Политическата опозиция

Разглеждане се предимно в англоезичната литература. Анализира се в три проблемни ситуации: 
когато има парламентарни избори, по време на дейността ѝ в парламента, изявите ѝ в медиите. 
Проблемите на опозиция се разглеждат главно от двама автори: Робърт Дал (най-вече в либералната 
демокрация, Западна Европа), Ленард Шапиро (при тоталитарните общества, еднопартийните 
системи).

1. Ленард Шапиро – „Еднопартийната опозиция“ – 1972 г. Посочва три основни причини за 

появата на опозицията в тоталитаризма: икономическата несигурност в тези общества 
(непродуктивна система, заради плановата икономика), пречки по пътя на социалната 
мобилност (не се позволява движение на хората), забавяне на изпълнението на обещанията 
на управляващите за подобряване на качеството на живот. Авторът дава определение на 
опозицията (иска да я открои от десидентството): „Организирана политическа група, чиято 
цел е да измести съществуващото правителство от властта и да го замени с друго, избрано 
от нея“. Другият обект е политическото десидентство: „Неорганизирана политическа група, 
чиято цел не е замяна на съществуващия режим и смяна на правителството, а само критика, 
съвет и убеждаване на управляващите“. На базата на тези принципни разграничения, 
авторът анализира няколко от тоталитарните държави: Унгария, Полша, СССР, 
Чехословакия, ГДР. На базата на своя анализ, той твърди, че могат да се наблюдават четири 
основни форми на опозиция: 

•

интегрална опозиция (ср. на 40

-те

 до ср. на 50

-те

 години) – представена от т.нар. 

„буржоазни партии“, постепенно преустановили съществуването си. 

•

„фракционна опозиция“ (от ср. на 50

-те

 до ср. на 60

-те

 години) – свързана е с 

фракционното разделение вътре в самата тоталитарна партия.

•

„фундаментална опозиция“ (от ср. на 60

-те

 до ср. на 70

-те

 години) – представлява 

„съединяване на основните чувства на работническата класа с десидентстките 
настроения на интелигенцията“. 

•

„специфична опозиция“ (от ср. на 70

-те

 и продължава във времето от гледна точка на 

автора) – развитие на предишните форми на опозиция и опит за тяхното 
организационно обединяване. 

2. Робърт Дал – „Политическата опозиция в западните демокрации“ – 1976 г. Дал посочва, че 

опозицията е натоварена с важна роля в рамките на либералната демокрация, а именно „да 
управлява социален и политически конфликт“. Има три причини за съществуване на 
конфликти в рамките на либералната демокрация:

•

естествената промяна в технологиите.

•

промяната на институциите в обществото (социални и икономически).

•

промяната в идеите и убежденията и на гражданите, и на управляващите.