РЕФЕРАТ

по

Учебната дисциплина : Политически учения

на тема

ПОЛИТИЧЕСКИ  ИДЕИ  

ПОЛИТИЧЕСКИ  ИДЕИ  

ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА  И

ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА  И

СРЕДНОВЕКОВИЕТО - ПЛАТОН

СРЕДНОВЕКОВИЕТО - ПЛАТОН

2

УВОД

Античната философия е период от историята на науката, който 

обхваща около едно хилядолетие, от  

6 век пр.н.е.

  до към края на  

4 

век

.   Този   период   е   богат   на   учени   и   идеи   за   всички   сфери   на 

човешкия живот, включително и за политиката. 

Съвременните изследователи разделят античната философия на 

три периода, като най-ярките представители на науката творят през 
т.н. класически период. Един от неговите представители е Платон. От 
около   век   насам   Платон   е   един   от   най-четените,   изучавани   и 
анализирани философи на древния свят. 

Решаващ   фактор   за   идейното   формиране   на   Платон 

представляват възгледите и работата на Сократ. На двадесетгодишна 
възраст   Платон   постъпва   в   кръжока   на   прочутия   диалектик   и   в 
продължение на осем години слуша неговите беседи. През 399 год. 
пр.н.е. той става свидетел на насилствената смърт на Сократ, което 
оставя   траен   спомен   в   паметта   му   и   формира   солидната   му 
гражданска   позиция.   В   живота   на   Платон   следва   период   на 
дванадесетгодишни   пътешествия,   изпълнени   с   научна   работа   и 
ползотворни   контакти   с   други   видни   учени.   Наред   с 
натурфилософията,   подчертавайки   значението   на   субективното 
начало,   Платон   предлага   съдържателен   анализ   на   антропологична 
тематика.   Той   предлага   политическо   –   социална   и   общочовешка 
трактовка на проблемите в обществото, като идеите му за политиката 
са представени в трудовете му „Държавата”, „Политик”, „Закони”. 

Настоящата разработка предлага анализ именно на тези идеи на 

Платон,   които   имат   отношение   към   политиката   и   държавното 
устройство.

3

ДИАЛЕКТИЧЕСКО НАЧАЛО 

НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИДЕИ НА ПЛАТОН

Творчеството на Платон се разгръща в множество направления. 

Наред с общите въпроси на природата се отричат материалистичните 
учения  на предшестващите философи  и  се  очертават контурите  на 
идеализма. Очертават се теологически възгледи, а етиката разработва 
нормите   на   добродетелта   в   борбата   против   субективизма   на 
софистите.  Проблемите  на   политиката   се   третират  с  оглед  общите 
задачи на човешкото познание. Диалектиката е най-съвършената от 
всички области на човешкото познание и поради това хората трябва 
да бъдат широко осведомявани имено в тази област. „ Диалектиката 
стои у нас като венец над всички науки и с право почти никоя друга 
наука не може да стои по-горе от нея, понеже тя е най-съвършенна от 
всички науки.”

1

Диалектиката   във   философията   на   Платон   е   преди   всичко 

теория за битието и неговите родове и видове, учение за основните 
характеристики на действителността. Диалектиката на Платон е наука 
за   всеобщото,   тя   налага   рамката   на   действителността,   като   задава 
априорни норми на човешко поведение и изисква конкретен  начин на 
човешко   мислене.     В   този   смисъл,   диалектиката   е   основата   на 
политическите   разбирания   на   Платон   за   държавното   устройсто   и 
властващите в държавата. 

Една   от   най-значимите   предпоставки   на   диалектическата 

дейност е томното определение, свързано с приложението на редица 
логически   прийоми.   В   произведението   си   „Политик”   античния 
философ   изтъква   в   тази   връзка   необходимостта   от   ясното 
разграничение на обекта на познанието и изследването и достигането 

1

 Платон, Държавата, С., 1975, стр. 351

4

на ясни точни логически форми. Логическото определение изисква и 
правилното изясняване отношението между едно и много, на единно 
и многообразие. В диалога „Закони” това изискване, отнесено към 
анализа за гражданска материя, се представя като необходима норма 
при   изясняването   на   отделните   добродетели   на   гражданите   като 
единство   или   отношение   на   едно   и   множество.   Диалектиката 
установява значението на единното по отношение на многообразието, 
мярката в отношенията между противоположностите, която обуславя 
хармонията като нещо съразмерно и завършено цяло. По този начин 
диалектиката   на   Платон   стои   в   основите   на   политическите   му 
възгледи, залагайки основния контур на политическата идея.

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА ПЛАТОН - 

„ИДЕАЛНАТА ДЪРЖАВА”

Социалното   учение   на   Платон   също   е   повлияно   от 

идеалистични   схващания.   То   засяга   въпросите   на   политическото 
устройство на държавата и предлага теорията за „идеалната държава”. 

Социално   –   историческата   философия   на   Платон   е   положена 

върху основата на идеята за единството и връзката между човека / 
гражданина/ и етиката / политиката/. Според него човек е образец за 
възникването   на   справедливата   съвършенна   държава   и   обратно, 
държавата   е   обективния   пример   за   дейността   на   човека.   Това   е 
етичната основа, върху която се изгражда политическата идеология 
на Платон. 

Възникването   на   държавата   се   обуславя   от   материалните 

потребности   на   човешкото   съществуване,   удовлетворяването   на 
които не е по силите на отделните хора. „Ние основаваме държава  не 
с цел да направим изключително щастлива една част от народа, но по