ВТУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ
Античното естетическо съзнание
Реферат
Ръководител:
Доц. Росина Данкова
Изработил:
Константин Г. Байрактаров
Специалност:
Философия, Зад. Обучение,
Магистърска програма – II курс,
Ф.№ Ф-22
Велико Търново
2006
Историята на развитието на естетиката води началото си от
дълбока древност. Естетиката се е зародила преди около 2500 години
и присъства като форма на съзнание и възприятие на света в
цивилизациите на Египет, Вавилония, Индия, Китай и Гърция.
Понятието “естетика” е многопластово и многосмислово по
съдържание, доколкото се отнася към всичко, което може да се
етикира като красиво. Естетиката е част от философията и се
дефинира като наука за изкуството. Многообразното използване на
понятието отвъд пределите на науката свидетелствува за широката му
съдържателност, която е резултат от продължителния исторически
път. При употребата на понятието както на обикновено, така и на
професионално ниво, то се интерпретира като единен принцип,
обобщаващо чувствено-изразително качество както на произведенията
на изкуството, така на предметите от ежедневието или природните
феномени. На това обърнал внимание немския просветител А.
Баумгартен, който в средата на XVII в. въвел понятието “естетика” –
от гръцкото aistheticos – сетивни (чувствени) възприятия. От тук може
да се заключи, че естетичното е свързано с емпирията, но не толкова
2
като прагматика, а като удоволствие от (умо)съзерцанието на
окръжаващия свят.
В античния свят естетическото съзнание е придобило
относително самостоятелно значение, играейки забележима роля при
формирането на личността. И макар естетиката през хилядолетията да
не е било отделена теоретически, като правило се е смесвала и
преплитала с художественото творчество без при това да се намалява
самостоятелната й роля в историята. В Древна Гърция естетическото
разбиране се е сливало с философското, защото не може да се разбере
същността на изкуството като се игнорира неговата естетическа
природа, връзката му с идеала за красота. Този ценностен
(аксеологичен) аспект насочва изследването на изкуството в сферата
на философията, а от тук естетика се разглежда и в качеството й на
философия на изкуството.
Под класическа античност е прието да разбираме периода VI-IV
век пр.н.е., времето на разцвет и упадък на гръцкия аристократичен
полис. Тогава са творили талантливи драматурзи като Есхил,
Софокъл, Аристофан, чиито произведения поставят началото и
развитието на комедийния жанр. Тогава бурно се е развивало и
изобразителното изкуство и макар да не са съхранени образци от
античната живопис, от източниците е известно за велики художници
като Полигнот, Аполодор, Зевксис. Гърците са имали специално
здание за съхранение на картини (пинакотеки), където са се
устройвали изложби и обсъждания, привличащи познавачите на
живописта и скулптурата. Но болшинството произведения на
изкуството не са имали само “музейно” съществуване. Плутарх
съобщава, че в Атина статуите са били повече от хората. Светът на
изкуството е бил “жив” свят, паралелен на света на хората.
3