ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПОРТА БОРБА

Определение на спорта борба

      Спортната борба е регламентирано от правила двуборство, при което всеки 
състезател се стреми да постигне победа, като преодолява  съпротивата на съперника 
си. В статута на международната федерация по борба (ФИЛА)  са предвидени 
състезания по свободна и класическа борба, борба за жени и традициона (фолклорна) 
борба. Спортна насоченост имат и други двуборства  - джудо , карате, самбо, айкидо. 
Етимологичния анализ на термина борба показва нееднозначност в различните езици. 
Много названия са омоними на дейности като битка, конфликт, дуел, състезание, а 
други имат само спортно съдържание. Борбата се обозначава с обобщени термини 
(омоними): на френски език (Lutte) , Италиански (Lotta), Испански (Lucha), на Руски 
(борьба), и.т.н. Още в Древна Гърция борбата имала специфично название, така както е 
сега в Английския език (wrestling) Немски език (Ringen), Турски (Guress) и 
др.Названията на традиционите борби са построени по аналогичен начин. В говоримите 
езици и фолклорните произведения термина борец се заменя и покрива често с думите: 
юнак, богатир, витяз, херой, батир и дори пехливан.

Развитие на световната борба

ПРОИЗХОД, НАЧАЛНИ ФОРМИ И ФУНКЦИ НА БОРБАТА 

      Произходът на борбата е забулен в мъглявината на древните легенди и предания. Спортната 
историография търси началото на физическите упражнения (включително и борбата) в 
религиозния култ, инстинктивните подбуди, вродените агресивни комплекси, трудовата дейност, 
борбата за съществувание и комбинации от фактори, разположени в различен ред и пропорции, 
Теорията за “

Homo ludens” (Играещия човек), развита добре от Испанския философ Ортега и  

Гасет, утвърждава хиперболизирано спорта като главен фактор за формирането и  
развитието на обществото, особено в началните му фази (изпитания в ръкопашен бой, преход  
към атлетическо състезание и утвърждаване правото на силния). Според древногръцките  
легенди борбата е божествена наука и изкуство, правилата й са дадени на човека от  
богинята Атина Палада. Според други легенди  тя  е създадена от Прометей, Хермес,  
Херакъл, Те зей, Озон и дори Хермесовата дъщеря Палестра, Ананалогични предания и  
описания на митологични борби има при всички народи, Произходът на борбата води  
началото си от онова време, когато човекът започва да разбира, че физическите качества и  
определени техники за удари, захвати, задушавания, задържания и т.н. са осигурявали по  
добър лов или спасение и победа при стълкновение с животни и хора. Създаването на  
”изкуствени” движения (захвати, хватки, удари и др.) е,от една страна, велико откритие на  
човешкия ум, а от друга, незаменимо средство за умственото развитие на човека.  
Двуборството е играло важна роля за антропогенезата (формирането на човека) и за  
неговото по-нататъшно запазване и развитие. От наблюдения, подражания и асоциации,  
свързани с борби между различни животни (анимални борби) човекът обогатява своето  
борцово умение. В китайската борба ”Хуа” се имитират движение на сърна,  

тигър,маймуна,мечка, А по-късно (XI век-десети) формите: дракон,змия,жерав,тигър,леопард.  
Познати са много подражателни борби като засилване и удари ”гърди в гърди” при японците,  
”овча стойка” при гърците и т.н. Първите хора са влизали често в борбата с животните  
(антропо- анимални борби) и като ехо от ония дни са останали бикоборството,  
мечкоборството, обездването на диви животни и многобройните легенди за митологичните  
борби на Херакъл, Самсон, Св.Георги и др. В ония времена,когато всеки ден от съвременната  
гледна точка се е равнявал на подвиг, човекът е трябвало да познава и усъвършенства  
различни форми на борба. НАТУРАЛНАТА БОРБА се провеждала под формата на дистантен,  
контактен и комбиниран бой с цел унищожаване или обезвреждане на противника.  
ИМИТАЦИОННО-НАТУРАЛИСТИЧНИ БОРБИ са преходни форми, които са се  
характеризирали със специална организация или регламентирани ограничения на ударите,  
хватките, времетраенето и др. Дори в по-късни времена смъртта е съпътствала схватки по  
борба при гърците, римляните, персийците, турците, източните народи и др. УСЛОВНИТЕ  
БОРБИ се характеризират с правила за определяне на победата. Те вече са откъснати от  
грубо приложните цели и се основават на разбирането за ползата от непряка бойна  
подготовка и необходимостта от запазването на здравето и живота на човека.  
СЪСТЕЗАТЛНИТЕ БОРБИ се провеждали за проверка на бойната подготовка, укрепване на  
личния авторитет и достойнство,религиозни и погребални култове, за водачество, за  
предмети, за жени и др. Съществували са огромен брой видове борби, отличаващи се по  
целите, начините за победи, изходни позиции,облеклото, хватките и т.н. Борбата се е  
раждала и развивала като общочовешки и световноисторически процес, полицентрично,  
многолинейно и навсякъде, където са живели човешки групи. 

