4.Пшеворска   култура.Териториален   обхват.   Селища.   Жилища.Погребален   обряд.
Керамика. Произход и етническа принадлежност:

Това е една от най-големите култури в Централна Европа от 2в.пр.н.е. до нач. На 5

в.сл.н.е.Тя   носи   името   на   полския   град   Пшеворкс.   Културата   заема   територията   на
централна и южна Полша и западна Унгария. Нейни паметници има само на територията,
където по-рано е имало камбановидни гробове, по средата на река Елба и по притоците и
Ууб   и   Зааб.   Изследвани   са   основно   некрополи,   а   селищата   са   сравнително   по-слабо
изследвани. Селищата са неукрепени, гъсти разположени около ручеи и рекички, често са
на   труднодостъпни   места.   Жилищата   са   наземни   или   полувкопани   със   стълбова
конструкция.   Наземните   са   с   правоъгълна   форма.   Те   са   едностайни,   рядкост   са
двуделните. В централната част на жилището е имало каменно огнище. Полувкопаните са
значително   по-малки,   имат   правоъгълна   или   овална   форма.   Те   са   много   широко
разпространени,   защото   са   по-топли.   Между   жилищата   са   стопанските   помещения.
Открити  са  четери  големи  центъра  за желязо.  Културата   достига  разцвет  за  желязото
през 3-4 век като един от най-големите центрове е при село Рутка. Развива се орното
земеделие. Голям е търговския обмен с Римската империя. Появяват се скъпи стъклени и
бронзови съдове. При погребалния обред се продължава традицията на камбановидните
гробове и Ложицката култура, чиято главна черта е кремацията. В ранноримския период
се налагат урногробовете. През 3-4 век се разпространяват пластовите гробове, при които
останките   от   горените   кости   се   разпръскват   по   дъното   на   ямата.   По   това   време   се
появяват и т.нар. чисти гробове. В някои неекрополи се откриват единични гробове чрез
трупополагане, което не е характерно за културата. В гробовете са откривани и вносни
римски   предмети.   Псевдокерамиката   достига   разцвет   с   налагането   на   грънчарското
колело.   През   раннопшеворския   период   керамиката   се   прави   на   ръка   като   основни   са
гърнетата,   паниците,   купите   и   чашите.   Тази   в   некрополите   е   по-фина   и   изящна.   През
римската епоха се появяват гърнетата с биконичен ръб, съдове с кошеровидна форма, но
най-разпространени   са   биконичните.   Типични   за   пшеворската   култура   са   облодънните
паници. Има и вносна керамика. Грънчарското колело навлиза в културата. Пшеворската
култура  започва да се формира през 2в.пр.н.е. на базата  на Камбановидната култура.
Скудровски   смята,   че   се   развива   в   териториите,   където   се   е   развивала   Латенската
култура. Засилени са връзките с Римската империя. Антоневич,Смечко, пешев смятат, че
културата   има  германски   произход.   Пшеворската   култура   има  две   зони-   в   едната   има
безурнови гробове, а в другата по река Одер урнови. В урновите гробове има оръжия,
копия,   шпори,   а   в   безурновите   няма   оръжия.   Седьов   смята,   че   в   културатаима   два
народа- венети (славяни) и германски племена. През 3 век културата се разширява на юг-
югоизток и включва източна Словакия.

3.Зарубинецка   култура.Историография   и   териториални   граници.   Произход   и
периодизация.   Селища.   Жилища.Некрополи.   Керамика.Етническа   принадлежност.
Хронология:

Зарубинецката   култура   се   появява   в   ниските   гиристи   области   на   Южна   Русия,

Западна и Средна Украйна към края на 2 век пр.н.е. Открита е от археолога Хвойко. По
средното течение на Днепър са регистрирани редица паметници с аналогични материали.