Любовната лирика на Яворов
 

В творчеството на Яворов от първото десетилетие на 20 век 
любовта попада в един двуполюсен, антиномичен режим на 
преживяване, който изобщо е характерен за неговия 
поетичен дискурс. Тя е раздвоена между светлината и 
тъмнината, между щастието и болката, между реалното и 
възможността да стане реалност. Образът на любимата е 
също така двойствен, представен в две различни до пълна 
несъвместимост лирически парадигми.

Според първата от тях обичаната жена е ангел, чистотата и 
невинността са доминиращи белези на нейното поетическо 
присъствие. Това са стихотворенията \\"Две хубави 
очи\\", \\"Вълшебница\\", \\"Ела\\", \\"Благовещение\\", \\"Стон
\\", \\"Пръстен с опал\\", \\"Обичам те\\", \\"Не бой се и 
ела\\"... Лесно ще забележим, че всички те са писани през 
една и съща, очевидно романтично богата за техния автор, 
година - 1906. Освен това ги свързва изключителна 
хомогенност на изразните средства: единство в образите, в 
метафорите, в цветовата гама, дори на граматическо и 
лексикално равнище. Във всички тях любимата е дете, 
което не познава чувствените трепети и драматичните 
страсти: \\"кристално чиста - като висините сини\\". Тя е все 
още несъбудена за истинската любов и това определя 
романтичния порив на лирическия герой към нея. Любовта 
се превръща в тайнство на посвещаването и точно мъжът е 
този, който ще въведе жената в нейния храм. Детството, от 
своя страна, е метафора на идеята за чистота и невинност - 
време, когато душата все още не е затъмнена с \\"булото на 
срам и грях\\". Метафоричната чистота е предадена също 
така в доминиращите представи за бял цвят и за светлина. 
Текстовете заимстват библейския образ на ангела като 
символ на духовна извисеност и житейска неопетненост. 
Така се поражда една типично романтична и романтическа 
опозиция между лирическите герои и тяхното поведение. 
Любимата е \\"дете\\" и \\"ангел\\" с невинна душа. Мъжът е 
мрачен самотник, недоволник бунтар, който внезапно 
открива в нея пътя на своето спасение. Той се чувства