1.
Основни
дефиниции на
понятията туризъм
и турист.
Туризъм –
възникнал
още от древни
времена , но
ограничен
първоначално като
привилегия на
богатите слоеве от
обществото ,
туризмът постепенно
се разраства , за да
бъде днес неразделна
част от модерния
живот на съвременния
човек. Тма. се
появявав доста по
късен стадии от
еволюцията на
човешките
потребности и
общественото
разделение на труда ,
тъй като обективно
изисква позряла
степен на тяхното
развитие.
Етимилогичния
произход на термиан е
от френски „tour”
обиколка , пътуване
при една и съща
начална и крайна
точка. В процеса ан
своята еволюция
явлението преминава
през 2 основни стадия
, които го
харектеризират
последователно и
едновременно като
индивидуална и като
обществена
потребност.
Първоначално то
започва развитието си
под формата на
съвкупност от
различни дейности на
индивида. В
последствие обаче
постепенно
утвърждава своите
обществени функции
и се развива като
система от условия за
осугуряванее процеса
на индивидуалното
туристическо
потребление. Една от
найранните
дефиниции за туризма
е тази на
Моргенрот(1927) ,
която гласи , че
туризмът в тесния
смисъл на понятието е
движение на лица ,
които временно се
отдалечават от
постоянното
местожителство , за
задоволяване на
жизнени и културни
потребности или
лични желания от
различен вид. Друга
дефиниция на Борман
(1931) , която гласи ,
че туризмът обхваща
пътувания
извършвани с цел
почивка , удоволствие
, служебни и
професионални
дейности или по
други причини в
много случаи по
повед особени
събития при което
отсъства постоянно
заселване , а при
служебните
пътувания и
всекидневните
отивания до
работното място. По
късно от 1982г
проф.Енев
заключва ,че туризмът
е производство и
обмяна на услуги и
стоки от
самостоятелно
обособени стопански
единици , организации
и предприятия ,
разполагащи със
специална МТБ за
осигуряване на
пътуване , нощуване
хранене и развлечение
с цел задоволяване на
лични материални и
културни потребнсти
на хора които
временно престояват
извън постоянното си
местожителство , за
отмора , лечение и
развлечение ,
културни ,
политически ,
иконмически и други
нужди без да
упражняват трудаова
дейност или да
получават доходи.
Основоположниците
на туристическата
теория ,
проф.Хунцикер и
проф.Крапф(1942)
дават следната
дефиниция: Туризмът
е съвкупност от
отношения и явления ,
които се създават при
пътуването и
пребиваването на
неместни хора, до
колкото престят им
не се превръща в
постоянно
местожителство или
установяване на
продължителна или
временна трудова
дейност. Петият
конгрес на
Международната
асоциация на
научните експерти по
туризъм (МАНЕТ) е
приел тази дефиниция
като класическа и
общо призната.
Туризмът не е нито
феномен , нито
обикновен сбор от
индустрии. Той е
човешка дейност ,
която обхваща
човешко поведение ,
използване на ресурси
и взаимодействие с
други хора,
иконимики и среди.
Следователно той
всключва физическо
движение на хора до
мест а, различни от
тяхното обичайно
местоживеене.
Туризмът и
свободното време са в
тясна зависимост , с
други думи през
свободното време
хората правят това ,
което им доставя
удоволствие.
Рекреацията и
туризма са форми на
свободното време.
Рекреацията е по
широко понятие от
туризма , което
означава
вътановяване ,
забавлени е, отмора ,
почивка. Разликата
между двата термина
е че Рекреацията
можеда бъде в къщи
или близо до дома .
няма време или
разтояние , което да
ограничава
рекреацията , а
тузизмът изисква
разтояние от
местоживеенето и
нужда от
пренощуване.
