Организационни форми за интеграция на
компаниите
Въведение в учебната тема
Темата въвежда в основните организационни форми за интеграция на бизнеса.
Характеризират се същността и видовете концерн, конгломерат, картел, асоциация. Дефинират
се и нови видове организационни форми като Пул и Синдикат.
След усвояването на темата ще можете :
да дефинирате понятието организационни форми;
да се запознаете с особеностите на концерна;
да разграничите видовете концерн,в зависимост от характера на интеграционните
връзки между компаниите;
да определите в съдържателно отношение понятието конгломерат;
да разберете основните мотиви за конгломератни сливания и поглъщания на компании;
да установите особеностите на консорциума;
да разграничите отделните видове консорциум;
да определите в съдържателно отношение понятието картел;
да установите характеристиките на отделните видове картел;
да се запознаете с особеностите на синдиката,пула,тръста,асоциацията;
да определите в съдържателно отношение понятието "стратегически алианс";
да разграничите видовете "стратегически алианс"
1
Съдържание на учебната тема
1.Характеристика на организационните форми.
Търсенето на ефективни организационни форми за обединяване на компаниите
продължава вече цяло столетие. В световната практика са се наложили разнообразни типове на
фирмена интеграция, различаващи се в зависимост от целта на сътрудничеството, характера на
отношенията между участниците, степента на самостоятелност на влизащите в обединението
предприятия. Това са стратегическите алианси, консорциуми, картели, синдикати, асоциации,
конгломерати, тръстове, концерни, промишлени холдинги, финансово-промишлени групи и т.н.
Стремежът да се намери баланс между преимуществата на централизацията и
децентрализацията в управлението и отговорностите при обединяването на компаниите, води до
избора на такива организационни форми за интеграция, които да заемат промеждутъка между
йерархично централизираните корпоративни структури и сътрудничеството в чисто пазарна
среда.
Организационните форми за обединение на компаниите значително се различават по
степента на интеграция на участниците им, развивайки се исторически от концерните и семейните
фирми в началото на века до стратегическите алианси в края на ХХ-ти век. Интересно е, че
нововъзникналите организационни форми не заличават предшестващите ги, а ги допълват и
обогатяват. Характерът на взаимовръзките между компаниите става по-сложен.
Настоящата част има за цел да оцени световната практика на организациите и
функционирането на различните форми на интеграция на компаниите, да разгледа техните
особености, да сравни и анализира техните преимущества и негативни страни, да характеризира
факторите, влияещи върху избора на форма за интеграция.
Границите между всички тези форми са доста подвижни. Различните специалисти
(както теоретици, така и практици) се произнасят нееднозначно. Например съществуват две
напълно противоположни мнения за съотношението между стратегическите алианси и
консорциумите. Едното мнение е, че консорциумът не е стратегически алианс, но по-често
преобладава схващането, че е определен вид стратегически алианс.
Без да се опитваме да дадем точна и еднозначна трактовка на различните форми за
обединение, по-скоро ще обобщим преобладаващите мнения, наложени в теорията и
практиката. Освен това е необходимо да отбележим, че по-горе изброените названия на
организационните форми за интеграция на бизнес организациите са въз основа на техния
юридически статут. Дадените по-долу определения на алианси се регистрират като юридическо
лице в зависимост от законодателството в дадената страна.
Организационните форми за интеграция на компанията може условно да разделим на
“твърди” и “меки”. Към “твърдите” можем да отнесем концерн, тръст, а към “меките” –
асоциация, консорциум, стратегически алианс. Меките форми са предпочитани при създаването
на международни обединения, те позволяват да се извършва съвместна дейност при запазването
на юридическа и физическа самостоятелност на образуващите ги бизнес организации. В
рамките на консорциумите и стратегическите алианси възниква възможност за мобилизация на
преимуществата от кооперирането и интегрирането на бизнес дейностите в рамките на
създадените обединения.
2
Концерн
−
това е форма на обединение (като правило многоотраслово) на
самостоятелни предприятия, свързани посредством система за участие в капитала,
финансови връзки, договори на база общи интереси, патентно-лицензионни съглашения и
тясно производствено сътрудничество.
