Биологични особености – органи на лозата
Органи на лозата
Лозовото растение формира подземна и надземна част. Те се наричат главина.
Подземната част се състои от стъбло и корени, а надземната част – се състои от стъбло,
рамене, кордони.
1.Корен
– в зависимост от произхода си корените биват:
а/
зародишните
произлизат от
зародиша на семето
б/
адвентивните
израстват от
възлите на вкоренения резник
. Те имат етажен
характер. Различаваме повърхности, междинни и стъпални.
-повърхностни
– разположени са на дълбочина 10-15 см.
-
междинни
– разположени са в средната част на подземното стъбло и стъпалнои – най-
важните разположени са в основата или петата и трябва да бъдат най-малко три.
-от всички корени най-голямо значение имат
стъпалнит
е корени. Корените на лозата
достигат дълбочина 4 метра. Това обуславя и сухоустойчивостта на растението.
Основните
функции
на корена са:да снабдява растението с храна, вода, хранителни
вещества и да придават стабилност на растението, корените поглъщат СО2 от почвата
под формата на въглена киселина, която се използва при фотосинтезата , с погълнатия
СО2 от листата и превръщат минералния фосфор в органичен.
2. Стъбло
– надземна част до първото разклонение на лозовото растение. В зависимост
от височината му лозите биват с
къси стъбла
– при височина от 0 см. до 40 см.,
полувисоки
– от 40 см. До 1 м. И
високи
до 1,20 м.
3. Глава
– тя е добре изразена при възрастните растения и представлява
удебелената и
разширената част на стъблото
на лозите с къси стъбла.
4. Кордони
–
дълги
многогодишни части
, разположени хоризонтални, могат да бъдат
едностранни и двустранни.
5. Рамена
–
късите многогодишни части
върху които се формират плодните звена.
6. Плодни пръчки
– двугодишни леторасти, получени чрез резитба на 8 /осем/ очи или
пъпки, а чеповете са изрязани на две очи.
7.
Пъпки
– биват
летни
, които се образуват в основата на листа и от тях израства
колтук.
8.
Зимни очи
– образуват се на всеки
възел
в основата на
колтука
и се състоят от една
главна и две заместващи пъпки. Тя е покрита с люспи, които отначало са зелени, след
това стават кафяви и се покриват с мъх. Те предпазват пъпката от измръзване.
9.
Листа
– разположени на
всеки възел един срещу друг
, никога от една страна,
състоят се от листна дръжка и петура и са важен ампелографски белег.
10.
Мустаци
– органи, чрез които леяновидното растение се прикрепя към опори. Те се
формират над 5-6 възел.
11.
Цвят
– нормален двуполов
1
12.
Грозд
– след оплождането на цветоете, зърната започват да наедряват и
първоначално се наричат реса. Гроздът има дръжка, централна ос и разклонение.
Гроздовете се различават по форма, големина и сбитост.
13.
Зърно
- ботанически е „ягода” с различна форма и големина. В клетъчния сок са
разположени багрилните и ароматни вещества и танина. Клетките на листната част са
изпълнени с безцветен сок и вода. Само при някои сортове клетъчния сок е оцветен.
14.
Семена
– биват от едно до четири, най-много да са две.
Има тенденция за създаване на безсеменни сортове.
Влияние на външната среда върху развитието на лозата
Влияние на климатичните условия
– климатът представлява многогодишен режим на
времето, характерен за даден район. Основните фактори, влияещи на лозата са:
топлина, светлина и вода.
Топлина
– лозата е
топлолюбиво
растение. Тя започва и завършва своя вегетационен
период при температура
над 10
градуса. Температурата се приема за биологична нула
на лозата.
Определение: Времето от трайното повишаване на средната денонощна температура
над 10 градуса до трайното й понижаване под 10 градуса се нарича
вегетационен
период
и се измерва в дни.Районите с по-дълъг вегетационен период са по-подходящи
за отглеждане на лозата.
Обща температурна сума
наричана още вегетационна температурна сума
представлява сбора от средната денонощна температура за вегетационния период.
ВП е 210 дни, а Т сума е 3980 градуса.
Светлина
–
светлолюбиво
растение и не понася засенчване. Затова не е желателно да
се отглежда до гори или овощни насаждения. Засенчените места не асимилират
нормално, стават по-тънки и са по-бедни на хлорофил. Гроздето е с по-тънка кожица,
която лесно се пука и не натрупва нужното количество захари и киселини.
