18. Защита на членството. Защита срещу решения на дружеството.

1. Защита на членството – иск по чл. 71, уреден в полза на всички съдружници. 

Следва да се приеме, че чл. искът по 71 е субсидиарен на иска по чл. 74, т.е. урежда 
хипотези вън от чл. 74.

1.1.   Предмет   на   делото   е   нарушаване   на   членственото   правоотношение 

като цяло и на отделни права от него. Нарушаването трябва да се извърши от органи на 
дружеството и може да е най-различно. 

1.2. Всеки член на дружеството може да е ищец, а ответник е дружеството. 
1.3. Компетентен съд е окръжния съд по седалището на дружеството.
1.4. Законът не казва какъв по същината си е искът, но според трайната 

практика на ВС е установителен. 

2. Защита срещу решения на дружеството – иск по чл. 74 (иск, с който се отменят 

решения   на   дружеството).   С   този   иск   могат   да   се   отменят   само   решения   на   ОС   и 
доколкото ОС имат само капиталовите дружества, искът по чл. 74 е приложим само при 
ООД, АД и КДА.  

Когато говорим за защита срещу решенията на дружеството трябва да се направи 

разлика   между   сделки   решения   и   многостранни   сделки:   при   многостранните   сделки 
волеизявленията на всяка една от страните са адресирани до всички останали, сделките 
решения   са   адресирани   до   друг   орган   на   дружеството   или   са   неадресирани.   При 
сделките   решения   не   важат   правилата   за   недействителността   на   договорите   и 
едностранните сделки.

2.1. Пороците, от които може да страда решението на ОС са различни, но 

решенията които се атакуват по чл. 74 са тези, които противоречат на закона и устава 
(дружествения договор). Противоречие със закона означава противоречие с императивни 
норми.   Пороците   са  главно   2  вида,   които   по  своя   характер   и  процедура   напомнят  на 
унищожаемостта:

1) Решението   може   да   е   прието   в   нарушение   на   правилата   по 

процедурата   на   приемане   на   решение   –   има   императивни   правила   за   свикване   и 
провеждане на ОС. Всяко нарушение на тези процесуални правила е основание да се 
предяви и съответно уважи иск по чл. 74 (напр. за да се свика ОС на АД 30 дни по-рано в 
ДВ трябва да има покана, която да съдържа дневния ред на събранието; най-малко 30 
дни   преди   събранието   материалите   свързани   с   дневния   ред   трябва   да   са   на 
разположение на акционерите; има правила за мнозинството и т.н. – нарушаването на 
което и да е от тези правила само по себе си е достатъчно).

2) Решенията   могат   да   нарушават   материално   правни   правила 

(напр. решение за изключване на съдружник без основание или лишаване на съдружник 
от   дивидент,   решение   за   увеличаване   на   капитала   без   пропорционално   записване   на 
нови акции и т.н.)

 Не подлежи на отмяна отказът да се вземе решение, тъй като това е въпрос на 

свободна воля. Също така не могат да се атакуват неизгодни и неоправдани решения, 
защото съда не може да прецени дали дадено решение е неизгодно и неправилно и да 
замести волята на дружеството. 

Извън това може да има 2 хипотези: 1) някои решения могат да имат много тежки 

пороци (напр. ОС взема решение, за което не е компетентно); 2) непоносими решения – 
решения в разрез с правовия ред (напр. решение да се извърши престъпление). Тези 2 
групи решения са нищожни и се атакуват с общите искове по 26 ЗЗД, а не по 74 ТЗ. За да 
се   стигне   до   нищожност   според   Ал.   Кацарски   трябва   нарушението   да   не   подлежи   на 
саниране, ако може да се санира значи има отменимост на решенията по чл. 74 (не може 
да   се  санира   решение,   което   променя   положението   на  акционерите   след  момента  на