ИНВЕСТИЦИОННА ПОЛИТИКА НА ПРЕДПРИЯТИЕ В

СФЕРАТА НА ИНДУСТРИЯТА

ПО ПРИМЕРА НА “Тексар­България” ООД

(магистърска теза)

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА.
ПЪРВА ГЛАВА. Състояние на инвестиционния пазар в България.

1. Същност   и   особености   на   инвестирането   и   инвестиционния

процес.

2. Особености на инвестиционния процес в България в годините

на прехода.

2.1.

Оценка   на   състоянието   на   средата   за   стопанска   дейност.

Индустриалната политика в България 1990­2005г.

2.2.

Общ   план   за   действие   за   подобряване   на   микро­икономическите

резултати и индустриалната конкурентно­способност.

2.3.

Риск при инвестиране в индустрията в страни с преход.

ВТОРА   ГЛАВА.   Практически   анализ   на   инвестиционната   политика   на

фирма

“Тексар­България” ООД.

1. Обща характеристика и предмет на дейност на фирмата.
2. Маркетингови цели и стратегия на фирмата.

1

3. Продуктов и производствен асортимент. Продуктова стратегия.
4. Анализ на външната и вътрешната среда на фирмата. SWOT анализ.
5. Финансов   анализ   на   фирмата.   Основни   показатели   за   финансова

автономност и активност.

6. Анализ   на   инвестиционната   дейност   на   фирмата.   Фактори   за

повишаване   на   конкурентноспособността.   Инвестиционен   и
иновационен   план­проект   на   предприятието.   Инвестиционен   риск   на
фирмата.

7. Тенденции   и   перспективи   пред   инвестиционната   дейност   на   фирма

“Тексар­България” ООД.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ. ОСНОВНИ ИЗВОДИ.
ПРИЛОЖЕНИЯ.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.

2

ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА

В процеса на присъединяване на България към Европейския съюз от голямо

значение е повишаването на конкурентоспособността на българските предприятия
и способността им да устояват на конкурентния натиск и пазарните сили. В тази

връзка,   внедряването   на   научни   постижения,   нови   технологии   и   развитието   на
иновационен потенциал имат решаващо значение за укрепването на българското

производство, а оттам и за повишаване на заетостта и постигане на икономически
растеж.

Стратегическа цел на Европейския съюз е превръщането му в конкурентна и

динамична икономика, основана на знанието и насочена към постигане на устойчив

икономически   растеж.   В   контекста   на   поставената   глобална   цел   се   засилва
значението   на   ефективните   и   гъвкави   икономически   политики   като   цяло   на

правителствата и в частност при управлението на малките и средни предприятия,
които ще дадат възможност за развитие на конкурентноспособни предприятия в

отделните сектори на икономиката и като цяло за нея. 

Съобразно   определените   цели   в   Програмата   за   икономическа   реформа,

приета от Европейския съвет в Лисабон през 2000г., разширени в Гьотеборг и
усъвършенствани в Стокхолм и Барселона, действията на страните членки трябва

да   бъдат   насочени   в   следните   приоритетни   области:   стимулиране   на
конкуренцията и предприемачеството; насърчаване на иновациите; осигуряване на

по­висока заетост, опазване на околната среда и модернизация на европейския
социален модел.

Развиването   на   конкурентноспособен   частен   сектор   в   областта   на

индустрията   изисква   да   бъдат   намерени   инструменти   за   насърчаване   на

конкурентни производства с бъдещ потенциал за развитие, които могат да окажат
сериозно въздействие върху цялостното преструктуриране на икономиката. Това е

3

особено актуално за България в момент, когато се търсят източници на растеж.

Ключов инструмент за постигане на висока конкурентоспособност на българската
икономика   е   изработване   и   последователно   прилагане   на   политика   за

технологично развитие и иновации, което неимоверно е свързано с увеличаване на
инвестициите в частния сектор от самите предприемачи, както и по програми на

ЕС и привличане на чужди и инвеститори 

Инвестирането   в   производствената   сфера   е   много   важен   фактор   за

стабилното   развитие   на   икономиката,   тъй   като   осигурява   перспективи   за
непрекъснат растеж и разширяване на пазара. Неговото познаване позволява да се

осигури   постигането   на   желаните   резултати   и   да   се   избегнат   нежеланите
последици.

