Правопис на гласни
„А“ или „Ъ“, „О“ или „У“ се пише в зависимост от
ударението , защото под ударение гласната звучи ясно.
Правим справка как е образувана думата , работим с
формата, където въпросната гласна е под ударение. На това
правило за приложение не подлежат чуждите думи в
българския език, които не се обясняват с правила.
Например при умалителните форми търсим основната форма
на думата , следим дали гласната изчезва и дали тя се крие
в една или друга форма на думата, и щом гласната е
непостоянна, тя се пише- ако например изчезва гласната „Ъ“
, то тази дума се пише с „Ъ“, а не с „А“.
Поведение на гласни
Съществителните, при които умалителната форма се
различава от основната форма на думата се пишат с
гласната буква, която се губи, която изчезва.
Причастие на „Л“
Причастието на „Л“ – казал, седнал- когато проверяваме
дали се пише с „А“ или с „Ъ“ , ако се запазва гласната, то
думата се пише с „А“ , но ако се губи-както ср губи в
„рекъл“-„рекли“ , то тогава пишем „Ъ“ .
Кога „О“ и кога „У“
С „О“ се пишат думи, когато действието или значението се
отнасят до всички страни на предмета, или нещото , за
цялата повърхност – охлаждам, оглеждам, овързвам,
осоетявам и т.н.
„У“ пишем , когато става въпрос на действия С ПОСОКА –
надолу, навътре, към центъра на нещо- уединявам се,
усуквам, уцелвам и т.н. Разликата в това кога се пише „О“
или „У“ е в ЗНАЧЕНИЕТО на думата.
При „
Е
“ или „
И
“ има проблем при представките „пре“ и „при“
.
Разликата е в значението на думата. :
ПРЕ
“ се пише когато
имаме действия с повтаряемост или прескачане на граница,
на лимит или на степен или повтаряемост на нещо- преписа
няколко пъти,. Пренощува в приятелката си и т.н.
А представка „
ПРИ
“ се пише когато имаме действия с
граница на действието, в посока до граница с лимит- това е
еднократно действие, без повтаряемост, опира до граница в
значението и смисъла на думата. Действието „до нещо“ „ на
нещо“ .Представките се определят от това дали прескачам
или спирам на нещо , на граница, на резултат. Думите от
чужд произход се помнят, за тях нямаме санкция или опорна
точка в мисленето.
Кога глаголи в мн.ч.1л. свършват на „
м
“ и кога на „
ме
“-
носим или носиме?
Спряженията на глаголите-I E , II И , III –„А“ или „Я“
Ако пред „М“ има „Е“ или „И“ точката е пред „М“- носим,
пишем, и т.н. Ако е „А“ го пишем с „Е“.
Правопис на гласните „Е“ или „Я“- т.хареченият
ЯТОВ
ПРЕГЛАС
Мляко-млечни, хляб-хлебни и т.н.
Буква„
Я
“ се пише когато е под УДАРЕНИЕ и СЛЕДВАЩАТА
сричка не съдържа гласните „Е“ или „И“ и не съдържа
съгласните „Ж“ „Ч“ „Ш“.
Думата може да е едносричка-тогава имаме краесловие-да
няма следваща сричка- като в „МЛЯКО“ тога ва правилото за
едновременното неналичие на „Е“ и „И“ и „Ж“ „Ч“ „Ш“
важат.тези две условия трябва да са налице едновременно.
Изключенията-това са дублетните форми: място-место, обяд
или обед и т.н. Дублетните форми са приети за правилни и в
двете си форми.Някои форми на думи в днешния език също
са изключение от правилото за старобългарския си произход
и изписване- лекър е, не е лякър и т.н. Изключения има и в
личните имена-Цвета и Цвята и т.н.
Правопис на съгласни
Двойни съгласни
-
двойно „
Т
“
-
Ж.Р.Ед.ч. думи, които завършват на „Т“ членната
морфема за женски род е „ТА“ така се образува
двойното„ТТ“, а там където е „Щ“ има „ЩТА“
-
ДВОЙНО „Т“ е за имена от ЖЕНСКИ род.
-
Друга група с „Двойно „Т“ е отток, оттеглям се и т.н.
-
Двойно „
Д
“
В поддавам, наддавам и т.н. има изключени-подТискам
заради обеззвучаване на „Т“ Но поддръжка е с „две Д“ които
се подкрепят взаимно , но„д-т“ си изневеряват и „Т“
изчезва.
Може да има и „двойно З“ – раззеленява се и т.н.
Двойно „
Н
“ – при прилагателно от МЪЖКИ РОД, ед.ч.
нечленувано завършва на „нен“ или на „ЕН“ определят и
двойното „Н“.Думи които не се подлагат на обяснение са :
изконно, исполин, истукан-това е верният правопис на тези
думи.
С особен правопис са всички думи от чужд произход- след
„И“ имат „А“ - изключение правят само християнин и
софиянец във всичките им форми. Но територия-
територИАлен и др. Изключения са теорЕтичен,
интелИгентен, полилей и т.н.
„С“, „СЪС“ и „В“и „ВЪВ“
Изпадане на гласна от групи съгласни –глаголи от свършен
вид, които свършват на „НА“ се пишат по норма без„Т“ иначе
си невеж с претенции за знания-Пише се без„Т“ думите
порасна, израсна, дорасна и т.н.
Условен правопис
Пишем едно-изговаряме друго.Пишем „А“ изговаряме „Ъ“ в
спя, ходя, но казваме спиъ, ходиъ и т.н.
Бройна форма на имената от м.р.
Имената от м.р. които се отнасят НЕ ЗА ПЕРСОНИ, когато са
в позиция след дума с числително име (колко-няколко) –
тези имена имат окончание „А“- пет химикалА и др.
Множ.число е с „И“ когато става дума за персони-шофьорИ,
студентИ и др.
Учтиви форми
Причастните форми на „Л“, „Н“ и „Т“ са много
важни.Формите на „Л“ са винаги в множествено число-
подписал, разрешил и т.н. Ако имаме прилагателни, те са в
единствено число!- бъдете внимателен, да сте жива, здрава
и т.н.
Формите НЕ на „Л“ плюс причастие „Н“ и „Т“ са в единствено
число. Това е книжовната норма за учтива форма.
Употреба на местоименни форми за лица в позиция
след предлог-
„С кого“ , а не „С кой“ !
В падежна форма е след предлог – за мъжки род- на кого,
при кого, с кого, а не с кой!
„го“ или „я“
Може да присъства до „него“ и „нея“-заради падежни форми.
Съществителни на „
тел
“ и „
ар
“-указател, ключар-за лица,
персони, членуването е с „Я“-мекия вариант. За предмет-
указателЪТ е вярно, не е указателЯТ ! Персоните нямат
БРОЙНА форма и е с мекия вариант „ЯТ“.
Правопис на граматическите форми
Формите „не на „Л“ “се съгласуват по род.
Предмет: | Управление на бизнес процеси |
Тип: | Курсови работи |
Брой страници: | 11 |
Брой думи: | 1781 |
Брой символи: | 11454 |