Антропос – човек
Логос – наука
Социална – обществена

Предмет на социалната антропология

Социална антропология в системата на социално познание

Социалната антропология е съставна част на социалното познание 
/знанията за обществото/.
Социалната антропология изучава как сме станали обществени човеци 
/личности, социални хора/. Знанията /образи, отпечатъци в мозъка/ можем 
да изложим чрез речта и чрез действията. В света има само предмети, 
явления, процеси и отношения. Чувствата са съпоставяне на образите. 
Съзнанието, душата ни е съвкупност от знанията, мислите и чувствата ни. 
Човек се състои от 61 химични елемента. Вещевата форма на мозъка може 
да се превърне в поле, което може би се запазва след смъртта. 
Антропология – съвкупност от научни знания за същността на човека и 
неговата дейност. В научната литература антропологията се дели на 
следните направления:

- Обща антропология
- Културна /социална/ антропология

От своя страна в социалната антропология влизат такива раздели като:

- Политическа антропология
- Икономическа антропология
- Лингвистична антропология
- Етнология
- Етнография
- Психологична антропология

Но в някои страни /Англия и други западни/ като и в България социалната 
антропология е отделен раздел на антропологията. В САЩ я обозначават 
като културна антропология, защото считат, че именно културата е онова, 
което прави човека обществен, докато в Англия /и у нас/ считат, че 
културата е съставна част от социума, а са по-важни самите социални 
отношения и връзки. Затова я обозначават като социална антропология.
Културата е съвкупността от това, което е направило човек /съвкупността 
от материалните и духовните ценности/. Културата е резултат от 
сублимиране на сексуалната ориентация в нещо необходимо и полезно /З. 
Фройд, разбират се всички телесни нужди/.
Ценност – предмети и явления от околната среда, които са важни за 
човека. Ценностите се сменят с времето. В йерархията на ценностите най-

1

отгоре обикновено е живота. Има и общочовешки ценности – свобода, 
неприкосновеност и т.н.
Социалната антропология има най-тесни връзки със социологията. 
Социалната антропология е холистична /цялостна; разглежда връзките м/у 
частите на обществената система в пълен обхват/.
Обществена система – пример: монархия – частите й са характеристиките 
на монархията.
Обществена система – съвкупността от държавните и обществени 
институции, партии, обединение и други малки социални групи 
/семейството/.
Пример:
Република – обществена система

- Законодателна власт /парламент, общински съвет/
- Изпълнителна власт /министерски съвет; кмет, армия, полиция, 

затвори и т.н./

- Съдебна власт

Социалната антропология е холистично изследване на разнообразните 
човешки общества във времето и пространството /т.е. в различните 
териториални и исторически координатни системи, т.е. и в миналото и 
в настоящето, както в отделните райони така и на цялата планета/. 
Целта на социалната антропология е да открие множествеността на 
формите на социалния живот, вариативността  на обществото на 
непознати досега или по-малко познати култури да сравни тяхното 
битие, с битието на други народи и открие приликите, разликите и 
причините, които са ги породили. Социалната антропология иска да 
съпостави отделните народи и да направи социален анализ на 
закономерностите в развитието на човека и обществото.

Практическите цели на социалната антропология са да помогне в 
решаването на социални проблеми на съвременността /етническите 
конфликти, социалните конфликти, в приобщаването на общи ценности, 
преодоляване на отчуждаването и др./.
Социалната антропология са обособява като наука в началото на 20век в 
Англия. За нейн основоположник се счита английския професор Алфред 
Радклиф Браун. Първият професор по социална антропология е Джеймс 
Фрейзър. Корените на социалната антропология като наука са стари както 
и самото човечество, но като наука нейната поява е била стимулирана от 
глобалната експанзия на европейците през 19век и началото на 20век в 
хода, на която те се сблъскали с неизвестни култури и народи. За това 
социалната антропология първоначално се е развивала като наука за 
човека и обществата, но за примитивните общества /за диваците, за 
изостаналите народи/, т.е. за такива, които не са създали своя държавност, 
нямат писменост, такава каквато са нямали австралийските аборигени, 
северноамериканските индианци, африканските бушмени и т.н. За еталон 

2

при разделянето на народите на цивилизовани и диваци е била собствената 
култура. Този критерий е обозначен с понятието етноцентризъм.

Методи на социални антропологични изследвания

Социалната антропология използва при своите изследвания метоси, които 
използват и древните науки, но основни са преди всичко 2:

1) Пряко наблюдение чрез участие в естествената среда, в която живеят 

изследваните общности

2) Пряко разпитване на членовете на изследваните общности

Първи метод се разделя на 2:

- Просто /обикновено/ наблюдение – основано на пряка зрителна 

фиксация в/у явлението интересуващо наблюдателя. За да бъде точно 
продължителността е 1 година

- Включено наблюдение – наблюдение чрез участие в групата

Втори метод – целта е да се разкрият скрити, обикновено неподлагани на 
обсъждане начини на живот, които биха могли да останат скрити. 
Съществени различни варианти:

- По предварително разработен план
- Във вид на свободна беседа
- Под формата на интервю
- Под формата на анкета /ако са грамотни/
- Чрез масова анкета

Социалната антропология използва и методи като изследване на 
информацията от друго източници.
Пример: предишни изследвания; изследване на митове, поговорки, 
анекдоти, между културни сравнения и др.