Особености на концерна:
•
гъвкава форма за интеграция на компаниите;
•
обикновено е обединение с производствен характер;
•
влизащите в концерна компании остават самостоятелни юридически лица под формата
на акционери или други стопански субекти, но са подчинени на единно ръководство;
•
в рамките на концерна е централизирано финансово-икономическото управление,
провеждането на научно-технически дейности, ценообразуването, използването на
производствените мощности и кадровата политика;
•
главната компания от концерна се организира във вид на холдингова компания
(преимущество е да бъде смесен холдинг), която взаимодейства с участниците в
концерна – дъщерните предприятия;
•
главната компания е водещият производител. Тя държи контролния пакет от акции, което
й позволява да контролира дейността на образуващите я компании.
В зависимост от характера на интеграционните връзки между компаниите се различават
следните видове концерни:
Вертикален
- концерн, обединяващ компании от различни отрасли, свързани чрез
последователен технологичен процес за производството на готов продукт.
Хоризонтален
-
концерн, обединяващ компании от един и същи отрасъл, произвеждащи
едно и също изделие или осъществяващи едни и същи стадии на производство.
Дейността на концерна може да се разпростира върху един отрасъл или подотрасъл на
икономиката. Най-крупните концерни обхващат цял отрасъл (например в Германия концернът
Siemens). Те действат в отрасли на икономиката, в които е развито масовото производство, чрез
прилагането на стандартизирани технологии. Най-често това са металургичната,
комуникационната промишленост, машиностроенето и автомобилостроенето, химическата и
електротехническа индустрия.
От гледна точка на участието в капитала може да обособим два вида концерни:
Концерн на подчинение
- концерн, организиран във вид на главни и дъщерни компании.
Концерн на координация
- концерн, създаден така, че включените в него компании да
си обменят акции. Всички негови членове оказват влияние върху провежданата политика.
Концерн на подчинение се създава, за да се обединят бизнес организациите от вериги, а
концерн на координации – за целите на интегрирането на такива дейности като: провеждане на
единна финансова или научно-техническа политика, съгласуване на производственото развитие,
кадрова политика и т.н. Концернът на координация включва слабо свързани в технологично
отношение предприятия. По своята същност той е близък по форма на интеграция с
конгломерата.
Концерните, притежаващи задгранични дъщерни предприятия, са
международни
концерни
.
3
Крупните концерни обединяват от 10 до 100 и повече компании, в т.ч. и производствени,
научноизследователски, финансови и други.
Например General Motors обединява 126 завода в САЩ, 13 в Канада, производствени и
пласментни подразделения в 36 страни по света. Продукцията на концерна се реализира чрез
собствени пласментни връзки и връзки с дистрибутори, включващи повече от 15 хил. фирми
.
Конгломерат
−
организационна форма за интеграция на компаниите, обединяваща под
единен финансов контрол цяла съвкупност от разнородни предприятия, която възниква в
резултат на сливане на различни фирми.
Особености на конгломерата:
•
интеграция в рамките на дадена организационна форма на предприятия от различни
отрасли без необходимост от създаване на съвместни производствени общности.
Обединените компании нямат нито технологично, нито целево единство с основната
сфера на дейност на фирмата-интегратор. Профилиращото производство в обединените
конгломерати има размити очертания или напълно липсва;
•
обединените компании запазват юридическа и производствена самостоятелност, но са
напълно финансово зависими от главната компания;
•
за конгломератите е присъща значителна децентрализация в управлението. Техните
отделения се ползват с голяма свобода и автономия във всички аспекти на своята
дейност;
•
в качеството си на основни лостове за управление конгломератите използват финансово-
икономически методи, косвено регулиране на дейността на подразделенията от страна на
стоящата начело на конгломерата холдингова компания;
•
в структурата на конгломерата се формира ръководно финансово ядро, в което влизат
представители на образуващите го компании.
В тази интеграционна форма в различните страни съществуват различни особености: в
САЩ не се предполага наличието на производствена общност между обединените компании, в
страните от Западна Европа предприятията трябва в известна степен да са взаимносвързани в
процеса на производство.
Като примери за конгломерати можем да посочим Mitsubishi, Raytheon, BTR, Hanson.
Компанията Hanson например е специализирана в изкупуването на технологични предприятия
в стабилни пазарни сектори. Hanson намалява издръжката на производството в
погълнатата компания и строго контролира работата на управляващите, следейки да не
бъдат отклонявани средства. Благодарение на твърдите мерки за икономия и контрол
конгломератът постига високи резултати.
