1.Пазар   и   пазарен   механизъм.   Възникване,  

икономическа   характеристика  

и

класификация на пазарите. Обхват, елементи и функции на пазара. Пазарен механизъм,
пазарен потенциал,

пазарна конюнктура.

Пазар и търговия.

Теорията не е в състояние да определи точните начални исторически граници и

първоначални модели на пазара. Доказателствата за това са малко и всичко зависи от
възможността й да реконструира миналото и да създаде теоретичните модели за него.

Безспорно е, че първообразът на съвременния пазар се крие далеч назад в първобитната
човешка   история.   Зараждането   му   е   естествен   процес,   постепенно   осъзнаван   и

направляван  от човешката природа.  Развитието и изменението на пазара е приемало
особеностите на епохите  и същевременно  ги е  характеризирало.  В границите  между

първобитните и съвременните компютъризирани пазарни отношения са свидетелствата
за удивително историческо разнообразие. Затова абстрактният смисъл, който се влага в

понятието   пазар   е   беден   в   сравнение   с   конкретната   специфика   и   историческо
многообразие.

Пазарната   икономика   е   резултат   на   дълга   еволюция,   започваща   от   натуралната

размяна   и   поява   на   простото   стоково   производство   през   класическия   пазар   на

свободната   конкуренция   и   заменящите   го   монополистични   и   олигополистични
структури   за   да   стигне   до   съвременния   им   вид,   характеризиращ   се   с   изключително

многообразие   на   връзките,   обектите   и   субектите   с   отработеност   на   механизмите   и
перфектната   координация   ,   за   които   не   малка   роля   играят   държавата   и   нейните

специализирани   институции.     За   разлика   от   натуралната   размяна   при   стоковата   се
обменят   продукти   и   дейности,   приравнени   към   някакъв   всеобщ   еквивалент   който

наричаме пари. Отличителният им белег е да опосредстват размяната на стоки. Стоките
съчетават в себе си две неотделими свойства: полезност и цена. Полезността на стоките

ги правят пригодни за задоволяване на човешките потребности. Цената е пазарна оценка
на   тяхната   стойност,   пазарният   еквивалент   по   който   стоката   реално   се   купува   и

продава. Постепенно стоковата размяна води до обособяването на отделни пазари със
специфична подуктова и териториална характеристика, отваря икономиките на отделни

страни една към друга и създава шансове за взаимоизгоден обмен.   

Пазарът не е само териториално­пространствено понятие, той е синтетичен израз на

връзки и отношения между стопанските субекти, които се ръководят в своите действия
от  съображения  за  максимална   изгода.  В  процеса   на  задълбочаване  на  общественото

разделение   на   труда,   специализацията   и   икономическото   обособяване   на
производителите   стоковата   размяна   се   обособява   като   единствена   адекватна

икономическа взаимовръзка. При нея се обменят продукти и дейности, приравнени към
някакъв   всеобщ   еквивалент,   който   наричаме   пари.   Те   опосредствяват   размяната   на

стоките и осигуряват еквивалентност на тази размяна. Това, което е обект на стоковата
размяна, не са просто вещи или дейности. От икономическа гледна точка това са стоки,

които като резултат на специализирана производствена дейност съчетават в себе си две
неотделими   свойства   –   полезност   и   цена..   Чрез   акта   на   покупко­продажбата   двете

противостоящи страни купувач­продавач, реализират целите, които са ги подтикнали да
излязат на пазара и по този начин осъществяват специфичния за различните исторически

епохи механизъм на жизнена връзка в системата.

В   контекста   на   хилядолетната   история   на   пазара   въпросите   за   неговата

характеристика и същност изглеждат колкото банални, толкова и спорни. Първоначално
пазарът   е   представлявал   публично   място,   където   продуктите   са   се   изнасяли   за

продажба.   Тази   дефинитивната   гледна   точка   е   емпирична.   Впоследствие   понятието

“пазар”   се   определя   като  

съвкупност   от   икономически   отношения,   система   от

връзки между купувачи и продавачи

 по повод покупко­продажбата на стоки и услуги.

