1 фп 

Тема 1 Публични финанси. Финансова мениджмънт. Правната концепция за финансите. 

1. Публични финанси.  

За да се определи предмета на регулиране на финансовото право трябва преди всичко да се изясни понятието 
публични  финанси.  В  западната  теория  това  понятие  е  общоприето,  за  да  се  определи  както  предмета  на 
финансовата наука така и специалната сфера на публичноправно регулиране. Учението за публичните финанси 
се  основава  на  известното  класическо  разграничение  между  индивидуалните  и  колективните  потребности. 
Колективните  потребности  на  обществото  се  задоволяват  от  държавата  и  другите  публичноправни  тела. 
Необходимите  за  тази  цел  парични  средства  съставляват  материалния  субстрат  на  финансовото  стопанство 
това  са  публичните  финанси.  В  съвременния  смисъл  на  това  понятие  финансовото  стопанство  обхваща 
управлението на паричните дела на държавата и на публичноправните тела. Целта на публичните финанси е 
посрещането  на  публичните  потребности,  която  цел  то  си  поставя  да  осъществи  по  публичноправен  ред. 
Различните обяснения за същността на финансите могат да бъдат сведени до три основни варианта.  

Първият  вариант  максимално  разкрива  икономическото  съдържание  на  публичните  финанси.  Във 

френската доктрина се приема, че административната концепция за публичните финанси е годна да определи 
тяхната същност, при либералната държава когато финансовите средства се набират главно за издръжката на 
публичните служби. В съвременната държава при условията на пазарното стопанство публичните финанси са 
средство за икономическо въздействие. Необходимо е да уточним как въздействат финансите на икономиката. 
На първо място чрез лихвения процент – колкото по-висок е той толкова по-ограничени са възможностите за 
кредитиране  на  икономиката.  Втория  способ  е  чрез  данъците.  Третия  способ  е  чрез  прякото  бюджетно 
финансиране.  През  последните  години  предпочитание  се  отдава  на  данъчните  механизми  за  сметка  на 
бюджетното  финансиране,  разбира  се  това  не  значи,  че  бюджетното  финансиране  няма  своето  място  -  така 
става в САЩ с мерките за спасяване на фалиращите компании. 

Вторият  вариант  за  същността  на  финансите  приема  равностойното  значение  на  двата  компонента 

материалното им съдържание това е предметният аспект и властническата й организация  - субектният аспект. 
Предметното  съдържание  се  изразява  в  натрупване  и  разпределяне  на  парични  средства  необходими  за 
задоволяване  на  колективните  потребности.  Субект  на  публичните  финанси  е  държавата  или  друго 
публичноправно  тяло  без  функционирането,  на  които  не  е  възможно  задоволяването  на  тези  потребности. 
Държавата  респективно  публичноправното  тяло  е  активен  субект  на  публичните  финанси.  Всички  други 
субекти,  от  които  се  взима  част  от  дохода  или  печалбата  са  пасивни  субекти  на  публичните  финанси.  Така 
понятието за публичните финанси обединява техния предметен и субектен характер. 

Третият  вариант  най-категорично  подчертава публичноправния  характер  на  финансите.  Най-значимият 

приход  на  съвременната  държава  е  този,  който  произтича  от  нейната  власт.  Държавата  получава  парични 
средства  чрез  своя  империум  над  лицата.  В  този  случаи  говорим  за  финансов  суверенитет  на  Държавата. 
Поставя се въпросът може ли да бъде ограничаван финансовият суверенитет на държавата (в ЕС не може да 
функционира  единният  пазар  без  единни  правила.  В  преюдициярното  заключение  по  дело  №26  от  1962г.  се 
прави  изводът,  че  общността  представлява  нов  правов  ред  в  международното  право  в  полза,  на  който 
държавите са ограничили суверенните си права макар и в ограничени сфери.) 

         2. Финансов мениджмънт

Финансовият  мениджмънт  или  става  въпрос  за  финансовото  управление  на  фирмата.  Има  за  предмет 
технологията  на  вземането  на  решения  за  формирането  и  инвестирането  на  капиталите.  Предмета  на 
финансовия мениджмънт се определя чрез отговора на три въпроса: 

Каква е общата маса на капиталите, които трябва да бъдат инвестирани във фирмата и какъв процент на 

растеж трябва да се реализира? 

Какъв специфичен актив трябва да придобие фирмата? Тоест каква структура трябва да има активът на 

баланса? 

Как трябва да бъдат набирани необходимите капитали? Тоест каква структура трябва да има пасивът на 

баланса? 

Теоретичните основи на финансите на фирмата се развиват в следните насоки: 
Финансите на фирмата имат за предмет паричните инструменти. 
Финансовото управление се свежда до формирането и използването на капиталите на фирмата. 
Финансовото управление е съставна част от общата управленска политика. 
Финансовият мениджмънт трябва да се разглежда от два аспекта: 
Понятието мениджмънт е система от принципи които са  продукт на пазарната икономика. Стопанските 

субекти са длъжни да плащат данъци. Един от основните принципи на данъчните системи на развитите страни 
е  всеобщността  на  облагането.  Данъците  са  типични представители  на  държавното  регулиране,  които  и  при 

2 фп 

най-висока степен на развитие на пазарната икономика ще запазят своята фискална функция. От този аспект на 
финансовия мениджмънт (отношенията на фирмите с бюджета се интересува финансовото право. В теорията 
като  пример  от  областта  на  най-актуалната  финансовоправна  проблематика  се  посочва  организацията  и 
функционирането на финансовите връзки в националното стопанство. Данъчните закони задължават органите 
на  търговските  дружества.  Сами  да  изчисляват  и  да  внасят  в  бюджета  дължимите  данъци.  В  нашата  и  в 
чуждестранната  финансовоправна  литература  това  явление  е  известно  като  финансов  автоматизъм.  Това  са 
същински финансовоправни отношения и финансовото право се интересува само от тях. Останалите парични 
отношения  например  по  заплащане  на  сметки  между  търговските  дружества,  по  заплащане  на  трудови 
възнаграждения  са  извън  предмета  на  финаннсовоправното  регулиране.  Да  се  отрече  тази  постановка  би 
означавало да не може да се разграничи финансовото право от гражданското и от трудовото право. Касае се за 
основен  и  изключително  важен  въпрос  -  разграничение  на  публичното  от  частното  право  в  сферата  на 
децентрализираните  финанси.  При  определянето  на  размера  на  дължимите  данъци  органите  на  търговските 
дружества  действат  като  финансови  органи.  Тоест  при  обвързана  компетентност.  Те  не  могат  да  преценяват 
нито  предпоставките  за  възникването  на  финансовия  дълг  нито  неговия  размер  нито  кръга  на  задължените 
субекти  и  прочие.  При  търговските  и  трудовите  правоотношения  подобна  обвързаност  не  съществува  за 
търговските  дружества.  С  оглед  обхвата  на  финансовият  мениджмънт  необходимо  е  да  се  направи  едно 
уточнение.  В  някои  научни  твърдения  в  обхвата  на  това  понятие  се  включва  и  бюджетното  управление  на 
фирмата. Самата постановка е сбъркана. От аспекта на финансовото право следва да се отбележи, че бюджетът 
е публичноправно понятие. Проф. Петко Стоянов определя бюджета като правнозадължително предвиждане, 
разрешаване и уравновесяване на приходите и разходите на публичноправните тела. В тази връзка следва да се 
отбележи че бюджетният контрол също е извън обхвата на финансовият мениджмънт. Бюджетният контрол е 
държавновластническа функция, той се упражнява на първо място от народното събрание, от сметната палата 
и от министерството на финансите. 