Туризма е един
аспект на свободното
време , който
обикновенно , но не
неизменновключва
известнни разходи за
участника. Зад асе
дефинира Туризма и
да се определи
неговия обсег е
необходимо да се
разгледат различните
групи , които
участват и са
повлияни от него:
туристите
–туриста
търси различни
преживявания и
удоволствие. Тяхната
същност до голяма
степен определя
избора на дестинация
и дейностите на които
да се наслаждава;
Индустрията
– която
осигурява стоки и
услуги на туристите .
тя вижда в туризма
възможност да
натрупа печалби от
предоставянето на
стоки и услуги , който
туристическия пазар
търси ;
местните
власти
на
приемащата страна
или регион.
Политиците
разглеждат туризма
като проспериращ
фактор за
иконимиките под
тяхната юрисдикция.
Общността
домакин –
за
местните хора
Туризмът не е само
поминък осугуряващ
много работни места
и доходи. На тази
основа Туризмът
може да бъде
дефиниран , като
съвкупност от
явления ,
произтичащи от
взаимодействието
между туристите ,
туристическата
индустрия , местните
власти и общността
домакинв процеса на
привличане и
обслужване на тези
туристи или други
посетители. Той
обхваща всички
дейности и услуги ,
създадени за
туристите –
транспорт ,
настаняване ,
хранене ,
развлечение , спорт ,
махазини , реклама и
всички други
компоненти , който
обслужват техните
нужди и желания.
Турист –
през 1937г ,
когато Съветът към
Обществото на
народите приема
дефиниция за
международн турист ,
която гласи , че това е
лице , което пътува за
период от 24ч. Или
повече в чужда
страна. Тук се
включват лица
пътуващи за почивка ,
развлечение ,
леченние , спорт
,бизнес ,за участие в
конгреси и
конференции. През
1963г. на
Международната
конференция по
туризма в Рим се
приемат дефиниции за
посетител , турист и
екскутзиянт.
Вътрешен посетител
–
означава човек ,
живеещ в дадена
страна , който пътува
до място в същата
страна , извън
обичайната за него
среда , за не повече от
12месеца и чиято
основна цел на
посещение не е
упражняваннето на
ддеейност , за което
получава
възнаграждение от
съответната
дестинация.
Международен
посетител (турист) –
това е човек , който
посещава държава на
която не е жител и е
извън обичайната за
него среда за не
повече от 12мес.
чиято основна цел на
посещение не е
упражняваннето на
деейност , за което
получава заплащане
от посетената
държава.
Екскурзиян
т
– е посетител чийто
престой н епревишава
24ч , т.е.той не
реализира нощувка в
осещаваната
дестинация.
Посетителите за
повече от 24ч , които
прекарват нощта на
борда на кораб ,
акустирал в
пристанището също се
сласифицират като
екскурзиянти , а не
като туристи.
Подчинявайки се на
предходните
дефиниции можем да
обобщим , че
Туристът е всяко лице
, което пътува между
2 или повече страни
или между 2 и повече
места в границите на
страната на неговото
обичайно
местоживеене.
2.
Характерни
особености на
Туризма
Туризмът е дейност,
която се
характеризира с
някои особености,
които го
разграничават от
другите дейности и
който го представят
като специфичен вид
стопанска дейност:
съвкупност от
отношения , взаимни
въздействия между
пътуващите от една
страна , постоянните
жители от друга
,областта и околната
среда от трета страна.
– Туризма има
обслижващ характер.
Преобладава
предоставянето на
услуги , което не
значи , че липсва
приозводство на
стоки(кулинарна
продукция ,
сувеннири).
Произведените
продукти винаги се
комбинират с услуги
и нямат
самостоятелно място
в общото
туриистическо
обслужване. – При
Туризма предлагането
на услугата съвпада
по време и място с
нейната консумация ,
т.е. услугата се
предоставя и
получава само оако
присъства
потребителят.
– Туризмът е
временно пребиваване
извън постоянното
местожителство. – За
Туризма е характерна
силна зависимост от
туристически
ресурси.
