Югозападен  университет

,,Неофит Рилски“

Гр. Благоевград

Р Е Ф Е Р А Т

 ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКИ НА СИГУРНОСТ

Изготвил:

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод

4

Външна политика

5

Мир и сигурност

5

Дипломация и партньорство

6

Мироопазващи мисии

7

Средства за намеса

6

Вземане на решения в областта на външната политика на ЕС

10

Институции и органи на ЕС

11

­

Европейски парламент

11

­

Съвет на Европейския съюз

11

­

Европейска комисия

11

­

Европейска служба за външна дейност

12

­

Европейски икономически и социален комитет

12

­

Комитет на регионите

12

­

Европейска инвестиционна банка

12

­

Агенции на ЕС

12

­

Възможности за финансиране

12

­

Публикации, статистика и съобщения за медиите

12

­

Законодателство

13

Политика на сигурност

13

Приоритети

13

Отбранителна политика

16

Правно основание

16

2

Роля на Европейския парламент

21

Въпроси от интерес за Европейския парламент

22

3

Увод

Въпреки че европейските държави имат пълен суверенитет над външните си 
политики, те споделят определен брой общи интереси, благодарение на които 
ЕС   може   днес   да   говори   на   един   глас   и   да   играе   първостепенна   роля   на 
международната сцена. Залегналата в Договора от Маастрихт обща външна 
политика и политика на сигурност (ОВППС) предоставя на 28-те държави 
членки   средства   да   действат   заедно   по   отношение   на   големите   световни 
предизвикателства.   Договорът   от   Маастрихт   (1992)   институционализира 
общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), почиваща на 
междуправителствени процедури. Тя се различава отчетливо от политиките на 
ЕС, при които държавите делегират на ЕС отчасти или изцяло определени 
свои   компетентности.   Всички   решения,   касаещи   ОВППС,   се   взимат   с 
единодушие. ОВППС се изразява преди всичко в координация на външните 
политики на държавите членки на Европейския съюз: тя предполага обмен на 
информация и взаимни консултации между правителствата, хармонизиране на 
гледните точки и съгласувани действия на дипломатическо ниво. Тя има за 
цел   да   доведе   до   появата   на   общи   принципи,   евентуално   придружени   от 
оперативни   разпоредби   за   осъществяването   им.   Но   ОВППС   не   е   единна 
външна   политика   и   нейното   осъществяване   се   оказва   трудно,   крещяща 
илюстрация на което бе войната в Босна (1992-1995). По същия начин, макар 
и европейците да се присъединиха още през 90-те години на миналия век към 
процеса от Осло, целящ уреждане на израело-палестинския въпрос, тяхното 
влияние в тази област впоследствие доста отслабна. Следователно ЕС изпитва 
трудности да се утвърди като значима политическа сила в света. Причина за 
това са разликите в подхода между държавите членки, между атлантистите и 
останалите   държави,   привърженици   на   истинска   поява   на   Европа   на 
световната сцена. От друга страна, външната политика следва да се опира на 
определен отбранителен капацитет, с какъвто ЕС не разполага. Въоръжените 
сили на повечето от нейните членове са интегрирани в НАТО, а други са 
неутрални и желаят да си останат такива (Австрия, Финландия, Ирландия, 
Малта, Швеция). Нещо повече, две държави разполагат с ядрена

сила   (Франция   и   Великобритания),   което   затруднява   хармонизирането   на 
стратегиите във военната област. И накрая, трудният бюджетен контекст в ЕС 
се отразява на военните разходи.

4

Поради всички тези причини ОВППС среща трудности при утвърждаването 
си като политика, различима във вътрешен план от европейските граждани и 
във външен план от останалите държави. Различията във връзка с войната в 
Ирак   през   2003   година   разкриха   обема   на   тези   трудности,   тъй   като 
европейците се показаха неспособни да заявят обща позиция, което всъщност 
е основно за ОВППС. Потенциалът на Европа да накара света да чуе гласа й 
несъмнено   днес   се   състои   в   многостранния   й   подход   в   международните 
отношения   и   във   волята   й   да   наложи   зачитане   на   международното   право. 
Съвкупността   от   външни   отношения   в   ЕС   се   явява   нещо   като   европейска 
дипломация. Нещо повече, тя предлага на трети страни определен модел на 
регионална интеграция, който би могъл да бъде взаимстван от други райони в 
света.

Външна политика

Външната политика  на ЕС  се развива постепенно в течение на много години, 
дава възможност на Съюза да говори и да действа като едно цяло по световни 
проблеми. Възможността за съвместни действия осигурява на 28-те страни от 
ЕС далеч по-голямо влияние, отколкото биха имали, ако всяка от тях следваше 
своя собствена политика.

С 

Договора от Лисабон

 от 2009 г. тази област на политиката бе укрепена чрез 

създаване на:

­

поста върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и 

политиката на сигурност и

­

Европейската   служба   за   външна   дейност   (ЕСВД)   –   дипломатическия 

корпус на ЕС.

