ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ ”ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”

К У Р С О В А  Р А Б О Т А 

По дисциплината ЕТИКА

на тема:

УЧЕНИЕ ЗА ДОБРОТО И ЗЛОТО – ЕТИЧЕСКА АКСИОЛОГИЯ

Изготвил: 

Проверил: 

1

               Понятието “морал” е съвкупност от възгледи (за добро и зло, съвест и чест,

похвално   и   срамно,   дълг   и   справедливост).   То   е   юридическа   категория,   докато
понятията “добро” и “зло” са исторически променливи неюридически понятия. Моралът

в тесен смисъл е признаваната от определена социална група съвкупност от правила за
поведение,   изработени   в   съответствие   с   определяните   в   крайна   сметка   от

икономическите условия на живот възгледи за добро и зло, дълг и справедливост, съвест
и   чест,   похвално   и   срамно   и   пр.   Моралът   в   широк   смисъл   включва   в   себе   си   и

нравствеността. 

Думата етика за първи път е употребена от Аристотел. Този нов философски

термин и идентифицирал знания в една област, за която ключови думи са същност на
човека,   общество   –   държава,   управление,   икономика,   свобода,   висше   благо,   цел   и

средство, възможност, мяра, добродетел, порок, приятелство и най­важното накрая –
справедливост.

  Във   въведението   към   книгата   си   „Добро   и   зло”   В.П.Фетисов   отделя:   „Най­

голямо внимание  на понятието  добро и зло, опитвайки  се да  помогне  на хората да

разберат   тяхната   същност,   пътищата     за   преодоляване   на   злото   и   за   постигане   на
доброто. Въпреки всеобщото признаване на понятията добро и зло като основни понятия

за   етиката,   специален   анализ   на   тези   понятия   в   нашата   литература   се   предприема
сравнително рядко...Ако се обърнем към появилите се през последните двадесет години

статии   и   монографии,   в   които   се   анализират   понятията   добро   и   зло,   може   да   се
установи, че всички дискусии и спорове се свеждат главно до три въпроса: първия:

Каква   е   зависимостта   между   понятията   „добро”   и   „дълг”   в   етиката   и   кое   от   тези
понятия   отразяват   по­точно   спецификата   и   същността   на   морала;   втория:   Защо

моралното   добро,   „степента   на   нраственото   развитие   на   личността”   не   винаги   в
историята   е   съответствало   на   реалното   благо   (фактическото   положение   на   тази

личност).;  третия: „Вечен” проблем ли е противоречието между доброто и злото или
паралелно с исторически прогрес хората ще успеят да се избавят от моралното зло.

Според нашето разбиране именно постановката и решението на тези проблеми се явяват
теоретическият   контекст,   в   който   се   е   извършвало   постепенното   обогатяване,

конкретизация и развитие на понятията морално добро и моролно зло”.
                   Етическите категории са главните, най­обобщени и най­отвлечени понятия на

етическата теория за морала.
          Те са главни, защото определят съдържанието на нраствените взаимоотношения

между   хората,   тяхното   поведение   са   основното   в   моралното   съзнание.   Чрез   тях   се
идентифицира   етиката  като знание  за морала.   Без   доброто и  щастието,  без дълга  и

идеала, не може да си представим етническите школи на евдемонизма, деонтология и
аксиология, не можем да охарактеризираме, да квалифицираме една теория като такава

за   морала.   Тези   категории   показват,   че   са   лигическата   ниша   и   идейното   „лице”   на
етиката.

          Етическите категории са най­обощени понятия на теорията за морала. Понятията
като   съвест,   чест,   добро,   зло,   достойнство,   представи   за   смисъла   на   живота   ,   за

справедливост и за щастие са не само теоретически постановки и идейни постижения на
етиците,   но   са   били   и   препоръки   с   практическо   значение   за   живота   на   хората   ,

конкретизирали са се в една или друга историческа ситуация, владеели са чувствата,
волята и съзнанието на моралните действия.

