрана бе игнорирана и конституционно. Близка до
извършването на частна охранителна дейност следва да бъде посочена издадената Наредба №
22 на МВР
за условията и реда за охраняване на обектите с ведомствена охрана от пазачи".
Тя уреждаше условията и реда за охраняване на държавни и обществени обекти с ведомствена
охрана от пазачи. Тази охрана се организираше от министерства, други ведомства и
организациите за охрана на собствеността и опазване на обществения ред в обектите
държавна собственост. Това фактически е дейност по самоохрана. Охранителите се числят
към щата на тези организации .
При изпълнение на задачите по самоохрана и защита на собствеността служителите от
ведомствената охрана (от пазачи) имаха следните права:
• да дават предложения до ръководствата на обекта за подобряване самоохраната на
собствеността;
• да изискват от работниците и служителите, а също и от посетителите на обекта да
спазват установения обществен ред, противопожарните, режимните и други правила;
• да контролират спазването на пропускателния режим и да изискват предоставянето на
съответните документи при влизане и излизане от обекта, внасяне и изнасяне на стоково
материални ценности и други вещи;
• да предлагат на административните ръководители да вземат мерки за наказване на
нарушителите на реда в обекта;
• да проверяват влизащите и излизащите работници, служители и посетители, техния
багаж и превозни средства с цел откриване и пресичане на престъпления и други нарушения.
В новите общественополитически условия на пазарни отношения частната охранителна
дейност беше изведена като вид търговска услуга. Създаде се пазар на охранителните услуги, в
който участват в конкуренция държавата и частните дружества. За да регламентира тази
сложна социална дейност и да защити интересите на държавата, МВР с издадената Наредба №
14 определи условията и реда за издаване на разрешения за извършване на дейност по охрана
20
Наредба № 22 на МВР за условията и реда за охраняване на обектите с ведомствена охрана от пазачи, ДВ, бр.
65 от 1985, отм.
13
на физически и юридически лица
. Търговските дружества, осъществяващи частна
охранителна дейност, представяха необходимите документи за издава не на съответните
разрешения за дейност в Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи по
мястото на регистрация на търговското дружество.
Усъвършенстването на обществените отношения наложи и промяна на отношението на
изпълнителната и законодателната власт към този вид търговска услуга. Освен полицейските
служители и служителите от противопожарната охрана имаха съответно изисквания за
опазване на обектите от увреждания. Това бе осъществено с издаването на Наредба № 1 от 26.
8.1994 г. за противопожарната охрана в обектите на банките и небанковите финансови
институции
. С наредбата се уреждат организацията на противопожарната охрана и
задълженията на длъжностните лица в обектите на банките и небанковите финансови
институции, както и изискванията към сградите и съоръженията относно тяхната пожарна
безопасност.
През 1997 г. се прие Закон за Министерството на вътрешните работи
Закона за Националната полиция, както и Наредба № 14 на МВР. Това доведе до „правен
вакуум" в регламентирането на реда и условията за осъществяване на частна охранителна
дейност.
В направеното от нас изследване установихме, че много от принципалите на частните
охранителни търговски дружества, които не са специалисти, дори предлагаха органите на
полицията да извършват охранително обследване на обектите, като дават препоръките си, с
които те да се съобразяват. Аз считам, че е правилно частните охранителни търговски
дружества като всички други участници на пазара сами да извоюват местата си преди всичко с
качеството на правната услуга и осъществената практическа дейност, която е
административно регулирана.
Въз основа на чл. 60, т. 8 от ЗМВР се издаде от министъра на вътрешните работи
Наредба № 139 на МВР за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на
частна охранителна дейност и контролирането на тази дейност от полицейските органи
. В
21
http://www.securitybg.com/magic/data.php?id=1001
22
Иванов, Хр., Н. Арабаджийски. Частна охранителна дейност. С.1997.
23
Отразена деноминацията от 5.07.1999 г.
