Пари и парична политика

Пари – всяко нещо, което се използва свободно, приемано за закупуване на стоки и 
услуги.
Парите възникват в хода на раазвитието на търговияята. Първоначално са били 
натурална размяна (бартерна търговия). Условие за бартерна търговия е взаимно 
съвпадение на желанията. С възникването на размяната, възникват и :

-

бартерна търговия

-

стокови пари 

-

осребрими книжни пари

-

кредитни пари

Стокови пари – физически съществъваща стока със своя собствена стойност. Такива са 
монетите, изработени от злато, мед или сплави. Най – старите известни монети са 
изсечени в градовете­държави в Древна Гърция в нач. На 7 век пр. н. е. Предимство е 
притежаването на своя собствена полезност, която гарантира тяхната стойност. 
Например златните монети могат да се използват за направата на бижута, а сребърните 
за изработката на домакински сдове. В този си вид господстват дълго време, защото са 
обект на дълго и непрекъснато търсене за изработката на бижута. Делими са и 
преносими и сравнително лесн се определя реалната им стойност. Недостатъци: 1) 
възможността да се фалшифицират. Правило се е или чрез намаляване съдържанието на 
благороден метал или със заместването му с друг по евтин. 2) алтернативна цена – това 
поражда търсенето на алтернативен заместител на стоковите пари. Такъв заместител за 

осребримите книжни пари.

 Те са документи, гарантиращи притежаването на 

определено количество злато, който циркулира като разменно средтсво. Първите се 
появяват по време на династията Мин в Китай през 14 век. Широко използвани са в 
Европа и Средна Азия. За да съхранят запасите си от злато и сребро, хората са ги 
депозирали върхи хранителни каси на златарите и са получавали документ срещу 
депозираното количество. Системата се разширила и златарите забелязват, че при тях се
задържа голямо количество злато, защото клиентите предпочитат да използват 
сертификатите вместо реалното количество злато. Ражда се идеята златарите, наричани
сарати да кредитират клиенти с удостоверение без те реално да притежават злато, като 
за това получават лихва. Ако те не са били много повече от наличното злато, не 
съществува опасност сарата да не може да изплати златото при поискване. През 19 и 
нач. на 20 век в много държави книжните пари са били частияно раменими. Имало е 
граница , до която всеки е можел да рамени лева и долара за тяхнто златно съдържание.
След великата депресия (1929­1933) повече национални банки премахват възможността 
книжните пари да се раменят срещу златни еквиваленти. 
Неосребрими пари – това са книжни знаци и монети без собствена стойност, които 
изпълняват по споразумение роята на парите. Яхната собствена стойност като стока са 
разходите по изработката им, която е много по малка от техния номинал. Били са 
използвани по времето на френската и американската революция по настоящем свички 
монети и пари са такива. Хората приемат всяка банкнота, защото знаят, че срещу нея