Проблемите,   свързани   с   инвестиционната   политика   на   малките   и   средни

предприятия в България в годините на преход от планова към пазарна икономика

в   сферата   на   индустрията   и   общо   за   националната   икономика,   имат   твърде
актуално   звучене   с   оглед   възможностите   на   страната   ни   да   посрещне

предизвикателствата   на   конкурентния   частен   сектор   на   Западна   Европа,
възможностите и изискванията на Европейския съюз по отношение предстоящото

членство   на   България   в   Съюза   през   2007   година,   както   и   възможностите   и
перспективите   на   развиване   на   пазарна   икономика   и   пазарно   стопанство.

Актуалността   на   тематиката   се   поражда   преди   всичко   от   конкурентните
възможности за дадено предприятие в сферата на частния сектор да оптимизира

своето производство, продуктово разнообразие, маркетингова политика, а оттам и
да има възможности и перспективи да инвестира част от оборотните средства или

годишната печалба за усъвършенстване на продуктовия асортимент, разширяване
на производството, повишаване на производителността, както и за иновационна

дейност. Важно е да се отбележи и рисковия компонент при инвестирането на
значителни   средства   в   иновационна   дейност,   както   и   в   конкурентните

4

преимущества на фирмата пред останалите фирми на пазара, които биха й донесли

едни ефективно използване и правилно насочвани инвестиционни средства. 

Актуален остава и въпроса в днешно време, свързани с повишаването на

конкурентноспособността на частния сектор на привличането на чуждестранните
инвестиции и ролята и мястото им при развитие на икономиката и частния сектор

и   в   частност   инвестиционните   и   управленски   решения,   които   ще   съпътстват
инвестиции в сферата на индустрията в частния сектор.

В настоящето изложение са заложени следните цели и задачи:
Първо:  

да   се   даде   методологията   за   същността   и   особеностите   на

инвестиционните решения теоретично и принципно, както и  спрямо българската

икономическа действителност, частния предприемачески опит и възможности на
прехода и на малките и средни предприятия, повлияни от маркетинговата външна

институционална и законова рамка на влияние, както и рисковия компонент при
провеждането на самите инвестиции. Разглеждат се етапите, през които минава

осъществяването на даден инвестиционен проект и основните изисквания на всеки
етап, за изпълнението на които трябва да се обърне внимание. В първата част на

изложението   е   характеризиран   инвестиционния   процес,   като   са   представени
условията и етапите, през които премина разработването на инвестиционен бизнес

проект.   Конкретизирани   са   методите   за   икономическия   анализ   и   оценката   на
различните алтернативи.

Второ:

  да   се   изтъкне   необходимостта   от   инвестиране   в   нови   продукти.

Инвестирането   в   нови   продукти   се   разглежда   като   начин   за   излизане   на   нови

пазари (с нови) по­високи цели. На базата на реално разглеждан пример задачата е
да   се   открият   основни   моменти   в   инвестиционната   дейност,   свързани   от   една

страна с привличането на инвестиции от чуждестранни партньори на фирмата, а от
друга   възможностите   на   самото   предприятие   да   осъществява   инвестиционна

5

дейност, свързана с продуктово обновление (иновации), както и с усъвършенства­

не на производствената стратегия и политика.

Трето:

 да се придаде практически оттенък, като се пречупи пред призмата

на българската действителност.

Втора глава е структурирана на базата на реално

разглеждан   пример   със   съществуващо   средно   за   мащабите   на   страната   ни

предприятие   в   сферата   на   индустрията   –   фирма   “Тексар­София”   ООД,
занимаваща се с производство на трикотажни изделия, осъществяваща износ на

готова продукция за Испания, Италия и Молдова, както и приемане на поръчки за
работа на ишлеме от Италия. Разгледани са правната характеристика на фирмата,

организационната  структура  на  управление  и  работа  във  цеховете  на  фирмата.
Маркетинговият анализ е на база разглеждането на елементите на маркетинг­микса

(цена,   реклама   или   промоция,   продукт     и   пласментна   политика),   които   имат
отношение към цялостното производство във фирмата и дават основните насоки на

вземане   на   инвестиционни   решения   от   страна   на   Ръководството   на   “Тексар­
България” ООД. Практически е наблегнато на продуктовата политика и стратегия

