Неохумболдианство
Според Хумболд, езикът е дейност на духа, мисленето, а върху духа лежи печатът на материята.
Въпросът за духа се разглежда от Хумболд във връзка с опита да се обясни природата на езика и отношението на езика като вид човешка дейност
към цялото разнообразие от конкретни езици. Формата за изразяване на народния дух е езикът на народа.
В “За езикът кави на остров Ява” Хумболд излага своето виждане за същността на езика и своята антропологична концепция, според която
човешкият род е съвкупност от народи и в цялото разнообразие се открива фундаментално единство. Светът като се разглежда през призмата на
националното съзнание, по стихиен начин се отразява в езиковата система.
Този процес............. националната специфика.
Езикът според Хумболд е външна проява на духа на народа, а духът е неговия език. Хумболд развива идеята, че във всеки език е заложен свой
мироглед, при което езикът е посредник между човека и околната действителност и всеки език описва около народа на който принадлежи, кръг,
от който може да се излезе само ако влезе в друг кръг.
ТЕМА №1
Неохумболдианство
Течение в лингвистиката и философията, което е съвкупност от лингвистични и философски възгледи, които се налагат в средата на 20.век и
възхождат към идеите на Вилхелм фон Хумболд.
В неохумболдианството се обособяват две направления:
европейско /Германия/19201940. Определяно е съдържателно ориентирано изучаване на езика. Основоположник е Лео Вайсгербер.
американско етнолингвистика възниква под влияние на идеите на немското направление и основоположници са немските учени, но найвидни
представители са Едуард Сепир и Бенджамин Уорф.
В Русия направлението е лингвокултурология, в Полша “езикова картина на света”
Двете основни направления се различават много. Развивали са се независимо, без научни контакти и размяна на идеи. Основен принцип на
неохумболдианските възгледи за същността на езика е постулатът “за неповторимото своеобразие на концептуалните системи, които са в
основата на конкретните езици”. Същността на този принцип се свежда до три основни тези: 1. Всеки език е уникален, при това не само от
структурна гледна точка, колкото от гл.т. на фиксираната в него картина на света.
Тук са различията между двете направления, тъй като съдържателно ориентираното изучаване на езика (европейското направление) предполага
уникалност на модела на света за ……… във всеки конкретен език. Докато американската етнолингвистика допуска съществуването на някои
обобщаващи, понятийни стандарти и отчита, че европейският понятиен стандарт изцяло се противопоставя на екзотичните езици. Различията на
моделите в света на европейските езици изглеждат малко съществени в сравнение с тяхното общо различие от езиците с другите стандарти.
“Различията между европейските езици са много значими, независимо от тяхната близост, като принадлежащи към едно и също езиково
семейство” Лео Вайсгербер.
2. Начинът на мислене на народа, който говори на един или друг език се определя от дадения език. Лео Вайсгербер определя този факт
като стил на усвояване на действителността посредством езика.
3. Начинът на мислене е уникален за всеки народ.
Конкретните езици разделят света, а не само именуват по различен начин обособените фрагменти. В тази връзка се говори за културно
специфичен модел на света за всеки език. ( Eзикова картина на света)
Тези идеи са формулирани от Хумболд, когато говори за “дух на народа” и “вътрешна форма на езика”. Тези идеи са централни за лингво
философската концепция и са доказани в трудовете отнасяни към неохумболдианството.
Обект на изследване от неохумболдианството е взаимната връзка между културата, езика и съзнанието, като се осъществяват всевъзможни
изследвания на езиковата картина на света.
Светът, който е даден в нашия опит, навсякъде е един и същ, но се представя по различен начин в различните езици............................... народите,
представляващи известно единство от гл.т. на културата.
Върху подобна теза е построена теорията на Сепир/Уорф във всички случаи разминаването в съдържателната страна, в значението на думите се
различават също и понятията при носителите на тези думи, трудности, които възникват при междуетническото и междукултурното
развитие..............................................
.......................................................................................................................................
Езиковата картина представя действителността в която живее езиковата личност, говореща на един или друг език. Езиковата картина, това е
условният образ на света, който се създава на семантична основа. Този образ е схематичен, тъй като неговата същност е изградена от
отличителни признаци. Всеки език има специфична картина и езиковата личност организира съдържанието на своето изказване в съответствие с
тази картина. С това се проявява възприятието на света от човека, което е зафиксирано в езика. Понятието за картина на света се основава върху
предствавите на човека за света. Концептуалната система отразена в езиковата картина зависи от културния опит и се свързва с него. КС може да
се представи с помощта на пространствени, времеви, етнически и други параметри. Върху формирането на ЕК влияние оказват езика,
традициите, природата, възпитанието, обучението. Човек разбира света и себе си благодарение на езика. Спецификата на езика предопределя в
съзнанието определена ЕКС, през призмата на която човек възприема света. Терминът ЕКС е метафора. В специфичните особености на
националния език е фиксиран уникалният обществено исторически опит на определена общност от хора. Националната значимост на предметите,
явленията, процесите се определя от спецификата на дейността, начина на живот и национална култура на езика. В разбирането за ЕКС своето
място има и феномена
стереотип.
Има социален, културен, етнокултурен.
Етнокултурни стереотипи, това е обобщена представа на типичните черти характеризиращи някакъв народ. Стереотип, това е схематичният
образ за даден етнос, характеризиращ се с емоционална окраска и постоянство. Стереотипът изразява отношението на човека към явление,
наложило се под влияние на социалните условия и на предходния опит.
Според Йежи Батмински ЕКС и езиковият стереотип се отнасят като част и цяло, а езиковият стереотип това е съждение, отнасящо се към
определен обект. Според други, езиковият стереотип не е само съждение, а устойчив израз. Съществуват автостереотипи отразяват това, което
хората мислят за себе си.
Хетеростереотипи отнасят се към други народи и поради тази причина са критични.
Например, скъперничество за един народ е проява на пестеливост за друг.
Отразяването на едни или други понятия могат да се използват устойчиви словосъчетания, така и отделни лексеми.
Някои автори смятат, че етнолингвистиката е част от лингвокултурологията. Всеки човек принадлежи към определена национална култура,
която включва национални традиции, език, култура, история и по думите на Сепир, езикът играе водеща роля при изучаване на културата.
Лингвокултурологията изхожда от духа на езика, свързан е с манталитета и духовността на народа отразени в езика. В процеса на изучаване на
даден език не е възможно да се пренебрегнат културните особености на носителя на езика. Езикът посредством учението се свързва със света, а
значението свързва езика с извън........
Езикът е основна форма за изразяване на националната култура. За Сепир културата е това, което даденото общество прави и мисли. Основно
предназначение на културата е да бъде средство за духовно обогатяване на света. Отношението езиккултура Хумболд представя така: “Човек
живее с предметите по такъв начин, по какъвто му ги поднася езикът.”
Представителите на неохумболдианството разглеждат ЕКС като “междинен езиков свят” създаван от творческия дух на нацията като форма на
проява на дадена национална култура. Изучаването и съпоставянето на културата е необходимо тъй като при езиковото обучение е важно да се
разкрият тези знаци, които ще помогнат да се разберат в културен аспект значенията на езиковите единици.
Културната антропология е американският подход към изучаването на ЕКС.
Немският подход е “тер.....”, “епистемология” е френският.