УВОД

Общинският   план   за   развитие  е   документ,     който   разглежда 

средносрочните  проблеми на социално-икономическото развитие на общините 
и започва да налага съвременни подходи за тяхното разрешаване . Той определя 
целите и приоритетите за развитието на общините, както и финансовите ресурси 
за   неговата   реализация.  Разработва  се  в   съответствие   с   предвижданията   на 
областната стратегия за развитие.

Общинският   план   за   развитие   на   община   Карлово   е   разработен   в 

съответствие с изискванията на Закона за регионално развитие (Дв.бр.14, 2002, 
2004)     и   е   свързан   с   изпълнението   на   поетите   от   Република   България, 
ангажименти   по   глава   21   ”Регионална   политика”.   Той   представлява 
целенасочена програма за действия основаваща се на аналитично формулирани, 
съществуващи проблеми в стопанския сектор, човешките ресурси и социалната 
политика. Използвана е утвърдената от Общински съвет Стратегия за развитие 
на   Община   Карлово   2007-2013г.,   при   изготвянето   на   която   са   приложени 
основни     принципи   като   партньорски   подход,   публичност   и   прозрачност, 
съгласуване   изискванията   за   устойчиво   развитие,   интегриране   на   отделни 
сектори, реалистичност.

Основните задачи на плана за развитие на община Карлово са:



Да   дефинира   стратегическите   цели   на   общинското   развитие   за 
периода до 2013 г.;



Да   очертае   изпълнима   стратегия   за   постигане   на   тези   цели   чрез 
определяне на основните приоритетни направления, мерки и проекти, 
институционалното и финансово осигуряване на плана;



Да послужи за мобилизиране на собствените и привличане на външни 
ресурси за постигането на мотивираните цели;



Да   създаде   база   за   усвояване   на   очакваните   фондове  от  ЕС   и 
привличането им  към  територията на общината. Да очертае рамката 
на проекти,  за които да се потърси финансиране  по национални  и 
международни програми и проекти;



Да   стимулира   създаването   на   ново   гражданско   самосъзнание   и 
ценностна   система   и   нов   подход   при   решаването   на   проблемите, 
ориентирани   към   духа   на   обединена   Европа   и   принципите   за 
устойчиво развитие;



Да   интегрира   всички   заинтересовани   страни   към   изпълнението   на 
мерките,   заложени   в   плана   и   по   този   начин   да   разшири 
демократизацията на управлението и чрез разширяване на социалната 
основа на стратегическото планиране.

Общинския план  за развитие на Община Карлово е основен програмен 

документ,   който   определя   дългосрочните   цели   и   приоритети   на   общинската 
политика   за   развитие   и   устройство   и   съгласува   целите   и   приоритетите   на 
плановите   документи   от   по-високите   нива   -   Националната   стратегия   за 
регионално развитие и Регионалния план за развитие на Южен централен район, 
с политиките и ресурсите на общинско ниво. Планът е документ, който отразява 
принципите   и   подходите   на   европейската   политика   за   регионално   развитие, 
ориентирана към икономическото и социалното сближаване и формира общата 
рамка   за  развитие   и устройство  на  общината.   Съобразен  е  с  общите   цели  и 

4

приоритети,   залегнали   в   Регионалния   план   за   развитие   на   Южен   централен 
район и в частност - с целите и приоритетите на област Пловдив.
Общинският   план   за   развитие   на   Община   Карлово   ще   се   изпълнява   в 
съответствие   с   основните   принципи   на   регионалната   политика   на   ЕС. 
Принципът на програмиране дефинира, че средствата от Структурните фондове 
ще   бъдат   отпускани   на   основата   на   многогодишни   програми,   определящи 
приоритетите,   използването   на   ресурсите   и   споразумения   за   използване   на 
средствата. Принципът на партньорство изисква партньорите да участват и да 
представят своите мнения и предложения по прозрачен начин още в началото на 
процеса   на   планиране   и   програмиране,   както   и   в   процеса   на   подготовката, 
финансирането, наблюдението и оценката. Принципът на устойчивост е свързан 
с   постигане   на   устойчиво   регионално   развитие   и   отчитане   въздействието   на 
околната среда от действията, предприети от регионалната политика. Равните 
шансове на мъжете и жените и всички социални групи са друг важен принцип, 
който следва да бъде реализиран.

Планът  има характер на отворен документ, който може да се развива, 

усъвършенства   и   актуализира   в   съответствие   с   динамично   променящите   се 
условия и фактори, мотивиращи неговото разработване.   

