ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА

КАТЕДРА “ФИНАНСИ И КРЕДИТ”

Критерии за избор на междинни и крайни 

цели на паричната политика

(Курсова работа по дисциплината “Теория на парите”)

Разработил:                                                  Проверил:

Мирослав Илианов Джарнавлиев                            проф. д-р ик. н. Цветан Коцев
Специалност “Финанси”
Фак. №: 9969, група: 16

Варна

2008

Паричната   политика   се   провежда   в   областта   на   количеството   на 

парите

1

  (на паричната маса) в обръщение, лихвения процент и валутния курс. 

Представлява избор и осъществяване в с определена интензивност и мащаби на 

парични  мерки  като  парична  експанзия,  парична  рестрикция,  реализиране  на 

междинни цели и валутно интервериране, които са насочени към постигането на 

крайните цели на паричната политика на дадена страна. Паричната политика се 

разработва от централната банкова институция. Целите на паричната политика 

се разделят на  

междинни

  и на  

крайни цели

.   Между междинните и крайните 

цели   на   паричната   политика   има   определена   връзка.   Те   са   по   принцип 

съвместими

,   но   между   някои   от   тях   може   да   възникне   и   конфликт,   което 

затруднява провеждането на паричната политика. Такъв конфликт в частност 

може да се появи при отчитането на краткосрочните и дългосрочните последици 

от   действията   на   централната   банка   –   това   се   отнася   например   за   връзката 

между паричната маса, лихвените проценти, инфлацията, валутния курс и др. 

 Крайните цели

2

 на паричната политика се изразяват в постигането на 

ценова   стабилност,   на   висока   заетост,   икономически   застеж,   стабилност   на 

лихвените проценти, стабилност на финансовите и валутните пазари. 

Високата 

заетост

  е   цел,   която   си   струва   поради   две   главни   причини.   Първо, 

алтернативното   положение   (високата   безработица)   носи   много   нещастие   на 

хората. От друга страна, когато безработицата е висока, в икономиката има не 

само   бездействащи   хора,   но   също   така   и   бездействащи   ресурси   (затворени 

предприятия   и   неизползвано     оборудване)   в   резултат   на   което   се   губи 

производството и се получава по-нисък брутен вътрешен продукт на страната. 

Макар да е ясно, че високата заетост  е желателна се появява въпроса колко 

висока трябва да бъде тя и кой е момента, в който икономиката работи при 

пълна   заетост.   На   пръв   поглед   изглежда,   че   момента   на   пълна   заетост   е 

моментът, в който безработицата е нула. Но това определение игнорира факта, 

че   известна   безработица,   наречена   фрикционна   безработица,   е   полезна   за 

икономиката. Например когато работник реши да търси нова работа, той може 

1

 Миркович, К., Макроикономика, Изд. „Тракия-М”, 2001, с. 671-674

2

 Friedman, M., The role of Monetary Policy, Economic Review, p. 2-5

2

да   остане   безработен   известно   време,   докато   продължава   търсенето   й. 

Работниците често решават доброволно да напуснат временно работата и да се 

занимават с други дейности, а когато решат да се върнат на пазара на труда, 

отново   минава   известно   време.   Ползата   от   съществуването   на   известна 

безработица е, че в икономиката ще има по-малки периоди без наличието на 

свободни   позиции   в   предприятията,   след   напускането   на   работиници. 

Следователно при крайната цел на висока заетост стремежът не трябва да е към 

ниво над безработицата нула, а по-скоро към ниво над нулата, съвместимо с 

пълната заетост, при която търсенето на работна сила е равно на предлагането й. 

Икономистите   наричат   този   процент   на   безработицата   естествено   ниво   на 

безработицата. 

Целта   устойчив  

икономически   растеж

3

  е   тясно   свързана   с   високата 

заетост,   защото   е   по-вероятно   предприятията   да   инвестират   в   капиталово 

оборудване, което ще увеличи производителността и икономическия разстеж, 

когато   безработицата   е   ниска.   Обратно,   когато   безработицата   е   висока   и 

предприятията   бездействат,   за   фирмата   не   е   изгодно   да   инвестира   в 

допълнителни мощности и оборудване. Макар двете крайни цели да са тясно 

свързани,   политика   може   да   е   конкретно   насочена   към   стимулиране   на 

икономическия   растеж   чрез   директното   насърчаване   на   предприятията   да 

инвестират   или   на   хората   да   спестяват,   което   осигурява   повече   средства   на 

предприятията да инвестират. 

Стабилността   на  

лихвените   проценти

  влияе   на   планирането   на 

инвестициите, на частните и на държавните разходи. От своя страна лихвените 

пронцети   зависят   от   общата   ситуация   в   икономиката   и   в   частност   от 

колебанията   на   ценовото   равнище.   Централната   банка   може   да   има   и   свои 

специфични подбуди за намаление на лихвеното равнище – това е желанието й 

враждебно   да  не  настойва  общественото   мнение,   причина   за  което  могат   да 

станат високите лихвени процнети. Колебанията на лихвените пронцети, които 

влияят   на   готовността   на   потребителите   да   купуват   например   жилища, 

затрудяват   както   потребителите   кога   да   изберат   момент   за   закупуване   на 

жилище, така и строителните фирми, планирайки колко жилища да построят. 