Основните начини за образуване на конгломерати са сливанията и поглъщанията на
фирми с различна производствена и търговска ориентация.
Бумът на крупни диверсифицирани компании, т.е. конгломерати започва през 60-те
години, макар големи такива да са създавани още през 20-те години. Но тогава тяхната поява
главно е следствие на задачите за милитаризацията на икономиката. През 60-те години
развитието им е на чисто търговска основа.
Основните мотиви за конгломератни сливания и поглъщания на компании са:
•
полученият синергичен ефект;
4
•
осигуряване на широка икономическа основа;
•
възможност “да се купи евтино и да се продаде скъпо”;
•
прогнозиране на измененията в структурираните пазари;
•
стремеж да се подобри имиджът на ръководството на компанията;
•
стремеж на висшия управленски персонал да повиши своите доходи, включително
премии в качеството им на средства за дългосрочно поощряване;
•
ориентация към получаване на достъп до нови важни ресурси и технологии.
През 70-те години дейността на големите компании по тяхната диверсификация
продължава с активно навлизане във високотехнологичните отрасли на електрониката и
телекомуникациите.
През 80-те години печалбите на конгломератите започват да намаляват. Компаниите,
влизащи в конгломерати, постигат по-лоши резултати отколкото независимите компании в
същия отрасъл, новите сливания носят колосални загуби. Майкъл Портър твърди, че в първата
половина на 80-те години погълнатите от конгломерати компании в несвързани отрасли в 74%
от случаите завършват с неуспех.
Сред компаниите, чиито акции се търгуват на Нюйоркската фондова борса, 40 са
официално класифицирани като конгломерати. В това число влизат: General Electric,
американският конгломерат Textron Inc и United Technologies Corp, британският Hanson,
холандският Philips Electronics, италианският Montedison и т.н. Но те преориентират своята
дейност към тези сегменти, в които са лидери. Днес преобладават компании в ключови области,
като се продават активите извън тях.
Забелязва се намаляване на печалбата на конгломератите и в наше време. Основните
проблеми, свързани с функционирането на конгломератите, са:
1. Прекомерна диверсификация
. В резултат на това се наблюдава постепенно намаляване
на конкурентоспособността на произвежданите от тях стоки и услуги.
2. Субоптимизация
. Във вътрешноорганизационните форми обикновено преобладава
стремеж към укрепване на вътрешногруповите връзки на сътрудничество без оглед на слабата
техническа свързаност между компаниите, влизащи в конгломерата. Всяка една естествено се
стреми да получи за себе си най-изгодната реализация. В резултат на това продукцията на
изхода става скъпа и неконкурентоспособна, а взаимните претенции за по-висока трансферна
цена разоряват главната компания на конгломерата.
3. Мотивация на управленския персонал в компаниите
,
включени в конгломерата чрез
поглъщане.
Върху ефективността на работата на мениджърите може да окаже необратимо
въздействие смяната на собственика или превръщането на собствениците в наемни работници.
4. Значителни средства, необходими за придобиването на компании
–
мишени на
поглъщане
. При заплащането на пазарната цена на компанията трябва да се изплати премия на
акционерите за загубения контрол над погълнатото предприятие. В резултат на това огромните
средства, вложени в поглъщането на компании от несвързани помежду си отрасли, водят до
намалена ефективност при функционирането на конгломерата като цяло.
Жизнеспособността на конгломерата до голяма степен зависи от квалификацията на
висшия управленски персонал. Липсата на квалифициран мениджърски персонал в
управлението му е равносилно на “смърт”. Това се доказва от ефектните провали на
конгломерати като Textron, Polly Peck и Maxwell Communications.
5
Консорциум
–
временен съюз на стопански независими фирми, чиито цели могат да
бъдат различни; тяхното координиране най-често е свързано със съвместната дейност за
поръчки и съвместното им изпълнение.
Особености на консорциума:
•
организацията на консорциума се оформя чрез съглашение;
•
консорциум може да се създаде с или без участието на юридическо лице.
