Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора

                                               (ЕСЕ)

  Защо   хората   са   безотговорни   към   сърцата   на   другите?   Зашо   аз   съм 
безотговорна? Защо позволяваме да се държат така с нас? Това са въпроси 
на които може би никой не може да отговори, или по-скоро не иска да се 
замисля над тях. По-лесно е да сме безмозъчни, полюшвани от вятъра на 
живота съшества интересуваши се единствено от себе си. Нима не е по 
лесно да забравиш, че има и други, че не си само ти, че не са само твоите 
проблеми.
  Преди   всичко   човек   трябва   да   се   научи   да   не   бъде   безотговорен   към 
своето сърце, а след това да се замисли и за останалите. Колко хубаво би 
било   когато   сутрин   се   събудим   да   се   усмихнем   сами   на   себе   си.   Да 
погледнем през прозореца и да бъдем шастливи дори и само от това че 
можем да посрещнем деня. Би било хубаво, но някак не се получава, пак 
казвам     по-лесно   да   се   самосъжаляваме   и   оплакваме   от   нещастната   си 
съдба и бедния си и маниполиран от другите живот.
  Тук   въпросът   е   сложен   зашото   не   става   въпрос   за   каква   да   е 
безотговорност, а  по-скоро отговорност пред сърцата, сърцата на другите 
хора. Основното тук е, че човек не е безгрешен и дори да знае, че трябва 
да внимава какво върши той отново не може да бъде идеален. Съзнателно 
или несъзнателно ние ограбваме и нараняваме най-съкровенното кътче от 
душата на хората и по този, да го наречем дори и безобиден за нас  начин 
ние причиняваме ‘’дълбока’’и ‘’неизлечима рана’’в сърцата им. 
  Споделяйки своите таини с приятел човек първо вярва, а после се надява 
това да не е поредната лъжа в живота му, поредното приятелство,а след 
време очакваното предателство. Приятелските предателства поставят пред 
изпитание   човешката   вяра   и   лубовта   им   към   хората.   Едно   такова 
предателство   от   близък   човек   може   да   нанесе   тежки   поражения   върху 
човешкотоо сърце.
  Пнякога   дори   родителите   проявяват   безотговорност   към   чувствата   на 
своите деца. Те сякаш са забравили, че са били малки и не помнят, не 
разбират до какво подтискане и нараняване може да доведе една забрана 
или липса на внимание от тяхна страна.
  Човек не осъзнава когато наранява нечие  сърце, но винаги усеша когато 
нараненото сърце е неговото. На хората може би ни е вродено, а може и да 
не  е   това   егоистично   съзнание   и  по-скоро   нагласа   ние  да   сме   добре,   а 
другите   да   се   оправят   както   могат.   Но   когато   ние   сме   потърпевши 
осъзнаваме, че и ние сме наранявали и че всичко рано или късно се връша. 
Затова трябва да помним, че всеки от нас е дете на своите дела и в такива