Социологически анализ на публикация от вестник, 

Поведенчески модел на покупка на безалкохолна напитка, 

Анализ на емпиричната информация на пълнолетното 

варненско население по критерии образование

С  Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

ГЛАВА ПЪРВА

Социологически анализ на публикация от вестник 

1. Приложена статия

2

2. Анализ на  статията

4

ГЛАВА ВТОРА

Поведенчески модел на покупка на безалкохолна напитка 

1. Анкетна карта

6

2. Таблично изображение на поведенческия модел на покупка 

8

3. Анализ на поведението на покупка на безалкохолна напитка

10

ГЛАВА ТРЕТА

Анализ на емпиричната информация на пълнолетното 
варненско население по критерии образование 

11

I. СОЦИОЛОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА 

ПУБЛИКАЦИЯ ОТ ВЕСТНИК

1. Приложена статия

ТРУДОВИЯТ ТРАВМАТИЗЪМ НА БЪЛГАРИНА

По статистически данни през 2000 г. в различните отрасли на 

икономиката на страната са станали общо 7 762 трудови злополуки. 

В сравнение с 1999 г. общия брой на трудовите злополуки е намален с 

2 538 или с 24,6 %. Общият брой на производствените злополуки е 6  

682, като техния брой е намален в сравнение с 1999 г. с 2 145 (24,3 %).

Както   посочват   статистическите   данни,   през   2000   г.   в 

страната са станали 89 смъртни трудови злополуки, като 69 от тях  

са производствени.

Един   от   факторите   за   чувствителното   снижаване   на 

равнището на трудовите злополуки е намалената трудова заетост. В  

сравнение с 1999г. намалението на средносписъчния брой на персонала 

е   със   128   835   души.   Статистическите   данни   показват,   че   това 

намаление е преди всичко в производствените и добивните отрасли, 

където и рисковете за злополуки са по-големи.

Коефициентът   на   тежест   на   производствените   трудови 

злополуки   за   страната   през   2000   г.   е   29.   В   сравнение   с   1999   г. 

средната стойност на коефициента на тежест е увеличен с един ден.

Увеличението   е   израз   на   по-голямата   продължителност   на 

времето   за   възстановяване   след   трудова   злополука.   Данните 

показват, че е повишена тежестта на последиците от трудовите  

злополуки – резултат 

от състоянието  на  работната  среда и работното  оборудване,  от 

прилаганите   технологии   и   технологичното   оборудване,   организация 

на труда и други. Тези данни са един от важните показатели при  

определяне честотата на инспектиране в различните отрасли.

През   2000   г.   дейността   на   Главната   инспекция   по   труда   по  

проблемите   на   трудовия   травматизъм   се   определяше   от 

изискванията   на   Правилника   за   регистриране   и   отчитане   на 

трудовите   злополуки.   Създадената   практика   за   регистриране   и 

отчитане   на   трудовите   злополуки   беше   добра   предпоставка   за 

предприемане на своевременни мерки при повишаването им в отделни 

предприятия.   Районните   инспекции   по   труда   осъществяваха 

конкретно   наблюдение   на   състоянието   и   динамиката   на 

абсолютните и относителни показатели на трудовия травматизъм в 

съответните  отрасли по получените  от предприятията актове  за 

трудови   злополуки.   Последните   обаче   са   само   една   база   за 

количествена оценка на злополуките.

В   повечето   инспекции   е   направен   важният   извод,   че   в 

значителна   част   от   предприятията   не   се   разкрива   комплексният  

характер   на   причините,   довели   до   трудови   злополуки.   Налице   е 

неразбиране от страна на работодателите на обстоятелството, че 

голяма част от мерките за осигуряване на здраве и безопасност при 

работа   не   изискват   финансови   средства.  В   този  смисъл   е   особено 

важен   изводът   за   необходимостта   от   въздействие   върху 

поведението на субективния фактор – основна причина за трудовите 

злополуки.   Трябва   да   се   посочи   и   изводът   на   някои   Регионални 

инспекции по труда, че в предприятия с висок производствен риск но 

ангажирани с проблемите на този риск работодатели, равнището на 

показателите   на   трудовия   травматизъм   е   сравнително   по-

благоприятно.

Статията е взета от списание “Безопасност и трудова медицина” бр.3

2. Анализ на статия

В изложената статия се дава статистика за трудовите злополуки в 

страната   за   2000   г.   общото   заключение   е,   че   спрямо   1999   г.   те   са 

намалели с 24,6 %. Като това снижаване на равнището на трудовите 

злополуки се дължи преди всичко, не на подобрените условия на труд, 

а   на   намалената   трудова   заетост   главно   в   производствените   и 

добивните   отрасли,   където   рисковете   за   злополуки   са   най-големи. 

Според мен, преобладаващата част от работодателите не предприемат 

мерки за  създаване   на ефективна  вътрешнофирмена   организация  за 

управление на дейността за осигуряване на здраве и безопасност при 

работа.   При   което   хиляди   хора   продължават   да   се   трудят   при 

неблагоприятна   работна   среда.   Именно   тази   нездравословна   и 

необезопасена работна среда поражда взаимоотношения от една страна 

между работници и работодатели, а от друга – между работодателите и 

държавата.

Работодателите би следвало да изградят и въведат една система 

за управление на здравословни и безопасни условия на труд във всяка 

една фирма. Би следвало да се формира орган за безопасност и здраве 

при работа, като функциите му биха могли да се синтезират по следния 

начин:

•

да   координира   задачите,   свързани   с   разработването   на 

политиката, програмите и плановете по безопасност и здраве при 

работа;

•

да   участва   в   разработването   на   програми   за   обучение   на 

безопасност и здраве при работа;

•

да ръководи комисии в разследването на трудовите злополуки;

•

да определя списъците с длъжностите с право на допълнително 

трудово възнаграждение и допълнителен платен годишен отпуск 

за вредни и специфични условия на труд, както и да стимулира 

ползването на безплатна храна и противоотрови;

•

при   възникването   на   непосредствена   опасност   за   живота   и 

здравето на работниците да спира производствения процес, като 

незабавно предприема мерки за отстраняването на възникналите 

опасности.

От написаното до тук може да се твърди, че за да се подобрят 

взаимоотношенията   между   работодатели   и   работници,   относно 

проблема за здравословния и безопасен труд, трябва всеки работодател, 

в зависимост от спецификата на своята дейност да изгради и поддържа