на фирмата, както и инвестиционните решения, които са анализирани от няколко
аспекта   –   инвестиционни   решения,   свързани   с   обновяване   на   продуктовия

асортимент,   инвестиционни   решения,   свързани   с   иновационната   дейност   в
предприятието, както и основните инвестиции в обновяването на материалната

база. Другият аспект от анализирането на инвестициите във фирмата са свързани с
преките инвестиции и вложения при работата на ишлеме, свързани с поставянето

на   конкретни   задачи   от   френската   фирма   за   трикотажна   конфекция   и   дизайн

“

DEVERNOIS” ­ Париж. 

Направен е и финансов анализ на основните икономически показатели с цел

да се определи финансовото състояние най­общо на компанията, като основно във

втора глава се набляга на разглеждането на инвестиционната дейност и  риска за
конкретната   фирма   при   реализирането   на   инвестициите,   контрола   върху

6

цялостната   инвестиционна   дейност   и   възможностите   за   повишаване   на

конкурентноспособността   на   конкретното   предприятие   като   следствие   от
повишаване на инвестициите и иновациите в продуктовия асортимент. Проследени

са и основните положителни и отрицателни страни, благоприятни възможности и
заплахи, идващи от околната за фирмата среда, с цел по­доброто анализиране на

функциите и значението на инвестиционния процес за самата фирма.

Линията,   която   се   следва   в   настоящата   дипломна   работа   е   свързана   с

разкриването   на   особеностите   на   инвестиционния   процес   в   България,   както   и
нагледно представен икономически и финансов актуален анализ на тези процеси.

Целта е да се разкрият основните моменти в инвестиционния климат в страната,
заплахите   и   слабите   страни,   както   и   да     се   дадат   общи   насоки   на   работа   по

отношение   инвестиционната   дейност   на   малките   и   средни   предприятия   и
повишаване на тяхната производствена, маркетингова, пласментна устойчивост и

създаване на конкурентноспособен частен сектор спрямо западните стандарти и по
този   начин   стабилизиране   и   частично   финализиране   на   преходните   процеси   в

България, започнали от 1989 година с преминаването й от планова към пазарна
икономика.

Предвид   актуалното   звучене   на   темата   са   използване   икономически

източници след 2000 година – статии, анализи, книги, учебници, както и интернет

информационни ресурси.

7

ПЪРВА ГЛАВА

Състояние на инвестиционния пазар в България

1. Същност и особености на инвестирането и инвестиционния процес.

Инвестиционната дейност е неразделна част от стопанското ежедневие на

стопанските субекти. Както големите индустриални фирми, така и едноличните

търговци непрекъснато преценяват съществуващата икономическа конюнктура и
търсят най­ефективна област за вложение на своите и чужди капитали. Това е един

доста   труден   и   рисков   процес,   особено   в   съвременната   икономическа
действителност и затова е нужна задълбочена преценка и познаване на проблема.

Възникващите инвестиционни идеи са много разнообразни и това е довело до

множество   определения   на   понятието   „инвестиции”.   В   широк   смисъл

инвестициите   се   определят   като   парични   средства   за   закупуване   на   активи
(реални,   нематериални   и   финансови),   които   с   голяма   вероятност   осигуряват

получаването на доход, прираст на капитала или други положителни резултати в
течение на дълъг период от време.

Реалните активи представляват сгради, машини, съоръжения и др., които се

използват за производството на стоки и услуги. Нематериалните активи намират

израз в патенти, ноу­хау, програмни продукти, търговски марки и др. Финансовите
активи могат да се дефинират като права върху парични суми или ценни книжа ­

акции, облигации, опции. За разлика от страните с развита пазарна икономика,
където   преобладават   инвестициите   във   финансови   активи,   в   България,   поради

липса на развит капиталов пазар, тези инвестиции (с изключение на спекулациите
на валутния пазар) са със сравнително малък обем.

Инвестирането   е   процес   на   предварителен   анализ   и   последстващо

придобиване   срещу   парични   средства   на   активи,   които   могат   да   носят   доход,

8

прираст на капитала и други положителни резултати за сравнително дълъг период

от време.

Инвестиционния процес във фирмата трябва да се разглежда на две нива:

отделен обект на инвестиране и инвестиционен процес във фирмата като цяло.