        Етическите категории обхващат два вида опит: този на етическата теория и този на
моралната   практика.   Те   се   създават   на   границата   на   етиката   и   морала,   синтезират

връзката   и   взаимодействието   на   теория   и   практика.   Затова   може   да   се   каже,   че

2

етическите   категории   са   многозначни.   Това   означава   ,   че   те   не   изразяват   едно­

единствено дефинирано значение, не поставят еднаква определяемост и фиксирана до
безусловност   достоверност.   Например,   добротата   има   различен   мащаб,   начин   на

съотношение със злото, различна определяща част­ мотива или постъпката. Щастието
може да се разбира като основна цел на човешката дейност , като сума от удоволствия, 

като светоусещане за пълнота на живота. Многозначността на етическите категории 
показва плурализма на етическите теории и незавършеността на моралната практика.

Тази незавършеност е характеристика и на волята и на съзнанието, определящи се от
сложното   взаимодействие   на   никога   неизчерпващите   се   индивидуални   житейски

варианти   за   постъпване,   личните   особености   на   дееца   ,   синтеза   на   историческите
обстоятелства.

        Етическите категории са най­отвлечените понятия на теорията на морала. Тяхната
абстрактност   е   висш   тип   абстрактност,   важаща   за   нраствената   теория.   Етическите

категории абстрахират и се изграждат по скоро и най­често върху възможностите и
вероятните   връзки   между   хората.   Моралът   означава   преди   всичко   и   главно

взаимоотношение и взаимодействие между дооброто и злото, противопоставянето   и
конфликта   между   доброто   и   злото   е   ценностното   ядро   на   моралната   регулация   и

ориентация.   Без   доброто   и   злото   не   можем   да   си   представим   етиката.   Френският
психолог и философ от ХIХ в. П.Жане определя етиката като наука и знание за доброто

и злото. Английският философ и етик Х.Спенсър също определя етиката като изучаване
на доброто и злото, проявяващо се в обичаите, традициите и нравите на различните

народи.   Откриването   на   закона   на   моралното   развитие,   основно   познавателно
отношение,   определящо   самата   специфика   на   етиката   като  нука   и   като  познание,   е

невъзможно   без   етическите   категории.   Така   етическите   категории   са   скритите
предпоставки на етическото познание и същото време разумът на това познание.

         Доброто и злото са начин на съществуване на морала. Тук е заложена видимостта
на   моралните   отношения,   които   се   проявяват   като   особена,   специфична   форма   на

обществените отношения.
         Ако самото наличие, начинът на обвързването на доброто и злото са видимостта на

морала като социално явление, взаимодействието между доброто и злото вътре в този
начин на свързване, на проявление, вече би трябвало да разкрие същността на морала.

Същността на морла това е „битието” на доброто и неговата динамично противоречива
връзка със злото. Именно същността, защото доброто се намира винаги на предна линия

на конфликта със злото и тъкмо това противоречие със злото подчертава различието на
морала.

         Развитието на системата от логико­методологически характеристики би позволило
да се изгради по­нататък етикотеоретическият анализ на добото, теорията за доброто,

която   изразява   сравнително   пълно   и   конкретно   социално­мралното   съдържание   на
доброто. Системата от логико­методологически характеристики, които са основата на

етикотеоретическият анализ за доброто, обхваща няколко компонента. Компонентите на
тази   система   са   дадени   в   опозиция   тъкмо   защото   трябва   да   схванат   и   отразят

вътрешнопротиворечивата природа на доброто.
        Четири са характерните черти, изразяващи противоречивото единство на доброто и

служещи за разкриване на неговата абстрактно­логическа същнос, на историческото му
развитие като основа на социалната ценност, като обект на етическото изследване:

1. Социално ­  извънсоциално.
2. Относително – абсолютно.

3. Самостойно(автономно) – зависимо(хетерономно).

3