Такава позицията към пазара е повече теоретично­съдържателна. В тази логика “пазар” е

абстрактно, родово понятие, отразяващо начина на организиране на размяната между
купувачи и продавачи, формата за осъществяване на икономическите връзки между тях,

механизма за реализиране  на техните  интереси.  Пазарът  е система,  която интегрира
икономическите   субекти,   синхронизира   тяхното   поведение   и   осъществява

взаимозависимостта между тях. В този смисъл той е фактор за рационално и ефективно
функциониране на икономическата система. Елементите (силите), които осъществяват

пазара   са   търсенето  на   купувачите,   предлагането   на   продавачите   (производителите),
движението на цените, в зависимост от съотношението на търсенето и предлагането и

пазарната информация. Организацията на пазарните сили разрешава основните проблеми
на икономиката – какво, как и за кого да се произвежда.

Пазарът е сферата, в която се осъществява размяната на стоките, като между
икономическите субекти се създават пазарни връзки.

 Тяхната ефективност зависи от

два важни принципа:

а/  

Първият   принцип  

се   отнася   до  

възмездността  

на   размяната,   т.е.   всеки

участник в размяната държи  

срещу своя продукт да получи чужд продукт.

  Така се

създава възможност не само за свободно сключване на сделката, а и за равнопоставеност

на участниците в размяната.

б/  

Вторият принцип 

се отнася до еквивалентостта на размяната. В този случай

участниците в размяната се интересуват на само да получат чужд продукт, 

но и колко

чужди продукти ще получат срещу собствения си продукт.

Пазарът   е   икономическа   категория,   която   изразява   еквивалентен   стокообмен   между
икономически   обособени   субекти,   които   участват   в   този   стокообмен.   Обективни

условия за възникване на пазара са:

1) развитие на производство и производителните сили;

2) обществено разделение по труда между отделните производители и участници в

стокообмена;

3) икономическа обособеност на субектите на основата на собствеността.

Пазарът се разглежда още като определено място на което по традиция се извършва
покупко­продажбата на стоки и услуги.

Пазарът има 4 условия:

1. брой на участниците на пазара

2. характеристика на продукта



хомогенни блага – имат едни и същи качества и свойства, независимо от
производителя и начина им на производство



диференцирани – удовлетвпряват потребностите по различен начин, имат

различни качества и свойства, както и различни начини на достигане до
потребителя

3. достъп до информацията за пазарната характеристика на благото, количествата

търсени и предлагани блага, производствените технологии,...

4. свобода на движението на участниците до пазарите – възможност за навлизане на

пазара и за напускането му. По този принцип пазарите се делят на:



напълно свободни



ограничени

Четирите условия трябва да действат комулативно (едновременно).
Обект на покупко­продажба са всички стоки,услуги,идеи.

Пазарите биват следните видове:



1.пазар на стоки за лично потребление;



2.пазар на инвестиционни стоки и машини;



3.пазар на услуги­комунални,административни,правни,битови;



4.пазар на ценни книжа;



5.пазар на капитал;



6.пазар на валута;



7.пазар на труда и работната сила;



8.пазар на земя.



Вътрешния   национален   пазар   е   насочен   към   стокообмен,   с   цел   задоволяване

потребностите на гражданите в страната.

Основните задачи на пазарите са:

1.да осигурява пласиране на вътрешна продукция;

2.да привлича чуждестранни участващи за развитието на пазара;
3.да съдейства за задоволяване потребностите на своя народ.

Вътрешния национален пазар има следните по­важни особености:

1.осигурява   реализация   на   продукция   на   народното   производство   и   по   този   начин

стимулира развитието на този пазар;
2.покупко­продажбата се извършва със заплащане в национална валута;

3.на   националния   вътрешен   пазар   участват   различни   форми   на   собственост­частна,
държавна, т.е.многоструктурен пазар;

4.националния вътрешен пазар е отворен за чуждестранни търговци и те трябва да се
съобразяват с нашите закони.