Инвестиционния процес се състои от две фази ­ инвестиционно проучване и

капитално строителство, които от своя страна се подразделят на няколко етапа.
Във фазата на инвестиционното проучване се извършват: предпроектно проучване,

и   разработване   на   технико­икономическо   задание   за   технически   проект,   и
техническо проектиране ­ разработва се самият технически проект.

Фазата на капиталното строителство съдържа следните етапи: финансиране

на проекта ­ осигуряват се финансовите решения за обезпечаване на проекта със

средства;   работно   проектиране   ­   разработва   се   работен   проект;   изпълнение
(строителство)   на   обекта;   въвеждане   на   обекта   в   действие   и   достигане   на

зададените в проекта мощности.

Както се вижда инвестиционният процес е доста сложен и обхваща много

участници,   дейности   и   интереси,   и   това   налага   той   да   бъде   много   добре
структуриран,   регламентиран   и   управляван,   за   да   се   гарантира   защита   на

интересите на собствениците и да се намали инвестиционния риск.

От  гледна  точка   на фирмата  като  цяло, инвестиционния  процес   обхваща

частните инвестиционни цикли във всички обекти и направления на инвестиране.
Самият  работен   цикъл  се  следва   от   период   на  възвръщане   на   инвестициите,  и

период   на   наблюдение   и   анализ   на   факторите   обуславящи   решението   за   нови
инвестиции.

Инвестиционните   обекти   обикновено   имат   многогодишен   жизнен   цикъл.

Това   налага   познаването   и   отчитането   на   факторът   време   в   инвестиционната

практика, т.е. изменението на стойността на парите във времето.

9

Съвременната инвестиционна теория отчита влиянието на факторът време и

приема, че дадена парична сума е толкова по­ценна, колкото по­рано или по­бързо
(от гледна точка на времето) се придобие. В случаят се има в предвид не само

елементарното влияние на инфлацията, а нещо много по­важно ­ способността на
парите   да   нарастват   при   инвестирането   им.   Тази   тяхна   способност   приема

формата на доходи от инвестиции в лицето на лихви, дивиденти, печалба.

Всяко   решение   за   инвестиране   предполага   извършването   на   редица

сравнения:   между   разходите   за   придобиване   на   даден   актив   и   прираста   му   в
бъдеще; между настоящи инвестиции и бъдещи доходи. За да се извършат тези

сравнения, е необходимо да се познава  техниката на изчисляване на бъдещи и
настоящи стойности на парични потоци.

Икономическата   рационалност   и   ефективност   на   даден   инвестиционен

проект може да се прецени и изчисли по няколко метода. Методите позволяват да

се   поставят   данните   от   различните   инвестиционни   проекти   на   някакво   обща
основа, за да може да се избере печелившия вариант.

По степен на информативност и синтетичност тези критерии са:

1.   Нетният   паричен   поток   на   инвестиционния   приходно­разходен   поток

(NCF).

2. Дисконтираният паричен поток, пресметнат на база NCF и подбраните

дисконтиращи множители за всеки бъдещ период (DCF).

3. Нетната сегашна стойност като сума от DCF и еднократните инвестиции

със знак минус (NPV = ­ I + DCF)

4.   Вътрешната   норма   на   възвръщаемост,   получена   чрез   последователни

приближения за стойността при  NPV = 0 (IRR).

5. Критериални показатели, използвани при искане за кредит, емитиране на

собственически ценни книжа и др. Най­използваните кумулативни критерии са:



съотношение за покриване на дълга;

10



съотношение дълг /собствен капитал за финансиране на проекта;



използване   на   капацитета   –   като   процент   /%/   от   теоретичния
капацитет.

6. Анализ на чувствителност (Sensitivity Analysis), който оценява проекта

при   различни   сценарии   /и   преди   всичко   при   различни   хипотези   на   входящи   и

изходящи цени/.

7. Дърво на решенията (Decision Trees) и Монте Карло симулация (Monte

Carlo Simulation) при избор между алтернативи /старо – ново оборудване/ и избор
между проекти /с различни NPV и  IRR/.

