НИКОЛА ВАПЦАРОВ  – „ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА“

ПОЕТИЧНА ВЪЗХВАЛА НА ВЪЗРОДЕНИЯ ЧОВЕК ПО 

ПЪТЯ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ДО ПРОСВЕТЛЕНИЕТО

Поемата „Песен за човека“ е последната творба от първия цикъл 

(„Песни за човека“) на стихосбирката „Моторни песни“. В заглавието 
на   творбата     смислово   са   обвързани   две   ключови   за   поезията   на 
Вацаров думи – ПЕСЕН и ЧОВЕК. 

Думата 

песен

 се свързва асоциативно 

с   думи   като  

възхвала

,  

прослава

.   Тя   е   израз   на   духовната   свобода,   на 

освобождаването   от   злото,   на   тържествуването   на   доброто.   Човекът   е 
своеобразният център в поемата.  

Човек

,  

живот

,  

избор

,  

убийство

,  

песен

, 

просветление

 – тези прости думи всъщност са ключови за разбирането  на 

творбата и засилват многократно смисъла си в нейния контекст. 

Какъв   е   смисълът   на   човешкия   живот   и   до   какво   води   неговата 

загуба, как песента като проява на духовното е ключът към осъзнаването на 
човека като личност, по какъв начин се ражда просветлението и може ли то 
да промени светогледа на човека дори когато е обречен? Сложни въпроси, 
на които поетът просто, „

без злоба, човешки

“ и без излишна патетика търси 

отговорите.   Спасението   на   човека,   направил   грешката   да   стъпи   „

в 

погрешност на гнило

“, както и битката му в името на един по-добър свят 

възпява Вапцаров в тази поема, възхвала на човечността.                

1. ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ – в основата стои реална история

Никола   Вапцаров   споделя   пред   съпругата   си   Бойка   по   повод   на 

стихотворението: „

Човекът, когото описвам, не е закоравял престъпник  

рецидивист,  а  обикновен   човек,   потиснат   от   тъмните   сили   на  
капиталистическото   общество.   Той   се   подхлъзва   изведнъж   и   сбърква  
пътя. Аз смятам, че такъв човек подлежи на превъзпитание.

“

2. ЖАНР 

Поема

 – повествователно художествено произведение в стихотворна 

форма,

в което са съчетани чувства, настроения и преживявания с разказ на 

случки и събития.

3. СЮЖЕТ  И КОМПОЗИЦИЯ 
Поетът   проследява   пътя   от   престъплението   до   духовното 

прераждане   на   един   убиец,   като   се   стреми   да   разбере   защо 
лирическият   герой   е   отнел   живота   на     баща   си   и   е   погубил   своя. 

Представен   е   конфликтът   между   обществото   и   лирическия   говорител, 
готов да подаде ръка на един престъпник, осъден на смърт. Той уверено 
търси доброто дори у престъпника, като навлиза дълбоко в съкровения му 
свят и преживява неговата драма като своя.

Поемата   „Песен   за   човека“  е   построена   като   диалог   и   още   в 

самото   начало   започва   като   задъхан   спор   между   двама   души   с   две 
взаимноизключващи се мнения.