Процесът   на   подготовка,   разработка   и   окончателното   оформяне   на 

документа   се   реализира   при   спазване   на   Методическите   указания   за 
разработване на Общински планове за развитие /ОПР/ .

5

І. АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ 

НА ОБЩИНА КАРЛОВО

       1. Оценка на природните дадености като потенциал за развитие

1.1. Географска характеристика

Община Карлово е разположена в централната част на България и северната 

част   на   Пловдивска   област   на   площ   1044   км

2

,   и   представлява   1   %   от 

територията на страната. Граничи с: 

•

на север – с Ловешка област;

•

на изток – с община Павел баня;

•

на запад – с общините Сопот и Пирдоп;

•

на югозапад – община Копривщица;

•

на югоизток – община Брезово;

•

на юг – с общините Хисар и Калояново.

Община Карлово е една от 20-те най-големи общини в България. Състои се 

от   4   града   -   Карлово,   Калофер,   Баня,   Клисура   и   23   села.   По   големина   се 
откроява общинският център Карлово с около 30 хил. души население. Градът 
отстои   на   56   км   от   областния   център   Пловдив   и   на   147   км   от   столицата. 
Карлово е разположено в северната част на Карловската котловина. Тя обхваща 
площ от около 280 км

2

, и се огражда от север от най-високата част на Стара 

планина - Троянска и Калоферска планина, на югозапад - от Същинска Средна 
гора,   а   на   югоизток   -   от   Сърнена   Средна   гора.   С   широк   пролом   р.   Стряма 
прорязва двете части на Средна гора и котловината е открита на юг, което има 
важно климатично значение. На запад планинският праг Козница, а на изток 
Кръстец (Стражата) отделят Карловската котловина от съседните подбалкански 
котловини.   От   запад   на   изток   тя   достига   55   км,   а   от   север   на   юг   –   16   км. 
Средната надморска височина на гр. Карлово е 380 м. 

Карловска   община   е   кръстопът   на   шосейния   и   железопътния   транспорт. 

Оттук преминава главен шосеен път Е-78 и подбалканската жп-линия София – 
Бургас, с отклонение за Пловдив. Връзка със Северна България се осъществява, 
чрез старопланинските проходи: Кърнаре – Троян (с Ловешка област) и Шипка 
(с Габровска област).

1.2. Релеф и климат

Част от територията е равнинна и хълмиста с надморска височина от 260 

м   при   гр.   Баня,   до   500   м   в   северозападните   и   източните   участъци.   Цялата 
северна   страна   на   котловината   е   заета   от   южните   склонове   и   гребена   на 
Централна Стара планина. Стара планина се възвишава като огромна защитна 
преграда.   Контурът   на   билото   е   вълнообразен   с   плавни   преходи   между 
върховете,   във   веригата   на   които   се   открояват   –   връх   Вежен   (2   198   м)   и 
планинският първенец – връх Ботев (2 376 м). На юг от връх Ботев се спуска 
почти отвесна стена, под която се намира Южен Джендем. На юг котловината 
се затваря от полегатите склонове на Средна гора, която в близост до град Баня 

6

се снижава до равнината  и създава излаз на река  Стряма към Пловдивското 
поле.

           Климатът е преходноконтинентален с планинско влияние. В сравнение с 
другите   подбалкански   полета   –   по-мек   и   по-топъл.   Средната   годишна 
температура  е   11.4

0  

С.  Планинският   масив  от   север  е  преграда   за  студените 

ветрове, а лъкатушещите дефилета и клисури, в съчетание с ниската планинска 
ограда   от   юг   и   широкия   излаз   на   река   Стряма,   са   естествен   регулатор   на 
въздушните   течения.  Зимата   е   сравнително   мека   –   средната   януарска 
температура е между 0 и –1

0  

С. Лятото е умерено топло – около 60 дни са със 

средна   температура   20

0  

С   и   около   15   -   със   средна   температура   25

0  

С. 

Средногодишната  относителна  влажност  за  района  варира  от  70  до 73 %.  

Средното годишно количество на валежите е 653 мм/м

2

. Максимумът им 

е през май – 82 мм/м

2

 средно за месеца.

1.3. Почви и земеползване

Почвената покривка е разнообразна. Най-широко разпространение имат 

делувиално-ливадните и алувиално-ливадните почви (75 %). По-ограничено са 
разпространени канелените горски почви (10-12 %). Срещат се и планинско-
ливадни и кафяви горски почви по високите части на Стара планина.
 

