background image

      

 Национална Спортна Академия „Васил Левски“

 

Катедра Психология, педагогика и социология

Магистърска програма: Спортна психология

редовно обучение

Дипломна работа 

Съвременен прочит на феминизма на Симон дьо Бовоар през

жената спортистка

Изготвила: Йорданка Емилова Найденова, 3923

Дипломен ръководител: Гл.ас.Боряна Ангелова – Игова, доктор 

1

background image

София 2014

Съдържание

Увод

.................................................................................................

стр.

3

Глава I. Литературен обзор

................................................................стр.5

I.1. Симон дьо Бовоар...................................................................................стр.5

(а) “Вторият пол“..........................................................................................стр.5
(б) Моделът на „Момиченцето“...................................................................стр.6

(в) Моделът на „Госпожицата“..................................................................стр.11

I.2. Критика за Симон дьо Бовоар ............................................................стр.19

I.3. Феминизъм и психоанализа.................................................................стр.22
I.4. Основни понятия..................................................................................стр.27

I.5. Приносът на Симон дьо Бовоар..........................................................стр.28

Глава II. Методика на изследването

.....................................

..стр.30

II.1.Проблем, хипотеза, област, обект и предмет на изследването.........стр.31
II.2. Цел и задачи.........................................................................................стр.32

II.3. Използвани методи..............................................................................стр.33
II.4.Организация на изследването.............................................................стр.35

Глава III. Анализ на резултатите

...........................................

стр. 37

2

background image

Глава IV. Изводи и препоръки

.................................................

стр.60

Библиография

....................................

...............................................стр.63

Увод

               Феминизмът на Симон дьо Бовоар и нейният съвременен прочит през „жената

спортистка“ е тема от първостепенна важност за т.нар. „нежен пол“.   Излизайки от
твърдението на Маршал Макуан, че спортът е огледало на случващото се в Държавата (в

общия   смисъл   на   думата),   вярваме,   че   анализирайки   женския   спорт   в   България,
всъщност,   анализираме   проблемите,   стоящи   пред   съвременната   жена.   В   България

проучвания   свързани   с   жената,   с   нейната   реализация,   с   предизвикателствата,   които
среща,   са   правени   много,   но   за   съжаление   фокусът   винаги   е   бил   върху   „Жената   ­

работничка“,   „Жената­инжинер“,   „Жената­лекар“   и   т.н.,   но   „Жената­спортистка“,   за
жалост, е оставала на втори план, макар тя точно да е основна фигура през 20 в. и 21 век

в България. Достатъчно е да споменем спорт като художествената гимнастика – Мария
Гигова, Йорданка Такова, Илиана Раева, Татяна Янчева и към днешна дата техните

възпитанички: Михаела Маевска, Ренета Камберова и пр., свидетелстват за приноса на
жените за развитието на елитния спорт в България, а и са повод за национална гордост.

Дори  да  погледнем  в типично   „мъжките“  спортове  като вдигане  на тежести,  борба,
гребане и стрелба, отново ще видим, че жените са водещи фигури. Пример за това са:

Стефка Костадинова, Румяна Нейкова, Станка Златева, Ивет Лалова, Мария Гроздева и
др. Тези личности свидетелстват за това, че дори и в тези силови спортове жените са

сериозен фактор.  Тук се крие и големият парадокс, който целим да обговорим в тази
дипломна работа. От една страна жената спортистка и жената като цяло е разглеждана

като равна на мъжа и това дори е заложено в официалната идеология по времето на
държавния   социализъм   в   България.   Към   днешна   дата   в   съвременното   демократично

3

background image

общество равенството между половете би трябвало да е подразбиращо се. В същото
време  сме на мнение, че жената си е извоювала главно повече отговорности, отколкото

права. Тезата, зад която заставаме, анализирайки съвременна България  не е нова, тя е
отворена още през 40­те години на 20в. от Симон дьо Бовоар. В този смисъл анализът  не

е   срещу   дадена   политика   или   държавна   уредба.   Описаните   в   дипломната   работа
проблеми са глобални. 