Предлагането се
ограничава от
приемателния
капаитет на
туристическото място
като в това поятие
севключва не само
капацитета на
ресурсите , но и
предвидената за
определен брой
туристи материална
база , транспорт ,
инфраструктура.
Туристическото
развитие оказва
различни влияния
върху околната среда.
– Характерна черта на
Туризма е
наравномерността във
времето включително
сезонността във
функционирането на
туристическите
обекти . Те се
характеризират както
по сезони , така и в
рамките на
денонощието и
седмицата. Въможно е
раазвитие на Туризма
свързано с такива
ресурси , който
смекчават
сезонността , като
балнеолечение ,
провеждане на
конгреси и др.
– Туризът е в силна
зависимост от общата
инфраструктура и
равнището на
икономиката в
туристическото
място. Колкото е по
развита в
туристическо
отношеение
дестинацията ,
толкова е побързо
туристическото
развитие в нея.
– Туризмът е в силна
зависиимост от
развитието на
транспорта.
– Туризмът се
характеризира с бърза
възвръщаемост и
сравнително не голям
първоначален
капитал.
– Характерна
особеност на Тиризма
е неговата
заменяемост. От една
страна един вид
туристическа дейност
или дестинация се
заменят с други , от
друга страна
туристическото
пътуване може да се
замени с друг вид
занимание и дейности.
– Туризмът има не
материален характер.
– Туризмът е
интегралн и
комплексно явление ,
той обединява
множество
разнородни елементи
в рамките на една
своеобразна
индустрия , вкото
освен типичните
туристически
включва и други
сектори и дейноти:
транспорт ,
търговия ,
строителство ,
индустрия ,
медицина , култура и
др. Туризмът е
термина означаващ
дейността , която
възниква когато
туристите пътуват.
3.
Поява и
развитие на Туризма
древността
Най ранните форми
на Туризма могат д се
търсятт във Вавилон и
Египет. Древният
Вавилон е един
оотнайголемите
градовена античният
свят. Крепостните
стени , Вавилонската
кула или Висящите
градини на
Семирамида са
привличали
многобройни
посетители. За
древния Египет има
сигурни сведения
отноосно
съществуването на
култов и служебен
туризъм. Египтяните
провеждали много
религиозни фестивали
на които се е стичал
хиляден народ , за да
се поклони на
свещенния бик Апис.
Условията за
пътуване и
пребиваване на
поклонниците са били
премитивни. Те спели
на откррито и се
хранели с каквото
намерят. Членовете
на фараонската
фамилия са
практикували
туризъм за
развлечение по река
Нил. За древн а
Гърция има сведения
за практикуването на
куттов , служебен и
спортен туризъм.
Иманно там се
заражда спортния
туризъм. Олимп и
организиранит там
игри привличали
много хора и
спотисти . Те са били
приютявани в
скромни хижи и
временни постройки.
Знатните гости са
нощували в специални
заведения , наричани
„Леонидайони“. По
време на римската
империя пътуванията
за пръв път
придобиват
изключителна
важност. Римляните
създали огромна
мрежа от пътища с
твърда настилка ,
мостове , крепоти ,
голя военен и
търговски флот ,
редовни пощенски
връзки между
отделните части на
империята. Римската
монетна система била
приета на вякъде и
латинския език се е
говорил оот всички.
Найширок обхват
достига туризма в
периода от 14век
когато се е пътувало
за почивка ,
образование ,
раазвлечение и
забавление.
Вътрешният туризъм
същопроцъфтявал.
Особен разцвет
получи служебния
туризъм. В Рим
започнали да се
издават пътеводители
като в тях въвели
символи с който
отбелязвали
качеството на местата
за нощуване , начин
напомнящ този в наши
дни. Появили се и
гидове обслужващи
чуждите гости.
Рекреативния туризъм
в древния Рим от
начало намерил израз
в движението на
обитателите на свръх
населения столичен
град. Висок разцвет
достигнала и
балнеологията. По
време на Римската
империя
разпространеени били
и кълтурно
образователните
пътувания. За
нуждите на култовия
туризъм към
храмовете били
изграждани и
обзавеждани
специални
спални“ксенодохии“.
