Технически университет – град Габрово

„Стопански факултет“

Курсов проект

На тема :

„Кадастър и имотен регистър“

По дисциплината :

„Административно и териториално устройство“

Изготвил :                                        Проверил : 
Росица Митева                                ас. Св. Тодоров
Специалност : ПА
Курс : 3
Ф.Н. : 31319129

Съдържание :

1.

Въведение

2.

Изложение

2.1.

Кадастрални карти и кадастрални схеми

2.2.

Записване на имотите

2.3.

Спорни приложения при нанасяне на сгради в 
кадастралния план.

2.4.

Строителна забрана и отражението и върху 
кадастралната основа.

2.5.

Защита на кадастралната основа

2.6.

Делба на кадастрална основа

2.7.

Грешки в кадастралната основа

2.8.

Поддържане в актуално състояние – кадастрална карта и 
кадастрални регистри.

2.9.

Предоставяне на кадастрални данни.

2.10.

 Създаване на имотен регистър

2.11.

 Вписвания в имотния регистър

2.12.

 Публичност на имотния регистър

2.13.

 Финансиране на кадастъра и имотния регистър

2.14.

 Административно – наказателни разпоредби

3.

Заключение

4.

I.

Въведение

Кадастърът   е   съвкупност   от   основни   данни   за 

местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти 

на територията на Република България – набирани, представяни, 

поддържани в актуално състояние, и съхранявани по установения 

от закона ред. Кадастъра обхваща данни за правото на собственост 

върху   недвижимите   имоти,   данни   за   държавните   граници   на 

страната,   границите   на   административно   –   териториалните 

единици, землищните граници и границите на територии с еднакво 

трайно   предназначение.   Имотният   регистър   е   съвкупност   от 

партиди, включващи всички недвижими имоти на територията на 

страната.   В   имотния   регистър   се   вписват   актовете,   с   които   се 

признава или прехвърля правото на собственост или се учредява, 

прехвърля,   изменя   или   прекратява   друго   вещно   право   върху 

недвижими   имоти,   възбраните   и   ипотеките   върху   тях,   както   и 

други   действия,   обстоятелства   и   юридически   факти,   за   които 

съответен закон предвижда задължително вписване

.

II.

Изложение

1.1.

Кадастрални карти и кадастрални схеми.

            Кадастралната   карта   е   официален   документ   за 

съхранение на имотна информация, изработени в графичен и 

писмен   вид   върху   традиционен,   магнитен,   оптически   или 

друг технически носител. Основната единица на кадастъра е 

всеки   поземлен   имот,   който   представлява   част   от   земната 

повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с 

вода,   определена   с   граници   съобразно   правото   на 

собственост.   Поземлените   имоти   в   тяхната   съвкупност 

образуват   територията   на   страната,   определена   от 

държавните   граници,   без   да   се   припокриват   един   с   друг. 

Всеки поземлен обект, сграда и самостоятелен обект в сграда 

получават   идентификатор,   който   е   уникален   номер,   чрез 

който   недвижимия   имот   се   посочва   еднозначно   на 

територията   на   страната.   Тези   кодове   се   отразяват   в 

кадастрален   регистър.   В   него   се   отразяват   и   вписват 

поземлените имоти. 

Производството   по   създаване   на   кадастрална   карта   и 

кадастрални   регистри   (т.   нар.   систематично   създаване)   се 

открива   със   заповед   на   изпълнителния   директор   на 

Агенцията по геодезия, картография и кадастър с определено 

от закона съдържание. Заповедта се обнародва в "Държавен 

вестник",   разгласява   се   чрез   средствата   за   масово 

осведомяване,   включително   чрез   два   централни 

всекидневника, и се обявява на подходящи места с публичен 

достъп в сградите на службата по геодезия, картография и 

кадастър,   общината   и   кметството.   Производството   по 

създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри по 

искане на собственика или инвеститора за отделен имот или 

за група имоти и за негова сметка се открива със заповед на 

началника на службата по геодезия, картография и кадастър 

по   местонахождението   на   имотите   или   изпълнителния 

директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър 

при условията и по реда, посочени в закона. В този случай 

заповедта се съобщава на заинтересуваните лица по реда на 

Гражданския процесуален кодекс.

1.2.

Записване на имотите.

            Неразделна   част   от   кадастралния   план   е   разписния 

списък   за   собственост   на   недвижимите   имоти   (чл.13,ал.2 

ППЗТСУ).   В   този   списък   срещу   всеки   имот   следва   да 

фигурира   името   на   собственика   му   и   документа   или 

основанието му, въз основа на което се владее Ако имотът е 

държавен,   общински,   на   обществена   организация   или 

учреждение, в графата за собственика се вписва съответното 

учреждение. Записването формално легитимира дадено лице 

за   собственик   и   дава   отражение   при   изготвянето   и 

приложението   на   регулационните   планове.   Това   формално 

легитимиране   на   лицата   (   физически   и   юридически)   за 

собственици на имотите и от там – върху отредените за тях 

парцели, се създава при записването на недвижимите имоти 

по разписния списък при изработване на кадастралния план, 

при   включването   на   един   имот   или   част   от   него   като 

придаваем   към   даден   парцел   и   прочие.   Правилното 

записване   на   имотите   има   съществено   значение   за 

регулационните   предвиждания.   Така   ако   два   имота   са 

записани   на   един   собственик,   то   при   изработване   на 

дворищно   регулационния   план   на   тези   имоти   се   третират 

като един единствен – и при отреждането на парцелите, и 

при определяне на разполагаемите части от имота.