     Симон дьо Бовоар е известен философ и психоаналитик, тя е и жена, и е основна
фигура   във   феминисткото   движение.   Благодарение   на   нейните   разработки   имаме

фундамент,   на   който   да   построим   изследването.   Според   проучванията   и   анализите
жената   спортистка   в   България   е   в   пъти   по­натоварена   от   мъжа   спортист.   Нейните

тренировки,   подготовка,   подкрепа   от   федерациите,   възраст,   семейно   положение,
майчинство са фактори, които правят животът и реализацията й много по–трудни от

тази на мъжа. Трудното й налагане като треньор на отговорни позиции и важни постове,
в сферата на спорта, а за съжаление и не само там, са фактори, показващи  значителното

неравенство между нея и мъжете в която и да е  сфера. 
           Защо това е така? Къде са проблемите? Как тези проблеми са решени в други

държави е обект на настоящата Дипломна работа. 

4

background image

Глава I: Литературен обзор

I. Симон дьо Бовоар

          Голяма част от  разсъжденията са върху творчеството на Симон дьо Бовоар и по­
специално   нейната     „женска“   психоанализа,   писана   от   и   за   жената.   За   целта   сме

разграничили   и   разгледали   някои   основни   теми   в   творчеството   й,   а   именно   тези,
отнасящи се до това, което прави жената­жена.  Плътно заставаме зад тезата на Бовоар,

че жената не се ражда, а става такава, каквото я иска цивилизацията, в която тя расте.
Литературният  обзор е разделен на четири групи от тези и разсъждения. Първата група

се   отнася   до   творчеството   на   Бовоар   и   нейния   фундаментален   труд  
„Вторият пол“, като акцентът е върху нейната психоанализа. Втората група разглежда

критиката   за   Бовоар.   Третата   група   е   концентрирана   върху   основните   термини   и
направления във феминистичната теория. Четвъртата набляга върху приноса на Бовоар

за развитието на хуманитаристиката и феминизма в частност .

 

I.1.„Вторият пол“

5

background image

        Литературният обзор е фокусиран върху творчеството на Бовоар. Като отправна
точка взимаме втория том от нейния фундаментален за феминизма труд „Вторият пол“.

Причината, заради която се спираме на този том, е от една страна психоаналитичната
перспектива,   която   е   важна   за   изследването,   от   друга   и   общо­културната–

цивилизационна перспектива, която е залегнала в теорията й. Бовоар анализира няколко
етапа от развитието на жената. С оглед на поставените цели и задачи сме се спрели на

няколко основни модела, които Бовоар залага. 
      “Вторият пол“ е грандиозно ерудиран труд, в който  Бовоар разглежда причините,

поради  които   жените   са  принудени   да   приемат   място   в   обществото   след    това   на
мъжете, независимо от факта, че жените съставляват половината от човешкия род.     

    Подпомагайки   своите   аргументи   с   данни   от   биология,   физиология,   етнология,
антропология, митология, фолклор, философия и икономика, тя документира статуса

на жените в цялата история от времето на първобитните общества до средата на 20­ти
век. В една от най­интересните си глави, "Омъжената жена"   тя предлага множество

цитати от романите и дневниците на Вирджиния Улф,  София  Толстой и др. Тя също
така разглежда подробно начина, по който различни мъже автори, от Монтен до Стендал

и   Лоранс,   са  представяли  жените   (и,   в   много   случаи,   как   те   третират   жените   си).
Призовавайки жените да постоянстват в усилията си към еманципация, тя подчертава,

че те трябва да го направят в името на хората. Това е като вид робство, твърди Бовоар,
ако това робство се премахне и мъжете признаят жената като равен на тях партньор,

приятел и колега, лицемерната маска ще се разруши и  човешката двойка,    мъжът и
жената ще открият истинската си форма.

  

I.1 (a). Моделът – „Момиченце“

        Според Симон дьо Бовоар „Жената не се ражда жена, а става такава“. Във „Вторият

пол“   Бовоар   разграничава   модела   на   момиченцето.   В   главата   си   „Детството“   тя
обяснява   много   от   механизмите,   които   подчиняват   жената   на   мъжа.   До   определена

възраст, смята Бовоар, момичетата и момчетата се развиват по един и същи начин. След
това под влияние на обществените стереотипи двата пола се диференцират  не само

физически, но и във всякакъв друг план. Жената се подготвя от детска възраст да бъде
съпруга,   майка   и   домакиня.   Докато   момчетата   от   малки   са   възпитавани   да   бъдат

6

background image

независими   и   самостоятелни,   често   и   да   подценяват   женския   пол.   Жената   според
Бовоар е обречена да бъде приемана като нещо второстепенно, допълнение към мъжа.

