Югозападен университет”Неофит Рилски”

Благоевград

Филологически факултет

КУРСОВА РАБОТА

Тема:

Анималистичните разкази на Емилиян Станев

Изготвил:Наделина Ивова                                         Проверил:...................

Специалност:Българска филология                          (Гл.ас.Таня Стоянова)

Курс:Трети

Фак.номер:0836014

1

         Писателят Емилиян Станев,макар и нереализиран художник,все пак е художник,но 

на   словото

1

.Това   определение   звучи   най-правдиво,когато   се   използва   за 

характеризирането му като автор,без оглед на това дали изобразява природния свят или 

вътрешния психологически трепет на човека.Безспорен е фактът,че на природата той 

отделя значително място в творчеството си,демонстрирайки дълбоки познания,както и 

безкрайна  любов и преклонение към нея.Авторът успява да обхване почти всяко кътче 

и   особеност   на   родината   -   планини,   гори   и   горски   поляни,усои,рекички,различни 

местности.Освен това с голям талант той успява да изрисува всеки един от четирите 

сезона,като   изключително   силни   са   зимните   му   пейзажи:”

Озарена   от   луната, 

планината светеше като сребърна, тъмнееха се голите заскрежени гори, зееха като  

ями нейните долове и урви, потънали в сняг и дишащи студ...

”(„Вълчи нощи”)Тази 

всеотдайност и любов води началото си от дългото време,прекарано в съзерцанието на 

природните   прелести,което   е   резултат   от   страстта   на   Станев   към   лова.Това   му 

занимание,дори   и   в   ранните   му   години,измества   други   важни   такива   като 

училищните.Здравко Сребров споделя,че едва десетгодишен Емилиян вече е изкусен 

рибар,ловец и плувец.

2

Много ползотворен и вдъхновяващ за него се оказва периодът,в 

който ръководи ловното стопанство в Еленския балкан през 1945 г.Природата за него е 

една енигма,чието решение той се опитва да открие с всеки свой следващ разказ или 

повест.

         Голямо влияние за оформянето на творческия облик на Емилиян Станев оказват и 

книгите,които чете като по-малък,а и след това.Сред тях са творбите на Майн Рид с 

участието на Винету,творби на Жул Верн.С особено любопитство чете „Нашите птици” 

на Клайн,което дава отговор на въпроса за неговата начетеност по отношение на птичия 

свят.През юношеството си се запознава с Хамсун, Джек Лондон,чието влияние най-

силно се усеща в „Чернишка”.От българските автори се учи от Елин Пелин и Йордан 

Йовков,от който усвоява простотата на изложението си.

1 Янков,Н.,Детето и книгата,изд.Български писател,С.,1985г.,стр 465

2 Сребров,Здр.,Предг.към „Слънчево зайче”,С.,1962г.,

                     Анималистичните разкази и повести заемат изключително важно място в 

приноса   на   писателя   за   българската   литература,в   частност   детската.За   разлика   от 

другите   писатели,Емилиян   Станев   предпочита   да   пише   за   дивите   животни,като   ги 

представя   в   тяхната   естествена   среда.Обектът   на   изображение   в   тези   повести   са   и 

горски   обитатели,и   птици,и   животните   от   полето,както   и   тези   високо   в 

планината.Успява   да   покаже   разнообразието   от   животински   видове   по   нашите 

геофрафски   ширини   -   вълци,   лисици,зайци,   сърни   и   елени,   мечки   и   др.Писателят 

демонстрира и задълбочени орнитоложки познания,във почти всяка творба е отразен 

външният вид на птица,с особеностите на оперението й,с начина,по който се грижи за 

малките,начинът   й   на   ловуване.В”През   гори   и   води”откриваме   много   обширни 

описания дори и на редки видове птици,но въпреки това,описанието им е не по-малко 

детайлно от това на по-известните птичи видове:”

Видяха пред себе си една страшна  

птица.Тя  приличаше  на настръхнал  бухал.Нейният дълъг  и  остър клюн   беше  беше  

вирнат високомерно нагоре,а под него като грамадна брадата гуша се спущаха бели и  

дълги пера,прилични на окапана с кафе брада.Жълтите очи на тая глава,свита до  

грамадния труп и сякаш лишена от каквато и да било шия,бяха притворени,надменни  

и   хитри”

.