Функции на пазара

Функциите   на   пазара   са   външни   проявления   на   неговата   същност.   Те   са

разнообразни, но могат да бъдат отделени няколко:

Пазарът опосредства производството и задоволяването на потребностите. В този

смисъл   той   осъществява  

комуникативна

  функция.   Срещата   между   купувачи   и

продавачи   определя   пазарните   цени,   осъществява   индивидуалните   и   обществените
интереси.

Чрез  

селективната

  функция   пазарът   извършва   подбор   на   производители   и

продукти. По този начин той проявява връзката между производството, осъществявано

от   рационални   производители   и   потребностите,   заявени   от   рационални   потребители.
Пазарното   приспособяване   на   производството   към   потребностите   утвърждава

инициативните,   адаптивните,   ефективните   производители   и   ограничава   фирмите,   на
които тези качества липсват.

Алокативната  

функция   на   пазара   осъществява   ефективното   разполагане   и

разпределение на производствените ресурси. Пазарните условия формират конкурентни

критерии, според които фирмите се стараят да повишават производителността на труда
и ефективността на производството и да се установят трайно на пазара. По този начин

пазарът разполага ресурсите там, където те се използват ефективно.

С 

дистрибутивната

 си функция пазарът преразпределя новосъздадената стойност

между   икономическите   субекти.   Ценовата   конкуренция   е   механизмът,   чрез   който
стойността   се   преразпределя   към   производства   с   по­голяма   производителност   и

ефективност.

Пазарът   осъществява   и  

информационна

  функция.   Той   излъчва   сигнали,

определящи рационалните решения на пазарните участници. Чрез тях потребителското

поведение се преобразува в действие на производителите.

Обособяването на тези функции е похват на теоретичното познание. В пазарната

действителност   то   се   явява   условно,   тъй   като   функциите   на   пазара   взаимно   се
осъществяват.   Това   позволява   да   се   обобщи,   че   синтетичната   функция   на   пазара   е

регулирането на общественото производство

.

Структура и типология на пазара

Структурата   на   пазара

  е   съвкупност   от   елементи,   условия,   които   го

характеризират и определят неговата физиономия. Такива са: степента на концентрация

на производителите и потребителите; типа на стоката; условията за влизане и излизане
от   отрасъла;   прозрачността   на   пазара   и   информацията   за   него;   отношенията   на

собственост; и т.н. Тези условия определят степента, в която отделните фирми оказват
влияние   върху   пазара,   с   което   се   определя   конкурентното   равнище   на   пазарната

структура. Затова много често пазарна структура и конкурентно равнище са еднозначни
понятия.   Най­общо  

конкуренцията

  може   да   се   разбира   като   състезание   на   пазарни

субекти за реализиране на собствените им интереси. 

Конкретното съществуване на пазарните условия определя две типични проявления

на пазарната структура.

Съвършен (свободен, конкурентен) пазар

, при който нито един продавач не е в

състояние да оказва влияние върху пазара и конкретно върху цената.

Несъвършен   пазар

,   при   който   съществуват   производители,   които   могат   да

въздействат върху пазара, определяйки цената. Съществува като:

Монопол

, при който една фирма е единствен производител на продукт, за който

няма близки заместители и тя има пълно влияние върху цената и обема продукция.

Монополистическа   конкуренция

,   която   е   пазарна   структура   с   много   на   брой

фирми,   произвеждащи   диференцирани   продукти,   което   дава   на   фирмата   известна
пазарна власт.

Олигопол

,   който   е   пазар   с   немного   на   брой,   относително   големи   продавачи,

доминиращи, но запазващи конкуренцията помежду си.

Възпроизводственият  процес се осъществява чрез  непрекъснат поток от сделки,

обособяващи   позицията   на   икономическите   субекти   (домакинства   и   фирми)   и

функционалното предназначение на пазарите. На тази основа се разграничават два типа
пазари:

­   пазар   на   производствени   фактори

,   на   които   домакинствата   продават,   а

фирмите купуват производствени фактори;

­ пазар на продукти

, на които фирмите продават, а домакинствата купуват стоки

и услуги.