Обществото   изисква   от   нея   да   бъде   покорна,   кротка   и   смирена,   да   се   подчинява
безусловно на мъжа. До дванадесетгодишната си възраст момиченцето е също толкова

силно, колкото своите братя, проявява същите умствени способности. Няма нито една
област, в която да му е забранено да си съперничи с тях. А през първите три­четири

години   няма   съществена   разлика     като   цяло   между   поведението   на   момичетата   и
поведението на момчетата. Момчетата също като своите сестри искат да се харесват, да

предизвикват усмивки, да им се любуват. Много деца се страхуват да пораснат, ако
родителите   престанат   да   ги   глезят.   В   това   отношение   момичетата   са   по­

привилегировани.   Момиченцето   продължава   да   бъде   милвано,   но   за   момченцето
кокетството е забранено. Очаква се да бъде „малък мъж“. Много момчета са уплашени

от тежката независимост и понякога искат да са момичета.  

И все пак, ако момчето

изглежда по­малко облагодетелствано от своите сестри, то е защото спрямо него

се кроят много по­големи планове.

     За разлика от момичетата, мъжките полови белези, според Бовоар, се обожествяват,
което доближава Бовоар до Фройдистката перспектива, но я и разграничава от нея.

Самата Бовоар се съгласява с много от теориите на Фройд, особено що се отнася до
„кастрацията“  и „комплекса  „Електра“.     Според  Бовоар, майките и  кърмачките се

отнасят към момчешкия пенис с особена благосклонност, докато към гениталиите на
момичето не се отнасят нито с благоговение, нито с нежност. Момчето е възпитавано да

въплъщава   в   своя     полов   орган   своята   трансцендентност   и   горделивото   си
превъзходство. Тук според нея   е и главния проблем. Бовоар настоява, че прочутият

женски „комплекс за кастрация“, толкова дискутиран от психоаналитиците и най­вече
от   бащата   на   психоанализата   Зигмунд   Фройд,     е   социален   конструкт,   резултат   от

външното   влияние   на   възпитателките   и   дори   родителите,   но   в   никакъв   случай   не   е
вроден.   Повечето   психолози   се   съгласяват,   че   желанието   за   притежание   на   пенис   в

различните случаи се проявява различно. Според Бовоар, най­напред, много момиченца
до напреднала възраст не познават мъжката анатомия и приемат по естествен начин, че

съществуват   мъже   и   жени,   както   съществува   слънце   и   луна.   За   много   други   деца
малкото парче плът, висящо между краката на момчетата е незначително, дори смешно.

Понякога пенисът е смятан за аномалия – издаденост, нещо неопределено, висящо като

7

background image

подутините   и   брадавиците.   И   най­сетне,   наистина   има   много   случаи,   при   които
момиченцето изпитва интерес към пениса на своя брат или другарче, но това, според

Бовоар, в никакъв случай не означава, че изпитва сексуална ревност, а още по­малко, че
се чувства засегнато от липсата на този орган. То иска да го притежава така, както иска

да притежава всеки друг предмет, но това желание може да остане повърхностно. А за
малките момичета, възпитани по обичайния начин, уриниращата привилегия на момчето

е прекалено второстепенно нещо, за да предизвиква пряко чувство за малоценност.
     Основната разлика между мъжете и  жените, според Бовоар, идва от наложеното на

жената  Alter Ego.  Голямата привилегия, която момчето извлича от притежанието на
своя полов орган е поради факта, че е снабдено с орган, който може да  види и пипне, то

може до известна степен да се отчужди в него. То проектира извън себе си тайнството на
своето тяло, неговите заплахи, което му дава възможност да ги държи на разстояние.

Поради факта, че притежава Alter ego, в което разпознава себе си, малкото момче може
смело да поема своята субективност. Самият обект, в който се отчуждава, се превръща

в символ на независимост, трансцендентност, могъщество. Малкото момиче не може да
се превъплъти в нито една част от себе си. За компенсация в ръцете му поставят чужд

предмет – кукла, за да изпълнява ролята на Alter ego. Основната разлика е, че куклата
изобразява тялото в неговата цялост, а от друга страна е нещо пасивно. Момиченцето

бива насърчавано да се отчуждава в цялостната си личност и да я смята за инертна
даденост. 