Организационно-правната му форма като юридическо лице може да бъде АД или друга
стопанска форма;
•
в рамките на консорциума участниците не създават никакви организационни структури с
изключение на малък апарат (например Съвет на директорите на консорциума);
•
компаниите, съставляващи консорциума, напълно запазват своята икономическа и
юридическа самостоятелност с изключение на тази част от дейността, която е свързана с
постигането на общите цели;
•
консорциумите нерядко са губещи;
•
целта, за която се създава консорциумът, е обединяване на усилията за реализация на
конкретен проект обикновено в сферата на основната му дейност, осъществяване на
науко- и капиталоемки проекти, в това число международни, или съвместно провеждане
на крупни финансови операции;
•
компаниите могат едновременно да влизат в състава на няколко консорциума, т.е. да
участват в осъществяването на няколко проекта.
Без оглед на това, че участниците в консорциума не губят своята юридическа и
стопанска самостоятелност, тази форма на интеграция на компаниите на практика се ползва с
всички преимущества на юридическите лица. Тя е способна ефективно да работи в пазарна
среда и привлича значителен обем инвестиции за реализация на капиталоемки проекти.
Консорциумът се създава за висококачествено изпълнение на срочни и скъпоструващи
поръчки и проекти, изискващи консолидация на усилията и средствата на научно-технически,
производствени, обслужващи и финансови компании, способни съвместно да решат
поставената задача.
В консорциум могат да влизат банки, производствени компании, научни центрове,
държавни структури. Той се създава за повишаване на техническата и търговска
конкурентоспособност на участващите в него.
Консорциумите могат да бъдат закрити и открити. В
закрития
компанията-поръчител
сключва договор с всеки участник поотделно. При образуването на
открит консорциум
всички
участници се подчиняват на неговите цели, общия лидер и носят солидарна отговорност до
размера на своето дялово участие.
Лидерът в консорциума
координира съвместната дейност на участниците и получава за
това отчисления от другите членове. Поръчителят сключва договор само с лидера, който е
длъжен да отговаря пред него еднолично. Лидерът представлява интересите на консорциума
пред трети лица, но действа в пределите на пълномощията, гласувани му от другите членове на
консорциума. Отговорност по договор носят членовете на корпорацията до размера на техния
дял в общия обем на активите. В рамките на консорциума са възможни различни варианти на
отговорност.
6
Всеки член на консорциума обезпечава финансово своя дял от работата и поема върху
себе си търговските и технически рискове, свързани с изпълнението на своята част от
задълженията.
В края на ХIХ-ти и началото на ХХ-ти век консорциумите представляват съглашения
между банки за осъществяването на финансови операции на националните и международните
пазари. В средата на ХХ-ти век консорциумите широко навлизат в промишлеността и служат за
реализация на промишлени, научно-технически, строителни и други проекти. Например
консорциуми се създават като промишлени обединения за строителството на атомни реактори.
Характерно за съвременните типове консорциуми е провеждането на съвместни
научноизследователски работи. Съществена черта на тази форма за интеграция на компаниите е
тяхната интернационализация.
Показателен е примерът със западноевропейския самолетостроителен консорциум
Airbus Industry, създаден още в средата на 60-те години и контролиращ около 30% от пазара
на граждански реактивни самолети. Участниците в него са 4 водещи самолетостроителни
компании от Западна Европа: Aerospatiale (Франция), Daimler Chrysler Aerospacte (Германия),
British Aerospace (Великобритания) и CASA (Испания). Целта му е проектиране и производство
на самолети. Всеки участник в самолетостроителството финансира своята част от
работата по НИРД и производството на самолети пропорционално до дела на собственото
си участие в консорциума. Интересно е, че на първоначалния етап от функционирането му
при производството на първия модел самолет А-300 източник на финансиране са кредити,
получени от правителствата на държавите-участнички. При разработката на новите
модели (А-321) финансирането вече е за сметка на собствени средства и търговски кредити.
Консорциумът Airbus Industry е регистриран като юридическо лице по законодателството на
Франция в организационно-правна форма “обединение по икономически интереси”. Тя е
избрана, защото не предполага създаване на единен капитал от участниците, не е необходимо
да се отчитат печалбата и разходите и да се представя финансов отчет. Участниците в
консорциума са обект на данъчно облагане само в съответствие с данъчното
законодателство на собствената си страна. Този консорциум има собствен управленски
апарат от 2700 човека, които се занимават с въпросите на управлението, маркетинга,
пласмента и гаранционното обслужване на самолетите.
