Тинторетто

ПОЛЕЗНА ЛИ Е ИСТОРИЧЕСКАТА ОБРАЗОВАНОСТ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО

РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ЕСЕТО НА НИЦШЕ

„ЗА ПОЛЗАТА И ВРЕДАТА ОТ ИСТОРИЯТА ЗА ЖИВОТА”

        В настоящите размисли съвсем накратко разглеждам критиката на Ницше 

към   съвремието   му,   неговото   двойнствено   отношение   към   историческото 

образование и вижданията му за ползата от разумното изучаване на историята и 

за вредата от свръхисторизма.

             През седемдесетте години на деветнадесети век Европа (включително и 

Германия) живее под знака на най-големите научни и технически открития на 

човечеството.   Силата   на   парата   в   парния  двигател,   на   петрола   в   двигателя  с 

вътрешно горене, на електрическата енергия са увеличили многократно мощта 

на   човека.   Неговата   мобилност   и   комуникативни   възможности   нарастват 

неимоверно чрез влаковете и параходите, и чрез радиото и телефона. Всеобщата 

подмяна на ценностите, новата им йерархизация  разклаща устоите на човешкото 

мислене   и   променя   парадигмата   на   възприемане   на   живота   и   неговото 

осмисляне. Германците се осъзнават като всестранно надарен народ и узряват за 

своето обединение в една мощна европейска държава.

           Фридрих Ницше, израснал в консервативна среда и обременен с елитарно 

образование,   приема   характерния   за   младите   хора   от   това   време   нихилизъм 

(който е характерен за повечето млади хора на всички времена) като свой начин 

на отхвърляща критика на рационализма във философията, и на традиционно 

свързаните с него идеали. 

            Още   в   предисловието   на   своето   второ   „несвоевременно   размишление” 

Ницше   заявява,   че   „хипертрофираната   добродетел”,   за   каквато   се   смята 

историческата образованост, „може да бъде гибелна за един народ”, и че той, 

„ макар и дете на своето време, достига до тези несвоевременни изводи, защото е 

1