 3. Правната концепция за финансите 

Тази концепция бележи съществен нов момент в развитието на науката за финансите. Тя се свежда до следните 
тезисни  положения.  Финансите  са  регламентирани  от  държавата  система  от  парични  отношения  ако  от 
финансовото  отношение  се  снеме  всичко  онова  което  е  регламентирано  от  държавата  ще  остане  само 
необходимостта  от  осъществяването  на  такива  отношения  чрез  които  част  от  печалбата  на  търговските 
дружества се централизират в бюджета на държавата. Финансовите  отношения са обективно необходими, но 
не могат реално да възникнат и да съществуват вън и независимо от държавната регламентация. Така правната 
регламентация  се  явява  конститутивен  белег  на  финансовите  отношения.  На  финансовите  отношения  е 
присъщ  властническият  метод  на  правно  регулиране.  По  това  те  се  разграничават  от  другите  парични 
отношения  например  между  търговските  дружества,  които  също  са  регламентирани  от  държавата,  но  с 
присъщия на гражданското право метод на равнопоставеност на субектите. Правната концепция за финансите 
търпи  критика  на  две  основания:  Не  е  преодолян  постулата,  че  финансите  са  обективна  икономическа 
категория. Този постулат е несъчетаем с вярната констатация, че финансовите отношения са организирани от 
държавата  чрез  властническият  метод.  Концепцията  не  се  провежда  последователно,  когато  трябва  в 
конкретни хипотези да се отграничат финансовите отношения от другите парични отношения. Така например 
неправилно  като  финансови  се  определят  отношенията  по  заплащането  на  труда  както  и  отношенията  по 
заплащане на сметки между търговките дружества това също са правни отношения но не финансови, а трудово 
правни и търговскоправни отношения при вторите липсва империумът. 

Тема 2 Устройство и правомощие на финансовата администрация 

Във  връзка  с  подготовката  на  нашата  администрация  за  така  нареченото  европейско  административно 
пространство.  Някои  автори  пишат  –  привеждането  на  законодателството  в  съответствие  с  европейското 
законодателство е критичен елемент на процеса за приготовление за присъединяване към ЕС. Това е вярно, но 
авторите не дават отговор защо е така, кое го налага? Обективната предпоставка е, че не може да функционира 
един  общ  пазар  при  различни  правни  и  данъчни  механизми.  Няма  единен  нормативен  акт,  който  да  урежда 
устройството  и  правомощията  на  финансовата  администрация,  нормативната  уредба  се  съдържа  в  няколко 
закона и подзаконови нормативни актове. 
Важно значение има постановление на МС 95/2003 за приемане на устройствен правилник на Министерството 
на Финансите с доста изменения. 
По важните правомощия на министъра на финансите: 
Провежда координира и контролира държавната политика в областта на публичните финанси за поддържане 
на макроикономическа стабилност. 

3 фп 

Формира бюджетната политика на страната в краткосрочен и средносрочен план. Съставя държавния бюджет 
на РБ и контролира текущото му изпълнение. 
Провежда държавната данъчна политика и осъществява стратегията за усъвършенстване на данъчната система 
осигуряваща повишаване събираемостта на данъците. 
Провежда  митническата  политика  и  координира  връзките  с  международните  организации по  проблемите  на 
митата и митническия контрол. 
Представлява държавата в съдебното производство по ГПК. 
Провежда  координира  и  контролира  държавната  политика  в  областта  на  вътрешния  контрол  в  публичния 
сектор и осъществява връзките с европейската комисия в тази област. 
Осигурява  въвеждането  и  осъществяването  на  функцията  по  вътрешен  одит.  Осъществява  функциите  на 
държавното съкровище. 
Министъра формира свой политически кабинет. Общата администрация на министерството е организирана в 
пет дирекции: „Финанси и управление на собствеността―; „Връзки с обществеността и протокол―; „Човешки 
ресурси―, „Информационни системи―; „Административно обслужване―. 
Чл.16  т.5  от  постановление  95/2003  тази  разпоредба  определя  министерството  като  първостепенен 
разпоредител с бюджетни кредити това е неправилно министъра е разпоредителят с бюджетните кредити. 
Специализираната  администрация  на  министерството  включва  следните  дирекции:  Бюджет;  Държавни 
разходи;  Финанси  на  общините;  Данъчна  политика;  Управление  на  средствата  от  ЕС;  Дирекция  държавно 
юристконсулство. 
Основно структурно звено на министерството на финансите е НАП. Следващо звено е Агенцията за Държавни 
Вземания.  Митническата  администрация  –  нормативната  уредба  се  съдържа  в  закона  за  митниците  и 
устройствения  правилник  на  агенция  митници.  Агенция  митници  е  структурирана  в  централно  митническо 
управление  и  регионални  митнически  дирекции.  Регионалната  митническа  дирекция  е  структурирана  в 
регионално  митническо  управление  и  митници.  Митницата  е  структурирана  в  териториялно  митническо 
управление  и  митнически  бюра  или  пунктове.  Общата  и  специялизираната  администрация  в  митницата  са 
организирани в отдели. Общото ръковотство и контрол върху дейността на митническата администрация се 
осъществява от министъра на финансите или определен от него зам. Министър. 
Съгласно чл.84б (1) от Закон за Митниците последващият контрол се осъществява от митнически служители в 
специализирани  звена  за  последващ  контрол  в  централното  митническо  управление  и  в  регионалните 
митнически  управления. С  изменението  на  устройствения  правилник  на агенция Митници  от  2006г.  в  глава 
трета се създава раздел 4а Звено за вътрешен одит. Агенция митници се ръководи и представлява от директор 
който  се  назначава  и  освобождава  от  министъра  на  финансите  съгласувано  с  Министърпрецедателя.  В 
структурата  на  Агенция  митници  се  включва  инспекторат  на  пряко  подчинение  на  директора  на  агенцията, 
който осъществява контрол върху дейността на митническата администрация. 
Агенция  за  държавна  финансова  инспекция.  Агенцията  е  администрация  към  министъра  на  финансите  и  е 
юридическо  лице  на  бюджетна  издръжка  органи  на  агенцията  са  директорът  и  финансовите  инспектори. 
Агенцията  изпълнява  следните  функции:  Ръководи  провежда  и  контролира  осъществяването  на 
инспекционната  дейност.  Осъществява  последващ  контрол  за  законосъобразност  върху  залагането  и 
изпълнението  на  обществените  поръчки.  Анализира  причините  и  условията  за нарушенията  на  финансовата 
дисциплина и предлага мерки за отстраняването им. Дава методически оказания на финансовите инспектори. 
Сътрудничи с финансовоконтролните органи на други държави и международни организации.  
При изпълнение на служебните си задължения органите на агенцията имат право на: 
Свободен достъп до цялата информация включително класифицирана. 
Служебен достъп до служебните помещения 
Да проверяват счетоводната система 
Да  изискват  в  определени  от  тях  срокове  от  длъжностните  лица  в  проверяваната  организация  документи, 
сведения, справки 
Да изискат от длъжностните лица декларации за всички банкови сметки 
Да изискват писмени обяснения 
Да извършват насрещни проверки в юридически лица и еднолични търговци 
Да прекратяват достъпа на материалноотговорните лица до проверяваните обекти.  
При изпълнение на служебните си задължения финансовите инспектори са длъжни: 
Да се легитимират със служебна карта и заповед за възлагане на финансовата инспекция 
Да установяват обективно и точно установените резултати от инспекцията. 
Да не разгласяват факти и обстоятелства станали им известни при изпълнение на служебните им задължения. 

4 фп 

Тема 3 Предмет и метод на финансовото право.  

