МОЛЕКУЛЯРНИ ОСНОВИ В ПАТОГЕНЕЗАТА НА 

НЕВРОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ. ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА 

МЕТАБОЛИТНАТА ТЕРАПИЯ

     От   70-те   години   на   миналия   век   се   набелязва   значителен   прогрес   в   клиничната 
неврология, в молекулярната невробиология и в диагностичните технологии. Въпреки това 
числото на заболяванията, за които е разработено ефективно патогенетично лечение не е 
голям.   За   по-голямата   част   от   неврологичните   заболявания   все   още   не   са   създадени 
патогенетични концепции на молекулярно ниво и затова лечението на тези заболявания има 
симптоматичен характер. При голяма част от наследствените заболявания е известен вече 
първичният продукт на мутантния ген, с което се изяснява тяхната патогенеза и е възможна 
ефективна   профилактика   или   лечение   /напр.   фенилкетонурия,   болестта   на   Уилсон-
Коновалов и пр./. Въпреки това остават много нерешени въпроси. На практика няма лечение 
на хромозомните аномалии, въпреки че патогенезата им е достатъчно ясна. 
    С постигане на успехи в невробиологията и невробиохимията става възможно резултатите 
от   изследванията   в   тези   научни   области   да   станат   основа   за   или   преразглеждане   на 
патогенетичните концепции за неврологичните заболявания. 

     Патогенетичните   концепции  

на   невродегенеративните   заболявания   носеха   доскоро 

универсален   характер   и   обясняваха   гибелта   на   нервната   клетка,   независимо   от 
локализацията,   често   -   в   зависимост   от   етиологичния   момент:   тригерирани   фактори 
отключват   патологични   механизми,   които   с   времето   водят   до   ускорена,   в   сравнение   с 
нормалната   динамика,   гибел   на   нервните   клетки.   Гибел   на   нервни   клетки   настъпва   в 
нормални условия в развитието на нервната система от раждането до естествената смърт на 
човека   и   това   е   физиологичен   процес.   Компенсационните   възможности   на   НС, 
т.н.невронален пластицитет, са причина за това, че едва при 60-70% загуба на неврони се 
манифестира клинична симптоматика на заболяване. Този факт ограничава до значителна 
степен   терапевтичните   възможности   и   обяснява   защо   много   лечебни   субстанции,   които 
заради   своя   фармакодинамичен   профил   обещават   невропротективен   ефект,   в   клинични 
условия показват недостатъчни лечебни резултати. Друга причина за това е изключителната 
селективност на познатите днес медикаменти: ако само 30% от нервните клетки са целевата 
структура на медикамента, то шансовете за ефект при една мултифакториална патогенеза на 
заболяването не са високи. 
Общо казано, едно невропротективно лечение трябва да служи като щит на нервните клетки 
за ефективна съпротива срещу различни биохимични влияния. 

•

Глутаматната  хипотеза

  разглежда  увредата  на   нервната   клетка  като  резултат  от 

хиперактивацията на Н-метил-Д-аспартата /НМДА/, в резултат на което се натрупва 
излишък от Са в цитоплазмата на клетката /по системата от Са-канали на НМДА-
рецепторите   или   от   освобождаване   на   Са   от   ендоплазматичния   ретикулум   при 
активизация на фосфоинозитния цикъл/ и от глутамат, който има директно токсично 
въздействие върху митохондриалния и генетичен апарат на клетките. При нормални 
условия   активацията   на   НМДА   и   на   фосфо-инозитния   цикъл   води   до   увеличени 
адаптационни   възможности   на   клетката,   положителни   промени   в   йонната 
проводимост, експресията на гените и пр., но натрупването на излишък от Са йони 
парализира функциите на нервната клетка: в митохондриите се увреждат процесите 
на тъканното дишане и окислителното фосфорилиране, стимулира се перхидролното 
окисление   на   липидите   /ПОЛ/,   при   активацията   на   Са-зависимите   хидролази   и 
протеинази   настъпва   деградация   на   клетъчните   макромолекули.   Теоретично, 
съгласно тази хипотеза, за предотвратяване на загиването на неврона е необходимо: 
1. да се отстрани излишъкът от Са-йони; 2. да се отстрани излишъкът от глутамат в 
клетката   и   в   извънклетъчното   пространство;   3.   да   се   намали   активността   на 
глутаматните рецептори; 4. приложение на антагонисти на глутамата. 

Прилагането 

на   някои   аминокиселенни   комплекси   по   метода   на   А.П.Хохлов   води   до 
повишена   активност  на  глутаматдехидрогеназата  в  клетките  на  подкоровите 
ядра и малкия мозък. Други комплекси имат повишено съдържание на глицин, 

антагонист на глутамата, трети водят до усилено извеждане на излишните Са-
йони и фосфо-инозит.

