Съвременна история за произхода на езика

Човешкият език е възникнал преди десетки хиляди години. Проблемът за произхода на 
езика е централен проблем в езикознанието, тъй като се отнася до произхода на самия 
обект на науката за езика. Най – лесното решение за произхода на езика е може да се 
намери в теологичен аспект. Библейската теза се заключва в следното: Бог е не само 
създател   на   света,   но   и   пръв   езикотворец.   Библейската   теза   за   глотогенезата   е   в 
определен смисъл твърде удобна и привлекателно, тъй като възникването на езика се 
пренася в едно обозримо минало и самият акт на езикотворчеството и на разделяне на 
езиците   е   представен   по   доста   опростен   и   категоричен   начин.   Някои   автори   са   се 
опитали да съчетаят библейската теза с еволюционистката постановка  за произхода на 
езика.
  Проблемът за произхода на езика става неимоверно сложен, ако се приеме,че най – 
важното средство за общуване е възникнало по естествен път и че неговият генезис 
трябва да се обвърже с криволиците на биосоциалната еволюция на човека. 
Първите   опити   за   обясняване   на   произхода   на   езика   датират   от   древността.   Във 
фолклора на всички народи се намират разни легенди за произхода на езика. Най – 
известна от тях е легендата, която ни разказва древногръцкият историк Херодот. За да 
установи кой е бил първият, най – старият език на света, египетският фараон Псаметих 
І І, прави експеримент, с който се е целяло да се установи от какво е бил породен 
езикът  и  кой  е  бил най   – древния  език.  Фараонът   наредил  да  бъдат  отгледани   две 
новородени деца откъснати от света, без да се отрони нито дума в тяхно присъствие. 
Първата дума, която тези деца уж изговорили след две години, била бекос, което на 
фригийски означавало  хляб. Изводът бил, че гладът е извикал на живот езика  и че 
именно фригийският е бил праезикът на човечеството. Този опит не би могъл да даде 
положителни   резултати,   тъй   като   речта   не   се   предава   по   наследство   и   не   може   да 
възникне спонтанно извън човешкия колектив, в условията на пълна изолация.
  Диодир   Сицилийски   излага   в   своята   „Всемирна   история”   някои   твърде   интересни 
разсъждения относно възникването на най – древната човешка реч. Според него хората 
първоначално живеели в диво състояние, близко до животинското, като се хранели с 
трева и плодове. „При нападения на зверове нуждата ги научила да си помагат един на 
друг и като се събирали заедно под въздействието на страха, те започнали постепенно 
да се опознават. Гласът им бил още безсмислен и нечленоразделен, но постепенно те 
преминавали към членоразделни думи и като установили помежду си символи за всяко 
нещо,   създали   разбираемо   за   тях   самите   обяснение   на   всичко.   А   тъй   като   такива 
обединения съществували навсякъде по света, езикът се оказал не при всички еднакво 
звучащ, доколкото всяко обединение съставяло по случаен начин своите думи: оттук и 
разнообразието   в   характера   на   езиците,   а   първоначално   възникналите   обединения 
поставили началото на всички племена.”
 Римският поет и философ Тит Лукреций Кар предлага материалистическото обяснение 
за произхода на езика в прочутата си поема „За природата на нещата”. За него езикът не 
е индивидуално дело,   а е възникнал в общество поради естествената потребност на 
хората да говорят. „Колкото до звуковете, които езикът произвежда, природата ги е 
извикала, а необходимостта е подсказала названията на предметите.” 
Едва от втората половина на ХVІІІ век буржоазната философска мисъл започва да се 
отърсва   от   теологическите   концепции   и   да   търси   друга   постановка   на   проблема   за 
произхода   на   езика,   използвайки   някои   положения,   изтъкнати   от   древногръцките 
философи. В древна Гърция философите са защитавали две главни тези за връзката 
между думата и означения предмет. Според едната теза названието се определяло  от