Община   Карлово   разполага   с   478   163  дка   селскостопански   фонд. 

Значително по-малък е делът на обработваемите земи – земеделски земи без 
мери и пасища.  Техният размер е 303  644 дка, което представлява 63.50  % от 
нейния селскостопански фонд.

Традиционни за Общината са трайните насаждения – етерично-маслени 

култури – маслодайна роза, лавандула, лозя. От едногодишните култури най-
голям   е   относителния   дял   на   есенниците,   около   30   %   от   действително 
обработваната   обработваема   земя,   включително   естествените   ливади.   От 
заетите площи с есенни култури през последните години, 85 % се обработват от 
земеделски кооперации и 15 % от самостоятелни земеделски стопани.

1.4. Геоложка характеристика 

В   геолого-тектонско   отношение,   котловината   представлява   сложен 

грабен,   запълнен   от   плиоценски,   езерно-речни   и   кватернерни   отложения   от 
алувиален,   полувиален   и   делувиален   генетичен   тип.   За   северна   граница   на 
Карловския   грабен   служи   Задбалканският   разсед,   а   за   южна   граница   – 
Стремският разлом. На изток и запад границите му опират в напречните ридове 
съответно на Стражата и Козница.

По север-североизточната част на грабена е разположен Старопланински 

пролувиален шлейф, формиран от наносите на старопланинските реки и дерета, 
които са с пороен характер.             Скалната подложка на Карловския грабен е 
изградена от средно горски гранити.

             На дълбочина около 70 м са разположени  плиоценски  седименти, 

представени   в   алтернации   от   глинести   пясъци,   песъчливи   глини,   алеврити, 
глини, маломощни чакъли и лигнитни въглища с обща мощност над 100 хил. 
тона. Запасите от каменни въглища се класифицират в категория В+С

В най-ниската част на котловината по разседна линия, която минава край 

северното подножие на Средна гора, бликат няколко минерални извора. При гр. 

7

Баня те са девет на брой, четири от които са с уникални целебни свойства на 
водата.   Термални   извори   има   край   с.   Столевово,   в   гр.   Клисура   и   край   с. 
Климент.

1.5. Водни ресурс

През територията на общината протичат реките Тунджа, Стряма, Стара и 

Бяла река. Заедно с многобройните си притоци те осигуряват сравнително добри 
условия  за  задоволяване   на  нуждите  от  питейна   вода,  вода  за  индустриални 
нужди и за напояване. Построени са и два язовира – “Домлян” и “Соколица”. 
Създадена е добра водоснабдителна система за всички селища в общината. 

Ценно   богатство   за   общината   са   и   минералните   извори   с   уникални 

целебни свойства на водата.

 1.6. Горски ресурси

Наличието   на   висока   планина   на   територията   на   Общината   (Средна 

Стара   планина),   обуславя   разпространението   на   дъбови   и   букови   гори   от 
средноевропейски тип. 

Данните сочат, че основната част от горската територия е заета от горски 

масиви. Тази структура създава условия за дърводобив и залесяване.
Годишният обем на дърводобива в стойностно изражение се колебае между 4 и 
5 млн. лв. Горският фонд на Община Карлово обхваща 511 944 дка площ.

Фиг.1 – Горски фонд

1.7. Културно-историческо наследство
       

Най-старите следи от живот открити в землището на Карлово, датират от 

новокаменната (неолитната) епоха (VІ хил. пр. Хр.). 

Тракийските племена, населявали земите около днешно Карлово през 

ранножелязната (ХІ – VІ в. пр. Хр.) и късножелязната (VІ в. пр. Хр. – І в.) епоха, 
според изследователите влизат в сборния етноним одриси и вероятно това е 
била територия, контролирана от одриските царе.

8

Горски фонд

5,97%

23,1%

22,19%

1,07%

14,88%

25,16%

0,59%

1,28%

5,38%

0,01%

0,32%

0,02%

0,03%

иглолистни гори

високостъблени широколистни
гори

нискостъблени широколистни
гори

гори за реконструкция

издънкови гори

горски пасища

голини, сечища, пожарища

поляни

дивечовъдни ниви

дворни места

горски пътища

горски разсадници

скали, сипеи, ями, пясъци и др.