Покъсно
манастирите поели
грижата да осигурят
пребиваването на
поклонниците.
Бързото подобряване
на инфраструктурата
подпомага развитието
на туризма:
първокласни пътища ,
осигуряващи
сравнителна
сигурност , бързо и
удобно путуване за
времето си.
4.
Туримът
през
Среднвековието.
В Европа периодът
който историците
наричат
Средновековие
охваща хиляда години
между края на
Западната Римска
имерия през 476г и
откриването на
Америка от
Христофор Колумб
през 1492г. През
Средновековието
кълтурният и
интеллектуалният
живот в Европа
плътно се контролира
от църквата. Интереса
към балнеолечените
пътувания запада и
поради
господстващата
християнска догма ,
човек трябва да се
грижи не за тялото , а
за душата и нейното
спасение. Много от
развитите през
Римската империя
форми на туризма
загубват предишното
си значение. Известно
развитие имат само
поклонническите
посещения. Те били
организирани за
богати аристократи ,
пътуващи с охрана и
слуги. Наред със
служебния и култувия
туризъм , отново
разширяват своето
значение
балнеолечебния
туризъм и туризмаа за
развлечение. Въпреки
лошите пътища и
неудобния транспорт
пътуват повече
представители на
среднвековното
общество. Тези които
искали да путуват
имали три вузможни
начина да го
направят: да вървят
пеша , да яздят или да
бъдат превизени от
двуколки. Пътуването
било бавно и много
неудобно.
5.
Поява и
развитие на
модерния туризъм
Ерата на модерния
туризъм започва в
началото на 20в. През
първите години на
века туризма
продължава да се
разраства ,окуражаван
от увеличаващите се
дооди ,
любознателност и
постоянно
осъвършенстване на
транспорта.
Въвеждането на
автомобила, довежда
до упадък на
монопола на
железниците при
пътуванията.Така
автомобила със
свободата и
независимостта на
пътуването, която
предлага бързо става
предпочитано
транспортно средство
за ваканцията.
Масовизирането на
туризма се свързва
със значимите
промени в
общественно
икономическото
развитие на Европа и
света от 1950г., с
развитието на
въздушния транспорт,
съвременната
компютърна техника
и сателитно
комуникационните
системи. Наред с
техническия прогрес
в транспоорта,,
решаващ фактор за
масовизирането на
туризма е
увеличеното свободно
време и
доходите.Почти във
всички страни на
света със закони се
нормират работното
време, годишния
отпуск,
обезщетенията за
лечение и други
социални придобивки.
Появява се социалния
туризъм, който е
субсидиран от
държавата,
синдикатите, църкват
и различни фондации.
Някои социално
икономически
фактори довеждат до
ускорен растеж на
броя на хората, които
могат да участват в
туристическите
дейности:
Увеличаване на
свободното врме за
сметка на намаляване
на работните чосове и
регламентиране на
платен отпуск;
Увеличаване средното
равниище на
доходитее, което е
поясно изразено след
Втората Световна
война; Поголяма
мобилност като
следствие на растежа
на обществения
автомобилен
транспорт и
рееспективно
притежаването на
личен автомобилот
все поголяма част от
населението.Това е
период на възходящ
достъп до
ваканционни
пътувания за
обикновенните
работещи
хора.Ограничаващи
фактори за
задграаничните
пътувания били
условията за обмяна
на валута.Таксите за
обмяна били нереални
и противоречиви и
пътуващитее
рискуваали д бъдат
измаамеени. Те
предпочитали даа
носят голяма
нааличност пари със
себе си, но така се
превръщали в плячка
за
разбойниците.Друго
важно условие за
развитие на
пътуванията било
осигуряването на
удобен транспорт.
Развитието на
транспорта води до
развитие на туризма.