Предмет на регулиране на финансовото право. 
Финансовото  право  като  наука  изучава  механизма  на  финансовите  операции,  изследва  правилата  в 
съответствие,  с  които  се  определят  и  събират  публичните  приходи,  изучава  правата  и  задълженията  на 
финансовите  субекти,  контрола  над  операциите  свързани  с  публичните  приходи  и  разходи.  Съвременната 
наука  за  финансовото  право  включва  едновременно  финансовата,  бюджетната,  данъчната,  митническата  и 
валутната  политика.  Финансовото  право  е  наука  за  управлението  на  публичните  финанси,  като  отрасъл  на 
действащото  право  финансовото  право  представлява  съвкупност  от  правни  норми  регулиращи  финансовите 
отношения.  В  някои  учебници  по  финансово  право  то  се  разглежда  и  като  учебна  дисциплина.  Можем  да 
добавим, че финансовото право като учебна дисциплина се основава на постиженията на финансовоправната 
наука,  на  анализ  на  финансовоправното  законодателство  и  на  съдебната  практика.  Финансовото  право  се 
характеризира  преди  всичко  чрез  обществените  отношения,  които  регулират  самата  материята.  Предмет  на 
регулиране  от  финансовото  право  са  отношенията  на  разпределяне,  преразпределяне  и  използване  на  БВП. 
Предмет  на  регулиране  следователно  са  финансите.  Основните  белези  на  финансите  като  предмет  на 
регулирането  финансовото  право  са  следните:  Финансите  са  обществени  отношения,  които  възникват  във 
връска  с  разпределянето,  натрупването  и  използването  на  паричните  средства.;  Финансите  са  система  от 
парични  отношения,  които  са  пряко  свързани  със  стойността  и  нейния  паричен  израз,  тоест  с 
функционирането на парите.; Финансите са регламентирани от държавата система от парични отношения.  
Обективните предпоставки които съставляват икономическата база на финансите са: Финансите са стойностна 
категория,  която  е  резултат  от    съществуването  на  стоковопаричните  отношения.  Чрез  механизма  на 
финансовите отношения се образуват и използват централизираните и децентрализираните парични фондове.  
Освен чрез финансите, предмета на финансовото право се определя и чрез финансовата дейност на държавата. 
Тази дейност  е изразява в осъществяването на функциите по набирането, разпределянето  и използването на 
паричните  средства  с  цел  реализирането  на  функциите  и  задачите  на  държавата.  Финансовата  дейност  на 
държавата се явява необходим елемент на механизма на социалното управление. Въздействието на държавата 
върху  социалноикономическите  процеси  се  осъществява  не  само  чрез  прякото  финансиране,  но  и  косвено 
например чрез предоставянето на данъчни облекчения, отсрочването и разсрочването на публичните вземания 
с це стимулирането на съответната дейност определена от държавата като преоритетна. Финансовата дейност 
на  държавата  се  характеризира  с  няколко  организационно  правни  особености:  Тя  се  различава  от  другите 
сфери  на  държавна  дейност  със  своя  междуотраслов  характер.  Доколкото  акумулирането,  разпределянето  и 
използването на финансови ресурси засяга всички отрасли и сфери на държавното управлeние. Финансовите 
функции  на  държавата  се  осъществяват  както  от  законодателния  орган  така  и  от  изпълнителните  органи 
например  разпределянето  на  бюджетните  средства  по  основни  направления  се  осъществява  от  народното 
събрание,  а  разпределянето  на  финансовите  ресурси,  в  рамките  на  отделните  свери  и  отрасли,  от 
изпълнителните органи. Финансовата дейност  се  отнася както към функциите на централните органи така и 
към  органите  на  местното  саоуправление.  Например  Конституцията  предвижда  че  общините  имат 
самостоятелен бюджет чл.141. 
Метод на регулиране на финансовото право

.  

Анализът  на  правната  регламентация  в  сферата  на  финансовите  правоотношения  разкрива,  че  за  тяхното 
адекватно  уреждане  трябва  да  се  приложи  властническият  метод  на  правно  регулиране.  В  теорията 
съществуват две крайни становища относно регулативните методи. Първото становище  е за съществуването 
на  единен  метод  на  правно  регулиране.и  второто  становище  е  че  всеки  правен  отрасъл  има  свой  собствен 
метод  на  регулиране.  Властническият  метод,  чрез  който  се  регулират  финансовите  отношения  е 
административно  правният  метод,  той  обаче  търпи  съществени  модификации  когато  се  прилага  за  да  се 
организират  парични  отношения  в  система  на  финансови  отношения.  Когато  се  установява  спецификата  на 
властническият  метод  във  финансовото  право  трябва  да  се  преодолее  погрешната  представа,  че  такава 
специфика  може  да  се  открие  чрез  степенуване  по  интензитет  на  властническата  принуда  принудата  като 
проява  на  държавната власт не  може  нито  да  се  разпределя  нито  да  се  степенува.  Властническият  метод  по 
императивност  е  винаги  един  и  същ  в  който  и  равен  отрасъл  да  бъде  прилаган.  Особеностите  на 
властническият метод на във финансовото право могат да се разкрият в три насоки.  

А.

 относно правната уредба на правопораждащите юридически факт и по-конкретно  относно властническите 

финансови  актове.  Иманентен  момент  на  понятието  администрация  е  оперативната  самостоятелност  тя  е 
правилото при упражняване на властническата принуда в административната дейност. В финансовото право 
оператвната самостоятелност  е принципно несъвместима с властническият метод на регулиране финансовите 
органи  когато  определят  финансови  задължения  действт  при  обвързана  компетентност.  Оперативната 

5 фп 

самостоятелност  тук  е  изключена  защото  финансовият  орган не  може  да  преценява  нито  предпоставките  за 
възникването на финансовия дълг нито неговия размер, кръга на задължените субекти и прочие. Всичко това е 
предмет  на  изчерпателна  нормативна  уредба  коятоне  оставач  място  за  преценки  на  целесъобразност.  
Съществени  особености  в  действието  на  властническият  метод  могат  да  се  разкрият  относно  финансовите 
актове:те са юридически израз на обвързана компетентност. 

Б.

 В производството по изпълнение на задълженията финансвото право се отделя от административното право 

фнансовият изппълнителен процес се доближава до гражданския процес. И двата процеса имат общ обект на 
изпълнението – доходите и имуществото на длъжника. 

В.

  аминистративно  правният  метод  търпи  изменения  в  сферата  на  финансовите  отношения  и  с  оглед  на 

административната отговорност. От една страна трябва да се отбележи възможността глобата да се определя в 
съотношение  към  дължимия  данък  например  чл.23  от  Закона  за  акцизите  и  данъчните  складове.  От  друга 
страна особеностите на административната отговорност във финансовото право се изразязват в принципната 
възможност  за  комулиране  на  административна  санкция  с  граждансска  тговорност  за  неизпълнение  на 
финансовите  задължения.  Неизпълнението  на  финансовия  дълг  води  до  причиняването  на  вреди  които  се 
покриват  чрез  гражданска  отговорност  -  лихва  за  закъснение.  Наред  с  лихвата  се  налага  и  глоба  за  не 
плащането  в  срок  на  финансовите  задължения.  Такова  комулиране  на  административна  и  гражданска 
отговорност по принцип е изключена в административното право. 

Тема 4 Разграничение на финансовото право от другите клонове на правото. 