•

Аргининова хипотеза:

 В кардиологията и гастроентерологията се счита за доказана 

ролята   на   метаболитите   на   аргинина   /азотен   окис   и   цитрулин/   в   патогенезата   на 
много   заболявания.   Получаването   на   аргининовите   метаболити   се   контролира   от 
активността на NO-синтетазата, която от своя страна се регулира от нивото на Са-
йони и от функционалното състояние на НМДА-рецепторите. От своя страна NO, 
активизирайки цГМФ-синтетазата, предизвиква каскада от реакции, които водят до 
снижаване на нивото на интрацелуларните Са-йони чрез подтискане на инозитния 
цикъл. Следователно, ефектите на NO в нервните клетки са свързани с активността 
на   цГМФ-синтетазата.   Най-висока   е   нейната   активност   в   стволовата   ретикуларна 
формация, малкия мозък, подкоровите ядра и тилния дял на полукълбата. Счита се, 
че   в   някои   области   на   мозъка   NO   играе   ролята   на   специфичен   невромедиатор. 
Образуван в големи количества, обаче, NO има токсично действие. При излишък на 
супероксидни радикали в клетката, те образуват с NO траен пероксинитратен анион, 
който е токсичен и задейства процеса на ПОЛ. Перокси-нитратният анион стимулира 
натрупването на Са-йони в митохондриите, нарушавайки по този начин процесите на 
тъканното дишане и на окислителното фосфорилиране, което води до снижение на 
енергетичния нотенциал на клетката.При някои невродегенеративни заболявания е 
налице генетично  предопределена недостатъчност на суперпероксид-дисмутазата  - 
фермент, регулиращ нивото на перокси-нитратния анион. Друг негативен ефект от 
свръхактивността   на   NO-синтетазата   е   натрупването   на   междинния   продукт   Nw-
хидрокси-L-аргинин   –   изключително   мощен   цитотоксичен   агент,   инхибитор   на 
ключовите ензими на ДНК-синтеза. За съжаление, няма лабораторни методики, които 
да   определят   съдържанието   на   тези   метаболити   в   биологични   субстрати.     Въз 
основата   на   тези   изследователски   данни   било   установено,   че   приложението   на 
инхибитори   на   NO-синтетазата   /N-нитро-L-аргинин/,   води   до   положителни 
резултати, напр.при подкорови дегенерации и мозъчна исхемия. 

Прилагането   на   някои   аминокиселенни   комплекси   по   метода   на   А.П.Хохлов 

води до регулиране нивото на нитросъединенията в кръвта и ликвора чрез инхибиране 
на свръхактивността на NO-синтетазата.

•

Хипотеза за генетично детерминирана гибел на

  неврона /апоптоза/: универсална 

хипотеза, основана на открития през 1988 г. ген, чиято дерепресия /освобождаване/ 
води до изработването на белтък, разрушаващ клетъчната ДНК и отключващ процеса 
на апоптоза. Признаците за развитие на апоптоза /фрагментация на ДНК и нарушена 
проницаемост на клетъчните мембрани/ е трудно да бъдат установени приживе. В 
зависимост   от   количеството   на   синтезирания   белтък,   процесът   може   да   протича 
бавно, в продължение на много години, или бързо.. Фактори като травми, хипоксия, 
чести   епилептични   припадъци,   интоксикации,   инфекции,   вредни   въздействия   от 
околната среда, радиация и пр. могат да ускорят значително процеса на гибел на 
невроните.   Съществува   и   физиологичен   порцес   на   апоптоза:   в   периода   на 
пренаталното и частично на постнаталното развитие на НС по генетична програма 
биват “бракувани” 3-5% от нервните клетки с метаболитни дефекти. Именно в този 
период   съществува   опасност,   под   въздействие   на   специфични   и   неспецифични 
етиологични /причинни/ фактори, физиологичният процес на апоптоза да се развие в 
широки мащаби и да доведе до загуба или до намалени функционални възможности 
на останалите нервни клетки. Клиничните наблюдения за постепенно прогресиращо 
развитие на ДЦП в първите 6-8 месеца след раждането косвено потвърждава тази 
хипотеза. От тук следва един елементарен извод за целите на лечебните въздействия 
срещу процеса на апоптоза: потискане на процеса, корекция на нарушения клетъчен 
метаболизъм /патогенетична метаболитна терапия/ и отстраняване на провокиращите 
апоптоза фактори /профилактика/. Днес не само в теоретичен, но и в практически 
аспект   са   създадени   основите   на  

фармакологията   на   апоптозата

.  

Особено 

ефективна   е   тя   в   първите   месеци   след   раждането   на   дете   с   вродени   или 
придобити   при   раждането   неврологични   нарушения.   Чрез   прилагането   на 

някои аминокиселенни комплекси по метода на А.П.Хохлов при заболявания, 
чието   начало   е   характерно   за   младата,   зрялата   или   напредналата   възраст, 
съществуват реални възможности за повлияване на апоптозата чрез потискане 
активността на процеса и отстраняване на нарущения клетъчен метаболизъм, 
предизвикан от съответното заболяване.