3

Сред   птичето   разнообразие   откриваме   яребици,   гъски,   птици, 

орли,ястреби,сойки,като обикновено всяка птица си има своя характеристика.Например 

сойката   е   винаги  

доносница,сплетница

,бухалът,пък,   е   представян   като  

страшен, 

самотен

(„През   гори   и   води”).Идентична   е   и   ситуацията   с   животните:лисицата   най-

често е хитра, пресметлива

4

;катеричката - жизнена, пакостлива, непредпазлива(„

Кики и 

дъбовият сок”

); язовецът е изобразяван като тлъст,ленив,саможив,особено в повестта 

„През гори и води”.Ако се вземе предвид възрастта на рецепиентите,анималистичните 

творби на Станев условно се разделят на две групи.Към първата се отнасят разкази и 

повести   за   животни,предназначени   за   най-малките

:„Лакомото   мече”,”Слънчевото  

зайче”

,разказите   за   катеричката   Кики   -  

„Палавница”,”Пролетна   разходка”,”Кики   и  

дъбовият сок”

,включват се и  

”Къщичка под снега”,”През гори и води”

  и др.В тези 

разкази сюжетът е прост,изпълнен с много динамика,която да задържи вниманието на 

3 Станев,Ем.,През гори и води,изд.Български писател,1961г.

4 Като  такава Емилиян Станев я представя в разкази като „Пролетна разходка”,”Неканената 
гостенка” и др.

3

децата.Съвсем   естествено   в   тези   творби   се   съдържа   някакво   поучение,обикновено 

възтържествува   доброто,   а   всеки,   който   е   постъпил   лошо,   получава   справедливо 

наказание.Втората   група   включва   творби,предназначени   за   по-големите   деца.Тук   са 

„Майчини тревоги”,”Вълчи нощи”,”Чернишка”,”Януарско гнездо”,”Орли”,”Сърна”

.В 

тази   група   реализмът   е   по-засилен.В   голяма   част   от   тези   разкази   и   повести   не   са 

спестени жестоките сцени,които все пак се”омекотяват”от други по-интересни случки.

                    Чрез   тези   свои   произведения   Емилиян   Станев   спомага   за   развитието   и 

обогатяването   на   детската   литература.Авторът   започва   да   пише   първоначално   за 

възрастни,а детските си творби създава и публикува сравнително по-късно в сп.”Весела 

дружина”.Първата му книга с разкази за животни е  

„Сами”

(1940г.),а сред първите му 

книги за деца са

:”През гори и води”

(1943г.),  

”Лакомото мече”

(1944г.),  

”Повест за 

една  гора”

(1948г.),  

”Чернишка”

,  ”

Когато  скрежът  се   стопи

”(1950г.),  

”Слънчевото 

зайче”

,”Горски чудеса’(1954г.),”Къщичка под снега”(1955г.).

       В животинския свят Емилиян Станев успява да намери истинското спокойствие и 

красота.Тук   липсват   всякакви   угризения,лъжи,лицемерие,властват   единствено 

инстинкти и постоянна борба за оцеляване.Точно това е магнетичното и притегателното 

за белетриста.На този свят се противопоставят грозното и безобразното в човешкия 

живот

5

.Всичко   в   тези   разкази   и   повести   е   предадено   така   акуратно,истинно.Това   е 

резултат от дългото време,прекарано в разходки из гори,мочурища,блата,но най-вече се 

дължи на вживяване в хармонията на природата. По този начин писателят успява да 

развие наблюдателността си,дори слуха си,развива усета си за проследяване на всяко 

изменение.Доказателство за това са множеството междуметия и различни звуци,които 

се опитват да доближат читателя до реалните природни звуци

:”Уит-уит”,”Бжжит-

Бжжит”,”фиху-фиху

”

(„Кукувичето”);  

”

Фю-фю,фиш-фиш-фиш”

(дивите   патици 

в”През   гори   и   води”);  

”

У-у-у-у,де-де-де!!!

”(Фокасинов   от”

Чернишка

”);  

”

Ху-ху-

ху

”

(катеричката Кики).В стремежа си да описва с най-голяма точност авторът често си 

служи със сложни прилагателни,които присъстват в пейзажите, както и в описанията на 

всички животни.Той си служи с това нюансиране на цветовете,за да може читателят да 

претвори   картината   в   съзнанието   си:  

”огненочервени   багри”,   ”керемиденочервен”   ,  

”медночервената  птица”, ”лимоненожълтите липи” и

 др. 

5 Емилиян Станев,В:

История на българската литература Т.4,изд.на БАНс.753