Финансово право и конституционно право. 
Проф.  Костов  определя  съотношението  между  конституционното  и  финансовото  право  с  формулировката 
конституционни основи на бюджетното право. В тази своя монография  той прилага и обратната формула  – 
бюджетни  основи  на  конституционното  право.  Това  е  така  защото  първо  именно  във  връзка  с  бюджета 
монархът е бил принуден да дели властта си с парламента. Връзката между финансовото и конституционното 
право  се  изразява  в  това  че  финансовият  механизъм  се  подчинява  на  нормите  на  конституцията  и 
едновременно  трябва  да  се  отбележи  въздействието  което  оказват  финансовите  институти  на 
конституционния режим достатачно е да посочим като пример четвъртата поправка на конституцията. Всики 
основни  положения  на  финансовото  право  се  основават  на  разпоредбите  на  конституцията  от  една  страна 
финансовият  механизъм  в  развитите  страни    се  регулира  от  нормите  на  конституцията  от  друга  страна 
неговото действие в значителна степен влияе на осъществяването на държавната власт. За да се разбере добре 
конституционният режим необходимо е да се знае как функционират финансовите институти. Разпределянето 
на правомощията между централните и местните  органи в значителна степен се  определя и  от финансовите 
възможности  доказателство  за  това  е  четвъртата  поправка  на  конституцията.  Последното  изменение  на 
конституцията  даде  възможност  на  общинските  съвети  да  определят  месните  данъци  и  такси  в  рамките  на 
закона. 
Финансово право и административно право 
На  преден  план  при  разграничението  между  финансовото  и  административното  право  стои  прердмета  на 
правно регулиране. Във финансово правната литература се отбелязва, че финансовите отношения имат обект 
това са парите. А административните правоотношения са безобектни управленски отношения. 
Финансово право и гражданско право 
Трудността  при  разграничаването  между  тези  отрасли  произтича  от  общите  черти  в  характеристиката  на 
обществените  отношения  които  са  предмет  на  регулиране  от  техните  правни  норми  и  двата  отрасъла 
регулират парични имуществени отношения. 
Гражданското право регулира освен имуществени още лични неимуществени отношения. Финансовото право 
регулира  само  парични  имуществени  отношения.  Финансовите  правоотношения  имат  безвъзмезден 
безеквивалентен  характер.  При  гражданските  правоотношения  по  принцип  е  налице  насрещна  престация. 
Третият  разграничителен  критерии  е  интересът.  Публичното  право  каквото  е  финансовото  право  охранява 
интересите на държавата, частното право охранява интересите на частните лица. Винаги единият от субектите 
на  финансовите  отношения  е  държжавата  като  властническа  организация.  Във  връзка  със  субектите  на 
правоотношенията  в  гражданското  право  понятията  правосубектност  и  правоспособност  се  приемат  за 
тъждествени  във  финансовото  право  понятието  за  правосубектност  включва  още  и  компетентността  на 
съответните държавни органи. Грежданскоправната дейност и в частност търговската дейност е насочена към 
реализирането на печалба. Финансовото право има за предмет разпределянето на печалбата. 

6 фп 

Тема 5 Понятие и видове източници на финансовото право.  

Понятие за източник на финансовото право. 
Във връзка с понятието за източник на ФП необходимо е да се направят следните уточнения: 
Някои западни автори приемат за източник на правото и доктрината. Доктрината може да тълкува законите, 
но  самата  тя  не  е  източник  на  правото.  При  това  научното  тълкуване  няма  задължителен  характер.  И  едно 
формално юридичеко основание в ЗНА доктрината не е предвидена като източник. 
В  някои  отрасли  на  правото  обичаят  е  източник  на  правото.  Съгласно  чл.  288  от  ТЗ  за  неуредените  с  този 
закон  положения  за  търговските  сделки  се  прилагат  резпоредбите  на  гражданското  законодателство,  а  при 
непълнота  и  във  него  –  търговките  обичаи.    Във  ФП  обичаят  не  може  да  бъде  източник.  Естеството  на 
регулираната материя от ФП налага установяването и  спазването на строг ред и  отчетност във финансовата 
система. 
По същите причини не може да се признае за източник на ФП финансово административната или служебната 
практика. Тази практика не може нито да създаде нито да измени съществуващи финансовоправни норми. 
Източниците на ФП се представят във формата на финансово законодателство. Това понятие обхваща не само 
законите, но и подзаконовите нормативни актове. 
Видове източници на ФП.: 
Конституцията.  Според  някои  автори  Конституцията  е  най-важният  политико  юридически  документ.  В 
основата  на  ФП  стоят  разпоредбите  на  Конституцията.  Съгласно  чл.5  (2)  нормите  на  конституцията  имат 
непосредствено  действие.  От  това  следва,  че  тя  е  пряк  източник  на  ФП.  Така  съгласно  чл.84  т.2  КРБ  НС 
приема  държавният  бюджет  и  отчета  за  изпълнението  му.  Съгласно  т.3  на  същият  член  НС  установява 
данъците  и  определя  размера  на  държавните  данъци.  Президента  на  републиката  опрощава  несъбираеми 
държавни вземания чл. 98 т.12. МС съгласно чл 106 ръководи изпълнението на държавния бюджет. Във връзка 
с тази разпоредба уместно е да посочим КС 6/2001 КС е приел, че МС може да изразходва повече средства от 
гласуваните в закона за държавния бюджет без разрешение на НС, когато за това изрично е управомощен със 
закон при условията посочени в него. КРБ определя структурата на финансовата система като предвижда, че 
общините  имат  самостоятелен  бюджет  чл.  141  КРБ.  Конституцията  установява  някои  основни  принципи  на 
ФП например принципа за законоустановеност на данъците  чл. 60 във връзка с чл.84 т.3 КРБ. 
Международните договори. Във връзка с международните договори интерес представлява чл. 85 (1) т.4 КРБ 
когато  международният  договор  съдържа  финансови  задължения  за  държавата,  както  и  т.8  от  същия  член 
когато  международният  договор  изрично  предвижда  ратификация.  Важно  значение  има  въпроса 
юридическото  предимство  на  международните  договори  важи  ли  по  отношение  на  контитуцията.  Съгласно 
Чл.149  (1)  т.4  от  КРБ  конституционният  съд  се  произнася  за  съответствието  на  сключените  от  Република 
България международни договори с конституцията преди ретификацията им. Следователно международният 
договор трябва да съответства на нашата конституция. Правната сила на международните договори е силата 
на специален закон тъй като при противоречие на международният договор и нормите на българският закон 
прилага се международният договор. 
Законите.  В  Р  3762/2004  ВАС  5чл.  се  отбелязва  че  в  материята  до  която  се  отнася  законът  трябва  да  уреди 
пълно всички основни обществени отношения. За неуредените въпроси законът може да предвиди издаването 
на  подзаконов  нормативен  акт.  Недопустимо  е  обаче  с  подзаконов  нормативен  акт  да  се  въвеждат  други 
правила  различни  от  приетите  в  самият  закон.  Закон  за  устройството  на  държавният  бюджет,  Закон  за 
общинските  бюджети,  закон  за  сметната  палата,  Закон  за  държавната  финансова  инспекция,  закон  за  БНБ, 
закон за кредитните институции, Валутен закон, Закон за митниците, закон за комисията за финансов надзор, 
Закон  за  вътрешният  одит  в  публичния  сектор,  закон  за  финансовото  управление  и  контрол  в  публичния 
сектор и данъчните закони. Данъчните закони формират приходната част на бюджета. 
Подзаконови  нормативни  актове.  Р  3004/2000  ВАС  -  недопустимо  е  нормативен  акт  от  по-висша  степен  да 
бъде изменян и допълван с нормативен акт от по-ниска степен. Нормативните актове се отменят, изменят или 
допълват  с  изрична  разпоредба  на  новия  акт.  Сред  подзаконовите  актове  основно  място  заемат 
постановленията  на  МС  например  Постановление  на МС  167/1992  за приемане  на  тарифа  N1  към  закона  за  
държавните  такси  за  таксите  събирани  от  съдилищата  прокуратурата,  следствените  служби  и  от 
министерството на правосъдието. Постановление на МС N18  за създавана на съвет за координация в борбата 
с правонарушенията засягащи финансовите интереси в европейската общност. 38/2008 за приемане на тарифа 
за  държавните  такси  събирани  от  съдилищата  по  ГПК.  Към  тази  група  подзаконови  актове  се  отнасят 
правилниците наредбите инструкциите. Те се приемат преди всичко от министъра на финансите и от БНБ. 