След 1950г. бързо се
увеличаваматериална
та база и
туристическаата
инфраструктора
строт се много
хотели, заведения за
хранене,развлекателн
и туристически
съоръжения и др.
6.
Туристическ
и пътувания в
българските земи
Възникването на
туризма по нашите
земи следва пътя на
развитието на туризма
в Европа.
Поклоннически
туризъм
– този тип
пътуване водят
началото си след
приемане на
християнството ,
съпроводено с
изграждането на
манастири. През 17
18в. Пътуванията за
задоволяване на
култуви потребности
не се ограничавали до
близкия храм или
манастир , а тарели с
дни и се насочвли до
Рилския ,
Троянския ,
Бачковския и
достигали до Света
гора . Манастирите
са разполагали с
помешения за подслон
на поклонниците и
кухня. Цели на
посещенията били
опрощаване на
греховете , търсене
на изцеление , познаия
на книжнина и
библиотеки.
Лечебен
туризъм –
започва да
се развива още от
времето на Римската
империя , известни
центрове били
Сердика(София),
Пауталия(Кюстендил)
, Аугуста(Хисар) ,
Аугуста Траяна (
Стара Загора) ,
Бургаските бани ,
които по своята
архитектура
благоустрояване и
размери могат да
бъдат стравнявани с
някой от прочутите в
древността терми.
Един от най
значителните
балнеоложки
центрове на
полуострова е София.
Голяма известност
прридобиват и Павел
баня , Наречен ,
Хисаря , Костенец и
др.
Служебен
туризъм
–
„експресни коли“
които обслужвали и
римската поща ,
пътували до
Бонония(Видин) ,
Филипополис(Пловди
в) и др. Колите имали
дори спални
помешения и
подвижна кухня.
Персоналът на
ескпреса се грижел за
храната , дрехите и
багажа на пътниците.
Маршрутно
познавателен
туризъм
особено се
развива след
Освобождението през
1878г. появява се
интерес към
историята и местата
свързани с героични
събития.
Планински
туризъм
– главен
идеолог , вдъхновител
и организатор е Алеко
Константинов. Той
организира походи до
Витоша , Плана ,
Лозинска планина и
близките манастири.
Друг идеолог на
планинския туризъм е
Иван Вазов , който
прави много излети из
Стара планина , Рила
и Родопите. Поради
слабото развитие на
транспорта
преобладаващо
значение придобива
пешеходния туризъм.
Морски туризъм
първите стъпки за
използването на
българското
черноморско
крайбрежие около
Варна за почивка и
лечение датират от
последното
десетилетие на
Османското
владичество. През
1890г. били открити
първите морски бани
във Варна. Между
двете световни войни
интересът към морето
нараства. Общинските
съвети изграждат
нови банни и къпални
във Варна , Бурас ,
Несебър , Созопол и
др. През 1921г. Варна
е обявена за курорт.
През 1926г. били
открити за
експлоатация
сегашните централни
бани. Това вили
първите модерни
морски бани на
Балканския
полуостров.
Социален туризъм
–
развива се през
социализма със
средства на
държавата , общините
и предприятията.
7.
Поява и
развитие на
съвременния
международен
туризъм в България
Изходящ туризъм
–
с нарастването а
богатството на
градските търговци и
занаятчии през 17 и
18в. Се повишава и
тяхното самочувствие
. Те започнали да
ходят на поклонения
до Божи гроб , тъй
наречения хаджилък ,
който има
приключенски ,
религиозен и
познавателенн мотив.
Пътуванията траели с
месеци и били
изпълнени с много
транспортни ,
материални и други
трудности за
бъдещите хаджии.
Друг вид пътуванния
било
керванджийството –
служебни пътувания
до цяла Европа и
Близкия изток.
Пътувало се също по
р.Дунав и от
пристанищата на
Черно море. С
културна цел ,
предимно за обучение
и познание се
посещавали страни с
които има търговки
контакти като
Франция , Австрия ,
Румъния , Русия. С
лечебна цел се
посещавали
ивестните
балнеоложки курорти
в Централна Европа.