БИОЛОГИЧЕН МЕТОД ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА МОЗЪЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Аминокиселините са основните градивни елементи на невротрансмитерите (веществата, 

които   осъществяват   предаването   на   информацията   вътре   в   мозъка   и   между   мозъка   и 
останалите отдели на нервната система) и на гените в клетъчното ядро. Те осъществяват 
най-важните взаимодействия в мозъчния метаболизъм и са отговорни за възникването или 
отсъствието на нормалните функции и за появата на патологични неврологични и психични 
прояви.
         Приложението   на   природни   метаболити   -   аминокиселини   и   липиди   за   лечение   на 
неврологични заболявания има давност вече около 30 години и се осъществява в различни 
научни   центрове   в   света   (Примавера   Медика   -   Москва,   Брейн-Био   Център   в   Принстън, 
Аткинс  Център  в Ню  Йорк  и др.). За това  време  бяха открити  много нови свойства  на 
аминокиселините и липидите. 
        Детайлните анализи на този биологичен лечебен метод, извършен от руски, английски, 
американски специалисти и в Мюнхенския институт по неврофизиология през 1996 година с 
използването на уникална медицинска техника и съвременни експериментални технологии, 
доведе   до   заключението,   че   под   въздействието   на   природните   метаболити   като 
аминокиселинни   композиции   се   изменя   не   само   структурата   и   функцията   на 
“боледуващите” неврони, но се изграждат и нови синаптични (междуневронни) връзки, с 
което се доказва възможността за включване в дейност на т.нар. резервни неврони. 

         Този метод е вече широко известен и успешно се прилага в Русия, САЩ, Англия,  
Чехия,   Гърция,   бивша   Югославия   и   България.   Повече   от   25   000   болни   от   детска  
церебрална парализа, задръжка в психо-речевото развитие и олигофрения при децата, 
инсулти   и   черепно-мозъчни   травми,   епилепсия,   множествена   склероза,   болест   на  
Паркинсон, зависими състояния и алкохолизъм получили ново качество на живот.
         Детската   церебрална   парализа   и   задръжката   в   психо-речевото   развитие   вече  
могат   да   бъдат   успешно   лекувани

.   Най-често   лекарите   обясняват   на   родителите,   че 

процесът на ДЦП е необратим. Този метод на лечение показва, че това не е така. Мозъкът 
има   огромен   запас   от   бездействащи   неврони.   Те   трябва   да   се   възбудят   с   помощта   на 
природните   метаболити   -   аминокиселини   и   липиди   и   да   се   заставят   да   работят   вместо 
загиналите.   При  лечение  на  ДЦП   от  тази   методика   при  98 %  от  болните  се  наблюдава 
положителна   динамика.   Децата   най-напред   получават   облекчение:   понижаване   на 
мускулния   тонус,   подобряване   на   координацията,   след   това   се   появяват   самостоятелни 
движения   до   пълно   възстановяване   на   двигателните   функции   психо-речевото   развитие. 
Първите   признаци   на   подобрение   се   появяват   след   няколко   дни.   Особено   стабилни 
резултати дава лечението на най-разпространената форма на ДЦП - 

спастична дисплегия

. 

Болните няма да станат спортисти, разбира се, но ще могат да седят, ходят и говорят. 
         При задръжката в психо-речевото развитие и олигофрения при децата, комплекс от 
специално подбрани аминокиселини и липиди позволява максималното им адаптиране към 
живота. След курса на лечение те могат да общуват с родителите си, да ги разбират, да се 
обличат   самостоятелно,   адекватно   да   възприемат   обкръжаващата   ги   среда.   В   86   %   от 
случаите се отчита изразен терапевтичен ефект. Това означава, че в по-леките случаи децата 
от  специализираните   учреждения   ще  преминат  да  се  обучават   в  обикновени   училища  и 
започват наравно да общуват със своите връстници. Следва да се отбележи, че както при 
олигофрения, така и при ДЦП, колкото по-рано се обърнат родителите на болното дете към 
лекарите, толкова по-добри са резултатите от лечението. 
         Освен децата инвалиди с органични заболявания на мозъка, в ежедневния живот ние 
често  срещаме  деца,  които  нямат  физически  дефекти,  но са груби,  недосетливи,  с лоша 
памет,   не   достатъчно   внимателни.     Те   често   не   могат   да   се   справят   успешно   със 
стандартната училищна програма. От тези деца-двойкаджии и тройкаджии, в последствие се 
формират социално неблагополучни групи. При прегледа те нямат отклонения и се считат за 
здрави. Съвременен психоневролог без усилия може да установи, че техните проблеми се 
формират   поради   вътрешни   причини   -   нарушени   функции   на   мозъка.   Понякога   срив   в