Всички тези критериални показатели и оценки последователно се извеждат

за всеки проект в рамките на няколко аналитико­прогнозни документа, извистни

нашироко в литературата по оценки на проекти (Project Appraisal) /1,2,3,5,6/:



предварително изследване за целесъобразност (Pre feasibility Study);



изследване за целесъобразност (Feasibility Study);



бизнесплан (Business Plan).

Методите за инвестиционен избор не осигуряват пълен успех дори и при

тяхното   перфектно   приложение,   поради   вероятностния   характер   на   ключовите

икономически величини. Но те са в състояние да намалят шансовете за неочаквани
провали.

За намиране на подходящи идеи за инвестиране фирмата трябва да осигури

необходимите   условия,   а   именно:   във   фирмата   трябва   да   има   лица   и   звена,

мотивирани да търсят идеи; търсенето на тези идеи да е осигурено с финансова
подкрепа   и   да   се   ползва   с   поддръжката   на   висшето   ръководство;   да   има

разработени обща и частна политики на фирмата, които да служат за първоначален
ориентир при търсенето на идеи.

11

Самият   процес   на   разработване   на   инвестиционни   проекти   започва   със

съставяне на технико­икономическо задание, което:



дефинира целите и обхвата на проекта;



определя   основните   параметри   на   бъдещия   проект:   производствена
мощност, месторазположение, суровинно и енергийно осигуряване;



определя ограниченията, които трябва да се спазват: етапи и срокове на

завършеност, градоустройствени и екологични изисквания, изисквания към
работната сила и др.;



определя   нормативните   стойности,   с   които   проектанта   трябва   да   се

съобразява: структура на капитала; нормативни срокове на възвръщане на
инвестициите; критерии за оценка на проекта.

Проучването на пазара  е много важно условие  за точното определяне на

обема на пазара, възможен пазарен дял на фирмата и производствена програма на

обекта. За фирмата пазарът се състои от онези купувачи, на които фирмата може
да продаде своя продукт. Важно е да се определи кои са продавачите и купувачите

на пазара, какви са продуктите, които се продават и търсят на пазара, каква е
големината на пазара и какъв е типа на пазара. Проучването на пазара най­общо

дава отговор на въпроса кой е бизнесът, в който навлиза фирмата.

Проучването на пазара трябва да е съчетано и с анализ на търсенето, т.е. да

се установи размера на общото търсене, търсенето по различни сегменти на пазара
и основните фактори, определящи това търсене. На тази основа се прогнозира

равнището на търсене към момента на осъществяване на инвестиционния проект.

Анализът на конкурентите и на техния пазарен дял е съществена част от

подготовката на даден инвестиционен проект. Този анализ позволява да се види
по­точно   състоянието   на   пазара   и   да   се   проучи   поведението   на   конкурентите.

Съпоставянето на пазарния дял на конкурентите с обема на пазара позволява да се

12

прецени има ли свободна пазарна ниша на или навлизането на пазара ще трябва да

става чрез отнемане на пазарен дял.

Друг   важен   момент   при   подготовката   на   инвестиционния   проект   е

проучването на бариерите срещу навлизане на пазара, които фирмите от отрасъла
издигат   срещу   потенциални   нови   конкуренти.   Бариерите,   срещу   навлизане   на

пазара могат да намерят проявление във следното: необходимост от навлизане с
голяма   мощност;   диференцираност   на   продукцията   на   фирмите   от   отрасъла;

големи разходи за преминаване на клиентите от един към друг продукт; труден
достъп до съществуващите канали за дистрибуция; предимства на съществуващите

фирми по отношение нивото на разходите и др

1

.

Най­съществения етап при разработката на даден инвестиционен проект е

неговата инженерно­икономическа разработка. На него проекта се разработва от
техническа, технологична и организационна гледна точка.

а) производствена програма и производствена мощност.

Производствената програма показва количеството продукция по определени

номенклатура,   асортимент   и   качество,   която   се   произвежда   и   реализира   за

определен период от време.

Производствената   програма   зависи   от   количеството   продукция,   която

фирмата може да реализира на пазара. Това количество продукция се определя
след   направения   анализ   на   търсенето   на   пазара   и   на   пазарният   дял   на

конкурентите,   като   е   важно   да   се   следва   подхода:   възможен   обем   продажби
производствена програма

2

.

