ЛИСАБОНСКА СТРАТЕГИЯ

Лисабонската стратегия

 е реформаторска програма на 

Европейския съюз

, приета на 

срещата на Европейския съвет в Лисабон през 2000 г. Стратегията предвижда ЕС да се 
превърне в най-динамичната и конкурентоспособна икономика в света към 2010 г. Към 
началото   на   2007   г.   обаче   повечето   страни   членки   са   далеч   от   постигането   на 
заложените цели.

Стратегията, разработена след поредица от срещи на Европейския съвет, почива на три 
стълба:



Икономически   стълб,   състоящ   се   в   подготовка   за   преход   към 
конкурентоспособна,   динамична икономика, базирана   на   знанието.   Поставя   се 
акцент   на   нуждата   от   постоянно   приспособяване   към   промените 
в информационното

общество и

нуждата

от

засилване 

на научноизследователската и развойна дейност.



Социалният   стълб   на   стратегията   предвижда   модернизацията   на   европейския 
социален модел, чрез инвестиране в човешките ресурси и противодействие на 
социалната   изолация.   От   страните-членки   се   очаква   да   влагат   средства 
в образованието и   обучението,   да   провеждат   активна   политика   на заетост,   да 
улесняват прехода към икономика на знанието.



Екологичният  стълб,  добавен  впоследствие  на  срещата  на  Европейския  съвет 
в Гьотеборг през   юни   2001,   обръща   внимание   на   факта,   че   икономическият 
растеж   трябва   да   бъде   достигнат   по   независим   от   оползотворяването 
на природните ресурси начин.

За да се постигнат целите, поставени през 2000 г., е планиран списък от резултати, 
които   трябва   да  бъдат   осъществени.   Като   се   има   предвид,   че   въпросните   политики 
попадат   почти   без   изключение   в   сферата   на   компетенциите   на   страните-членки,   за 
изпълнението   на   целите   е   разработен   отворен   метод   на   координация,   налагащ 
разработката   на   национални   планове   за   действие.  Освен   общите   насоки   за 
икономическа   политика,   Лисабонската   стратегия   придвижда   приспособяването   и 
засилването на съществуващите механизми на координация:



в областта на заетостта 



във функционирането на пазарите(стоки, услуги и капитали) 



в макроикономическия диалог.

Електронно   обучение

  е   познание,   ръководено   с   помощта   на   електронна   медия. 

Мрежата позволява трансфер на данни, а чрез тях се изграждат умения и знания. Е-
обучението се отнася към електронния процес на познание и включва: уеб-базирано 
обучение,   компютърно   базирано   обучение,   виртуални   класни   статии   и   дигитално