7 фп 

Обществените парични дела се нуждаят от подробна правна уредба, която  е извънредно динамична, защото 
трябва точно да отразява измененията в структурата и функциите на системата на държавното управление и в 
икономиката. Законът в тесния смисъл на това понятие не може да отговори на тези две изисквания. 
Правилник за прилагане на акцизите и даначните складове, правилник за прилагане на закона за митниците, 
правилникът  за  прилагане  на  закона  за  държавната  финансова  инспекция.  Наредба  на  Министерство  на 
Финансите  Н18/2006  за  регистриране  и  отчитана  на  продажбите  в  търговските  обекти  чрез  фискално 
устройство. 

Тема 6 Конституционни основи на ФП 

Финансовият механизъм се подчинява на нормите на КРБ.Едновременно трябва да се отбележи въздействието, 
което  оказват  финансовите  институти  на  конституционния  режим.Подчинеността  на  финансите  на  КРБ 
произтича  от  принципа  закрепен  в  чл.14  от  Декларацията  за  правата  на  човека  и  гражданина  от  1789г.,че 
всички граждани имат право непосредствено или чрез своите представители да установят необходимостта от 
данъчно  облагане,  да  определят  предназначението  на  данъците,  сумите  и  тяхното  използване,  принциите  и 
сроковете на облагане. 
Конституционното  право  е  водещ,  основополагащ  отрасъл  на  правото,  който  включва  основите  на  всички 
правни  отрасли,  в  това  число  и  на  финансовото  право.  След  като  предметът  на  държавното  право  обхваща 
всички норми на Конституцията, естествено е конституционните основи на финансовото право да се извличат 
от нейното съдържание. Конституцията е източник не само на държавното право, но и на финансовото право, 
тъй  като  е  източник  и  на  всички  други  правни  отрасли  от  единната  правна  система.  Изтъкнатото  обаче  не 
означава,  че  цялото  финансово  законодателство  се  съдържа в  концентричен вид в Конституцията  и че  освен 
това в нея се съдържат всички принципи, върху които се гради финансовото право като клон на действащото 
право. Подобно надценяване на конституционните текстове и принципи, на тяхното значение като юридическа 
база на финансовото право (или на който и да било друг правен отрасъл) е неоснователно и неправилно 
Още  от  момента  на  зараждане  на  конституционния  режим  се  установява  демократичния  принцип  за 
определяне  на  бюджетните  приходи  и  разходи  от  народа  или  от  неговите  представители.  Всички  основни 
положения на ФП се основават на разпоредбите на КРБ. 
От  една  страна финансовият  механизъм  в  развитите  страни  се  регулира  от  нормите  на Конституцията  ,  а  от 
друга  страна  неговото  действие  в  значителна  степен  влияе  на  осъществяването  на  държавната  власт.ФП  се 
стреми  да  определи  в  каква  степен  публичните  средства  позволяват  на  държавата  да  реализира  своята 
политика.За  да  се  разбере  добре  конституционния  режим,  необходимо  е  да  се  знае  как  функционират 
финансовите институти.Разпределението на правомощията между централните и местни органи в значителна 
степен  се  опредделя  от  финансовите  възможности.В  зависимост  от  това,  имат  ли  местните  органи 
действителна  финансова  автономия,  могат  ли  те  да  разпореждат  със  своите  ресурси  или  трябва  д  аочакват 
финансиране  от  централните  органи,  могат  ли  те  сами  да  опредделят  своите  разходи  и приходи-  може  да  се 
говори за това дали местното самоуправление е реално и функционира ли ефективно. 

Тема 9 Регламенти на ЕС и практиката на ВАС

Съгласно ДФЕС регламентът е акт е общо приложение.Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко 
със  свички  държави-членки.Регламентът  стои  на  върха  на  йерархията  в  нормативната  система  на  ЕС  и  е 
основен  източник  на  производното  право.Основната  функция  на  този  вид  акт  е  създаването  на  свояебразно 
право  на  целия  съюз.Според  СЕС  регламентът  установява  нормативни  принципи  и  оппределя  абстрактно 
условията за приложението им и формулира произтичащите правни последици. 
Във връзка с Регламент №2185/96 на Съвета следва да се отбележи, че с изменението на ЗДФИ се създава глава 
трета  ―а‖  с  чл.31а-31л,от  където  следва:оказване  съдействие  на  контрольорите  на  ЕК  за  предоставянето  на 
достъп  до  помещения  или  документация  за  изпълнение  на  контрола  и  проверка  на  място  по  Регламент 
№2185/96.  Когато  финансов  инспектор  установи,  че  проверяваната  организация  отказва  да  предостави 
документи  или  данни,  съставя  протокол  и  прави  мотивирано  искане  по  пред  РС  за  изземването  на  тези 
документи.РС  се  произнася  по  искането  с  определение,  което  не  подлежи  на  обжалване.Но  в  Регламента 
липсва изискване за подобна крайна мярка.Следователно тази разпоредба противиречи на ЗДФИ. 
Съветът на ЕС многократно е използвал правната форма на регламентите за уреждане на правоотношенията в 
сферата  на  данъците.Регламент  на  Съвета  №2137/85  относно  създаването  на  европейски  сдружения  с  обща 
икономическа цел е източник на ДП.Специални данъчни облекчения се предоставят само на тези ЮЛ, които се 
преобразуват в новата организационна форма,предвидена в Регламента. 
Важен е Регламент №282/2011 на Съвета за за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО 

8 фп 

относно общата система на ДДС.Целта на този регламент е преодоляване противоречиата при прилагането на 
цит.Директива от държавите-членки и подобряване на данчъната практика. 
С Регламент №904/2010г. На Съвета се създава мрежа за бърз обмен на целева информация между държавите-
членки, наречена Eu-rofics. 

Тема 10 Директиви на ЕС и практиката на ВАС 

Съгласно  ДФЕС  директивата  е  акт,  който  обвързва  по  отношение  на  постигането  на  даден  резултат  от 
държавите-членки, до която е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и 
средствата за псотигане на този резултат.Основната цел на този НА е да съчетае възможността за интервенция 
на държавите-членки с оглед отчитане на националните особености и необходимостта от правно уеднаквяване. 
Директивата  е  способ  за  сътрудничество  между  институциите  на  ЕС  и  националните  власти  на  държавите-
членки.  Директивата  няма  общообвързващо  действие  на  регламента,  а  е  обвързваща  само  по  отношение  на 
резултата и задължителна за държавите-членки. 
Един от основните актове на ЕС в сферата на публичните финанси е Директива 2006/112/ЕО на съвета относно 
обюата система на ДДС.Отпада изискването за подпис на данъчните фактури.Тази промяна е извършена с цел 
хармонизира  не  с  европейското  данъчно  законодателство.Липсата  на  подпис  прави  този  документ  негодно 
доказателство при евентуален наказателен процес. 
Основен  принцип  на  правото  на  ЕС  е  приматът  му  над  националното  право,Правото  на  ЕС  е  безусловно 
предимство, в случай на противоречие, пред действащото национално право.С оглед на това следбва да бъде 
отменена  от  съда  като  незаконосъобразна  заповед  за  прилагане  на  принудителна  дминистративна  мярка, 
издадена  на  основание  чл.75,т.6  от  ЗБЛД,ако  противоречи  на  конкретната  норма  на  Директива  2004/38/ЕО, 
която норма има директен ефект. 

