ЮЗУ „ Неофит Рилски”

Факултет по педагогика

Р Е Ф Е Р А Т

Тема: Социална компетентност 

Дисциплина:   Методика   за   развитието   на   социалната

компетентност   в   обучението   по   родинознание   и

природознание.

Изготвил:

           Проверил: доц. д­р. Михайлов

Социалната компетентност е комплексно свойство на личността, което 
почива на способността й за ефективно и съответстващо на изискванията 
поведение в социални ситуации. Идеята за социална компетентност е 
особено важна за професионалното ни развитие и общуване. Тя се 
разграничава от възпитанието и включва набор от компетенции. Социалната
компетентност е съществен компонент на дейностната компетентност.

Не би било възможно да се търсят факти, да се правят интерпретации и да 
се внасят сравнителни модели за социалната компетентност, без да се внесе 
хронологична и логическа яснота на проблематиката, свързана с 
имплицитните понятия в конкурса. В този екскурс е важно да се разгледат 
понятийно и съдържателно, научно и житейски понятията: компетентност и
компетенции.

Компетенциите

 са област на дадена дейност, която е важна за 

ефективното й изпълнение и при изпълнението на тази дейност индивида е 
необходимо да прояви комплексно вадене на специфични знания, умения, 
поведенчески методи в гъвкав план.

Нерядко понятието компетенции се смесва и/или се синонимизира с 
понятието компетентност.

Компетентност

 е съвкупна интегрална личностна характеристика, която

е своеобразна степен на постижения на индивида в областта на определени 
компетенции. Тя се формира на базата на когнитивни свойства и на ценен 
практически опит на личността, позволяващи ефективно да се решават 
проблемите и характеризират човека като компетентен в определена 
област.

Сред базисните видове компетентност се откроява социалната 
компетентност. Интересът към нея е висок, вероятно защото отразява 
настоящото поведение на всеки човек и чрез нея се търси отговор на 
въпросите за по­ефективно житейско функциониране на социума. 
Значимостта на социалните интеракции в житейското развитие на хората се 
отбелязва от много психологически, социологически и управленски теории.

Социалната компетентност, като действен и адекватно резултативен модел 
на ежедневието и на перспективата на бъдеще спрямо конкретни социални 
ситуации, се анализира, изучава и прилага в обучителни програми и проекти
в различни области на научното познание и на житейско функциониране.

В този период започват да се търсят измеренията и пространствената 
обособеност и детайлизирано на социалната компетентност. Така например,
Anderson, Messik (1976г.) отбелязват, че може да се формира т.нар. панел 
на социалната компетентност с включени 29 области на компетенции:

1. Диференциализиране на Аз­концепта и консолидация на идентичността.

2. Аз­концепта като инициализиращ и контролиращ агент.

3. Навици за персонална поддръжка и грижа.

4. Реалистично самооценяване и оценяване на усещането за известност.

5. Диференциация на чувствата и оценяване на техните манифестации и 
импликации.

6. Сензитвност и разбиране на социалните взаимовръзки.

7. Позитивни и с привързаност персонални взаимовръзки

8. Ролята на перцепциата и оценяването.

9. Уместни регулации на антисоциалното поведение.

10. Склонност към морално и просоциално поведение.

11. Любознателно и изследователско поведение.

12. Контрол на вниманието.

13. Перцептивни умения.

14. Общо морални умения.

15. Фино морални умения.

16. Перцептивно­ морални умения.

17. Езикови умения

18. Умения на категоризиране.