ТЕМА № 18. ИНТЕРВЮ  ­ СТАНДАРТИЗИРАНО,

ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО, ДЪЛБОЧИННО, ФОКУСИРАНО

ВЪВЕДЕНИЕ 

Интервюто   е   един   от   най­често   използваните   методи,   защото   притежава   уникални

възможности, които позволяват да се прилага широко и при различни обстоятелства не само

като водещ, но и като съпътстващ метод. То може да се съчетае с почти всички регистрационни
методи, които по дефиниция, за да бъдат приложени успешно, пред­полагат използването на

интервю или на отделни негови елементи. Това дава основа­ние интервюто да се разглежда като
основен изследователски метод за изучаването на обществената действителност, в това число и

на комуникациите. Според М. Груиц, интервюто е “научно­изследователска процедура, която се
основава   на   процеса   на   вербална   комуникация   за   набиране   на   информация,   с   оглед   на

поставената цел”.

1

 Разбирано именно като вербална комуникация, интервюто придобива не само

основно, но и универсално значение сред методите за регистрация на емпирични данни. В този

смисъл някои автори посочват, че “то е метод за събиране на емпирична информация, при който
в   диалогична   форма   изследователят   поставя   своите   въпроси,   а   интервюираните   лица   дават

съответен отговор.

ИЗЛОЖЕНИЕ

1. СЪЩНОСТ И СПЕЦИФИКА НА ИНТЕРВЮТО

“Interview" – на български буквално означава беседа, предназначена за печата или за радио­

телевизионна програма. Но не можем да сложим знак за равенство между думите интервю и беседа.

Беседата винаги теоретически предполага еднакво отношение между разговарящите. Разбира се,

практически   това   е   навъзможно,

защото   хората   са   различни   и   неповторими   човешки

индивидуалности, които в едно или друго отношение си оспорват първенството. Интервюто е преди

всичко   един   от   основните   методи   при   социологическите   изследвания,   при   който   има   „не­

посредствено   социално­психологическо   взаимодействие   между   изследовател   и   респондент   във

връзка с поставена цел”. Това налага да се говори за интервюто именно като метод и след това като

възможна жанрова форма в журналистиката. Интервюто се превръща в изследователски метод,

1

 Стайн, М. Л.; Патърно, Сузан Ф.; Изкуството на интервюто : Говори направо и слушай внимателно / М. Л.

Стайн, Сузан Ф. Патърно ; Прев. Офелия Хаджиколева; София : Слънце, 2007 ([София] : Инвестпрес АД); стр. 33­
34

1

който в психологията ­ и не само там ­ се смята за един от най­трудните, чрез който се разкрива

вътрешния мир на човека, неговите възгледи и убеждения. Интервюиращият наблюдава съответния

човек,   в   процеса   на   разговора   възниква   сложно   преплитане   на   междуличностните   отношения.

Интервюто почти винаги има определена познавателна стойност.

 „Този, който взема интервюто, и този, който го дава, имат изцяло различни функции в процеса

на журналистическия разговор. Единият пита, другият отговаря. С това интервюто се различава

съвсем ясно от беседата и от дискусията.

2

В журналистическата практика интервюто първоначално е означавало метод за събиране на

материал.   По­късно   се   превръща   в   специфичен   жанр   и   мотивира   обществената   функция   като

дейност, която целенасочено и явно подпомага оформянето на общественото мнение.

Според И. Славчев същността на интервюто като разновидност на комуникацията. Той го

определя като образец на комуникацията, в която се изразяват латентни състояния на човешката

психика. Интервюто е предизвикана комуникация, защото волята на интервюиращия да породи у
събеседника си желание и готовност за изява, “все пак е доминантна в неговото поведение”. Това

определение  съдържа  всичко важно за интервюто като вид комуникация и като средство за
набиране на информация.

3

Най­важното при интервюто е осигуряване на психически комфорт между общува­щите

страни, който може да бъде постигнат при спазването на следните изисквания:

Водещият   да   не   накърнява   границата   между   деонтологични   и   онтологични   начала   при

извличането на интересуващите го сведения, т.е. да не пита респондента за неща, по които той не

желае да говори.

Да се осигури добра подготовка на интервюто, като се използва според конкретния случай

най­подходящия вид интервю и се избере благоприятстваща неговото провеж­дане обстановка.
Да   се   остави   интервюирания   да   говори   свободно,   защото   той   е   този,   който   притежава

общественозначима информация, която трябва да бъде оповестена.

В този смисъл задачата на интервюиращия е толкова по­успешна, колкото по­пълно и по­

точно е изявена тази информация, от страна на интервюирания.

В чуждестранната литература, занимаваща се с теорията на журналистиката, интервюто се

класифицира   по­скоро   от   гледна   точка   на   съдържанието:   интервю,   основано   на   действителна

2

 Славчев, Илия; Минков, Михаил Ангелов; Журналистически жанрове : Сб. статии / Ред. кол. Васил Гешаков

и др; София : Наука и изкуство, 2011 (Ямбол : Г. Димитров); 224 с.

3

 Пак там.

