Правопис на гласни

„А“   или   „Ъ“,   „О“   или   „У“   се   пише   в   зависимост   от 
ударението   ,   защото   под   ударение   гласната   звучи   ясно. 
Правим   справка   как   е   образувана   думата   ,   работим   с 
формата, където въпросната гласна е под ударение. На това 
правило   за   приложение   не   подлежат   чуждите   думи   в 
българския език, които не се обясняват  с правила.
Например при умалителните форми търсим основната форма 
на думата , следим дали гласната изчезва и дали тя се крие 
в   една   или   друга   форма   на   думата,   и   щом   гласната   е 
непостоянна, тя се пише- ако например изчезва гласната „Ъ“ 
, то тази дума се пише с „Ъ“, а не с „А“.

Поведение на гласни

Съществителните,   при   които   умалителната   форма   се 
различава   от   основната   форма   на   думата     се   пишат   с 
гласната буква, която се губи, която изчезва. 

Причастие на „Л“ 

  Причастието   на „Л“  – казал,   седнал-  когато  проверяваме 
дали се пише с „А“ или с „Ъ“ , ако се запазва гласната, то 
думата   се   пише   с   „А“   ,   но   ако   се   губи-както   ср   губи   в 
„рекъл“-„рекли“ , то тогава пишем „Ъ“ .

Кога „О“ и кога „У“

С „О“ се пишат думи, когато действието или значението се 
отнасят   до   всички   страни   на   предмета,   или   нещото   ,   за 
цялата   повърхност   –   охлаждам,   оглеждам,   овързвам, 
осоетявам и т.н. 

„У“ пишем , когато става въпрос на действия С ПОСОКА – 
надолу,   навътре,   към   центъра   на   нещо-   уединявам   се, 
усуквам, уцелвам и т.н. Разликата в това кога се пише „О“ 
или „У“ е в ЗНАЧЕНИЕТО на думата.

При „

Е

“ или „

И

“ има проблем при представките „пре“ и „при“ 

.

Разликата е в значението на думата. :

ПРЕ

“ се пише когато 

имаме действия с повтаряемост или прескачане на граница, 
на лимит или на степен или повтаряемост  на нещо- преписа 
няколко пъти,. Пренощува в приятелката си и т.н.
А   представка   „

ПРИ

“   се   пише   когато   имаме   действия   с 

граница на действието, в посока до граница  с лимит- това е 
еднократно действие, без повтаряемост, опира до граница в 
значението и смисъла на думата. Действието „до нещо“ „ на 
нещо“ .Представките се определят от това дали прескачам 
или спирам на нещо , на граница, на резултат. Думите от 
чужд произход се помнят, за тях нямаме санкция или опорна 
точка в мисленето.

Кога   глаголи   в   мн.ч.1л.   свършват   на   „

м

“   и   кога   на   „

ме

“- 

носим или носиме?

Спряженията на глаголите-I E , II И , III –„А“ или „Я“ 
Ако  пред „М“ има „Е“ или  „И“  точката е пред „М“-  носим, 
пишем, и т.н. Ако е „А“ го пишем с „Е“.

Правопис   на   гласните   „Е“   или   „Я“-   т.хареченият  

ЯТОВ 

ПРЕГЛАС

Мляко-млечни, хляб-хлебни и т.н.

Буква„

Я

“ се пише когато е под УДАРЕНИЕ и   СЛЕДВАЩАТА 

сричка   не   съдържа   гласните   „Е“   или   „И“   и   не   съдържа 
съгласните „Ж“  „Ч“  „Ш“.

Думата може да е едносричка-тогава имаме краесловие-да 
няма следваща сричка- като в „МЛЯКО“ тога ва правилото за 
едновременното   неналичие   на   „Е“   и   „И“   и   „Ж“   „Ч“   „Ш“ 
важат.тези две условия трябва да са налице едновременно.

