ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПОРТА БОРБА
Определение на спорта борба
Спортната борба е регламентирано от правила двуборство, при което всеки
състезател се стреми да постигне победа, като преодолява съпротивата на съперника
си. В статута на международната федерация по борба (ФИЛА) са предвидени
състезания по свободна и класическа борба, борба за жени и традициона (фолклорна)
борба. Спортна насоченост имат и други двуборства - джудо , карате, самбо, айкидо.
Етимологичния анализ на термина борба показва нееднозначност в различните езици.
Много названия са омоними на дейности като битка, конфликт, дуел, състезание, а
други имат само спортно съдържание. Борбата се обозначава с обобщени термини
(омоними): на френски език (Lutte) , Италиански (Lotta), Испански (Lucha), на Руски
(борьба), и.т.н. Още в Древна Гърция борбата имала специфично название, така както е
сега в Английския език (wrestling) Немски език (Ringen), Турски (Guress) и
др.Названията на традиционите борби са построени по аналогичен начин. В говоримите
езици и фолклорните произведения термина борец се заменя и покрива често с думите:
юнак, богатир, витяз, херой, батир и дори пехливан.
Развитие на световната борба
ПРОИЗХОД, НАЧАЛНИ ФОРМИ И ФУНКЦИ НА БОРБАТА
Произходът на борбата е забулен в мъглявината на древните легенди и предания. Спортната
историография търси началото на физическите упражнения (включително и борбата) в
религиозния култ, инстинктивните подбуди, вродените агресивни комплекси, трудовата дейност,
борбата за съществувание и комбинации от фактори, разположени в различен ред и пропорции,
Теорията за “
Homo ludens” (Играещия човек), развита добре от Испанския философ Ортега и
Гасет, утвърждава хиперболизирано спорта като главен фактор за формирането и
развитието на обществото, особено в началните му фази (изпитания в ръкопашен бой, преход
към атлетическо състезание и утвърждаване правото на силния). Според древногръцките
легенди борбата е божествена наука и изкуство, правилата й са дадени на човека от
богинята Атина Палада. Според други легенди тя е създадена от Прометей, Хермес,
Херакъл, Те зей, Озон и дори Хермесовата дъщеря Палестра, Ананалогични предания и
описания на митологични борби има при всички народи, Произходът на борбата води
началото си от онова време, когато човекът започва да разбира, че физическите качества и
определени техники за удари, захвати, задушавания, задържания и т.н. са осигурявали по
добър лов или спасение и победа при стълкновение с животни и хора. Създаването на
”изкуствени” движения (захвати, хватки, удари и др.) е,от една страна, велико откритие на
човешкия ум, а от друга, незаменимо средство за умственото развитие на човека.
Двуборството е играло важна роля за антропогенезата (формирането на човека) и за
неговото по-нататъшно запазване и развитие. От наблюдения, подражания и асоциации,
свързани с борби между различни животни (анимални борби) човекът обогатява своето
борцово умение. В китайската борба ”Хуа” се имитират движение на сърна,
тигър,маймуна,мечка, А по-късно (XI век-десети) формите: дракон,змия,жерав,тигър,леопард.
Познати са много подражателни борби като засилване и удари ”гърди в гърди” при японците,
”овча стойка” при гърците и т.н. Първите хора са влизали често в борбата с животните
(антропо- анимални борби) и като ехо от ония дни са останали бикоборството,
мечкоборството, обездването на диви животни и многобройните легенди за митологичните
борби на Херакъл, Самсон, Св.Георги и др. В ония времена,когато всеки ден от съвременната
гледна точка се е равнявал на подвиг, човекът е трябвало да познава и усъвършенства
различни форми на борба. НАТУРАЛНАТА БОРБА се провеждала под формата на дистантен,
контактен и комбиниран бой с цел унищожаване или обезвреждане на противника.
ИМИТАЦИОННО-НАТУРАЛИСТИЧНИ БОРБИ са преходни форми, които са се
характеризирали със специална организация или регламентирани ограничения на ударите,
хватките, времетраенето и др. Дори в по-късни времена смъртта е съпътствала схватки по
борба при гърците, римляните, персийците, турците, източните народи и др. УСЛОВНИТЕ
БОРБИ се характеризират с правила за определяне на победата. Те вече са откъснати от
грубо приложните цели и се основават на разбирането за ползата от непряка бойна
подготовка и необходимостта от запазването на здравето и живота на човека.
СЪСТЕЗАТЛНИТЕ БОРБИ се провеждали за проверка на бойната подготовка, укрепване на
личния авторитет и достойнство,религиозни и погребални култове, за водачество, за
предмети, за жени и др. Съществували са огромен брой видове борби, отличаващи се по
целите, начините за победи, изходни позиции,облеклото, хватките и т.н. Борбата се е
раждала и развивала като общочовешки и световноисторически процес, полицентрично,
многолинейно и навсякъде, където са живели човешки групи.