Тема 11 Международни договори 

Източник 

на 

ФП 

за 

международните 

договори.Съгласно 

чл.5,ал.4 

КРБ 

международните 

договори,ратифицирани  по  конституционен  ред,обнародвани  и  влезли  в  сила  за  РБ,  са  част  от  вътрешното 
право на страната.Те имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат. 
Международните договори трябва да бъдат: 1.Ратифицирани   2.Обнародвани в ДВ   3.Влезли в сила за РБ 
При неизпълнение  на  тези  условия  или на  едно  от  тях  международните  договори  не  могат  да  станат част  от 
вътрешното  право  на  РБ.Според  КРБ  ратификацията  на  международните  договори  се  избършва  от  НС  със 
закон и се прилага по отношение на точно опредделени договори. 
В  случая  представялва  интерес  чл.85,ал.1,т.4  КРБ-когато  международният  договор  съдържа  финансови 
задължения  за  държавата,както  и  т.8  на  същия  член-когато  международният  договор  изрично  предвижда 
ратификация.Именно в тези случаи следба да бъде ратифициарн международният договор. 
Ако международният договор не е обнародван, макар да е ратифициран по предвидения ред, той не е част от 
вътрешното законодателство и няма предимство пред българските закони. 
Важно е да се отбележи,че юридическото предимство на международните договори не важи по отношение на 
Конституцията.Това  становище  е  подкрепено  с  аргумента,  че  съгласно  чл.149,ал.1,т.4  КС  се  произнася  за 
съответствието на сключените от РБ международни договори с Конституцията преди ратификацията им. 

Тема 12 Финансови закони

Финансовите  закони  са  не  само  основен,  но  и  конститутивен  елемент  на  механизма  за  управление  на 
публичните финанси.Това е така,защото те съдържат и регламентират другите елементи на този механизъм. 
1.Юридическите  факти,  които  привеждат  в  действие  финансовите  закони,  се  съдържат  в  хипотезиса  на 
финансовоправните норми. 
2.Финансовите правни отношения не могат да съществуват вън и независино от правното регулиране 
3.Третият  елемент  от  финансовия  механизъм-финансовия  контрол,  се  упражнява  въз  основа  и  в  рамките  на 
съответните финансови закони (ЗДФИ,ЗСП,ЗФУКПС,ЗВОПС) 
Механизмът  на  правно  регулиране  е  твърде  зложно  явление,  което  се  състои  от  взаимно  свързани 
елементи.Основнията елемент на този механизъм са законите.Освен закони НС приема решения, декларации и 
обръщения. 
По  своята  юридическа  сила  законите  не  могат  да  се  разграничат,  тъй  като  се  приемат  от  един  и  същ  орган-
НС.В  материята,  до  която  се  отнася,  законът  трябва  да  уреди  пълно  всички  основни  обществени 
отношения.Недопустимо е с подзаконов нормативен акт да се въвеждат други правила, различни от приетите в 
самия закон.Законите заемат основно място сред източниците на ФП. 

9 фп 

Основните финансови закони са: Закон за устройството на държавния бюджет, Закон за сметната палата, Закон 
за държавната финансова инспекция, Закон за БНБ, Закон за кредитните институции, Валутен закон, Закон за 
митниците,  Закон  за  комисията  за  финансов  надзор  ,  Закон  за  вътрешния  одит в публичния  сектор,  Закон  за 
финансовото  управление  и  контрол  в  публичния  сектор,  Закон  за  независимия  финансов  одит  и  данъчните 
закони. 

Тема 13 Подзаконови нормативни актове

Съгласно  чл.114  КРБ  въз  основа  и  в  изпълнение  на  законите  МС  приема  постановления,  разпореждания  и 
решения.С  постановленията  МС  приема  правилници  и  наредби.Министрите  издават  правилници,  наредби, 
инстрикции и заповеди.Недопустимо е акт от по-висша степен да бъде изменян и допълван с нормативен акт 
от  по-ниска  степен.НА  се  отменят,  изменят  или  допълват  и  изрична  разпоредба  на  новия,  изменящия  или 
допълващия акт. 
Сред  ПНА  основно  място  заемат  ПМС.Важно  значение  за  управлението  на  публичните  финанси  има  ПМС 
№167/99г.  За  приемане  на  Тарифа  №1  към  ЗДТ  за  таксите,събирани  от  съдилищата,  прокуратирата, 
следствените служби и от МП. 
Следващите  ПНС  са  правилниците,наредбите  и  инструкциите.  Те  се  издават  преди  всичко  от  министъра  на 
финансите и от БНБ.Сред тези актове следва да се посочат: ПП ЗЗС, ПП ЗАДС, ПП ЗДФИ. 
Поставя  се  един  важен  въпрос;може  ли  МС  да  приема  първични  ПНА?В  правната  поктрина  становищата  са 
противоречиви.В граждасноправната литература се приема, че МС може да приема първични ПНА.Разликата 
между първични и производни ПНА, е че докато за първите ЗНА изиства единствено да бъдат съобразени със 
законите, вторите се приемат за да осигурят прилагането на законите и трябва да ги следват. 
Обратното становище се поддържа в административноправната литература.Стига се до извода, че МС може да 
извършва само вторично регулиране на обществените отношения чрез приемане на постановелния. 
Устройствен правилник на МС и неговата администрация само постанови, че правителството с постановления 
приема  правилници  и  наредби  или  урежда  обществени  отношения,  които  не  подлежат  на  законова  уредба, 
съобразно компетентността му, установена от Конституцията и законите. 

Тема 14 Кодификация на финансовото законодателство

В теорията се поставя въпросът подлежи ли на кодификация финансовото законодателство, респективно важни 
негови  дялове.  По-съществените  възражения  срещу  кодификацията  на  финансовото  законодателство  излизат 
от практиката, като най-съществена причина за невъзможността за кодификация се посочва обстоятелството, 
че честите промени в системата на държавното управление и в икономиката изискват гъвкавост в действието 
на финансовоправните норми и постоянни изменения на тези норми с оглед стимулиране на иконимическите, 
административните и социалните реформи. Кодификацията и стабилизацията на финансовото законодателство 
може да се окаже пречка за това. По-съществените практически затруднения за кодификацията произтичат от 
състоянието на финансовото законодателство. ФП се характеризира с голям брой подзаконови актове от вида 
на  писмата,  указанията  издавани  предимно  от  органите  на  финансовата  администрация.  Във  връзка  с  тези 
актове е поставят следните въпроси: 
Писмата и указанията не са предвидени като източник на правото в ЗНА 
В редица случаи те не са обнародвани в ДВ. Въпросът е кога влизат в сила и изобщо влизат ли в сила. 
Може ли във съответствие с изискването на чл.60 от КРБ за законоустановеност на данъците с такива актове 
да се урежда данъчна материя? 
Съгласно  Р  1521/1994  ВАС  писмата  и  указанията  на  главно  управление  данъци  при  министерството  на 
финансите сега НАП с които се дава тълкуване на данъчните закони не са задължителни за правоприлагащия 
съд следователно не са източник за правото. 
С такива актове могат да се дават само вътрешнослужебни указания не и да се уреждат финансови задължения 
на фирми и на граждани.  
В  теорията  се  поставя  въпросът  може  ли  да  се  създаде  финансов  кодекс,  който  принципно  да  обхване 
финансовата система. Според проф. Костов такова нормативно решение е невъзможно основните практически 
съображения са следните. Финансовата система е представена като реално формирана главно от икономическа 
гледна точка, държавно организационните характеристики на системата са взети предвид в най-общи линии 
например  устройството  на  държавния  бюджет  не  са  взети  предвид  диференцираните  методи  чрез  които  се 
натрупват и използват средствата в звената на финансовата система. При най-общо  описание на методите и 
формите  за  движение  на  финансовите  средства  прави  се  разграничение  между  финансиране  и  кредитиране. 
Финансирането  означава  окончателно  разпределяне  на  националният  доход,  окончателно  формиране  на 