Борбата в древните цивилизации

       Първите достоверни сведения за развитието на борбата са от преди 5000 години при Шу 
мерите. В клинописната ”Поема за Гилгамеш” на барелефи, цилиндрични печати и най-старата 
скулптура на борци от Кафаджи се вижда, в Шумер се провеждат първите състезания със съди и 
музика, има организирано обучение, скулптури и др. Хватката ”Мелница” изпълнявана от 
Гилгамеш в борба с лъв, показва аналогия с този ефективен начин на изпълнение (от коляно), 
познато едва от петдесетте години. Много са археологическите и историческите белези от 
борбата на древните египтяни, но най-показателни са четиристотинте хватки от гробницата 
Бени Хасан, изобразени свободно и без видима логическа връзка. Систематизираните по други 
признаци рисунки показват, че ЕГИПТЯНИТЕ са познавали почти всички съвременни хватки, 
защити и контра хватки и малко технически действия от партер. Борците са били организирани 
в корпорации, провеждали са се международни състезания в присъствието на фараоните, имало 
е правила и съдийство. Основният принос на египтяните е че превръщат бойното изкуство в 
спорт. Историята на борбата в Далечния изток е подценена и засенчена от историята на бойните 
спортове. В книгата си ”Азиатски бойни изкуства” Дрейгър и Смит пишат, че борбата ”може да 
бъде считана за основа на всички бойни изкуства”. Писмени сведения се откриват в индийските 
епоси ”Ригведа”    ”Рама яма” ”Пурана” и др. Борбата шиаочиао в Китай е познато от преди 
5000 години. Имало е още много популярни стилове: джаули, чих-юхси, гоу-ти, хуанг-пу 
(подобно на сумо) уши и др. Спортните прояви се преплитат с бойната подготовка и идеи от 
древни философи и религии. За борбата при евреите може да се съди основно от Библията и 
”Книга на Йов”. Описана  е силата на Саул, борбата на Яков с бога и борбите на Самсон и 
Давид. Тези мотиви са разработени от много писатели,художници,скулптори и композитори и 
тяхното пропагандно влияние не се поддава на измерение. КРИТ и МИКЕНА създават първата 
европейска цивилизация, служили са за Медиа тор на борбата между Изтока и Запада и са 

оставили богато наследство за гърците. Първият историк на борбата е Омир, тъй като в 
”Илиада” и ”Одисея” има ярки описания на схватките на Нестор и Ан кей и Оди сей, борбите на 
фиаките и т.н. 

Методика на борбата е била разработена добре. Тренировките са се ръководели от треньори 
(ПАНДИТРИБИ), в това число и от изтъкнати философи като Питагор, Клеант и др. 
Тренировъчния цикъл е бил от 4 тренировъчни дни и един ден почивка. Преди състезания  се е 
тренирало 10-12 часа на ден като се спазвал хигиеничен спортен режим. Гърците са познавали 
повече основни хватки, като някои изображения върху амфори от Андокидес и Екзекиас, 
флорентинската група ”Борци” и др. Показват съвършени от съвременна гледна точка 
изпълнения. Борците са служили за модели на ваятелите, защото като казва Хегел, те са правели 
от телата си скулптори. Най-прочутият борец е бил Милон Кротонски (ученик на Питагор). Той 
е бил 6 пъти Олимпийски, 10 пъти Истмийски, 9 пъти Немей ски и 5 пъти Питийски шампион. 
Многократно са ставали олимпийски шампиони Байрон – 4 пъти, Стратон – 3 пъти и др. Всички 
гърци, включително и най-великите мъже, са преминавали през палестрите и гимназиумите, т.е. 
и през школата на борбата. Високи постижения са имали философите: Сократ, Платон, Клеант, 
Хризип, Демократ, Анаксагор, Продик, лекарите Хипократ и Хипий, държавниците Глистен, 
Алкивиад, Филип II Македонски и  т.н.

Основи на спортната тренировка по борба

Определение на понятието

Понятието тренировка, от Английски ”Training” в най-общ план означава упражнение с 
определена цел, обучение в някаква дейност, дресировка, изпълнение на физически 
упражнение, подготовка на спортни състезание и др. Понятието няма точно определени 
граници и се употребява в широк и тесен смисъл. В първия случай то се приближава или 
покрива с по-обхватното понятие спортна подготовка (включително теоретическа подготовка, 
режим, състезания и др.), А в другия случай се ограничава предимно с процеса на упражняване. 
Има различия и при употреба на понятията обучение и тренировка. Обучението често се 
разглежда автономно, но това разделение е условно. Обучението е част (етап) от общия 
тренировъчен процес, но с акценти върху изучаването и усвояването на нови знания, умения и 
навици. 

Спортната тренировка в борбата е системно организиран, 

специализиран педагогически процес, насочен към повишаване на 
работния капацитет, формиране на двигателни качества на бореца и 
постигането на високи спортни резултати.

 Тренировката е педагогически процес, 

тъй като решава важни задачи на възпитанието, обучението и развитието на човека. По своята 
същност тя е висша степен на специализацията на физическото възпитание. Голямо предимство 
на борбата е, че дори специализираната подготовка има многостранно въздействие. 
Индивидуализация на тренировката е индикатор за нейното качество и неотменна потребност за 
достигане на високи спортни резултати. От понятието тренировка са формирани много 
производни: треньор,тренираност,средства,периоди,планове и др.

Цел и задачи на спортната тренировка

Въпреки че основната цел на бореца е да се подготви за спортни победи, в тренировката той 
решава три глобални задачи: