„Човешкият капитал и концепцията за перманентното
обучение”
Съдържание:
1.
Човешкият капитал и отделният индивид
2.
Развитие на идеите за перманентно образование в съвременността
3.
Потребността от непрекъснато обучение
4.
Функции на перманентното образование
5.
Принципи и пътища за реализация на перманентното образование
6.
Шестстепенна образователна верига
7.
Бъдещето на перманентното образование
Човешкият капитал и отделният индивид
Човекът е уникален сред всички живи същества, дарен е с разум и
чувства, владее умението да общува чрез словото, има потребности, далеч
надхвърлящи необходимото за физическото му оцеляване. Човекът е най
голямото богатство, найзначимият капитал на една страна и за всяка
организация. Хората притежават възможности за труд и чрез тях се определя
материалното и духовно развитие на всяка държава и индивид, успеха на
всяка организация. Управлението на човешките ресурси, както и много други
дейности в организацията е процес, който протича във времето. Промените
във външната среда, организационните цели и стратегии и други вътрешни
фактори изискват системата за управление на човешките ресурси да бъде
гъвкава и адаптивна.
В света на капитала, човекът е ключов компонент на всяка една
икономическа теория и всеки бизнес модел за експанзия и стратегическа
алокация. Формирането на човешкия потенциал, придобиването на знания и
умения в образователната система и вън от нея, се разглежда като създаване,
формиране на капитал за индивида, за организацията, за държавата. Времето
и средствата, вложени за придобиването на образование и професионална
подготовка, се определят като инвестиции в човешки капитал.
Увеличаването на човешкия капитал се свързва с разхода на време за
образование и използваните за тази цел средства. Ефективността на разход на
време за обучение е толкова поголяма, колкото е повисоко образователното
равнище.
Качеството на труда се измерва с равнището на образование,
професионална подготовка, квалификация, умения. Хората, като проявяват
своя естествен стремеж към повисоки доходи за труда си, се стремят и към
придобиване на повисоко образование и професионална квалификация като
средство за постигане на тяхната цел. От друга страна обаче, е необходим
разход на средства за формиране на този човешки капитал под формата на
време и средства. Те на свой ред водят до намаляване на дохода.
Развитие на идеите за перманентно образование в съвременността
След формалното образование и завършването на висшите му степени
обучението продължава под други форми организирано или чрез
индивидуални усилия, предизвикани от житейската практика. Системата на
перманентното обучение всъщност се превърна в базова инвестиционна
концепция.
Образованието и обучението, които далеч не се ограничават с периода
на учене в училище, трябва да продължават през целия живот на човека, да
включват всички навици и всички области на знанието, да използват всички
възможни средства за пълноценно развитие на личността. Процесите на
образованието и обучението, в които участват под някакви форми деца,
младежи и възрастни, трябва да се разглеждат като едно цяло. Образованието
не трябва да се разграничава. Образованието е общ процес, който се основава
на принципа на непрекъснатостта.
Различните формулировки на непрекъснатото образование са
перманентно образование; образование на възрастни; образование,
продължаващо през целия живот; последвало образование; продължаващо
образование; образование на втория шанс; неформално образование и т.н.
Въпреки терминологичната неуточненост в повечето случаи се има предвид
образователна дейност с възрастни извън официалната образователна система,
в която хората се включват преследвайки собствени цели, водени от лични
мотиви – професионални, социални или индивидуално – личностни и търсещи
решения на конкретни теоретични или най – често практически проблеми.
Продължаващото образование се свързва със създаването на условия за
непрекъснато овладяване на знания, така и за тяхното обновяване,
усъвършенстване за хармоничното развитие на личността.
Предмет: | Управление на човешките ресурси, Икономика |
Тип: | Доклади |
Брой страници: | 12 |
Брой думи: | 1820 |
Брой символи: | 12383 |