10 фп 

приходи  и  разходи,  докато  при  кредитирането  движението  на  средствата  позволява  само  временното  им 
използване  и  включва  задължението  за  връщането  им  и  веднага  се  открояват  двата  принципно  различни 
механизми  на  правно  регулиране.  При  финансирането  господства  властническият  метод  на  регулиране, 
кредитирането  функционира  чрез  гражданският  договор  за  заем.  В  теорията  се  предлагат  за  обсъждане  три 
варианта  за  кодификация  на  финансовото  законодателство  първият  вариант  може  да  бъде  финансов  кодекс 
който  да  обхване  общата  част  на  финансовото  право  както  е  обособена  например  общата  част  на  НК 
възражението срещу този вариант – невъзможно е да се формулират общи финансови разпоредби които да се 
прилагат  за  всички  институти  на  ФП.  Причината  за  това  е  че  основният  елемент  на  финансовата  материя 
приходно  разходният  баланс  не  се  поддава  на  единно  правно  регулиране.  Общи  могат  да  бъдат  само  някои 
бюджетно-устройствени положения. Обща  е процедурата за съставяне и изпълнение на държавният бюджет 
но  общи  материялноправни  норми  които  да  се  прилагат  за  режима  както  на  бюджетните  приходи  така  и  на 
бюджетните  разходи  не  може  да  има.  Вторият  вариант  за  кодификация  може  да  се  обсъжда  въз  основа  на 
осъществена  кодификация  на  финансовото  законодателство  така  например  в  Унгария  действа  Закон  за 
финансовите  институции  в някои  страни  е  постигната  частична  кодификация във  Франция  са  в  сила  общия 
данъчен  кодекс  и  митническият  кодекс  Русия  също  прие  данъчен  кодекс  в  Австрия  действа  законът  за 
финансовите  задължения.  И  третият  вариант  за  кодификация  се  приема  за  по-конкретен  кодификация  на 
равнището  на  основните  звена  на  финансовата  система.  Нормите  на  финансовото  право  ще  се  окажат 
групирани в няколко закона: Закон за бюджета, Закон за банките, Закон за застраховането, Закон за финансите 
на търговските дружества. 

Тема 15 Финансовоправни норми. Същност, видове, действие. 

Същност на финансовоправните норми.  
Финансовоправните норми се характеризират с два основни момента: С оглед на предметното съдържание за 
тях  е  характерно  това  че  се  отнасят    до  формирането  и  организацията на  финансите.  Тоест  спецификата на 
тези норми произтича от предмета на регулиране. Една група финансовоправни норми регулира отношенията 
по повод разпределянето на националния доход това са данъчните и бюджетните правни норми те определят 
къде  и  как  да  се  натрупа  разпределеният  национален  доход  една  част  постъпва  в  републиканският  бюджет 
друга  част  остава  за  общинските  бюджети.  Друга  група  норми  има  за предмет  обществените  отношения  по 
обращението  на  паричните  средства.  Други  автори  обаче  поддържат  че  при  регулирането  на  паричното 
обращение не може да се открие съответно действие на финансовоправните норми, паричностоковият оборот 
е извън приложното поле на ФП. Трета група норми регулира организацията на кредитните отношения. Тук 
пък професора прави оточнението че организацията на кредитните отношения вече е предмет на обособилият 
се  нов  отрасъл  банково  право.  Към  предмета  на  финансовото  право  бихме  могли  да  отнесем  само  някои 
публичноправни отношения от тази материя например издаването на лицензия за банкова дейност, банковият 
надзор.  От  към  метод  на  правно  регулиране  финансовоправните  норми  се  отличават  със  своя  императивен 
характер  така  например  ясно  е  изразен  императивният  характер  на  нормите  с  които  се  установяват 
финансовите задължения. Развитието на законодателството и на новите правни отрасли дава основание да се 
направи  известно  уточнение.  Например  набирането  на  свободните  средства  на  гражданите  и  на  фирмите  в 
банките не се регулира от финансовоправни норми, както пише в някои учебници, а от търговкоправни норми 
защото по определение банката е акционерно дружество. 
Видове финансовоправни норми. 
Основната  категория  финансовоправни  норми  са  тези,  чрез  които  пряко  се  осъществяват  финансовите 
процеси.  Това  са 

данъчните

  и 

бюджетните

  норми.  Другата  категория  са  организационните  финансови 

норми. Те установяват организационни положения, регулират устройството и правомощията на финансовите 
органи.  Друга  традиционна  класификация  е  на 

материалноправни 

и 

процесуалноправни

  норми. 

Материалноправните  финансови  норми  установяват  фактическите  състави,  които  пораждат  финансовите 
задължения,  размерите  на  тези  задължения,  разпоредбите  относно  целите  и  условията  на  финансирането  и 
други.  Процесуалните  финансови  норми  установяват  реда  за  сътавяне  и  изпълнение  на  държавния  бюджет, 
производството по облагане с данъци, мита и такси, реда за обжалване и изпълнение на публичните вземания 
и  други.  Такива  норми  се  съдържат  в 

Закона  за  устройството  на  държавния  бюджет

,  в 

Закона  за 

държавната  финансова  инспекция,  ДОПК 

и  други.  През  последните  години  в  резултат  на  развитието  и 

усъвършенстването  на  финансовото  законодателство,  може  да  се  констатира  тенденция  на  постепенно 
обособяване  на  финансовопроцесуалните  норми.  Например  с  приемането  на 

Закона  за  устройство  на 

държавния  бюджет,  ДОПК

  и  други.  Някои  автори  разграничават 

данъчните

  норми  на 

норми  с  пряко 

действие

 и 

норми с косвено действие

. Към 

нормите с пряко действие 

се отнасят тези, относно отговорността 

11 фп 

за  нарушения  на  данъчното  законодателство,  а  към 

нормите  с  косвено  действие

  се  отнасят  тези,  относно 

данъчните облекчения. Друга класификация: в зависимост от предписанието до страните разграничаваме: 

а)

задължаващи  финансовоправни  норми

  –  те  предписват  на  субектите  да  извършват  пределени  действия. 

Такива са данъчните, митническите норми; 

б) 

забраняващи  финансовоправни  норми 

–  те  предписват  на  субектите  да  не  извършват  действия,  с  които 

могат да нарушат процесите на разпределяне и използване на националния доход. Такива норми се съдържат в 
данъчните закони, в 

Закона за митниците; 

в)

оправомощаващи финансовоправни норми –

 те съдържат предписание за определен орган да конкретизира 

съдържанието на дадена правна норма; 

г)

технико-юридически  норми  – 

те  показват  например  колко  струва  издръжката  на  един  ученик,  войник, 

студент и т.н.. Въз основа на тези норми се определят годишните разходи за издръжка и така се предвиждат в 
бюджета; 
Действие на финансовоправните норми. 

а)

действие на финансовоправните норми по време

 – общото правило е в Конституцията. Преустановяването 

на действието на нормативните актове става с различна разпоредба на новия акт. Макар и рядко, може да се 
срещне т.нар. „мълчалива отмяна‖. Такова отменяне е възможно, ако са налице следните условия:  
- следващи във времето нормативни актове; 
- те да бъдат с една и съща юридическа сила; 
- трябва да уреждат една и съща материя; 
- трябва да уреждат тази материя по различен начин; 
Мълчаливото  отменяне  на  правни  норми  трябва  внимателно  да  бъде  преценено  с  оглед  на  правилото,  че 
последващ общ закон не отменя предхождащ специален закон.  
Обратно действие на финансовоправните норми. 
Във  финансовото  право  важи  на  общо  основание  принципът  за  неретроактивност  на  правните  норми.  В 
Решение № 9 от 1996-та година на Конституционния съд се приема, че проява на конституционните принципи 
на  правовата  държава  и  законност  в  областта  на  данъчното  право  е  правилото  за  неретроактивност  на 
данъчноправните норми. По изключение има случаи, когато на данъчна норма е придадено обратно действие. 
Например: изменението на първия 

Закон за ДДС,

 което предвиди повишаване на данъчната ставка от 18% на 

20%. На това изменение се придаде обратно действие. 

б)

действие  на  финансовоправните  норми  по  място  –

  тук  се  поставят  два  въпроса.  Първи:  за  пределите  на 

действие на тези норми в пространството. Финансовоправните норми се приемат обиковено с действие върху 
територията на цялата страна. В някои случаи обаче действието на финансовите норми може да се ограничи 
по  място(пример:  местните  данъци  и  такси.)  Втори:  във  връзка  с  териториалното  действие  на 
финансовоправните  норми,  в  международноправен  аспект  могат  да  възникнат  някои  сложни  практически 
ситуации. Така например достатъчно е нашата страна да обложи с данън доходите, придобити от български 
граждани в чужбина и в същото време държавата, в която са придобити тези доходи, да ги обложи на свой ред 
със  същия  данък,  за  да  се  стигне  до  конфликтна  ситуация,  известна  като  „международно  двойно  данъчно 
облагане‖.  Избягването  на  тези  ситуации  се  постига  като  се  сключват  международни  двустранни  и 
многостранни  спогодби  и  конвенции  или  чрез  едностранни  освобождавания  от  действието  на  национални 
финансовоправни  норми,  например  освобождаване  от  данъци,  мита  и  такси  по  линия  на  т.нар. 

екстериториалност.

 Има се предвид освобождаването на дипломатическите и консулските представителства 

при условията на взаимност. 
От  анализа  на  законодателството,  теорията  и  практиката  може  да  се  систематизират  следните  юридически 
предпоставки за възникване на двойното данъчно облагане:  
- идентичност на субектите на облагане: физически, респективно юридически лица; 
- идентичност на обектите на облагане: доходи, печалба, имущество; 
- подчиненост на тези субекти и обекти на облагане на данъчната юрисдикция на различни страни; 
- идентичност на събираните данъци; 
Косвените  данъци  не  влизат  в  обхвата  на  спогодбите  за  избягване  на  двойното  данъчно  облагане. 
Международната  практика  е  приела,  че  вносните  стоки  се  облагат  с  косвени  данъци  само  в  страната  на 
вносителя. Защото косвения данък се начислява в цената на стоката и се понася от крайния потребител. 
- по-високо данъчно бреме, отколкото при подчинение на данъчната юрисдикция само на една от страните; 
- облагането да е за един и същи период; 

12 фп 

Тема 16 Юридически факти във ФП 

Пораждането,  развитието  и  погасяването  на  финансовите  правоотношения  се  извършва  посредством 

финансовоправните  норми,  но  за  да  настъпи  тяхното  действие  е  необходимо  да  се  проявят  в  обществената 
действителност  определени  факти,  с  които  нормата  свързва  последиците  на  пораждането,  изменянето  и 
погасяването  на  правоотношенията,  респ.    правата  и  задълженията  от  финансово  естество.  Тези  факти  се 
наричат юридически факти, тъй като имат правно значение.  

При  наличието  на  повече  съставки  възникват  сложни  факти  или  т.нар.  фактически  състави. 

Юридическите  факти  са  събитията  или  явленията,  с  които  финансовоправните норми  свързват  пораждането, 
развитието  или  погасяването  на  финансовите  правоотношения.    Те  са  предвидени  в  хипотезиса  на 
финасовоправната  норма.  Юридическите  факти  във  ФП  могат  да  бъдат подразделени  на  две  основни  групи: 
юридически събития и юридически действия. Юридическите събития са такива факти, чието съдържание няма 
съзнателно  проявление  на  човешка  воля,  няма  умишлено  насочване  към  пораждане  на  съответните  правни 
последици  (пр.  раждането  на  дете).    Към  тази  категория  трябва  да  причислим  и  различни  волеви  действия 
(продажби,  дарения  и  др.),  които  не  са  насочени  пряко  към  финансово  правни  последици,  но  във  връзка  с 
които  се  поражда  задължение  за  плащане  на  данък.  Едно  действие  от  гледна  точка    на  гражданското  право 
може да се яви като събитие от гледна точка на ФП. Юридическите действия се отличават с това, че основен 
елемент  на  тяхното  съдържание  е  човешката  воля.  Тази  категория  обхваща  както  активни  действия,  така  и 
бездействия(неизпълнение на опр. Задължение). 

Фактическите състави за онези релевантни за ФП юридически факти, които се състоят от повече от една 

съставка.  От  особен  интерес  са  случаите,  когато  във  фактическия  състав  на  финансовоправната  норма  се 
включват  елементи  и  положения  от  гражданскоправен,  трудовоправен  и  т.н.  характер  –  т.  нар.  смесени 
фактически  състави.  Когато  във  фактическия  състав  на  финансовоправната  норма  са  включени  понятия  от 
други  клонове  на  правото,  като  изходна  точка  следва  да  се  приеме,  че  тези  понятия  ще  се  приложат  със 
значението, което имат в съответния правен отрасъл. Но ФП може да направи едно или друго модифициране 
на употребените понятия от другите клонове на правото. 

Тема 17 Финансовоправни актове. Съотношение с административните актове. 

Нормативна уредба.  
Съгласно 1л.118(1)т.1 ДОПК с ревизионния акт се установяват изменят или прихващат задължения за данъци 
и  за  задължителни  осигурителни  вноски.  Необходимо  е  тази  разпоредба  да  се  тълкува  във  връзка  с 
чл.120(1)т.6 ДОПК. Ревизионният акт се издава в писмена форма и съдържа разпоредителна част, с която се 
определя  правата  задълженията  или  отговорностите  и  начинът  и  срока  за  изпълнението  им.  Същността  на 
ревизионния  акт  по  смисъла  на  чл.116(1)  ДОПК  се  свежда  до  установяване  на  задължения  за  данъци  и 
задължителни  осигурителни  вноски.  Във  правната  теория  за  същността  на  ревизионния  акт  се  поддържат 
различни становища. Така на пример проф.  Сталев приема, че ревизионният акт е писмено удостоверително 
изявление  на  конкретен  финансово  контролен  орган  издаден  по  реда  на  особено  производство,  което 
установява  до  доказване  на  противното,  че  проверяваното  лице  е  причинило  посочените  в  акта  щети  на 
публичната  собственост.  Проф.  Костов  определя  ревизионния  акт  като  писмен  удостоверителен  документ 
снабден  с  особена  доказателствена  сила.  Според  проф.  Ангелов  ревизионният  акт  е,  който  притежава 
аналогично правно действие с така наречените съставени актове в областта на административното наказване. 
Независимо от известни нюанси може да се направи извода, че ревизионния акт без значение дали се издава 
във  финансово  контролното  производство  или  в  данъчното  производство  по  своята  същност  е  кат  от 
категорията на констативните актове с него не следва да се определят задължения за данъци и задължителни 
осигурителни вноски а само се  удостоверява наличието на такива. Това е смисъла на чл.118 (1) т.1 ДОПК в 
противен  случай  чл.120  (1)  т.6  ДОПК  би  бил  излишен.  По-различна  е  същността  на  акта  по  чл.120  (1)  т.6 
ДОПК  с  този  акт  се  определят  правата  и  задълженията.  Ако  се  излезе  от  чл.1  ДОПК  това  са  права  и 
задължения  свързани  с  определянето  на  дължимите  данъци  и  задължителни  осигурителни  вноски  като 
бюджетни приходи данъците безспорно са финансови задължения от  друга страна в правната литература се 
приема че метода на осигурителното право  е преимуществено императивен. Това положение се  обуславя от 
необходимостта  от  еднаквост  и  гаранции  за  точното  набиране  и  разходване  на  големи  суми  от  финансови 
средства  обуславя  се  от  особеностите  на  предмета  на  осигурителното  право  –  набиране  и  разходване  на 
финансови  средства  в    обществени  фондове  за  потребление.  След  като  данъците  и  задължителните 
осигурителни  вноски  са  финансови  вземания  от  това  следва,  че  тяхното  определяне  трябва  да  става  с 
финансови актове. Казаното дава основание да се предложи чл.120(1) ДОПК да урежда не ревизионния акт а 
финансовия  акт  разликата  между  тези  актове  е  преди  всичко  в  тяхното  действие  докато  ревизионният  акт