ХЕРАКЛИТ

 е роден в гр. Ефес (Мала Азия) около 544 г. пр. Хр. Има аристократично

потекло, което го води до противопоставяне на демократичната държавна уредба.
Отказва да заеме публични длъжности в управлението на родния си град. Живее
дълго   в   уединение   в   храма   на   богинята   Артемида,   където   се   занимава   с
философстване. Умира през 483 г. пр. Хр.
За   дълбокомислието   на   своето   учение   бил   наречен   „тъмният”,   а   заради
трагическата си сериозност – „плачещият философ”. Учението му оказало голямо
влияние върху гръцката философия, а оттам и върху европейската философия като
цяло. Много мислители от различни школи откриват в него важни отправни точки за
своите изследвания. 

Основни   съчинения

:   „За   природата”   /от   него   са   останали   около   70   фрагмента/,

„Музите” /от него не са останали откъси/.

Допълнителна информация

: Ради Радев 

Антична философия

, СтЗ, ИДЕЯ, 1994, с. 59-

98.

Фрагментът е от изданието

: Антична философия /христоматия/, С., НИ, 1988, с. 81-

88. 

Преводач

: Христо Данов.

Хераклит - СВИДЕТЕЛСТВА ЗА УЧЕНИЕТО МУ

Макар  и този  разум  (логос) да съществува   вечно,  хората  не го  разбират  и то нито

преди да са чули за него, нито пък след като веднъж чуят. Защото, въпреки че всичко

се извършва според този логос, хората наподобяват невежите, когато пристъпват към

такива   думи   и   към   такива   неща,   които   аз   излагам,   разделяйки   всяко   нещо   според

неговото естество и тълкувайки го по същество. Останалите хора не знаят обаче какво

вършат наяве, както забравят и онова, което вършат насън.

Секст Емпирик

, Против математиците, VII, 132

1

.

Онези, които говорят с разум, трябва да се осланят на онова, което е общо за всички,

както една държава трябва да се осланя на своите закони и дори с още по-голямо

основание,   защото   всички   човешки   закони   се   крепят   на   един-единствен   божествен

закон. А този закон притежава голяма мощ. Той е достатъчен за всички и властва над

всичко.

Стобей

, Антология, I, 179

2

.

Затова трябва да се следва общото (логосът). Въпреки че логосът е всеобщ, повечето

хора живеят така, като че ли имат собствено разбиране (логос)

3

.

Секст Емпирик

, Против математиците, VII, 133.

Противоположните неща се съединяват, а от различните неща възниква най-красивата

хармония и всичко произлиза от борба

5

.

Аристотел

, Никомахова етика, VIII, 1

4

.

А също тъй и природата се стреми към противоположните неща, като от тях именно, а

не от еднаквите  неща,  тя създава  хармонията.   По същия начин,  както тя  съчетава

мъжкия и женския пол, а не един с подобните му, тя създаде и първото единомислие,