ХИМИКОТЕХНОЛОГИЧЕН И МЕТАЛУРГИЧЕН 

УНИВЕРСИТЕТ-Гр. София

Курсова работа

Тема: 

Витамини

Изготвил:П.Чинева
III курс,23 група, БТ-0426                                    Проверил:

Витамините са разнообразни по химически строеж вещества, които 

заедно с хормоните и ензимите катализират процесите на обмяна в 
организма.

Витамините се синтезират предимно в растенията и 

микроорганизмите, а животните и човекът си ги набавят чрез храната. 
Изключение правят витамините А и D,които се образуват в животинския 
организъм от вещества, наречени 

провитамини

. Различните 

таксономични групи и видове растения не синтезират всички витамини. 
Например за дрождите е характерно много по-интензивно натрупване на 
Витамин B1, а в органите на висши растения се натрупва Витамин С.     

Витамините влияят върху функциите на нервната система на 

ендокринните жлези, действат противовъзпалително, засилват 
имунобиологичните процеси, вземат участие в механизма на зрението, 
повишават устойчивостта на организма към заболявания и др. Поради 
това пълното отсъствие на някои витамини причинява изразени 
патологични състояния на организма наречени 

авитаминози

 (при 

недостиг на група витамини) и 

хиповитаминози

 (при  недостиг на един 

витамин).

Известни са около 30 витамина, за систематизирането на които се 

използват различни класификации. Една от най-разпространените 
класификации разделя витамините в зависимост от разтворимостта им на 
мастно и водноразтворими. Мастноразтворими са витамините А,D и Е, 
останалите- водноразтворими. Тази класификация обаче, не отразява 
химическата структура и биологическото действие на витамините.

Използват се класификации, които вземат под внимание главно 

биологичната активност на витамините. От фармацевтично гледище 
обаче, като най-рационална може да се възприеме класификацията 
базирана на химическата структура на витамините. Тя е възприета от 
IUPAC испоред нея витамините се разделят на 4 групи:

1. Алифатни
2. Ациклични
3. Ароматни
4. Хетероциклични

Витамини от алифатният ред

Витамините от тази група най-често са водноразтворими. От 

алифатният ред са: Витамин С, пантотенова киселина (Витамин В3), 
холин (Витамин В4), пангамова киселина (Витамин В15) и Витамин U.

Витамини от ароматния ред

Към ароматният ред се отнасят съединенията от Витамин К

, 

които 

са производни на нафтохинона и имат антихеморагична активност. 

Витамини от хетероцикличният ред

Към тях се отнасят витамините от групата В и някои други 

водноразтворими витамини.

Витамини от ацикличният ред

Тук се причисляват витамините А и D.

Аскорбинова киселина (Витами С)

Витамин С е открит 1928 година от Сент Диорди.Той е извлякъл от 

кората на надбъбречните жлези силно редуциращо кристално вещество. 
Впоследствие той успял да изолира същото съединение от портокали, зеле 
и зелени пиперки.

Брутната формула на витамин С е С

6

H

8

О

6

. В химично отношение 

представлява хексауронова киселина, съдържаша два асиметрични 
въглеродни атома,което определя формирането на четири оптични 
изомера. В растенията се съдържа само физиологично активната 
L-аскорбинова киселина.

Биохимичната роля на аскорбиновата киселина е да пренася 

водород, с който тя участва в окислително-редукционните процеси в 
организма. Поради това тя съществува в две форми- аскорбинова и 
дехидроаскорбинова киселина.

На въздуха и във водни разтвори Витамин С е нетраен и бързо се 

разрушава. Това става и при сушенето на дрогите, под действието на 
окислителни ензими. За разлика от другите витамини, той не се натрупва 
в организма, поради което е необходимо ежедневното му доставяне. 

 Витамин В

1

 (тиамин, аневрин)

Основният скелет на тиамина е изграден от пиримидиново ядро и 

тиазолово адро, свързани чрез метиленова група.