Мир и сигурност

Целите на външната политика и политиката на сигурност на ЕС са:

­

опазване на мира и укрепване на международната сигурност,

­

насърчаване на международното сътрудничество,

5

­

развитие и консолидиране на:

­

демокрацията,

­

върховенството на закона,

­

спазването на правата на човека и основните свободи.

Дипломация и партньорство

ЕС играе важна роля по редица въпроси — от ядрената програма на Иран и 
стабилизирането   на  Сомалия   и  Африканския   рог до  глобалното  затопляне. 
Неговата външна политика и политика за сигурност, чиято цел е разрешаване 
на конфликти и насърчаване на международното разбирателство, се основават 
на   дипломацията.   Търговията,   хуманитарната   помощ,   сигурността   и 
отбраната често играят допълваща роля.

Като  

най-голям донор на средства за развитие в света

, ЕС има уникална 

позиция за сътрудничество с развиващите се страни.

Самата   демографска   и   икономическа   тежест   на   28-членния   съюз   го   прави 
водеща сила. Той е  

най-големият търговски блок

, а еврото — втората по 

значимост валута в света. Тенденцията към съвместни решения в областта на 
външната политика укрепва позициите на ЕС.

Съюзът поддържа партньорства с основните участници на световната сцена, 
включително с бързо развиващите се сили. Той се стреми тези отношения да 
се основават на взаимни интереси и ползи. ЕС провежда редовни срещи на 
високо равнище с Индия, Канада, Китай, Русия, САЩ и Япония. Неговите 
международни отношения обхващат:

­

образованието,

­

околната среда,

­

сигурността и отбраната,

­

престъпността,

6

­

правата на човека.

Мироопазващи мисии

ЕС изпраща мироопазващи мисии в някои от най-горещите точки по света. 
През   август   2008   г.   с   негова   помощ   бе   постигнато   прекратяване   на   огъня 
между  

Грузия  

и  

Русия,

  като   Съюзът   изпрати   свои   наблюдатели,   които   да 

следят   ситуацията   и   предостави   хуманитарна   помощ   на   хората,   разселени 
заради сраженията.

В   Косово   силна   полицейска   и   съдебна   мисия   помага   да   се   гарантират 
законността и редът в страната.

Средства за намеса

ЕС няма постоянна армия. Вместо това в рамките на своята обща политика за 
сигурност   и   отбрана   (ОПСО)   той   разчита   на   военни   части,   формирани   за 
конкретни случаи от страните членки, за:

­

съвместни операции по разоръжаване;

­

хуманитарни и спасителни мисии;

­

мисии за военни съвети и помощ;

­

мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира;

­

управление   на   кризи,   например   мисии   за   възстановяване   на   мира   и 

стабилизиране след конфликти.

От   2003   г.   насам   ЕС   е   извършил   около   30   граждански   мисии   и   военни 
операции на 3 континента. Всички те са извършени в отговор на кризи:

­

укрепване на мира в Индонезия след цунамито;

­

защита на бежанци в Мали и Централноафриканската република;

­

борба с пиратството край бреговете на Сомалия и Африканския рог.

7

ЕС вече играе важна роля в областта на 

сигурността.

От януари 2007 г. ЕС е в състояние да извършва операции за бързо реагиране 
с   2   паралелни   бойни   групи,   всяка   от   които   се   състои   от   1500   души.   При 
необходимост почти едновременно могат да бъдат започнати две операции. 
Решенията за използване на тези сили се вземат от съответните министри от 
страните членки в рамките на Съвета на ЕС.

Европейска политика за съседство

Европейската политика за съседство (ЕПС) определя отношенията на ЕС с 

16 

от неговите 

южни и източни съседи

.

На юг

: Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Либия, Мароко, Палестина 

(това наименование не предполага признаване на Палестина като държава и 
не   засяга   позициите   относно   признаването   на   Палестина   като   държава), 
Сирия и Тунис.

На изток

: Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна.

Създадена   с   цел   укрепване   на   отношенията   на   ЕС   с   неговите   съседи, 
политиката предлага:

­

политическо асоцииране,

­

икономическа интеграция,

­

по-голяма мобилност на хората.

С разширяването на ЕС страните от Източна Европа и Южен Кавказ станаха 
наши   по-близки   съседи.   Тяхната   сигурност,   стабилност   и   просперитет   все 
повече се отразяват на нашите. През 2009 г. бе дадено началото на съвместна 
политическа инициатива — Източното партньорство — с цел задълбочаване 
на   отношенията   между   ЕС   и   неговите   6   източни   съседа.   По-тясното 
сътрудничество   между   ЕС   и   неговите   партньори   от  

Източна   Европа

  — 

Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна — е основен 
елемент във външните отношения на ЕС.

8