Периодите на римското владичество І – ІV в. и късната античност ІV – VІ 

в., се характеризират с мащабно строителство в цялата Карловска долина на 
пътища, пътни съоръжения, крепости. Северно от Карлово е минавало трасето 
на Подбалканския римски път свързващ Черноморието със Сердика. За охраната 
му и на селищата, разположени в близост до него, са били построени множество 
крепости – Карловското кале (северно от града), Сушицкото кале (източно от 
сегашния кв. Сушица).

Смята се, че Карлово е наследник на средновековната крепост Копсис и 

с.Сушица,   като   се   е   оформило   в   резултат   на   постепенното   изграждане   и 
развитие на старото селище. 

За основател на Карлово се счита един турски  големец на име Карлъ 

Зааде Гаази Али Бей. В края на ХV в. султан Баязид ІІ дарява на османския 
военачалник   Карлъ   Али   Бей   с.   Сушица   и   принадлежащите   му   земи   като 
феодално владение. Името Карлово се налага по-късно и вероятно произлиза от 
фамилното име на Карлъ Бей: Карлъ’ова – земя на Карлъ.

От всички събрани факти може да се каже, че Карлово е сравнително нов 

град, възникнал след завладяването на Стремската долина от турците – преди 
около 500 години. Спрямо Калофер, Сопот и Клисура, той е най-старият град в 
долината и винаги е бил център на околията.

Връх в своя икономически и духовен разцвет, градът достига в периода 

на Възраждането. В Карлово е имало около 25 воденици, чаршия с около 450 
дюкяна,   масивни   маази,   часовникова   кула,   18   хана,   чешми,   мостове.    

Специфичните природни дадености и недостигът на обработваема земя, 

отдалечеността   от   големите   търговски   пътища   и   статутът   на   вакъф, 
предопределят   развитието   и   възходът   на   занаятчийството.  Един   от   най-рано 
развилите се занаяти е кожарството. Във връзка с кожарския занаят се развило и 
кожухарството. Основно се изработвали кожи – каплами (подплати).

Развити   били   още   платнарството   и   басмаджийството,   ножарството, 

бакърджийството,   стъкларството,   златарството   (46   майстори   златари,   април 
1806г.). Карлово се славело и с хубавото вино.

В   стопанската   история   на   града   най-важният,   основният   занаят   на 

населението   бил   гайтанджийството.   По   производство   на   гайтан   Карлово 
държало І-во място в Турската империя – 60 000 оки гайтан годишно (гайтанът 
се произвеждал за турската войска и поради тази причина градът бил освободен 
от данъци). 

Отглеждането   на   розата   и   производството   на   розово   масло   играят 

значителна   роля   в   стопанското   минало   на   града.   Карловската   котловина   и 
Казанлъшкото поле са розовите градини на България.
Засадените розови масиви достигат до 31 916 дка, от които се добива 6 583 367 
кг   розов   цвят.   Голяма   част   от   готовата   продукция   се   изнасяла   за   Франция, 
Англия, Цариград и др. 

През 60-70 години на ХІХ в. в Карлово се развива манифактурното и 

фабрично производство, което предопределя икономическия растеж на града. 
Построяват се две големи църкви в града, училището (около 1810 г.) и др.

След   Освобождението,   поради   загубването   на   обширните   пазари   на 

Османската империя, градът изживява период на икономически упадък.

Карловци активно подкрепят Съединението между Княжество България 

и Източна Румелия през 1885 г. Участват както в Руско-турската освободителна 
война (1877-1878 г.), така и в Сръбско-българската война през 1885 г. защитила 
Съединението.

9

След   Втората   световна   война,   Карлово   се   превръща   във   важен 

промишлен, селскостопански, военен, културен, спортен и туристически град на 
България.

В   началото   на   третото   хилядолетие   Карлово   е   съвременен   град, 

съчетаващ   модерното   с   безценното   културно-историческо   наследство   и 
традиции, с уникалните природни забележителности. Градът многократно се е 
разраснал. Поддържа приятелски връзки   с градове от Полша, Русия, Гърция, 
Турция,   Беларус,   Украйна,   САЩ,   Англия,   Белгия,   Франция   и   Македония. 
Осъществяват се културни и бизнес контакти, реализират се съвместни проекти.
             И не на последно място град Карлово е родно място на редица видни 
българи:   Васил   Левски;   учителите   –   Райно   Попович,   Брайко   Генов,   Ботьо 
Петков,   Матю   Тантилов   и   др.;   д-р   Иван   Богоров;   братя   Евлоги   и   Христо 
Георгиеви;

2. Човешки ресурси

2.1. Демографска характеристика на населението

  Работната сила е в тясна зависимост от демографските фактори. Броят 

на лицата,  които  навлизат  в трудоспособна  възраст,  зависи  от равнището  на 
раждаемостта,   смъртността   и   миграцията   сред   младите   хора.   Наред   с   това, 
изходящият   поток   от   икономически   активното   население   зависи   и   от 
икономическите и социални фактори.