Антропогенезисът: митологични и библейски представи

Антропос – човек
Генезис – произход

1.

Аргументи и механизми за сътворяването на човека според митовете 
и легендите – общо за болшенството митовете и легендите е идеята 
за човека като творение на някакви духовни начела, висши същества, 

3

свръх естествени сили, тайнствени демиурзи или митологически 
герои. За направата на човека, те използвали различни материали:

В книгата на Джеймс Фрейзър „Фолклорът в Стария завет” той изследва и 
дава следните примери за това как е сътворен човек:

- Вавилонците считат, че богът Бел си отрязал главата, а другите 

богове омесили неговата кръв с пръст и изваяли човека

-

Според египетската митология бащата на боговете направил 
хората от глина на грънчарското си колело

- Маорите /Нова Зеландия/ считат, че някакво божество Тике 

взел пръст, изваял човека и накрая видял, че прилича много на 
него и го нарекъл Тике-ахуа /подобие на Тике/

От преведените примери виждаме, че най-често използван материал е 
пръстта и глината, но в други митологии се посочва и друг строителен 
материал:

- В скандинавските митологии – дървото
- В австралийските – камък
- При перуанските индианци – дървото орех
- В други митове – скелети на животни, пясък, пепел

Технологията на създаване е според строителния материал:

- Изрязване
- Омесване
- Изсичане
- Извайване
- Изчукване

В някои от митовете опитите за създаване на човек са повтаряни, тъй като 
първите човеци били унищожавани от дявола, от змия, от огнени коне.

2. Религия /създаването на човек/.

- Свещената книга на християните – Библията в Стария завет, в 

раздела битие, в гл.1 е описана технологията за създаването на 
човека – 2 варианта:

•

Бог създава човека последен на земята от пръст, едновременни 
мъжа и жената по свое подобие

•

Хронологията е обратна, Бог създава първо мъжа, а после от 
негово ребро създава жената

Създаването на човека в описанието на други религии /ислям, будизъм и 
др./ се отличава от разказа в християнството само по някои несъществени 
детайли от прилаганата технология на одухотворяването, както и по 
наименованието на Бога – творец.
В Корана в Сура 31 Аят 11 е записано „хората бяха създадени от глина” 
Сура 16 Аят 4 „той сътвори човека от капка”.
Някои от философите също вярват в божественото сътворение на човека: 
Платон, Августин, Тома Агвински, Декарт, Лайбниц, Беркли и т.н.

4

Извод: В митологичните и религиозни представи за сътворяването на 
човека се очертават следните 4 основни елемента:

1) Тайнствени висши същества /Богове/ извайват човека от 

разнообразни материали чрез различни технологии по свой образ и 
подобие

2) Боговете създават човека от тяло и душа /и двете са божествени/, 

тялото е тленно и е слуга на душата. Осъществяването на връзката 
м/у тялото и душата остава загадка

3)

В космическата йерархия човекът заема средно положение /Бог → 
човек → природа/, той е комбинация на възвишеност и греховност

4) Независимо на какъв Бог е поклонник, човекът има еднакво право на 

спасение след изкупление на греховете

Сциентичният еволюционизъм: теории, факти и фосили

Научните теории и хипотези възникват паралелно и в противоположност 
на религиозно-теологическата антропологическа трактовка.
Според някои от древните митове хората произлизат от земни червеи, от 
вълци, от птичи яйца и т.н. В „Ригведи” е записано, че яйцето, от което се 
излюпва първия човек е златно, получено от морските вълни и топлината.
Докато за естественото възникване на човека от някакви животински пра-
деди са изказвали Сократ, Аристотел, Кампанела, Хол Бах и др. Най-
разпространена е идеята за наличието на родствена връзка м/у човека и 
маймуните. Тя е подкрепяна от множество философи, които посочват 
различни фактори, изиграли голяма роля при конституирането на 
човека /Аристотел, Хел Веци, Хегел, Спиноза, Маркс. Първите щрихи на 
една по-цялостна еволюционна картина за човешкия произход дават в 
19век трима учени /швейцарец и двама англичани/ Карл Фогт, Томас 
Хъксли и Ернст Хекел, но най-голяма заслуга за разработването на 
съвременната антропогенетчна теория има английският изследовател 
Чарлз Дарвин /1809-1881/. Същност на дарвиновата теория е 
аргументирането на естествения отбор като основен фактор в 
антропогенезата. Изводът му е, че по химичен път са възникнали 
протоплазма /белтък/, едноклетъчни зародиши и т.н. , т.е. както животните, 
така и хората са резултат от дълъг процес на развитие. Принос в тази 
теория има и немският философ Фридрих Енгелс. Дарвиновата теория за 
еволюцията и особено за произхода на човека от маймуна има своите 
противници в съвременността, с/у нея се обявяват и всички религиозни 
теории. Някои учени развиват теорията за обратната еволюция, при която 

5