ОБРЕДНА И СЛОВЕСНА КУЛТУРА НА ЦИГАНИТЕ

Обредното и словесното винаги са в неразривна връзка заради неминуемото участие на 
различни словесни форми в обредността. Както във всяка  култура така е и в циганската.
Обредната  култура  на  циганите  в България  също може  да  се разгледа  в два аспекта – 
съобразно годишния и семейния празнично-обреден цикъл. Ала тук трябва да се приложи 
и друго разделение, основано на религиозните различия в самата циганска общност, т.е. 
трябва   отделно   да   се   разгледа   обредната   култура   на   циганите-християни   и   циганите-
мюсюлмани.
Мнозинството   от   циганите-християни   се   придържат   към   т.нар.   “стар   стил”   на 
християнския източноправославен календар. Причините за това са много: необвързаността 
им   с   църковните   институции,   стремежът   им   към   запазване   на   някаква   по-отдавнашна 
традиция, желанието за формиране на свои   “цигански” празници, различни от тези на 
околните,   и   т.н.   Но   това   се   отнася     само   за   празниците   с   постоянни   дати     /а   не   за 
Великденския цикъл/. Основните празници са Васильовден, Бабинден, Атанасовден, Сирни 
заговезни, Тодоровден, Лазаровден, Връбница, Великден, Гергьовден, Петровден, Илинден 
и Голяма Богородица.
Циганите-мюсюлмани имат два основни празника – Рамазан /Шекер/ байрама и Курбан 
/Коч/ байрама. Интересното е, че и двете групи празнуват Гергьовден, като мюсюлманите 
го наричат Хедерлез, Хъдърлез или Ерделез. Смята се, че това е един и същ празник, но с 
различни имена.
Има обаче и още една група цигани, която е много малка – циганите-евангелисти. Но за 
тях  не   е   нужно   да   се   говори,   защото   те   се   придържат   към   евангелистката   празнично-
обредна  система.
Съществуват   и   други   празници   извън   календарите   на   двете   основни   религии.   Такъв   е 
например празникът  Мая /14 май/, известен като циганския 1 април.
Най-широко е разпространено обредното колене на животно, т.нар. правене на курбан, 
валидно   и   за   християни,   и   за   мюсюлмани.   Под   “курбан”   циганите   разбират   просто 
жертвено животно, независимо от това какво е и как е приготвено. Най-често, разбира се, 
се избира агне или овен, като се пълнят с ориз, за да е “пълна годината”, “къщата” и т.н. 
Съществува обаче забрана на някои от празниците месото да се пече на огън, заради което 
то се вари /на Голяма Богородица например/. Често вместо агне се предпочита голяма 
птица – патица, петел, гъска /например на Васильовден/.
При циганите е широко разпространена пратиката да се раздава от обредната храна на 
близки, роднини и съседи.
Както в българската фолклорна култура, така и в циганската голямо разпространение са 
получили общите трапези на полето, в самата махала и т.н., на които всеки носи храна и я 
раздава.
Интересни   са   и   някои   типични   цигански   обреди   и   практики.   Такова   е   белязването   на 
момчетата с кървав кръг на челата им, чийто смисъл е предпазване от различни опасности 
– болести, уруки, нещастие и т.н. /Васильовден, Гергьовден/. Срого регламентирано   по 
време е къносването на косите и ръцете на циганките-мюсюлманки – това става на Рамазан 
байрама.   Другите   са   свързани   с   особения   начин   на   живот   на   циганите   /например 
откриването на чергарския  сезон на Връбница  или т.нар. пазар на булки  на Тодоровден/.
Съществуват   и   много   обреди   и   обичаи,   които   са   присъщи   и   за   българската 
фолклорнокултурна   традиция   –   кушиите,   пеенето  на   пръстени,   хамкането,   чакането   на 
“полазник”,   прескачането   на   огньове,   искането   на   прошка,   дори   сурвакането   и 
лазаруването.
Относно семейния празнично-обреден цикъл могат да се направят няколко акцента като