Ш.У. „  Епископ Константин Преславски” 

  Педагогически факултет 

          На тема :  

Индивидуално и групово­ психологическа готовност за екипна    

работа по проект

   Дисциплина: Работа по проект

Проверил:                                                                             Изготвил: 

Нуран Сабит Ахмед

доц. д­р С. Тодорова

Факт. №  1054

Социални дейности IV курс

                                                                    Шумен 

2014

„Сговорна дружина – планина повдига” 

 българска народна поговорка

.

Години   наред   учените   в   сферата   на поведенческите науки   отделят специално

внимание на ролята на екипите. Със създаването на екипите се осигурява регулярното

изпълнение на определен кръг от задачи в организацията и в същото време се съчетават
дейностите на членуващите в тях индивиди.

Съществуват различни причини за формирането на екипи. Като основни, обаче

могат да бъдат посочени икономическите и социално – психологическите причини.

Посредством екипите се постига по­добра организация на работния процес и в

същото време се създават подходящи условия за вземането на ефективни управленски

решения.   Това   от   своя   страна   води   до   подобряване   на   качеството   на   работа   в
организацията, а оттам и до реализирането на по­високи икономически резултати.

Не бива да се пропуска и факта, че чрез работата в екип дава много по­добри

резултати, ориентирана е към човека и подсилва работната мотивация. Създаването на

добър екип е функция на ръководството .

Работниците и служителите често пъти вземат активно участие в екипите, с цел

да задоволят потребността си от обединяване. Основите за обединяването варират от
желанието за взаимодействие с други работници и служители и от приятни чувства, до

по­сложни   желания   за   поддръжка   на   имиджа,   който   работникът   или   служителят   си
създава.

Някои личности  са привлечени от работата в екип, защото мислят, че могат да

получат по­висок престиж  чрез принадлежността си към екипа. В някои от случай даден

екип може да се разглежда като първокласен. В следствие на това членуването в този
екип пренася върху неговите членове престиж, от който не се ползват нечленуващите в

него.
Екипът   се   определя   като   „относително   постоянна   група,   съставена   за   регулярно

изпълнение   на   определен   кръг   задачи   и   предполагаща   съчетаване   на   дейностите   на
членуващите   в   нея   индивиди.”  Като   основни   черти   на   екипа   се   разглеждат:

обединяването   на   общите   усилия   на   членовете,   което   се   осъществява   чрез
сътрудничество   и/или   координация;   взаимното   доверие;   единството   („спояването”),

разбирано   като   доминиране   на   груповата   самоидентификация   („ние”)   над
индивидуалната („аз”).

Първо, екипите са изключително подходяща форма за работа, когато поставената

задача е свързана с риск и несигурност. За разлика от тях много групи са фокусирани

върху себе си.

Второ, работата в екип може да се окаже неподходяща, когато се изисква бързо

вземане на решения. Екипът обикновено взема решения по­бавно, отколкото отделния
човек,   което   се   дължи   на   необходимостта   от   общуване   и   постигане   на   консенсус,

относно решението.

Трето, работните групи   са   действащи   в   организации,   където   индивидуалната

отговорност   е   най­важна.   Добрите   работни   групи   се   събират,   за   да   споделят

информация, гледни точки, да вземат решение, които да помогнат на всеки един от тях

да   изпълни   задълженията   си   по­добре,   както   и   да   повиши   цялостното   ниво   на
компанията. Фокусът тук е винаги върху индивидуалните цели и отговорности. При

екипите, освен индивидуална е необходима и обща отговорност. Тук се разчита на нещо
повече от споделяне на информация и групова дискусия.

Следва да се посочи, че съществуват множество вътрешни и външни фактори,

които   влияят   при   избора   на   група   или   екип   за   работа   накратко   биха   могли   да   се

обобщят по следния начин:

Критерии при избор на екип и група                                   Таблица №1

Работи се

сам

   или в

група

      При по­елементарна задача

      Сътрудничеството   е   достатъчно

условие

      Изисква   се   минимална   степен   на

преценка

      Трябва да се вземе бързо решение
      Не се изискват много компетенции

      Интересите   на   членовете   са   по

принцип в конфликт

      Когато

организацията

възнаграждава   служителите   си   за

оперативни резултати

      Когато   се   търсят   новаторски

решения

Работи се в

екип

      При сложни задачи или „проблеми”

      Необходим е консенсус
      Съществува   голям   избор   и   висока

степен на несигурност

      Необходима е висока ангажираност

      Изисква   се   широк   набор   от

компетенции

      Целите на членовете могат да бъдат

съвместни

      Когато организацията възнаграждава

резултатите на екипа като цяло

      Когато   се   търсят   балансирани

гледни точки

Екипите имат обикновено два кръга от цели. Ръководството на проекта поставя

цели пред екипа. Тези цели,  поставени от организаторите, отразяват и причината за

формиране на екипа. Вторият кръг цели, това са целите на самия екип.

Вътре в самия екип целите, свързани с постигането на нещо, изпълнението на

поставената   задача,   придават   насока   на   неговите   действия   и   му   поставят   цел   под
формата на краен резултат.

Следва да се посочи, че поради комплексната среда, в която работят екипите, се

придава   допълнително   значение   на   способността  на   екипа   да   уточнява   своите   цели.

Също така е необходимо всички да са убедени в начина, по който ще бъде постигнат
крайният резултат.

При дефинирането на целите на екипа следва  да се спазват и някои основни

принципи като:

­         Идентифициране   на   спорните   въпроси,   свързани   с   изпълнението   на

поставените задачи;

­         Дискусия по спорните въпроси;
­         Изясняване на ролите и очакванията, уточняване на желания изход;

­         Насърчаване на открит и изчерпателен диалог по спорните въпроси;
­         Анализиране на различията и намиране на обща гледна точка;

­         Постигане   на   съгласие   и   съставяне   на   план   за   излизане   от   трудните

положения.

Характерно за екипите е това, че функционират в условия на висока степен на

риск и несигурност, което изисква периодичното преразглеждане на поставените цели и

разработване на гъвкава система за промяна на взаимодействията вътре в екипа.