За да бъде харесвано, трябва да бъде „хубаво като кукла“. От тук тръгва

и   проблемът   на   жената,   която   се   възпитава   не   в   само   достатъчност   и   в

собствената   си   значимост   на   човешко   същество,   а   се   учи   да   отговаря   на

очакванията, на социалните роли, които й се поставят. Тя трябва да е красива,

секси,   майка,   съпруга,   а   в   днешно   време   трябва   да   има   и   кариера.   Този   модел

превръща жената в „товарно магаре“, което „трябва“ да отговаря на все повече

очаквания 

(Бовоар, 1996).

         Бовоар настоява, че пасивността, която ще характеризира главно „женствената“

жена, е черта, развиваща се в нея още от първите години от живота й. Но е неправилно
да смятаме, че това е биологична даденост. Нейните възпитатели и обществото й налагат

тази   съдба.   Докато   момчето   е   насърчавано   на   свободно   движение   към   света,   да   си
съперничи с   твърдост и независимост с другите момчета и да презира момичетата,

момичето се учи как да е привлекателно за момчетата.    Като се катери по дърветата и

8

background image

се бие с другарите се, момчето, изправяйки се срещу тях в ожесточени игри, схваща
тялото   си   като   средство   за   господство   над   природата   и   като   инструмент   за   борба.

Възгордява се от своите мускули, както и от половия си орган. Обратно, жената още от
началото е учена, че за да бъде харесвана, трябва да се превърне в обект. Следователно,

трябва да се откаже от своята независимост. Към нея се отнасят като към жива кукла и
така се затваря един порочен кръг. Колкото по­малко използва своята свобода, за да

разбира, схваща и открива заобикалящия я свят и да намира ресурси в него, толкова по­
малко тя ще съумее да се утвърждава като субект.  Ако бъде насърчавана, би могла да

проявява   същата   буйна   жизненост,   любопитство,   инициативност   и   смелост     като
момчето. Тъкмо това се случва понякога, когато й се предостави мъжко възпитание.

Тогава са й спестени множество проблеми, поне що се касае до началната детска възраст
(конфликтите на юношеството, напротив, биха могли да се окажат засилени.) 

         Тази теория на Бовоар е важна с оглед на жената спортистка. Описаният от нея
модел отговаря на въпроса защо момичетата все по­рядко  избират силови спортове и на

спорта се гледа като на средство за поддържане на определен външен вид. Това е тип
възпитание, доразвива тезата си Бовоар, който бащата на драго сърце предоставя на

дъщеря си. Жените, възпитавани от мъж, в повечето случаи се изплъзват от пороците на
женствеността. Едно от проклятията, тегнещи над жената е, че в детството си е оставена

в ръцете на жените. И момчето най­напред е възпитавано от майка си, но тя се отнася с
уважение към неговата мъжественост и то бързо се изплъзва от нея. Докато майката

възнамерява   да   интегрира   дъщерята   в   женския   свят.   За   майката   дъщерята   е
едновременно неин   двойник  и  някой  друг. Бовоар  смята,  че майката  обича  властно

дъщеря   си   и   едновременно   с   това   е   враждебно   настроена   към   нея.   За   да   бъде
очарователно, момиченцето трябва да потиска спонтанните си движения, забраняват му

буйните упражнения и да се бие – с една дума – подтикват го да се превърне в слугиня.
Момичетата са мъмрени, ако искат да влязат в съперничество с момчетата, да се бият с

тях. Те страдат например за това, че им се забранява да се катерят по дърветата, по
стълбите,   по   покривите.   Понятието   за   пространствено   издигане   предполага   духовно

надмощие, както става ясно от множество героични митове; да достигнеш някой връх,
означава да се извисиш отвъд дадения свят като независим субект.