Между двете
световни войни
пътуванията на
български граждани в
чужбина са
ограничени.
Пътническото бюро
„Балкан“ осъществява
първото организирано
посещение на
български туристи в
Западна Европа. През
периода на
социализма
съществуват редица
ограничения за
пътуване на българи
извън страната , което
значителна намалява
обема на пасивния
международен
туризъм
. Входящ
международен
туризъм
до 20в.
Страната се е
посещавала предимно
от пътешественици ,
посланници и
дипломатически
мисии от Западна
Европа. През 19в.
Българските земи са
посещавани и от
отделни
западноевропейски
учени , който
проучват природата ,
стопанството и
етнографските
особености на
страната и
публикуват първите
научни съобщения и
трудове за България.
Найголеми
трудности е създавал
транспортът.
България е била
много изостанала в
сравнение със
западноевропейските
страни. Бавно
подобрение настъпва
едва след първата
световна война и най
вече през 30те
години на века.
Първите чужденцци
след Освобождението
са посещавали някой
минерални бани като
Хисаря , Костенец ,
Лъджене и др. , както
и морските бани във
Варна. През 1892г. в
Пловдив било
открито първото
българско
международно
изложение , което
било от голямо
значение за
развитието на
служебния туризъм.
За началото на
организирания
туризъм в България
се приема 1895г.
когато Алеко
Константонов
организира масов
излет до Черни връх.
През 1880г. той е
основал първото
българско
туристическо
дружество“
Урвичклуб“
просъществувал до
наговата
смърт(1897г.) през
1899г. то било
преименувано на
„Ал.Константинов“ .
последователно се
основават и други
организации с
туристическа
насоченост: 1900г. –
БТС(Български
Туристически Съюз) ;
1911г – Юношески
Туристически Съюз ;
1931г. – Ски съюз ;
1932г. Български
алпийски клуб и др.
Между двете
световни войни се
появяват първите
туристически
предпрития у нас.
Първата българска
пътническа агенция се
създава 20те години
на 20в. и се
нарича“България“ .
Във Варна , която е
център на морския
туризъм се създават и
функционират
няколко туристически
агенции „Ехо“ ,
„Океан“ , „Ало“ и
др.Популярни в
малките черноморски
селища са
квартирните бюра,
които били
своеобразни
туристически
агенции. Първото
държавно пътническо
бюро е „Балкан“
създадено през 1937г
като акционерно
дружество към
Министерството на
транспорта и с
участието на
железниците. След
9.09.1944г. настъпват
съществени
изменения в страната
като цяло. По силата
на закона за
национализацията
през 1947г всички
частни предприятия
се национализират
или закриват. През
1948г. се създава
Държавно стопанско
предпрятие
„Балкантурист“ ,
което е продължител
на дейността на бюро
„Балкан“ . Основни
цели на
предприятиета са да
организира
развитието на туризма
, да стопанисва
почивни станции ,
хотели , ресторанти и
др. , да привлича
чужденци в нашите
курорти. Дейността
му е комплексна , то
изпълнява
едновременно
организаторка ,
посреднническа и
експлоатационна
функция в туризма.
След създаването на
Българската държава
възникват пътни
станции поглавния
път от Плиска към
Одрин и
Константинопол.
След приемането на
Християнството
църквата започва да
играе роля в
развитието на
заведенията за
пребиваване , тъй
като до манастирите
се изграждат
страноприемници.
След падането на
България под турско
робство , империята
изгражда за нуждите
на пощата и
правителството
крайпътни
кервансараи , вид
заведения.
Постепенно
кервнсараите се
изместват от хановете
, които предоставят
подслон и храна за
путниците и
добитъка. По време
на българското
Възраждане се
повишава нивото на
комфорт в хановете ,
като в някой от тях се
обособява
самостоятелна
хотелска част. През
втората половина на
19в. се построяват и
първите хотели по
нашите земи. Пътвият
посъвременен
български хотел след
Освобождението е
изграденн през 1881г.