Появяват се и консорциуми от нов тип, в които влизат цели правителства, например
ИНТЕЛСАТ - Международен консорциум за спътникова връзка. Това е съвместен проект, в
който участват различни страни, влагащи в него капитал и притежаващи акции в количество,
пропорционално на предполагаемото им използване от системите.
В световната практика най-често се срещат следните типове консорциуми, повечето от
които можем да отнесем към консорциумите от финансов тип:
Банков консорциум
-
група банки, временно организирани от най-голямата - глава на
консорциума, за съвместно провеждане на кредитни, гарантни или други банкови операции,
разширяване на сферата на дейност или излизане на нови пазари.
Консорциум
–
гарант
-
банкова група начело с определена банка-лидер, гарантираща за
получен кредит.
Гарантен консорциум
- съглашение между няколко компании с различен вид дейност,
които разпределят поетия риск и го обезпечават.
Консорциум с подписка
- консорциум, гарантиращ реализацията на заем или
емитирането на нови ценни книжа.
Финансов консорциум
- временно съглашение, съюз между няколко банки за
провеждането на крупни финансови операции.
7
Експортен консорциум
- външнотърговско обединение, създадено в няколко страни за
съдействие в експортни операции на влизащите в него компании.
При финансовите или консорциумите с подписка може да се срещнат понятията
временни и постоянни консорциуми.
Временни консорциуми
се образуват за пускане на
облигации по национални или чуждестранни заеми за сравнително малки суми или за
осъществяване на краткосрочни сделки.
Постоянните консорциуми
обикновено имат за цел
операции по пласиране на заеми на определени страни или група страни, операции с книжа на
отделни акционерни дружества за осъществяването на финансови, търговски и инвестиционни
операции.
Финансовите консорциуми се оглавяват от големи банки, които подбират участниците в
съглашението, разработват условията на заема, занимават се с юридическото оформяне на
документацията, отпускането на заема и борсовата котировка, с акциите и облигациите.
Членовете на консорциума запазват за себе си правото за получаване на комисиона, размерът на
която се определя от тяхното дялово участие.
Картел
- обединение на фирми от един отрасъл, които встъпват помежду си в
съглашение, касаещо различни страни на търговската дейност на компаниите - съглашение за
цените, пазарите, за обема на производство и пласмента, за асортимента, обмена на
патенти, условията за наемане на работна сила и т.н.
Съглашенията за образуването на картела не винаги се оформят в писмен вид.
Картелното съглашение често съществува негласно, във вид на секретни анекси, допълващи
някакъв официален текст, или в устна форма като “джентълментско споразумение”. Фирмите,
влизащи в картелното съглашение, запазват своята юридическа, финансова, производствена и
търговска самостоятелност.
Особености на картела:
•
Договорен характер на обединението;
•
Това е форма на договореност между група производители с цел пълното или частично
премахване на конкуренцията между тях и получаване на монополна печалба;
•
Съхраняване на правото на собственост на участниците върху своите компании и
обезпечаването им със стопанска, финансова и юридическа самостоятелност;
•
Обединение на компании от един отрасъл;
•
Съвместна дейност по реализацията на продукцията, която би могла да обхваща в
определена степен и производството;
•
Наличие на системи за принуда, включително констатиране на нарушения и санкции.
В съответствие с антимонополното законодателство в повечето страни картелните
съглашения са забранени с изключение на отделни отрасли (селско стопанство) и е
установен разрешителен ред за тяхната дейност при особени условия.
Законодателствата забраняват картелите, свързани с фиксиране на цените, разпределяне
на пазара и ограничаване на предлагането и производствените мощности.
Видове картели:
•
картели, които обхващат сравнително малък пазарен дял (например в рамките на
Европейския Съюз: ако пазарният дял, обхванат от съглашението, не надвишава 5% от
производството на определен продукт);
•
картели, които основават нов пазар;
8
•
картели, които носят икономическа полза за всички държави, например развиват
техническия прогрес;
•
“кризисни” картели, т.е. картели, намаляващи например излишните производствени
мощности.
В страните от Западна Европа действа специално законодателство, според което
картелите се разделят на “желани” и “вредни”. В САЩ тези съглашения са забранени със закон.
Техните функции се изпълняват от търговско-промишлени асоциации, осъществяващи
междуфирменото регулиране в рамките на отрасъла.
В световната практика са налице следните видове картели:
Паричен
- картел, утвърждаващ унифицирани цени и равни условия за доставка и
плащане (хоризонтална връзка на цените).