Изключенията-това са дублетните форми: място-место, обяд 
или обед и т.н. Дублетните форми са приети за правилни и в 
двете си форми.Някои форми на думи в днешния език също 
са изключение от правилото за старобългарския си произход 
и изписване- лекър е, не е лякър и т.н. Изключения има и в 
личните имена-Цвета и Цвята и т.н.

Правопис на съгласни

Двойни съгласни

-

двойно „

Т

“ 

-

Ж.Р.Ед.ч.   думи,   които   завършват   на   „Т“     членната 
морфема   за   женски   род   е   „ТА“     така   се   образува 
двойното„ТТ“, а там където е „Щ“ има „ЩТА“

-

ДВОЙНО „Т“ е за имена от ЖЕНСКИ род.

-

Друга група с „Двойно „Т“ е отток, оттеглям се и т.н.

-

Двойно „

Д

“

В   поддавам,   наддавам   и   т.н.   има   изключени-подТискам 
заради обеззвучаване на „Т“ Но поддръжка е с „две Д“ които 
се   подкрепят   взаимно   ,   но„д-т“   си   изневеряват   и   „Т“ 
изчезва.
Може да има и „двойно З“ – раззеленява се и т.н.

Двойно   „

Н

“   –   при   прилагателно   от   МЪЖКИ   РОД,   ед.ч. 

нечленувано завършва на „нен“ или на „ЕН“   определят и 
двойното „Н“.Думи които не се подлагат на обяснение са : 
изконно, исполин, истукан-това е верният правопис на тези 
думи.
С особен правопис са всички думи от чужд произход- след 
„И“   имат   „А“     -   изключение   правят   само   християнин   и 
софиянец   във   всичките   им   форми.   Но   територия-
територИАлен   и   др.   Изключения   са   теорЕтичен, 
интелИгентен, полилей и т.н.

„С“, „СЪС“ и „В“и „ВЪВ“

Изпадане на гласна от групи съгласни –глаголи от свършен 
вид, които свършват на „НА“ се пишат по норма без„Т“ иначе 
си   невеж   с   претенции   за   знания-Пише   се   без„Т“   думите 
порасна, израсна, дорасна и т.н.

Условен правопис

Пишем едно-изговаряме друго.Пишем „А“ изговаряме „Ъ“ в 
спя, ходя, но казваме спиъ, ходиъ и т.н.

Бройна форма на имената от м.р.

Имената от м.р. които се отнасят НЕ ЗА ПЕРСОНИ, когато са 
в позиция след дума   с числително име (колко-няколко) – 
тези   имена   имат   окончание   „А“-   пет   химикалА   и   др. 
Множ.число е с „И“ когато става дума за персони-шофьорИ, 
студентИ и др.

Учтиви форми

Причастните   форми   на   „Л“,   „Н“   и   „Т“   са   много 
важни.Формите   на   „Л“   са   винаги   в   множествено   число-
подписал, разрешил и т.н. Ако имаме прилагателни, те са в 
единствено число!- бъдете внимателен, да сте жива, здрава 
и т.н.
Формите НЕ на „Л“ плюс причастие „Н“ и „Т“ са в единствено 
число. Това е книжовната норма за учтива форма.

Употреба   на   местоименни   форми   за   лица   в   позиция 
след предлог-

„С кого“ , а не „С кой“ !
В падежна форма е след предлог – за мъжки род- на кого, 
при кого, с кого, а не с кой!

„го“ или „я“

Може да присъства до „него“ и „нея“-заради падежни форми.

Съществителни  на „

тел

“ и „

ар

“-указател,  ключар-за лица, 

персони,   членуването   е   с   „Я“-мекия   вариант.   За   предмет-
указателЪТ   е   вярно,   не   е   указателЯТ   !   Персоните   нямат 
БРОЙНА форма и е с мекия вариант „ЯТ“.

Правопис на граматическите форми

Формите „не на „Л“ “се съгласуват по род.