в София с името
„Грандхотел
България“ . До
Втората световна
война в България е
имало 370хотела с
12 000 легла. След
09.09.1944г. частната
собственост е
ликвидирана и
средствата за
настаняване стават
държавни. През 1947г.
се създават общински
предприятия за
стопанисване на
хотели , ресторанти и
магазини , наречени
покъсно „Хоремаг“.
През 1946г. е
построен хотел“ Роза“
в „Св.Св.Константин
и Елена“ , изграждат
се туристическите
комплекси през 1956г.
„Златни пясъци“ ,
през 1958г. „Слънчев
бряг“ и през 1968г.
„Албена“. Построени
са редица мотели и
къмпинги ,
ресторанти и
увеселителни
заведения . Началото
на масовия планински
и ски туризъм се
поставя с курортите
„Боровец“ и
„Пампорово“. След
1990г. се откриват
нови възможности за
частен бизнес и бързо
се разкриват малки
частни заведения за
пребиваване ,
предимно семейни
хотели.
8. Туристическ
и
потребности:
същност и
особености
Потребностите са
условия от външната
среда, които
определят
туристическото
търсене и могат да
бъдат определи като
фактори.
Туристическите
потребнвости, като
една от
разновидностите на
човешките
потребности, са обект
на изследване от
различни научни
области: икономика,
социология,
география и др. Те са
последствия от голям
брой условия
обидинени в две
групи: Първата,
определена като”
обективни условия на
живот”,
характеризира
обстоятелствата при
които преминава
ежедневието на
потенциалния турист.
Производството
преопределя всички
условия на животв
постоянното
местожителство и се
явава формиращ
фактор за
туристическите
потребности на
цялото
население.
Съвремен
ите условия на
живот
се
характеризират със
стрес и напрежение в
големия град;
анонимност на живот;
пренаселване на
градоветеи откъсване
от природата;
ограничени контакти
и желание за
общуване на нови
хора;
Условията на
труд
стават все по
сложни, работата по
интензивна и хората,
особено младите,
проявяват силно
изразен интерес към
промяна на работното
място и вид на
трудова дейност.
Автоматизацията на
производството
предизвиква
потребност от
емоционални
преживявания през
свободното време.
Промяна на
ценностите –
Традиционните
трудови добродетели
се заместват от
сремеж към социални
контакти,
удоволствия, наслада
от живота. Заслужено
място трябва да се
отдели на втората
група фактори с
определението
„субективни”. За
изявения специалист
и за учения, това е
потребността от
професионални
срещи, запознаване с
чужди постиженияи
същевременно
реализиране на
необходимостта от
обществено
достояние на личните
успехи.За бизнесмена
е от значение да
създава и поддържа
контакти с партньори
чрез участие не само в
делови срещи ,
фестивали, годишни и
други различни
празненства. За
работника или
служителя
потребността е
насочена към
почивка, отмора,
близък контакт с
прирадата, срещи с
нови хора.
Субективаната форма
на потребление на
потребностите
обяснява големите
различия в желанията
на туристите.
Развитието на
туристически
потребности се
основава на
обективната
закономерност,
изразена внамаляване
от потребноста от
физическа почивка
(спане, ядене,пиене) в
полза на
необходимостта от
задоволяване на
социални
потребности( преживя
вания, образования,
приключения).Турист
ическите потребности
на отделната личност,
за да доведат до
потребление
преминават през
процес на развитие
включващ:
възникване; вместване
в скалата на
останалите
потребности;
вътрешно степенуване
на туристическите
потребности; излизане
на туристическия
пазар с конкретно
търсене. От
потребностите на
дадена социална
група се достига до
задоволяване
съобразно лични
фактори като
финансови
възможности,
здравословно
състояние, културни
интереси, възраст и
др.