             Когато се изготвят кадастралния план, се приема, че 

владеещото даден имот лице е негов собственик. Не е въпрос 

от компетентност от  техническите органи  определянето на 

собствеността. За това неправилното записване на имот по 

разписния   списък   няма   прехвърлително   действие.   То   не   е 

основа да започне да тече кратката придобивна давност. При 

спор за имуществено право същото лице трябва да докаже, 

че е придобило правото за собственост по законоустановения 

ред.   Всичко   това   обаче   съвсем   не   лишава   от   значение 

записването   на   имотите,   нито   пък   дава   съществено 

отражение за текущата работа с регулационните планове. По 

отношение   на   придаваемите   имоти   и   свързаното   с   това 

оценяване   на   същите   и   снабдяване   с   нотариален   акт   по 

регулация меродавно е записването по разписния списък. Тук 

записването   има   значението   на   отчуждително   действие, 

защото както комисията по чл.265 от ППЗТСУ, така и съдът 

са длъжни да се съобразят с данните за собствеността така 

като те са отразени в кадастралната основа, до колкото не е 

установено друго по установен законен ред. Лицето на чието 

име   в   разписния   списък   няма   записан   имот   не   е   активно 

легитимирано   да   обжалва   дворищно   регулационния   план 

(чл.27 – 31 ЗТСУ) както и плана за обществени мероприятия 

(чл.22-26 ЗТСУ). Така – чл.194,195 от ЗТСУ. Правото си на 

собственост   върху  този  имот   той   може  да   защити   по  общ 

исков   ред.   Правилността   на   отражението   на   парцелите   по 

дворищно регулационния план, което съставлява изискване 

за   законосъобразност,   се   преценява   с   оглед   данните   от 

кадастралния план, разписния списък и регулационния план. 

Защото и изискването за икономичност при създаването на 

парцелите като основен принцип за законосъобразността на 

дворищно   регулационния   план   означава   съгласуване   на 

площите им с кадастралната основа и отреждането да става 

съобразно притежаваните площи в нея.

           Записването на урегулиран недвижим имот в село по 

регистрите   на   общинската   администрация   на   името   на 

дадено   лице   в   продължение   на   повече   от   10   г.,   което 

обстоятелството   е   удостоверено   от   същата   администрация, 

дава   основание   на   лицето,   фигуриращо   като   титуляр   на 

имота   не   само   да   строи   в   него   (чл.56,ал10   ЗТСУ).   Това 

записване е приравнено на удостоверяване на собствеността 

върху същия имот. По аргумент от чл.56,ал1,10 от ЗТСУ в 

правната   литература   е   застъпено   становището,   че   горното 

удостоверяване   на   собствеността   на     недвижими   имоти   в 

селата   е   единственият   сурогат   на   нотариален   акт   по 

обстоятелствена проверка за собственост.

    Данните  по разписания  списък  и кадастралния  план     не 

подлежат   на   оспорване   в   дворищно   регулационно 

производство. Оспорването им може да стане само по общия 

ред. А включването на сграда в оценителен протокол, както и 

нанасянето и в кадастралната основа.

1.3.

Спорни   приложения   при   нанасяне   на   сгради   в 

кадастралния план.  

              В   практиката   нерядко   възникват   спорове   относно 

правилността на нанасянето на сгради в кадастралния план 

или пък не нанасянето им. Спора се свежда главно в това 

дали в тези случаи сградите следва да бъдат третирани като 

законни строежи или не, когато се пристъпи към превеждане 

на

благоустройствени

мероприятия

–

по 

дворищнорегулационния план или по плана за обществени 

мероприятия.   Сградата   е   законна,   когато   е   строена   със 

строително   разрешение.   Архитектурният   проект   и 

строителният   протокол   не   са   достатъчни   доказателства   в 

законността   на   строежа.   Всички   благоустройствени 

нормативни актове издадени в нашата страна са изисквали 

построяването на сгради да става на основание на издадено 

строително разрешение. Макар и сградите и постройките да 

са изградени по време, когато не е имало регулационен план 

на населеното място, те не стават автоматически законни с 

влизането   в   сила   на   последващият,   на   чиято   кадастрална 

основа   са   били   заснети   и   нанесени.   Такива   сгради   не 

подлежат   на   оценяване   при   отчуждаване,   ако   не   са   били 

построени съгласно действащите по време на построяването 

им   законови   разпоредби   или   пък   не   са   били   узаконени   в 

последствие. Но щом строежите са били оценени или са били 

нанесени   в   кадастралната   основа,   презумира   се   че   са 

законни.

1.4.

Строителна   забрана   и   отражението   и   върху 

кадастралната основа.

               Строителната забрана (чл.38 ЗС и чл.89 ППЗТСУ) се 

налага   във   връзка   със   създаване   на   общи   и   подробни 

градоустройствени   планове,   преустройство   на   населени 

места и пр.. Тя спира не само строителството в населените 

места или определени райони от тях, но и прилагането на 

действащите общи и подробни градоустройствени планове. В 

последния случай тя се явява и пречка за възникване на нова 

кадастрална   основа,   съответно   нови   кадастрални   граници, 

чрез прилагане на действащия дворищнорегулационен план. 

  В тълкувателно решение N;75 1971 на ОСГК на ВСР (Сб. с 

42).   Този въпрос е бил подробно разгледан. ОСГК на ВСР