Водата
– лозата има мощна коренова система и голема всмукателна сила, което я прави
сравнително сухоустойчива. Наличието на вода оказва положително виляние върху
развитието на лозата и добивите.
Географските фактори
:
а/ надморска височина – оказва влияние на температурата, установено е, че след
увеличение на 170 метра надморска височина температурата пада с 1 градус.
б/ близостта до водни басейни има положително влияние, есента е по-топла и
продължителна и зимата е по-мека.
в/ релеф – обича наклонени терени, но не повече от 8 градуса, над 8 градуса до 12
градуса се извършва терасиране на терени
г/ почва – отглежда се на всякакъв вид почва с изключение на заблатена и засолена.
Азот, фосфор и калий
са важни елементи за развитие на лозата, а
бор, манган,
молитбен
са изключително важни при винопроизводството. Лозата е
калие
волюбива
култура, защото калият способства за по-доброто узряване на
летораслите
. В
2
резултата, на което лозата понася зимните студове, а
азота
влияе върху
растежа
на
лозите.
За
бели сухи вина
са подходящи почви с лек механичен състав, ниско съдържание на
хумус и високо съдържание на
фосфор и калий
.
Червени
– с умерен топлинен режим, високо съдържание на
хумус, Р и К и Fe.
Пeнливи
вина –
скелетни почви
, съдържащи голямо количество
карбонати
.
Десертно
грозде /производство/ се изискват богати на хумус почви
P, N, K
Размножаване 4-5 въпрос
Присаждането представлява съединяване на калем и подложка.
От пъпките на
калема
прокарват
леторасти
, от които се формират
надземните органи
на лозата, а от пъпките на
подложката
, покарват
корени
, които оформят кореновата
система и подземното стъбло на лозата. За целта се произвежда лозов посадъчен
материал.
За условията на нашата страна
присаждането
се извършва в края на
ІІ-ІІІ
. Целта е
присадените резници да бъдат
вкоренени
през
ІV.
Размножаването може да се извърши по 2 начина:
1.
Чрез
семена
-т.н. полов начин - в практиката лозата не се размножава чрез семена,
защото поколението, което се създава невинаги повтаря качествата на родителската
форма
2.
Вегетативно
размножаване - безполов, вегетативен
Това размножаване се прилага в практиката, защото поколението изцяло повтаря
качеството на родителската форма.
1
.
размножаване чрез резници
- това са едногодишни добре узрели пръчки с различна
дължина. Най-широко приложение имат т.н. обикновени резници, с дължина 40 см.
Използват се и по-къси резници с 1-2 пъпки, които по-рядко се използват в практиката.
Този начин на размножаване не може да се използва в райони , в които почвата е по-
песъклива.
2
.
Размножаване чрез отводи
-отводът е поставянне за вкореняване на едногодишна
пръчка, без откъсване от майчиното растение. Този начин се прилага при попълване на
празни места, където лозите са загинали по някаква причина.Прилага се в лозовите
насаждения, в които лозите се отглеждат с къси стебла.
Обикновен отвод
От лозата до мястото на пропадналата лоза се изкопава ров с дълбочина и широчина 50
см. На дъното се поставя добре разложен оборски тор или органично-минерална смес, а
над него се насипва слой рохкава почва. В основата на така приготвения ров се полага
най-ниско разположената на лозата и най-дълга пръчка. В мястото на пропадналата
главина върхът на пръчката се завива вертикално нагоре и се отрязва така, че да
наподобява чеп с две очи. Ровът се запълва с почва и се притъпква добре. До чепчето се
забива колче. Всички очи разположени по пръчката от основата и до мястото, където тя
навлиза в почвата, предварително се отстраняват.
Китайски отвод
Използва се за получаване на вкоренени лози от трудновкореняващи се сортове и
подложки, както и при недостатъчен посадъчен материал за бързо размножаване на
дефицитни сортове лози. За полагане на този отвод се изкопава ров, дълбок 15-20 см.
На дъното на рова се насипва малко рохкава почва, смесена с добре разложен оборски
тор, и върху нея се полага хоризонтално пръчката. Тя се прикрепва и се покрива с
тънък пласт (5 см) рохкава почва. Когато покаралите от очите на положената пръчка
леторасти достигнат 10-12 см дължина, ровът постепенно се запълва с торова смес.
3