Към 30.06.2005 год. населението на Община Карлово възлиза на 60 766 

жители (8 % от населението на областта), от които 29 600 мъже и 31 166 жени, 
съотношението между брой жени и брой мъже в общината е почти равно с лек 
превес на жените, които съставляват 51 % от общия брой. На територията на 
общината има 4 града и 23 села, и съответно градско население – 37 180 души, 
селско   –   23 586   души,   или   61   %   от   населението   живее   в   градовете.  

Статистическите данни на общината показват общо намаление на броя на 

населението, което от 1998 год. до 2005 год. е намаляло с близо 4000 души. 
Причините   за   намаляване   броя   на   населението   биват   миграционни,   особено 
емиграцията, която е резултат от свиването на работни места при провеждането 
на   приватизацията   на   предприятията,   при   което   емигрират   млади 
висококвалифицирани кадри.

Табл.2 –Население  

Население 

година/брой 

Област/Община

2000 

2001 

2002 

2003 

2004 

Област Пловдив 

728 246 

714 779 

712 702 

710 958 

709 861 

Община Карлово 

72 384 

69 851 

69 415 

57 845 

57 326 

* По данни от НСИ 

2.2. Динамика на населението 

 Продължава тенденцията за намаляване на раждаемостта. Естественият 

прираст   на   населението   за   периода   2000-2004   год.   е   отрицателен,   както   за 
областта, така и за Община Карлово. За 2004 год. той е – 305

10

Механичният прираст на населението отразяващ съотношението между 

броя на заселилите се и броя на изселилите се от Общината е бил положителен 
през 2000-2001 год., но от 2002 год. е с отрицателна стойност. За 2004 год. той е 
- 214. В основата на миграцията са главно:семейни причини, трудова заетост, 
по-добри условия на живот и др.

           Фиг. 2 – Механичен прираст на населението

2.3. Възрастова структура на населението

Структурата  по   пол  на  населението   се  характеризира   с  лек   превес  на 

жените над мъжете. На 1000 мъже се падат 1072.6 жени.

Табл.3 –Структура на населението по пол

нас.

място

2002 г.

2003 г.

2004 г.

общо мъже жени

общо мъже жени

общо мъже жени

Община 

Карлово

69415

33653 35762

57845

27989 29856

57326

27659 29667

Качествен   показател,   даващ   най-точната   оценка   за   състоянието   и 

перспективата на населението е неговата възрастова структура. Съотношението 
между   възрастовите   групи   показва,   че   48.2   %   от   населението   е   в   активна 
трудоспособна   възраст.   Аналогично   на   процесите   в   страната   като   цяло,   в 
Община   Карлово   също   се   проявява   трайна   тенденция   на   застаряване   на 
населението.

Намалява коефицентът на икономически активното население. Броят на 

жителите в под трудоспособна  възраст е 21 % от общия брой жители, а над 55 
год. възраст – 30.8 %. Нараства броят на хората в надтрудоспособна възраст, а 
броят на хората в подтрудоспособна възраст намалява за разглеждания 
тригодишен период.

11

-400

-300

-200

-100

0

100

Механичен прираст на населението на Община 

Карлово

2000

2001

2002

2003

2004

Фиг.3В

ъзрастова 

структура на населението

2.4.Образователната структура на населението

Почти половината от населението на Община Карлово е със сравнително 

високо   образователно   равнище.   49   %   от   жителите   са   с   високо   образование 
(висше, полу-висше и средно).

Табл.4 – Степен на образованието

НАСЕЛЕНИЕ НА 7 И ПОВЕЧЕ ГОДИНИ ПО СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ 

(брой

)

Общо

Образование

Неграмот

ни

Дете

Непо-

казан

и

висше

полувис

ше

средно 

основн

о

началн

о

Незавърше
но начално

към 01.03.2001 година

Р 
Българи
я

746783

9

71686

3

333671

282682

1

204944

3

933329

433049

132888

2051

3

21262

Южен 
централе
н район

186208

2

13302

6

80128

672742

544374

259185

115317

47104

5611

4595

Област 
Пловдив

675171

63206

30941

260073

185934

80235

37819

13647

1972

1344

Община 
Карлово

66095

3754

2557

26109

19247

8557

4133

1380

237

121

Според   преброяването   на   населението   от   2001   год.   българската 

етническа група обхваща 85 % от общото население на Община Карлово, като в 
сравнение с 1992 год. е налице намаление (89 %).