      Благодарение на феминизма днес е нормално жената да се занимава със спорт, но на
момиченцето   прощават   много   по­лесно,   отколкото   на   момчето,   заради   това,   че   не

9

background image

постига   успехи.   Правят   успеха   му   по­труден,   като   изискват   от   него   друг   начин   на
реализация:   изискват  

поне

  да   бъде   същевременно   „жена“,   да   не   загубва   своята

женственост.    През първите години от живота си момиченцето се примирява без много
усилия с тази съдба. Детето се движи в сферата на игрите и на мечтите. „Да правиш“ и

„да   бъдеш“   не   се   различават   много,   когато   става   въпрос   само   за   въображаемо
извършване. 

           Бовоар има принос и в идеята си за майчинството. Тя изцяло отрича майчиният
инстинкт да е вроден и настоява, че е придобит. В известна степен, идеята за вродения

майчин инстинкт, е дискриминираща спрямо мъжа баща. Бащата, бъдейки мъж, се смята
за непълноценен в грижата за детето си, защото нямал инстинкт и следователно той се

смята в традиционното и в модерното общество за неспособен да обгрижва собственото
си дете. В този смисъл настояването на Бовоар за фалшивият „майчин инстинкт“   е

адекватен с оглед правата на двата пола.  
       Според Бовоар, подрастващата проявява особено любопитство към тайнството на

раждането. Но в това няма вроден и тайнствен „майчински инстинкт“, настоява Бовоар.
Момиченцето   установява,   че   грижата   за   децата   е   грижа   на   майката,   околните   го

научават на това. То бързо престава да вярва, че бебетата се раждат в зелките или са
донесени   от   щъркелите.   Особено   в   случаите,   когато   майката   ражда   братчета   и

сестричета   и   бързо   научава,   че   бебетата   растат   в   корема.   Много   момиченца   крият
възглавнички   под   дрехата   си   и   играят   на   бременни,   или   разхождат   куклите   си.

Момчетата, както и момичетата, са удивени от тайнството на майчинството. Това е чудо
– да направиш така, че от корема ти да излезе дете! Някои момчета съжаляват, че тази

привилегия не е дадена на тях. По­късно вадят яйцата от гнездата, тъпчат растенията с
ярост, защото са ядосани, че не могат да създадат живот. Докато малкото момиченце е

очаровано от мисълта,  че един ден ще е способно да го направи (Bauvoir, 1953).
      Майката   поставя   на   преден   план   волята   на   бащата.   Навиците   му   имат   свещен

характер. Културата възхвалява мъжа. Колко много мъже и само една жена. Прочутите
жени се крият в сянката на някой мъж.   Докато Прометей гордо открадва огъня на

небето, Пандора открадва кутията с нещастията. Всички важни събития се извършват от
мъже.

      Най­голямата сестра често прекалено рано познава границите на тази спецификация
на човешкото същество, налагани от възпитанието. Поради тази причина, култът към

10

background image

бащата  се   среща   преди   всичко  у   най­голямото   момиче   в   семейството.  Той   утешава
дъщеря  си,   тя  се   привързва   силно  към  него.  Докато  най­малката  дъщеря  никога   не

притежава безразделно баща си, тя ревнува и него, и по­голямата си сестра (Bauvoir,
1953).

     Според Бовоар жените са схващани като нежни героини, измъчени, пасивни, ранени,
мъченици. От деня, в който малката сирена на Андерсен се превръща в жена, тя опознава

игото на любовта и страданието й се превръща в нейна участ. По тази причина малките
момичета издигат в култ жените, които са се изплъзнали от женската робиня и водят в

известна степен необикновен живот. За малкото момиче са много пленителни феите,
сирените и русалките, изплъзващи се от властта на мъжа. 

           Момичето е възпитавано да чака любовта ­ трябва винаги да си хубава, за да
завоюваш   любовта   и   щастието.   Грозотата   е   свързвана   жестоко   с   лошотата   и   когато

виждаме нещастията, сипещи се над грозните, не е много ясно дали съдбата наказва
престъпленията им или тяхната грозота (Bauvoir, 1953).

        Според   Бовоар   първата   менструация   често   предизвиква   чувството   за   срам.
Впоследствие девойката може да се чувства важна, че е неразположена, но първоначално

менструацията вдъхва ужас у подрастващата. Страхът, че може да забременее, дори да
умре при раждане. Момичетата могат да изпитват страх от раждането, страх от мъжкия

полов член, отвращение към мръсните занимания, осмиване на лишените от всякакъв
смисъл движения. По този начин тялото вече не е ясен израз на индивидуалността на

малкото момиче, то е предмет. При по­тежки форми на тези схващания могат да се
развият дори психози.

