Трети национален конкурс

„Рождество Христово”

Есе

     Човешкото съществуване има хилядолетна история. Още в най­дълбока древност 
хората търсят утеха и закрила. Опитват се да намерят доказателства, че не са сами 
на този свят. Вярват, че висши сили се интересуват от човека, даже бих казала и от 
нас,   съвременните   хора,   понеже   този   копнеж   е   останал   непроменен   и   до   днес. 
Древните хора имат тежък живот, принудени са да се противопоставят на силата на 
стихиите, без съвременните технологии, с които сега  ние разполагаме. 
            Всичко   в   този   свят   обаче   е   преходно,   както   и   представите   ни   за   света   и 
божественото в него. Така настъпва краят на епохата на античните богове. Новото 
начало е положено с раждането на Иисус Христос, който идва в света на хората, 
носейки светлината на вярата, лъча надежда, любовта към живота и всичко живо. 
Рождество Христово се празнува от християните по цял свят, било те католици или 
православни, обединени около раждането на Спасителя. На този празник се събират 
семействата, около празничната трапеза играят децата. В стаята се носи сладкият 
мирис на хляба с паричката. На масата са подредени постните ястия, а отвън ехтят 
коледарски песни. В суетнята и суматохата около празника се крие и неговия смисъл, 
а   именно   раждането   на   самия   Бог,   който   носи   вярата,   надеждата,   любовта   и 
прошката. Той ни учи да вярваме в себе си, в ближния, в Него. Да носим надежда в 
сърцата си, че светът ще стане по­добър. Да обичаме хората и да си помагаме в 
беда. Да прощаваме обидите и огорченията, защото Бог е вяра, Бог е любов. Той е 
светлият лъч  в сърцата ни,  който  трябва  да  съхраним  и  да  не  допускаме   злото, 
отчаянието и омразата да го изместят. Ценностната система на съвременния човек е 
много променена. Сега на преден план в живота на хората стои материалното, а не 
духовното, затова трябва да има повече такива празници. Те ни карат да се вгледаме 
в себе си, да си дадем оценка какви сме, да се замислим, кое е най­значимото в 
живота?
Хората   се   раждат   добри,   невинни,   чисти.   Животът   е   този,   който   ги   променя   и 
озлобява,   а   празникът  Рождество   Христово   ни   връща   онази   детска   невинност   и 
доброта,   заложени   във   всяко   човешко   същество.   Витлеемската   звезда   осветява 
правия път, по който трябва да вървим­ пътят на истината, милосърдието, прошката.
      На пръв поглед, ние, хората, сме толкова различни­ имаме различни традиции и 
езици, изповядваме различни религии, притежаваме различна ценностна система. Но 
независимо от това по какво се различаваме, ние си оставаме хора, равни в живота и 
смъртта. Затова трябва да се обичаме, да вършим добри дела, да си вярваме един на 
друг, да си подаваме ръка в трудни моменти. Именно на това ни учи Учителя и в това 
се изразява същността на нашата религия­ Православието, религия на любовта.
Любов в най­широкия й смисъл­ към Бога, към живота, към Земята, към ближния.
     Човечеството е изминало дълъг път. Дълъг път е изминало и Православието. Но 
тези истини, на които ни учи Светото писание и Христос са актуални и днес. „Обичай 
ближния си като самия себе си”­ каква по­добра насока в живота можем да намерим?