3

 Мишкин, Фр., Теория на парите, банковото дело и финансовите пазари, стр. 361-363

3

Стабилността   на  

финансовите   пазари

4

,   включително   на   валутния 

пазар, е резултат на общата ситуация в икономиката. Тя обаче оказва обратно 

влияние на икономическата активност. На финансовите пазари влияе позитивно 

стабилността   на   лихвените   проценти   поради   връзката   между   лихвените 

проценти и цените на финансовите инструменти. У нас наприер стабилността на 

финансовите   пазари   е   била   винаги   приоритетна   цел   на   икономическата   и 

политическата   политика   поради   влиянието   на   валутния   курс   върху 

външноикономическите и финансовите позиции на страната. Стабилността на 

финансовите пазари се укрепва и чрез стабилност на лихвените проценти, тъй 

като колебанията им създават голяма несигурност на финансовите институции. 

Покачването   на   лихвените   проценти

5

  води   до   големи   капиталови   загуби   по 

дългосрочните облигации и ипотеки, загуби, които могат да предизвикат фалит 

на финансовите институции, инвестирали в тях. 

Стабилността на цените

6

 е желателна, защото нарастващото ниво на 

цените   (инфлацията)     създава   несигурност   в   икономиката.   Инфлацията 

затруднява   и   планирането   в   бъдеще.   Например   в   една   инфлационна   среда   е 

много по-трудно колко да решите колко средства трябва да заделите, за бъдещи 

инвестиции. По-нататък инфлацията може да обтегне социалните отношения в 

една   страна.   Девалвацията   и   обезценката,   служи   само   за   засилване   на   тези 

скрити ефекти. 

Факт е, че страните със 

стабилни пари

7

 (ниски темпове на инфлация), 

следват   тенденцията   да   растат   по-бързо   от   страни   с   високи   темпове   на 

инфлация. Например през последния половин век растежът в Съединените щати 

е по-нисък, когато инфлацията е по-висока. Средният икономически растеж е 

3.9%, когато инфлацията е по-ниска от 3%, и е само 2.7%, когато инфлацията 

надвишава 6%. Подобен модел се очертава в Европейския съюз през последното 

десетилетие. Стабилните пари опростяват избора. Когато цените са стабилни, 

точното време на решението за покупка или производство не е толкова важно. 

4

 Младенов, М., Пари.Банки.Кредит, 1998, стр.167-168

5

 Младенов, М., Пари.Банки.Кредит, 1998, стр. 168-169

6

 Мишкин, Фр., Теория на парите, банковото дело и финансовите пазари, стр. 361-363

7

 Майлс, М., Стабилните пари: критична стъпка по пътя към стопанска свобода и просперитет, 

2005, стр. 2-7

4

Много   по-малко   усилия   са   отклонени   от   продуктивно   използване   с 

единствената цел да се компенсира следващото покачване на цените. Тъй като 

цените в бъдеще ще са много подобни на тези днес, по-малко усилия се губят за 

изследване на възможни сценарии относно загубата на покупателна способност. 

С други думи само стабилността на цените осигурява среда, в която индивидите 

могат   да   следват   естествените   си   стимули   да   генерират   най-доброто 

разпределение на ресурсите и продуктите във времето без никакво разсейване. 

Следователно само ценовата стабилност позволява на икономическата свобода 

да действа. Една от 

основните функции

 на парите е като 

разчетно средство

 – 

нещо, което да измерва цената на една стока спрямо друга. С други думи те са 

източник на информация

  как да се прави верния избор. Колкото по-сигурна е 

тази информация, толкова по-голям е шансът да вземем правилното решение. 

Освен факта, че цените могат да бъдат значително по-високи или по-ниски в 

бъдеще,   нестабилните   пари   създават   допълнителни   усложнения.  

Темпът   на 

изменение

8

 на цените

 също така влияе на лихвените проценти и на стимулите да 

се   поддържа   капиталът   поради   други   изкривявания   в   стопанството   като   зле 

обмислените   данъчни   положения.   Когато   цените   варират,   изчисленията   се 

променят. Ако инфлацията нараства, количеството от продукти, които могат да 

се купят с един долар, намалява с течение на времето. Следователно стойността 

или покупателната  способност  на доларите, които евентуално  ще върнете от 

приятеля си, ще бъде по-малка от стойността,  когато парите са били дадени 

назаем. Съществува  

риск от обезценка

, който вие бихте желали да избегнете. 

Начинът, по който повечето хора избягват този риск, е да се изиска от заемателя 

да   плати   тази   очаквана   загуба   на   покупателна   способност   в   допълнение   на 

алтернативната  доходност. Стабилността на цените подрежда очакванията на 

хората   в  стопанството   и  ги  оставя  да  работят   по-ефективно  за   да  достигнат 

потенциала си. Нестабилността на цените разрушава системата като повишава 

разходите за правене на бизнес и (особено при инфлацията, която отчуждава 

ресурсите)   ограничава   стопанската   свобода.   Стимулите   се   изкривяват   и 

производството намалява. Политиката, която подкопава стабилността на парите 

от типа на девалвацията и обезценката, служи само за засилване на тези скрити 

ефекти. Ценовата стабилност

9

насърчава

 икономическия растеж и просперитета. 

8

 Magyar Nemzeti Bank, Monetary Policy in Hungary, 

http://english.mnb.hu/

9

 Friedman, M., The role of Monetary Policy, Economic Review, p. 56-62

5