Обн. ДВ. бр.122 от 19 Декември 1997г., изм. ДВ. бр.29 от 13 Март 1998г., изм. ДВ. бр.70 от 19 Юни 1998г., изм.
ДВ. бр.73 от 26 Юни 1998г., изм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.30 от 2 Април 1999г., изм. ДВ.
бр.110 от 17 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2000г., изм. ДВ. бр.29 от 7 Април 2000г., изм. ДВ. бр.28
от 23 Март 2001г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., доп. ДВ. бр.119 от 27 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.17 от 21
Февруари 2003г., изм. ДВ. бр.26 от 21 Март 2003г.
24
Закон за Министерството на вътрешните работи, ДВ, бр. 122 от 1997, с поел. изм. и доп. до 2004 г.
14
този текст от закона обаче е посочено само едно от правомощията на служителите от
Национална служба „Полиция", което се свежда до разрешаване и контролиране на
охранителната дейност и не се предвижда издаването на подзаконов акт. Такъв подзаконов
нормативен акт съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за нормативните актове може да се издаде само
ако това е предвидено в закон и за уреждане на обществените отношения, които не са уредени
в закона, защото не се поддават на трайна употреба. Частната охранителна дейност
задължително се извършва при спазването на законодателството на Република България и
зачитането на правата и законните интереси на гражданите.
Изказахме мнение, че Наредба № 139 на МВР от 1999 г. бе издадена, без да са спазени
изискванията на чл. 3, ал. 2 от Закона за нормативните актове, поради което същата се отмени
поради незаконосъобразност. Обществените отношения обаче останаха да съществуват и това
се взе предвид от ръководството на МВР, като се издаде Наредба № 179 на МВР от 2000 г.
Тази наредба бе издадена законосъобразно въз основа на ЗМВР
. Тя взе предвид изменящите
се обществени отношения и по нов стереотип регламентира частната охранителна дейност в
Република България, като предвиди и контрол от страна на компетентните органи.
Вземайки предвид положителните действия, осъществявани от частните охранители, то
някои държавни органи предприеха регламентиране на своята дейност чрез подзаконови
нормативни актове. Такъв е случаят с приетата Наредба № 7 от 6.12.2000 г. за използване на
физическа сила, помощни средства и оръжие от органите на Военна полиция
. Тази дейност
засега се осъществява от държавен орган, какъвто е Военна полиция. Но при изменение в
бъдеще време на обществените отношения частните охранители трябва да бъдат готови да
разширят своята дейност и в тази сфера на услугите. С нея се продължи процесът на
административно регулиране и контрол на конкретен вид дейност. Тази наредба урежда
условията и реда за използване на физическа сила, помощни средства и оръжие от Военна
полиция спрямо лицата по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Обществените отношения, свързани с частната охранителна дейност, в момента са
уредени от Закона за частната охранителна дейност от 2004г
. Законопроектът бе разработен
след запознаване със законодателството и практиката на развитите европейски държави, и в
частност на скандинавските държави Дания, Финландия, Норвегия и Швеция, като целта му е
25
Закон за Министерството на вътрешните работи, ДВ, бр. 122 от 1997, с поел. изм. и доп. до 2004 г.
26
Иванов, Хр., Н. Арабаджийски. Частна охранителна дейност. С.1997, стр. 3031.
27
Обн. ДВ. бр.15 от 24 Февруари 2004г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април
2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември
2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 11 Май 2010г.
15
Организация на частната охранителна дейност в периода 1900-2010г.
През последното десетилетие въздействието на голям брой фактори допринесоха за засиленото търсене на услуги на частни охранителни дружества в региона на Югоизточна Европа - от високия ръст на престъпността до корупцията...Организация на частната охранителна дейност в периода 1900-2010г.
| Предмет: | Полиция, отбрана, национална сигурност |
| Тип: | Дипломни работи |
| Брой страници: | 83 |
| Брой думи: | 21955 |
| Брой символи: | 143575 |