Дялов:
•
квотен картел (картел за продукция), даващ на всеки участник квота за продажба на
продукция в съответствие с производствените мощности;
•
териториален картел – дава на всяко предприятие определена територия за пласмент,
изключвайки взаимната конкуренция.
Закупуващ
- монополно съглашение на няколко фирми за закупуване на ресурси и
материали от определен вид, сорт и т.н. за интересите на всички участници в картела с цел
намаляване цените на закупуваните стоки.
Калкулационен
- картел, участниците в който се договарят за еднаква структура и
съдържание на разчетите.
Координационен
- картел, определящ условията на реализация на стоката.
Контингентен
– картел, в който неговите участници притежават съответна квота
(контингент).
Кризисен
- картел, който се създава при рязко спадане на търсенето (кризисен картел на
структурата) или временно намаление на пласмента (кризисен картел на конюнктурата) за
ограничаване на конкуренцията. В условията на спад в производството тези картели могат да
планират собствените си действия.
Патентен
-
картел, определящ направленията на съвместното използване (или не
използване) на някакво техническо изобретение.
Производствен
- картел, установяващ определен обем (квота) производство за всеки
участник.
Регионален
- картел с определена област на пласмент.
Ценови
- картел, установяващ продажната цена на стоката за всеки участник.
Дейността на картелите включва не само установяване на единни цени и съвместен
пласмент, а и ограничаване на производството чрез отпускане на квоти за отделните
производители и координирано регулиране на производствените мощности.
Съществуват множество фактори, определящи ефективната работа на картела, сред
които е участието в тази форма на интеграция на компаниите на основните производители на
дадена продукция и тяхното съгласие с политиката на картела.
Синдикат
- обединение на еднородни промишлени предприятия, създадено с цел
пласиране на продукцията чрез общи канали и организирано под формата на търговско
дружество (АД, ЕООД и др.), с което всеки участник в синдиката сключва еднакъв договор за
пласмент на своята продукция.
9
Особености на синдиката:
•
Участниците в синдиката запазват юридическа, производствена, но имат ограничена
търговска самостоятелност.
•
Това е разновидност на картелното съглашение. Синдикатите си позволяват да премахват
вътрешната конкуренция между своите участници.
•
Централизация и организация на пласмента чрез единен пласментен орган. Функциите,
свързани с централизацията на пласмента, могат да бъдат делегирани само на един от
участниците в синдиката. В зависимост от условията на договора чрез единния
пласментен орган може да се пласира само част от продукцията на участниците в
синдиката.
•
Възможност за запазване на собствените пласментни канали, които са свързани с тези на
синдиката.
•
Осъществяване на покупки на суровини и материали чрез синдикалния пласментен
канал.
Синдиката като форма е най-разпространен в отраслите на масовата еднородна продукция.
В съвременните условия като форма на монополистично обединение с едноотраслов профил той
губи своето значение, отстъпвайки място на по-сложни и гъвкави форми.
Пул
(англ. pool буквално общ котел) - тази форма на обединение се отличава с това, че
печалбата на всички участници постъпва в общ фонд (котел) и след това се разпределя между
тях по установени по-рано пропорции.
Особености на пула:
•
форма на монополно обединение на компаниите, разновидност на картела;
•
обединението на компаниите във вид на пулове обикновено има временен характер;
•
в рамките на пула се установяват правила за разпределение на общите разходи и
приходи.
В практиката се срещат следните видове пулове:
Борсов пул
- обединение на финансови средства за повишаване или понижаване курса
на акциите на фондовата борса и спекулативна игра с курсовата разлика.
Конкретен пул
- обединение на инвеститори, направляващи своите инвестиции към
конкретен обект.
Патентен пул
- съглашение на повече от две компании за взаимно използване на
патент. Участниците в патентния пул получават доход в размер на квотата си от печалбата,
която носи използването на патента.
Търговски пул
- обединение, в което участниците се договарят за закупуването и
задържането на склад на някакъв продукт до най-изгодния момент за продажба по увеличени в
резултат на създадения дефицит цени.
Тръст
- обединение, в което влизащите предприятия се сливат в единен производствен
комплекс и губят своята юридическа, производствена и търговска самостоятелност, а
ръководството им се осъществява от единен център. Общата печалба се разпределя в
съответствие с дяловото участие на отделните предприятия.