Анализът на демографското развитие на Община Карлово показва 

следните характеристики:



Населението на Общината намалява и заедно с това и репродуктивните и 
трудоспособните контингенти;



Естественият   и   механичният   прираст   са   отрицателни,   като   процесът   се 
задълбочава;



Образователното   равнище   на   населението   е   добро   -   лицата   с   висше, 
полувисше и средно образование са 49 %.

12

Възрастова структура на населението на Община 

Карлово за 2004 г.

48.2%

21%

30.8%

под трудоспособна възраст

в трудоспособна възраст

над трудоспособна възраст

2.5. Заетост

Според представителните наблюдения на заетостта и безработицата от 

Националния статистически институт през 2004 год. заетите в Община Карлово 
е 22.49 %.

В Община Карлово нараства броят на заетите в частния сектор, пред тези 

в обществения, съответно 6339/4699 души (данни от 2004 год.). С най-голям 
брой наети лица е сектора на услугите – 5450, следва индустриалният с 5390 
души и накрая аграрният сектор – 198.

През     2004   год.   на   територията   на   Община   Карлово   най-голям   брой 

разкрити   работни   места   имаше   във   фирмите,   осъществяващи   дейност   в 
шивашкото произвоство. Именно в този бранш се наблюдава разширяване на 
производството и търсене на работна сила.  Заетост  се осигурява и в малкия и 
средния бизнес основно в областта на търговията и ресторантьорството.

2.6. Безработица

Средногодишният   брой  регистрирани   безработни   лица  през  2004  год., 

спрямо средногодишния им брой за 2003 год. отчита минимално намаление.

Равнището на безработицата за 2004 год. е средно 

12.4 на сто

, което е с 

0.1 пункта по-ниско спрямо равнището на безработица за 2003 г. (12.5 на сто).

Средногодишния брой на регистрираните безработни лица  и равнище на 

безработица за  2004 год. е:

Табл.5 – Равнище на безработица

Населено място

Средномесечен брой 

регистрирани лица

Равнище на 

безработица /%/

Об
щи
на 
Ка
рло
во

3784

13.5

2.7. Здравеопазване

Диагностичната,   рехабилитационна,   лечебна   и   превантивна   помощ   на 

населението покриват пълния спектър на отрасъла и се осъществяват от здравни 
заведения за доболнична и болнична помощ и бърза медицинска помощ.

Основните обекти на здравеопазването са: 

-

Многопрофилна   болница   за   активно   лечение   “Д-р   Киро   Попов” 
ЕООД, Карлово; 

-

Медицински център и стоматологична помощ, като болшинството

лекарски   и   стоматологични   индивидуални   практики   са   концентрирани   в   гр. 
Карлово.

13

2.8. Образование

Мрежата от учебни заведения в общината включва:

-

2 СОУ (86 паралелки);

-

16 ОУ (147 паралелки);

-

4 НУ (13 паралелки);

За   учебната   2005/2006   год.   в   тях   се   обучават   4967   ученици   в   246 

паралелки. Има и 18 професионални паралелки, които се посещават от 284 деца. 
В сравнение с учебната 2003/2004 год. броят на учениците е намалял с 545.

Предучилищното   възпитание   на   1077   деца   (2005/2006   год.)   се 

осъществява в общо 18 целодневни детски градини и едно ОДЗ в гр. Клисура. 
Педагогическият персонал в тях е 148 човека.

На територията на Общината има и 5 професионални гимназии

В училищата на Община Карлово са застъпени предимно профилите – 

хуманитарен,   чуждоезиков,   технологичен.   Профилираното   обучение   и 
разширеното изучаване на някои общообразователни предмети дава възможност 
да се постави индивидуалността на ученика в центъра на учебно-възпитателния 
процес,   да   се   осигури   готовност   за   бързо   професионално   ориентиране   към 
определен профил, определена  специалност.

       2.9. Култура

Културата е елемент в цялостната общинска политика на Община 

Карлово за осигуряване на устойчиво развитие на общината, за демократично 
мислене и подобряване качеството на живот на неговите граждани.  