1

  Средствата за преодоляване на бариерите зависят от самите бариери и могат да бъдат: пасивно понасяне на

загуби;   мащабна   реклама   при   навлизане;   предприемане   на   активни   действия   за   диверсификация   на   продукта;

осигуряване на достъп до дистрибуторските канали и др.

2

Друг важен  момент е определянето на производствената  мощност.  Под  производствена  мощност  се разбира

максимално възможния обем на производство на продукция в определена номенклатура, асортимент и качество,

която може да се достигне при рационално използване на активите на фирмата.
жен принцип, чието изпълнение трябва да се търси е, че производствената мощност трябва да бъде  по­голяма или

най­малкото равна на производствената програма, за да има резерв, ако настъпят неблагоприятни условия и не може
да се използва цялата мощност

13

б) срок на икономически живот на проекта.

Срокът на икономически живот на проекта се състои от два обособени етапа

­   период   на   инвестиране   и   период   на   нормално   функциониране   на   обекта.
Периодът   на   инвестиране,   от   своя   страна,   се   състои   от   период   на   работно

проектиране,   период   на   строителство   и   период   на   усвояване   на   мощностите
(когато   става   въпрос   за   инвестиране   в   модернизация   на   съществуващата

производствена база или в ново строителство на такава база с цел разширяване на
производството).

При   определяне   на   продължителността   на   инвестицията,   която   се

предприема, трябва да се имат в предвид и някои други срокове, като срок на

физическа годност на основните машини и съоръжения ­ срок на технологически
живот на завода, амортизационен срок на машините и съоръжения, среден срок на

възвръщане на инвестициите при изграждане на нови предприятия в отрасъла и др.
Някои от тези срокове, могат да послужат като долна граница, а други действат

като ограничителна горна граница ­ напр. срок на живот на продукта на пазара.

в) еднократни разходи за осъществяване на инвестиционния проект.

Еднократните разходи обхващат всички вложения на средства, които трябва

да   бъдат   направени   за   да   се   осъществи   инвестиционния   проект.   В   състава   на
еднократните разходи влизат:



преки   инвестиции   за   обекта

.   Обхващат   всички   инвестиционни   разходи,

необходими   за   изграждането   на   обекта,   без   разходите   по
месторазположението   му.   Това   са   "свежи"   инвестиции   за   проучване,

проектиране, лиценз, машини и т.н.



съпътстващи   инвестиции.

  Това   са   еднократни   разходи,   необходими   за

свързване на обекта  с републиканската пътна и жп. мрежа, за осигуряване на

енергийното захранване от електрически мрежи с високо напрежение и др.

14



свързани   инвестиции.

  За   нормалното   функциониране   на   някои   големи

обекти са необходими големи количества суровини, горива и енергия. Ако те

не   са   налице   на   пазара,   се   налага   да   се   разширяват   мощностите   на
доставчиците.   Те   обикновено   имат   интерес   от   това   разширяване   и   го

извършват самостоятелно. Но в някои случаи могат да поискат финансова
помощ от инвеститора под различна форма ­ закупуване на акции, фирмен

кредит и др.



дълготрайни материални активи на инвеститора, които се предвижда да
се   използват   от   новото   предприятие   или   при   разширяване   на
съществуващото   такова.

Това   може   да   бъдат   съществуващи

инфраструктурни   обекти   на   площадката   на   новото   предприятие,   които

разполагат с необходимата мощност за продължителна работа. Инвеститорът
може да използва в новото предприятие и неинсталирани машини, свободни

транспортни средства, инструменти и др.



съществуващи дълготрайни нематериални активи, които ще се използват
и от новото предприятие.

 Това могат да бъдат готови за внедряване научно­

изследователски   продукти,   патенти,   ноу­хау,   търговски   марки,   програмни

продукти   и   др.  Ако   те   се  използват   от   новото   предприятие   инвеститорът
може да реши да прехвърли част от инвестициите като еднократни разходи за

новото предприятие.



инвестиции   за   покриване   недостига   на   средства   за   замяна   на
съществуващите активи преди края на срока на икономически живот на
проекта.



дълготрайни   материални   активи   на   инвеститора,   които   трябва   да   се
ликвидират, за да се осъществи инвестиционния проект

. Това са сгради и

съоръжения на площадката на бъдещото предприятие, които не могат да се

15