Борбата в древните цивилизации
Първите достоверни сведения за развитието на борбата са от преди 5000 години при Шу
мерите. В клинописната ”Поема за Гилгамеш” на барелефи, цилиндрични печати и най-старата
скулптура на борци от Кафаджи се вижда, в Шумер се провеждат първите състезания със съди и
музика, има организирано обучение, скулптури и др. Хватката ”Мелница” изпълнявана от
Гилгамеш в борба с лъв, показва аналогия с този ефективен начин на изпълнение (от коляно),
познато едва от петдесетте години. Много са археологическите и историческите белези от
борбата на древните египтяни, но най-показателни са четиристотинте хватки от гробницата
Бени Хасан, изобразени свободно и без видима логическа връзка. Систематизираните по други
признаци рисунки показват, че ЕГИПТЯНИТЕ са познавали почти всички съвременни хватки,
защити и контра хватки и малко технически действия от партер. Борците са били организирани
в корпорации, провеждали са се международни състезания в присъствието на фараоните, имало
е правила и съдийство. Основният принос на египтяните е че превръщат бойното изкуство в
спорт. Историята на борбата в Далечния изток е подценена и засенчена от историята на бойните
спортове. В книгата си ”Азиатски бойни изкуства” Дрейгър и Смит пишат, че борбата ”може да
бъде считана за основа на всички бойни изкуства”. Писмени сведения се откриват в индийските
епоси ”Ригведа” ”Рама яма” ”Пурана” и др. Борбата шиаочиао в Китай е познато от преди
5000 години. Имало е още много популярни стилове: джаули, чих-юхси, гоу-ти, хуанг-пу
(подобно на сумо) уши и др. Спортните прояви се преплитат с бойната подготовка и идеи от
древни философи и религии. За борбата при евреите може да се съди основно от Библията и
”Книга на Йов”. Описана е силата на Саул, борбата на Яков с бога и борбите на Самсон и
Давид. Тези мотиви са разработени от много писатели,художници,скулптори и композитори и
тяхното пропагандно влияние не се поддава на измерение. КРИТ и МИКЕНА създават първата
европейска цивилизация, служили са за Медиа тор на борбата между Изтока и Запада и са
оставили богато наследство за гърците. Първият историк на борбата е Омир, тъй като в
”Илиада” и ”Одисея” има ярки описания на схватките на Нестор и Ан кей и Оди сей, борбите на
фиаките и т.н.
Методика на борбата е била разработена добре. Тренировките са се ръководели от треньори
(ПАНДИТРИБИ), в това число и от изтъкнати философи като Питагор, Клеант и др.
Тренировъчния цикъл е бил от 4 тренировъчни дни и един ден почивка. Преди състезания се е
тренирало 10-12 часа на ден като се спазвал хигиеничен спортен режим. Гърците са познавали
повече основни хватки, като някои изображения върху амфори от Андокидес и Екзекиас,
флорентинската група ”Борци” и др. Показват съвършени от съвременна гледна точка
изпълнения. Борците са служили за модели на ваятелите, защото като казва Хегел, те са правели
от телата си скулптори. Най-прочутият борец е бил Милон Кротонски (ученик на Питагор). Той
е бил 6 пъти Олимпийски, 10 пъти Истмийски, 9 пъти Немей ски и 5 пъти Питийски шампион.
Многократно са ставали олимпийски шампиони Байрон – 4 пъти, Стратон – 3 пъти и др. Всички
гърци, включително и най-великите мъже, са преминавали през палестрите и гимназиумите, т.е.
и през школата на борбата. Високи постижения са имали философите: Сократ, Платон, Клеант,
Хризип, Демократ, Анаксагор, Продик, лекарите Хипократ и Хипий, държавниците Глистен,
Алкивиад, Филип II Македонски и т.н.
Основи на спортната тренировка по борба
Определение на понятието
Понятието тренировка, от Английски ”Training” в най-общ план означава упражнение с
определена цел, обучение в някаква дейност, дресировка, изпълнение на физически
упражнение, подготовка на спортни състезание и др. Понятието няма точно определени
граници и се употребява в широк и тесен смисъл. В първия случай то се приближава или
покрива с по-обхватното понятие спортна подготовка (включително теоретическа подготовка,
режим, състезания и др.), А в другия случай се ограничава предимно с процеса на упражняване.
Има различия и при употреба на понятията обучение и тренировка. Обучението често се
разглежда автономно, но това разделение е условно. Обучението е част (етап) от общия
тренировъчен процес, но с акценти върху изучаването и усвояването на нови знания, умения и
навици.
Спортната тренировка в борбата е системно организиран,
специализиран педагогически процес, насочен към повишаване на
работния капацитет, формиране на двигателни качества на бореца и
постигането на високи спортни резултати.
Тренировката е педагогически процес,
тъй като решава важни задачи на възпитанието, обучението и развитието на човека. По своята
същност тя е висша степен на специализацията на физическото възпитание. Голямо предимство
на борбата е, че дори специализираната подготовка има многостранно въздействие.
Индивидуализация на тренировката е индикатор за нейното качество и неотменна потребност за
достигане на високи спортни резултати. От понятието тренировка са формирани много
производни: треньор,тренираност,средства,периоди,планове и др.
Цел и задачи на спортната тренировка
Въпреки че основната цел на бореца е да се подготви за спортни победи, в тренировката той
решава три глобални задачи:
Предмет: | Физкултура и Спорт |
Тип: | Лекции |
Брой страници: | 11 |
Брой думи: | 4306 |
Брой символи: | 29353 |