2

информация, която се отнася до мнението на авторитетна личност върху даден въпрос; портретно

интервю,   в   което   се   обръща   внимание   върху   характера   и   мненията   на   знаменита   личност;

биографично интервю, чието съдържание се насочва към жизнения път и делата на знаменитата

личност. При такова класифициране на интервюто не се обръща внимание на формата. За особен

случай ­ със сроден характер ­ може да се смята груповото интервю. Негова основа също е диалогът

в междуличностната комуникация. По съдържанието си обаче то е конфронтация на мненията на

редица хора върху неща, предизвикващи общ интерес, които са нови, актуални и привлекателни. По

същество тези групови интервюта се осъществяват с хора компетентни и авторитетни в определена

област.

4

2. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ИНТЕРВЮТО

Класификация на интервюто

Интервюто е преди всичко един от най­разпространените способи на човешкото познание,

работоспособен   метод   на   изследване   и   общуване   между   хората.   Интервюто   непосредствено

обслужва социално­психологическото взаимодействие между този, който извършва изследване, и

интервюирания в зависимост от поставената задача. Класификация на интевюто като метод на

познанието:

А. 

В зависимост от това, каква свобода има събеседникът при формирането на въпросите или

при отговорите, имаме: 

„дълбоко интервю

”: изследователят предварително определя проблемите

и техния ранг, има свобода за начина на водене на беседата, но и интервюираният е свободен в

избора   на   отговора,   защото   кръгът   от   проблеми   е   определен   само   от   изследователя,   но   не   е

формулирана работната хипотеза;  

„свободно интервю"

: хипотезата се определя в началото на

беседата, интервюиращият има свободата да определи реда, организацията на беседата, правото на

свои   постановки,  броя на въпросите,  но той  е  задължен  да  събере   тази  информация,  която  е

набелязана в плана и в тематичната ограниченост на изследването; 

"фокусирано"

 /полустандартно/

интервю: то се провежда в рамките на определен списък от въпроси, които се делят на строго

необходими за изследването и на възможни варианти; „

стандартно"

 интервю с открити или закрите

въпроси: провежда се на основата на анкетен лист, който строго определя реда и формулировката

4

 Стайн, М. Л.; Патърно, Сузан Ф.; Изкуството на интервюто : Говори направо и слушай внимателно / М. Л.

Стайн, Сузан Ф. Патърно ; Прев. Офелия Хаджиколева; София : Слънце, 2007 ([София] : Инвестпрес АД); стр. 45­
48

3

на самите въпроси.

Б.  

Има и чисто количествен критерий, в зависимост от който интервюто, в

качеството   му   на   метод,   се   дели   на  

индивидуално

  и  

групово

  по   отношение   на   броя   на

респондентите.

5

В.  

Начинът   на   провеждане   на   интервюто   като   метод   за   анкетиране,   разпитване   е   също

критерий за класификация. В зависимост от него има: 

„лично" 

и т.нар. 

„телефонно"

 интервю­ то е

кратко и в същото време ограничено от редица условия. Чрез него не може да се постигне едно

истинско репрезентативно изследване. В същото време подобно интервю има някои предимства,

например бързината, с която може да се получи необходимата информацияи др.

Г.

 Честотата на провеждането на интервюто го определя като 

еднократно и многократно

,

което се нарича и „панелно". При многократното интервю е характерно това, че от едни и същи лица

се   събира   многократно   определена   информация   през   определени   паузи   от   време.   Така

интервюиращия си поставя различни задачи в зависимост от целта на познавателния процес и може

да прецени дали има промяна в позициите интервюираните.

Д. 

Интервюто като метод на социологическото изследване се класифицира и в зависимост от

обекта   и   целта   на  изследването.  Тогава   говорим   за  

интензивно и екстензивно

  интервю.   При

интензивното интервю се изследва и определя структурата или индивидуалния тип на отговора,

например „дълбоко” или „свободно” интервю. Става ясно, че при него се навлиза в качествената

характеристика на индивида, с който се разговаря, в начина на мислене и способността му да се

ориентира   към   същността   на   очертаната   проблематика   и   т.н.   При   екстензивното,   т.е.   при

многократното беседване с определено количество респонденти може да се извърши класификация

на типовете отговори, т.е. да се извърши определено „измерване” и друго качествено представяне,

изобразяване на социалната информация. При този процес се извършва отделяне на качествено

еднородните обекти, но различни по количествено съдържание за всяко качество. Става ясно, че при

квантификацията се загубват индивидуални неповторимите черти на респондентите

6

.

Е. 

Равнището на подготовка на респондента е също критерий за различаване на интервютата ­

тогава те се делят на 

директивни и недирективни

. При директивните интервюта лицето, с което се

разговаря е и обект на изследване, е добре подготвено, овладява се в ситуацията на интервюто, знае

5

 Александрова, Албена; Интервюто като метод за назначаване на учители на работа / Албена Александрова

Овчарова; Пловдив : Унив. изд. Паисий Хилендарски, 2009; 135 с.

6

 Александрова, Албена; Интервюто като метод за назначаване на учители на работа / Албена Александрова

Овчарова; Пловдив : Унив. изд. Паисий Хилендарски, 2009; 135 с.

4