Пиринска музикалнофолклорна област  

1. Приноси в изследването на областта 

Първите записи на песни от областта датират от 90­те години на ХIХ век и са

направени от Георги Лъджев,  Руси  Коджаманов,  Ангел Букорещлиев  и Серафим

Боянов. 

Наред   с   дейността   на   първите   записвачи,   се   наблюдава   и   засилен

изследователски   интерес,   което   е   фактор   за   задълбочено   проучване   на
музикалнофолклорния диалект.  В този смисъл  интерес представлява публикацията

на Васил Стоин от 1925 г. „Хипотеза за българския произход на диафонията” . По­
късно през 1967 г. излиза сборника на Николай Кауфман и Тодор Тодоров „Народни

песни   от   Югозападна   България   –   Пирински   край”.   Аналитичният   подход   към
песенния материал отразен в уводната статия и показалците към сборника задават

параметрите на един значителен труд. В този ред на мисли, студията на Н. Кауфман
„Народната музика в Пиринския край”(1965) е отражение на неговите дългогодишни

наблюдение върху вокалната и инструменталната музика на тази област. Принос към
изследването   на   областта   имат   още   Р.   Кацарова,   Ив.   Качулев,   Е.   Стоин,   Ил.

Манолов, Р. Нейкова, Л. Пейчева.

2.

Географско   разположение,   население,   влияния,   жанрова   специфика   на

песните.

   Пиринската музикалнофолклорна област  обхваща селищата по поречието на

реките   Места  (Разложко,   Банско,   Гоцеделчевско)  и   Струма  (Благоевградско,
Санданско, Петричко). 

Виж картата

Не   би   могла   да   се   очертае   строга   граница   между   Пиринския   край   и   Средна

Западна България,  тъй като има преливане  и смесване на двугласния стил. В някои

селища на Благоевградско се усеща остротата на шопския двлуглас, а в Кюстендилско –
мекотата на пиринското пеене. Политическите граници на юг и на запад с Гърция и

Сърбия   не   се   отнасят   за   музикалнофолклорната   практика.   Отвъд   двете   държавни
граници   живее   население,   чиито   бит   и   култура   са   родствени   с   тези   в   Югозападна

България.   Показателно   в   това   отношение   е,   че   изследването   на   фолклора   на
преселниците доказва общия му корен с този на местното население.