Основните организации и дейности в общинската културна 

инфраструктура, са както следва: 



Исторически музей - Карлово

През своето 100-годишно съществуване Историческият музей е съхранил 

във фондовете си стотици паметници на културата от древността до наши дни. 
Експозицията е разположена на 800 м

2

 площ и дава възможност да се проследи 

историята на Карловския регион.

Представено е археологическото наследство на Стрямската долина от 

праисторическата, античната и средновековната епоха.



Национален музей “Васил Левски” – Карлово

Родната къща на Васил Левски се намира в западната част на Карлово, по 

пътя за Сопот. 

Тук на 18 юли 1837 год. се ражда Васил Иванов Кунчев-Левски, създател 

на   най-голямата   организация   в   историята   на   българското   освободително 
движение. Отворена като музей през 1937 год., родната къща на Васил Левски 
се   превръща   в   един   от   най-посещаваните   мемориални   музеи   в   България, 
неразделна част от представите на всеки българин за Апостола на свободата, 
място за съхранение на ценни вещи, документи и художествени произведения, 
естествен център за научни и творчески изяви.

14



Национален музей “Христо Ботев” – Калофер

Музеят   "Христо   Ботев"   В   Калофер   е   държавен   културен   институт   с 

национално  значение.  В  него  се  събират,   съхраняват,   изучават   и експонират 
лични   вещи,   документи,   издания,   художествени   произведения   и   други 
материали,   свързани   с   живота   и   делото   на   гениалния   български   поет   и 
революционер. Музеят е изграден на мястото, където се е намирала последната 
къща на Ботевото семейство. 



Къщата на Ботьо Петков

Родната къща на популярния възрожденски учител и книжовник, баща на 

Христо Ботев. 



Исторически музей – Клисура

Съхранява паметта за героичното минало на града – една от крепостите 

на народността  ни през Възраждането,  за подвига на клисурци,  които на 20 
април   развяват   пряпореца   и   прогласяват   свободата.   Пази   документи   и 
свидетелства от по-близката си история.



Народно читалище “Васил Левски”, Карлово



Градска художествена галерия 

Карлово е център на много местни, регионални и национални празници, 

някои от които следват традиционния православен обреден календар и местни 
обичаи, други – културно-историческия календар. Традиционни изяви са:



Кукерски празници

             Провеждат се в седмицата преди Сирни заговезни. Характерни са за 

селата около Карлово.



Празник на розата

             Организира се отпреди близо 100 години. В началото на  XX  век се 

провежда   в   началото   на   юни   на   празника   Свети   дух,   когато   е   най-буйният 
цъфтеж на розите. От 1988 год. средище на празничните изяви в първата събота 
на юни става обновеният централен площад.



18 юли – празник на град Карлово

       На този ден, рождената дата на Апостола, в родния му град се провежда  

народен   събор   “Ден   на   Васил   Левски”,   организиран   от   Община   Карлово, 
фондация “Васил Левски” и Национален музей “Васил Левски”. Традиционно 
литературно утро в родния дом на Апостола, богата художествена програма, 
научни  конференции,  спортни  състезания  и туристически  походи събират  на 
този   ден   в   Карлово   много   родолюбиви   българи   от   цялата   страна   и   наши 

15

сънародници от чужбина. Денят завършва с тържествен митинг и празнични 
илюминации на площад “Васил Левски”

2.10. Спорт и туризъм

Физическата култура и спортът в началото на ХХІ век се превръщат в 

приоритетен   фактор   със   социална   значимост,   от   което   в   определена   степен 
зависи физическата активност, по-доброто здраве.  Техническата база включва 
стадион „Васил Левски”, гр. Карлово и спортната база в гр. Баня

Природните   дадености,   историческото   и   културното   наследство   на 

общината   са   твърде   благоприятни   за   развитието   на   туризма.   Привлекателни 
туристически   обекти   са   обявените   със   заповеди  резервати   Стара   река, 
Джендема,   Стенето   и   Чамджа;   природните   забележителности   Райското 
пръскало   и   пръскалото   на   Стара   река,   Сухата   пещера   и   Водната   пещера; 
историческите места Зли дол, Върлицата и Равна река, местността Паниците 
северно от Калофер, околностите на Калоферския манастир в района на Бяла 
река и много други.

Туристическото  движение е на повече от 100 години и чрез  четирите 

туристически   дружества   (ТД   “Васил   Левски”   –   Карлово,   ТД   “Хайдут”   – 
Калофер,   ТД   “Средногорец”   –   с.   Богдан   и   ТД   “Здравец”   –   с.   Климент) 
продължава успешното приобщаване на нови любители на природата. 