           До този момент еротизмът на момичето е бил клиторен, на тази възраст, според
психоанализата   на   Фройд,   започва   да   се   развива   и   вагинален   еротизъм.   Тялото   на

младото   момиче   придобива   тревожно   измерение.   Видоизмененията   на   тялото   на
момичето в пубертета му причиняват болка. Неравновесието в хормоналните секреции

предизвиква нестабилност в нервната и в съдомоторната система. Менструалната криза
е болезнена. Девойката е нервна, раздразнителна. В този етап тя чисто биологически е

по­нестабилна   и   „слаба“   от   мъжа.   Докато   момчето   приема   с   радост   своята
мъжественост,   то   най­омразният   символ   на   физическото   притежание   за   момичето   е

проникването   на   половия   орган.   Момичето   би   искало   да   порасне,   без   да   приема
положението на възрастен човек. Никакво момиче на може да попречи на  момчето да

11

background image

осъзнае тялото си и да мечтае за своето бъдеще. Най­много да му бъдат наложени строги
ограничения,   които   впоследствие   ще   тегнат   над   целия   му   сексуален   живот.   Докато

драма   разкъсва   подрастващата,   нейният   пол   я   осъжда   на   застинало   и   осакатено
съществуване (Bauvoir, 1953).

I.1.(б). Моделът на „Госпожицата“

         Моделът на „Госпожицата“ е описан от Бовоар в главата  „Младото момиче“. Тази

глава е важна за изследването с оглед на това, че показва светът на жената спортистка в
нейния   „най­активен   състезателен   период“.   Този   период   от   развитието   на   жената

спортистка   е   разгледан   и   от   гледна   точка   на   психологията   на   спорта,   по­надолу   в
Дипломната работа сме отчели изводите, направени от Т. Янчева и Г. Роглева.  Тук сме

се спрели на общите постановки на проблема, валидни за всички жени. Те обясняват
защо  впоследствие  личният  живот  на  състезателката  става  по­важен   от  спортната  й

реализация.  
   Момичето, според Бовоар се учи да очаква мъжа. Докато жената винаги ще бъде само

един от елементите в живота на мъжа, тя не е неговата съдба. В американските колежи
стандартът на ученичката се измерва с броя на „срещите“, които тя събира. Омъжването

е кариера. Дава възможност на жената да постигне цялостното си социално значение и да
се реализира като любовница и като майка. Жената завоюва закрилник, предавайки се. 

       За Бовоар спортът е от изключителна важност за растящото момиче. За съжаление,
любовта   на   момичетата   към   предизвикателствата   се   развива   до   тринадесетгодишна

възраст. Спортистката никога не изпитва завоевателската гордост на момчето, победило
своето другарче в борба. Впрочем, в много страни повечето момичета не получават

никаква   спортна   подготовка,   тъй   като   борбата   и   катеренето   са   забранени   за   тях.
Предизвикателството между момчетата е непознато за момичетата. Жените се сравняват

помежду си чрез пасивни конфронтации. Жената е като“черна душа“. Тя приема реда на
нещата   като   даденост.   Бовоар   описва   момиче,   което   се   смятало   за   силно,   колкото

момчетата. Макар че побеждавало, всеки месец имало болезнена менструация, то не
осъзнавало своята женственост. Притежавало резкостта, изобилието от жизнени сили,

инициативата на момче и момчешка храброст. Не се колебаело да се намеси с юмруци,
ако   видело,   че   някой   досажда   на   дете   или   жена.   За   съжаление,   това   момиче   било

12

background image

окачествено като хомосексуално, като „мъжкарана“ и в късното си юношество било
принудено да се „примири със съдбата си“ и отново да заеме „пасивната позиция на

жена“.
             Младите момчета отдават голямо значение на своите мускули. При различните

видове спорт целта не е постигането на успех, независимо от физическите способности:
целта   е   да   се   постигне   съвършенство,   присъщо   на   всеки   организъм.   Значението   на

шампиона   по   вдигане   на   тежести   в   най­леката   категория   е   равна   на   значението   на
шампиона в тежка категория. Шампионката по ски не е по­малоценна от шампиона,

който   е   по­бърз   от   нея.   Те   принадлежат   към   две   различни   категории.