Особености на тръста:
10
•
това е най-твърдата форма за интеграция на компаниите;
•
обединяват се всички страни на стопанската дейност на компаниите;
•
отличава се от другите форми на обединение със сравнителна еднородност на
производствения процес, която се проявява в специализирането към един или няколко
аналогични по вида си продукти;
•
в рамките на тръста компаниите губят своята юридическа, стопанска, производствена и
търговска самостоятелност;
•
всички обединени в тръста компании се подчиняват на една главна, осъществяваща
единно оперативно управление на целия производствен комплекс и на свързаните с него
обслужващи и търговски предприятия.
Формата на тръста е удобна за организации с комбинирано производство, т.е. обединени
в една компания предприятия от различни отрасли на промишлеността, извършващи
последователни етапи от обработката на материалите или взаимнодопълващи се в
своята дейност.
Асоциация
- доброволно обединение на юридически или физически лица за постигане на
обща стопанска, научна, културна или друга нетърговска цел.
Особености на асоциацията:
•
това е “най-меката” форма за интеграция на компаниите;
•
създава се с цел коопериране на дейности с препоръчителен характер;
•
възможна е централизация на определени функции, най-вече на такива с информационен
характер;
•
членовете на асоциацията запазват своята стопанска и юридическа самостоятелност;
•
асоциацията не носи отговорност за действията на своите членове;
•
членовете на асоциацията носят солидарна отговорност за поетите права и задължения в
размер, определен в учредителните документи на асоциацията;
•
членовете на асоциацията могат да се ползват безвъзмездно от услугите й.
Ако по решение на участниците на асоциацията се възложи предприемаческа дейност,
то тя трябва да бъде преобразувана в стопанско предприятие или да се създаде ново дружество,
в което да участва.
Членовете й имат право да я напуснат по свое усмотрение в края на финансовата година.
В този случай те носят солидарна отговорност, пропорционална на размера на техните вноски в
продължение на две години след напускането им. Член на асоциацията може да бъде изключен
по решение на останалите участници според реда, установен в учредителния договор и устава
й. Със съгласието на членовете в нея може да бъде приет нов участник.
Една от разновидностите на асоциацията е
търговската асоциация
– структура,
създадена от влизащите в отрасъла компании за обмен на информация и лобиране за общите
интереси пред правителствените и законодателни органи.
11
Стратегически алианс (Strategic Alliance)
- съглашение за коопериране на две или
повече независими фирми за постигане на определени търговски цели, за реализиране на
синергия при обединяването и взаимно допълване на стратегическите ресурси.
Стратегическите алианси са най-перспективната форма за интеграция на компаниите.
Прогнозите сочат, че те ще бъдат най-мощното средство във висококонкурентната
икономическа среда през настоящия век. Алиансите са най-бързият и евтин способ за
реализация на глобалната стратегия. Те са преходен стадий между пазарните транзакции и
пълната интернационализация, т.е. между “пазара” и “йерархията”
Таблица 1
Форми на взаимоотношения (алианси)
между компаниите
Отношения
между
компаниите
Характер
на взаимо-
отношенията
Неконкуриращи се компании
Конкурир
ащи се
компани
и
Транснаци
онални
корпораци
и и техните
местни
партньори
Клиент/
Доставчи
к
Компании
от
различни
производст
вени
отрасли
Пазарни
отношения
Износ
Внос
Транз-
акции
Конкурен
ция
Сливане
(присъединяване)
Присъедин
яване на
местните
партньори
Вертикал
на
интеграци
я
Диверсифик
ация
Концентр
ация в
рамките
на
отрасъла
Сътрудничество
(коопериране)
Транзакцио
нни
съвместни
предприяти
я
Вертикал
ни
партньорс
ки
отношени
я
Междуотрас
лови
съглашения
Стратегич
ески
алианси
на фирми-
конкурент
и
2. Особености на стратегическия алианс:
•
Това е съглашение за сътрудничество между фирми, включващо повече от обичайните
търговски операции, но неводещо до сливане на компаниите. Съществуват значителни
различия между стратегическите съюзи, основани на дългосрочни отношения, между
1
Вж. Бернард, Гаретт, Дюсаж, Пиер. Стратегические аллиансы. М. ИНФРА-М., 2002.
12