В Община Карлово има възможност за практикуване на различни видове 

туризъм - планински,  културен, религиозен, селски, балнеоложки, фестивален 
туризъм. Изградени са две екопътеки “Адреналин” в Карлово и “Бяла река” в 
Калофер.   Първата   е   тип   “Via  ferata”   и   осигурява   достъп   до   интересната 
природна забележителност – водопад “Стария Сучурум”.

Туристическата инфраструктура в Общината се развива, макар и с бавни 

темпове. Хотелите са 14 на брой, плюс множество малки семейни хотелчета и 
къщи   за   гости.   Туристически   спални   има   в   Карлово,   Калофер,   връх   Ботев; 
заслони “Ботев” и “Маринка”; 8

хижи в Стара планина и Средна гора:

х. “Хубавец” (ТД “Васил Левски”, Карлово);
х. “Балкански рози” (ТД “Васил Левски”, Карлово);
х. “Васил Левски” (ТД “Васил Левски”, Карлово);
х. “Равнец” (ТД “Васил Левски”, Карлово);
х. “Свежен” (ТД “Васил Левски”, Карлово);
х. “Рай” (ТД “Хайдут”, Калофер);
х. “Средногорец” (ТД “Средногорец”, с. Богдан);
х. “Седемте партизани” (ТД “Здравец”, с. Климент).

Легловата база на туристическите обекти е 620 места.
Изграден е информационен център за маркетинг и реклама в областта на 

туризма   на   територията   на   общината,   където   има   актуална   информация   и 
рекламни материали, популяризиращи туризма.

       3. Техническа инфраструктура

Пресичането на територията на Общината от важни пътни и железопътни 

трасета са фактори с важно значение за развитието на общината.

В техническата инфраструктура, акцентите са поставени в сферата на:

16

- Водоснабдителна инфраструктура;
- Канализация;
- Поддържане на пътната мрежа.

3.1. Транспортна инфраструктура

Стратегическото разположение на Община Карлово в централната част 

на България я прави важен шосеен и железопътен възел. 

Едно от основните й задължения е да подсигури транспортните връзки на 

населението с общинския и областен център - Пловдив и съседните общини. В 
Община  Карлово това се осъществява  посредством  автобусен  и железопътен 
транспорт   –   с   масови   превозни   средства   и   с   лек   автомобилен   транспорт   по 
уличната и пътна мрежа на общината. Дължината на общинската пътна мрежа е 
около 298 км., от които:

Табл.6 – Общинска пътна мрежа

Клас на пътищата

Дължина, 

км

1. І КЛАС

59.860

2. ІІ КЛАС

65.542

3. ІІІ КЛАС

31.34

4. ІV КЛАС 

141.74

ОБЩО

298.482

През територията на Община Карлово преминава трасето на първокласен 

път   София-Бургас   І-6   (Е-78)   с   дължина   56.86   км,   второкласен   път   Карлово-
Пловдив ІІ-64 с дължина 11.50 км.

Път ІІ-35 - от Плевен, през Ловеч и Троян до с. Кърнаре с дължина 22.30 

км,   което   дава   възможност   за   ползване   на     превози   организирани   от   други 
общини.

През   Община   Карлово   преминава   Подбалканската   жп-линия:   София   - 

Бургас, както жп-линията:  Пловдив - Карлово. 

3.2. Водоснабдяване и канализация

Изградените   водоеми   осигуряват   необходимия   минимален   пожарен 

резерв   и   30   минутен   контакт   за   хлориране.   Не   е   решен   обаче   въпроса   с 
акумулирането на питейна вода за покриване на почасовата дневна консумация. 
Средното водопотребление е 69 л/ж/ден. Също така в никое от населените места 
не   е   решен   въпроса   със   зонирането   на   водопроводната   мрежа,   което   е   от 
особено значение за правилното й натоварване при населените места с голяма 
денивилация по отношение на територията на застрояване. В дългосрочен план 
е необходимо да се търсят технически възможности за добив на допълнителни 
количества питейна вода за следните населени места: гр. Карлово, гр. Клисура, 
гр. Калофер, гр. Баня, с. Розино и с. В. Левски.

Делът на канализираното население в Община Карлово по данни от НСИ 

за 2004 год. е 50.1 %. Канализационната мрежа на населените места в Община 

17