 

Тъкмо

спортистките, заинтересувани позитивно от собствената си реализация, най­

малко чувстват, че се намират в неизгодно положение в сравнение с мъжа.

Физическата слабост не дава възможност на жената да опознае поуките от насилието:

ако й бе възможно да се утвърди в своето тяло и да се появи на света по друг начин, тази
недостатъчност би била лесно компенсирана. Ако плуваше, изкачваше върхове, караше

самолет, бореше се срещу стихиите, поемаше рискове и се излагаше на опасности, тя
нямаше да усеща онази плахост пред света, за която стана дума. Това потвърждава

комплекса за малоценност, развил се у нея от детството й. От нея, обаче, продължава да
се иска да бъде 

и

 жена, да съчетава професионалната работа със задачите, произтичащи

от   нейната   женственост.   Къщната   работа   или   светските   задължения,   които   майката
налага   на   студентката   или   начинаещата   работничка,   накрая   я   изтощават.     Бовоар

разказва за ученички, които били смазани от домашни задължения, прибавящи се към
училищната работа. Една от тях получила възпаление на гръбначния мозък, друга се

разболяла от менингит. Майката се отнася с тайна враждебност към освобождението на
своята дъщеря и се държи с нея в една или друга степен неприязнено. Излизанията й са

под   надзор.   Бовоар   пише,   че   рядко   можем   да   видим   сама   жена,   тръгнала   на   дълга
разходка, на пътешествие пеш или с колело, или играеща билярд, хвърляне на топки и

т.н. Освен липсата на инициативност, произтичаща от възпитанието на жените, самите
нрави пречат на тяхната независимост. Ако се скитат по улиците, мъжете ги гледат,

заприказват ги. Ако студентките тичат на радостни тълпи по улиците, както правят
студентите, те привличат вниманието на хората. Когато крачат бързо, пеят, говорят на

висок глас, смеят се силно – това е предизвикателство – някой или ще ги обиди, или ще
тръгне след  тях, или  ще ги  заприказва.  Безгрижността  веднага  се  превръща  в  лошо

13

background image

държание. Този самоконтрол, на който е принудена жената и който се превръща във
втора   природа   у   „добре   възпитаното   младо   момиче“,   убива   непосредствеността   и

поради това излишъкът от жизнени сили е порицан. В известна степен актуално и до
днес.  

Девойката ще има по­голяма цена в очите на мъжете, не като увеличава

своята човешка стойност, а като се моделира според техните мечти. Мъжете не

обичат   „несполучливите   момичета“,   нито   учените   жени,   нито   буйните   жени,

прекалената храброст, култура, интелигентност.

 

Прекалено силният характер ги

плаши.  

В повечето романи на Дж. Елиът, отбелязва Бовоар, тъкмо русата и глупава

блондинка взема надмощие над брюнетката с мъжки характер.  

Да бъдеш женствена

означава   да   се   показваш   немощна,   пасивна,   покорна.

  Младото   момиче   трябва   да

потисне своята непосредственост и да я замени със заучена прелест и чар. За младото

момиче еротичната трансцендентност се състои в това да се научи да бъде плячка. То се
превръща в обект и се схваща като обект. 

      Склонността към тайни, развила се у момиченцето през периода на пубертета, сега
придобива още по­голямо значение. То се затваря в сурова самота. Младото момче също

мечтае:   то   мечтае   най­вече   за   приключения,   в   които   играе   активна   роля.   Младото
момиче   предпочита   чудото   пред   приключението.   Мечтанията   могат   да   придобият

болестна форма и да обхванат цялостното съществуване. Подрастващата често изживява
изключително интензивен въображаем живот тъкмо, защото намира в него алиби, което й

дава възможност да избегне конкретния опит. Тя предпочита да смеси въображаемите си
образи с действителността. И все пак, настоява Бовоар, самотният култ, който отдава на

себе   си,   не   е  достатъчен   за  младото  момиче.  За   да   се   реализира,   то  има   нужда   да
съществува в друго съзнание. Често търси помощта на приятелките си. Когато е по­

малко, сърдечната приятелка му служи като опора, за да се изплъзва от майчиния кръг,
за да изследва света и особено сексуалния свят. 

