МОДЕЛИ НА СОЦИАЛНАТА ПАТОЛОГИЯ 

Промяната на икономическите и правните регулатори в 
пост-тоталитарните общества в прехода към демокрация не 
означава и автоматична промяна в нагласите, моделите на 
мислене, в манталитета на хората. Формирането на 
гражданско демократично общество без съмнение ще бъде 
един дълъг и мъчителен процес, който има своите 
социално-психологични и социално-културологични 
измерения. Объркването, характерно за този преходен 
период на криза на ценности и норми, е допълнително 
утежнено от съсъществуването на старите тоталитарни 
модели(1) заедно с наченките на новите, като в сферата на 
поведението, взаимодействието и начините на 
функциониране, тези модели дори не се разпознават и 
разграничават едни от други. Основен проблем е, че дори 
на теоретично ниво социалните и поведенческите науки не 
са дали задоволителен отговор за социално-
психологичните разлики между тоталитарните и 
демократичните общества. Ако нещата са сравнително ясни 
от гледна точка на политическата организация и управление 
на обществата, то в социално-психологичен план 
използуването и боравенето с понятия като напр. \"свобода 
- насилие\", \"авторитарен - демократичен\", \"избор - 
манипулация\", \"лидер - отговорност - група\" и т.н. остава 
главно в сферата на субективните тълкувания. 
Известна полза в тази насока могат да допринесат подходи, 
базирани върху кибернетиката, общата теория на 
системите и теорията на живите системи, разглеждащи и 
описващи явленията от гледна точка на целостта, границите 
и взаимодействията. Такива подходи се оползотворяват 
изключително ефективно от средата на века насам от 
фамилните психотерапевти за намиране на отправна рамка 
за постигането на функционална промяна на социално-
психологичните феномени в семейството. Нивото на 
абстракция на тези подходи дава възможност да се търсят 
изоморфните характеристики на различните живи системи 
и организации от клетката, организма, личността до групата, 
семейството, общността и обществото. Ние знаем много 

повече как функционират или каква патология съществува 
при по-малко сложните живи системи; внимателното 
използуване на тези познания, с отчитане спецификата на 
отделните нива, би могло да задълбочи разбирането ни за 
неимоверно сложните супрасистеми (Vassiliou, 1980), сред 
които са човешките общества. През 1992г. по инициатива на 
български и германски фамилни терапевти, беше 
създадена една международна работна група от учени и 
практици, прилагаща екосистемна епистемология 
(Auerswald, 1992) към въпросите на социално-
психологическите измерения на обществата в преход. 
Такава отправна рамка дава възможност: да се илюстрира 
съществуването на някои съществени изоморфни 
механизми между дисфункционални семейни системи и 
дисфункционални обществени системи и да се очертаят 
някои хипотези за природата на тоталитарните модели на 
човешки отношения. 

Идеалистични конструкти като бягство от реалността 

Обща характеристика на т.нар. \"семейства с тежка степен 
на дисфункция\" е, че те си поставят за цел да 
бъдат \"идеално семейство\". В името на тази цел, 
възникващите проблеми във взаимоотношенията се 
замаскират, не се допускат и минимални прояви на 
конкурентност, нелоялност, конфликтност. Отключващи 
изявата на патология(2) се оказват периоди, които би 
трябвало да са преходни към промяна в организацията на 
семейството - промяна, която да отговори на 
нововъзникнали потребности. Напр. детето навлиза в 
пубертета и са необходими нови правила на 
взаимодействие, позволяващи и дори стимулиращи 
процеса на развитие на личностната автономност. Вместо 
адаптация към новите изисквания, обаче, семейството 
реагира със засилваща се ригидност - с все повече(3) от 
старото поведение, с все по-стриктно и разширяващо 
обхвата си приложение на старите норми, регулирали 
взаимоотношенията между членовете му в предишния етап, 
когато семейната сплотеност (кохезия) е била 

2

преобладаваща и за онзи период - функционална 
характеристика. 

Стремейки се към идеално общество, комунистическата 
идеология формулира едни, сами по себе си, несъмнено 
позитивни цели за общественото развитие - премахване на 
експлоатацията между хората, отношения на взаимопомощ 
и сътрудничество. До голяма степен това бе реакция на 
развиващата се индустриализация, свързана с 
натрупването на капитала в Европа и другите страни в 
света. Новите социално- икономически условия изискваха 
специализирани дейности, извършвани от отделни 
индивиди, а не колективната работа в традиционната 
родово- семейна общност. С други думи условията 
изискваха отделянето на индивида от традиционната 
общност и семейство и формирането на 
индивидуалистични модели на поведение, норми и 
ценности. Индустриализиращите се страни преминаха 
постепенно през този нелек период на социално-
икономическа и неразривно свързаната с нея социално-
психологическа промяна. Съвсем опростенчески, 
комунистическите режими разкъсаха тази връзка, 
устремявайки се към мегаломанна индустриализация чрез 
все по- засилващо се и разширяващо се придържане 
към...колективен модел(4). 
Неслучайно тези режими се установиха и утвърдиха в 
изостанали от гледна точка на индустриализацията страни, 
т.е. там, където този преходен период бе още по-труден и 
мъчителен, където традиционната групово-
колективистична култура бавно отстъпваше \"позиции\" 
пред процеса на индивидуализация. Отношенията в 
традиционните общности се характеризираха с реално 
съществуващи доверие, сътрудничество и взаимопомощ 
(както и с подозрителност и взаимна защита 
спрямо \"чуждите\"), но те бяха свързани с наличието на 
директен контакт в сравнително малка група от хора, с 
организация, включваща естествена и ясна йерархия, 
разпределени и недвусмислено определени отговорности 
за вземане на решения по възникващите проблеми. 
Механистичното \"прескачане на нивата\"(5) и опитът тази 
добре функционираща при предишните условия 

3