         Дори когато се влюбят, посочва Бовоар, много жени старателно избягват да се
доближават до обекта на своята любов заради признатия в една или друга степен страх

от разочарование. Някои момичета полагат всички усилия, за да съблазнят някои мъж,
който им се струва „интересен“ или „очарователен“, но парадоксално се дразнят, ако

той им отвърне със силно чувство. През целия си живот ще търсят идеал, невъзможен за
постигане. То е защото съществува конфликт между нарцисизма на девойката и опита,

на който я предопределя нейната сексуалност. Превръщайки се в обект, тя се превръща

14

background image

и в идол, в който горделиво разпознава себе си. Тя обича да се явява като чудесен
талисман,   изпълнен   с   магически   излъчвания,   а   не   да   се   движи   като   плът,   която

предоставя възможност да бъде видяна, опипана, уязвена. По същия начин мъжът обича
жената­плячка, но бяга от човекоядката­Деметра.  Жената се гордее, че печели мъжкото

внимание, че буди възхищение, но се бунтува срещу това на свой ред да бъде спечелена.
Тя би желала да бъде видяна само, доколкото сама се показва. Тя се забавлява, като

провокира мъжа, но ако забележи, че е пробудила в него желанието, се отдръпва с
отвращение. Мъжкото желание е колкото почитание, толкова и обида. Погледите на

мъжете я ласкаят и едновременно с това я нараняват. Жената разкрива деколтето си,
краката си, но щом като я погледнат, се изчервява, ядосва се. С пубертета се е научила

да се срамува и срамът продължава да се смесва с нейното кокетство и с нейната суета. 
       Една от формите на оспорване, най­често срещана у младото момиче, 

е присмехът.

Ученичките   избухват   в   смях,   когато   си   разказват   сантиментални   или   неприлични
истории, когато си говорят за своите флиртове, когато срещат мъже по улиците, когато

виждат   влюбени   да   се   целуват.   Да   се   осмива   женското   тяло,   да   се   правят   смешни
мъжете, да се подиграва любовта – това е един от начините да се отрича сексуалността.

Този   смях   заедно   с   предизвикателството   към   възрастните,   съдържа   и   средство   за
преодоляване на собственото притеснение. Момичетата прибягват както до лудия смях,

така и до помощта на езика. Някои от тях използват думи, чиято грубост би накарала
братята   им   да   се   изчервят.   Неприличните   истории,   които   момичетата   си   разказват,

целят   не   толкова   да   задоволят   някакви   сексуални   инстинкти,   колкото   да   отрекат
сексуалността. Те я схващат само от хумористичен аспект, като механична и почти

хирургическа  операция. Смехът и  неприличният  език  не  са  просто оспорване,  те  са
предизвикателство към възрастните, един вид светотатство, преднамерено неприлично

поведение.   Отхвърляйки   природата   и   обществото,   младото   момиче   ги   провокира   и
презира  чрез  множество  специфични  поведения.  Дори  и  изблиците  му  на жестокост

стават на фона на примирението. Когато едно младо момче се бунтува срещу баща си,
срещу света, то прибягва срещу ефикасно насилие. Скарва се с някой приятел, бие се,

утвърждава се с помощта на юмруците си като субект. Налага се на света, надхвърля го.
Но   на   подрастващата   е   забранено   да   се   утвърждава,   да   се   налага   и   тъкмо   това

предизвиква такъв бунт в душата й. Тя не се надява нито да промени света, нито да
изпъкне в него. В нейната ярост има само отчаяние.

15

Това е само предварителен преглед!

Съвременен прочит на феминизма на Симон дьо Бовоар през жената спортистка

Първата дипломна работа в България на тема философия на спорта. Феминизмът на Симон дьо Бовоар и нейният съвременен прочит през "Жената спортистка“ е тема от първостепенна важност за т.нар. "нежен пол“. Излизайки от твърдението на Маршал Макуан, че...

Съвременен прочит на феминизма на Симон дьо Бовоар през жената спортистка

Предмет: Физкултура и Спорт
Тип: Дипломни работи
Брой страници: 67
Брой думи: 19105
Брой символи: 113321
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм