Курсова работа

Резюме на тема : Обща теория на 
заетостта, лихвата и парите.

-Джон Мейнард Кейнс

Изготвил : Румен Спасов

Специалност : Икономика на хранителната индустрия 

Класическата теория за заетостта – приемана за проста и очевидна се основава според 
мен на два фундаментални постулата, практически приемани без обсъждане, а именно-
Работната заплата е равна на пределния продукт на труда. Полезността на работната 
заплата при даден обем на заетия труд е равна на пределната тягост на тази величина 
заетост.  При тези уговорки обемът на заетите ресурси се определя според класическата 
теория от двата постулата Първият ни дава скалата на търсената заетост, вторият ни 
дава тази на предлаганата заетост, а величината на заетостта е фиксирана в точката, 
където полезността на предлагания продукт се уравновесява с тягостта на пределната 
заетост.
Нека за момент допуснем, че работниците не са съгласни да работят при по ниска 
номинална заплата и че намаляването на съществуващото равнище на номиналната 
заплата би довело чрез стачки или друг начин до оттегляне от трудовия пазар на сега 
зает труд.
Освен това твърдението,че безработицата характерна за депресията се дължи на отказа 
на труда да приеме намаляването на номиналната заплата,не намира ясно потвърждение 
от фактите Ако наистина е вярно ,че съществуващата реална заплата е минимум, под 
който при никакви обстоятелства няма да се появи повече труд, отколкото заетия сега, 
безработица не би съществувала като, разбира се оставим настрана фрикционната 
безработица. Тогава предложението, че общото равнище на реалните заплати зависи от 
преговорите между работниците и работодателя за номиналната заплата, очевидно не е 
вярно. Странно е наистина, че толкова малко усилия са били нужни  за да се докаже или 
отхвърли то.
Да обобщим: има две възражения на втория постулат на класическата теория. Макар 
често да се мисли, че борбата между индивидите и групите по повод на номиналните 
заплати определя общото равнище на реалните заплати нейната цел всъщност е друга. С 
други думи, борбата относно номиналните заплати засяга главно разпределението на 
съвкупната реална заплата между различните трудови групи, а не нейната средна сума 
на единица заетост, която зависи както от ще видим от друга съвкупност от фактори. 
Сега трябва да определим третата категория безработица, а именно принудителната 
безработица в строгия смисъл каквато класическата теория не допуска че може да има. 
Явно обаче, ако класическата теория е приложима само към случая на пълна заетост то 
тогава е неправилно тя да се прилага към проблемите на принудителната безработица 
ако има такова нещо. Наблягайки на пункта, по който се различаваме от класическата 
система, не трябва да пропускаме един важен пункт на съгласие. Ние както и по рано 
ще поддържаме първия постулат, но при същите ограничения както в класическата 
теория и трябва да спрем за момент за да видим до какво води това. От времето на Сей 
и Рикардо икономическите класици ни учат, че предлагането създава своето собствено 
търсене, разбирайки под това важното, но неясно дефинирано положение, че пряко или 
косвено целите производствени разходи трябва непременно да отидат за покупка на 
продукта .Като извод на същата докторина бе прието, че всеки индивидуален акт на 
въздържание от потребление неизбежно води или се свежда до стимулация при която 
трудът и стоките освободени от сферата на потреблението, се инвестират в 
производстово на капиталови блага. Онези които мислят по този начин са измамени 
обаче от една оптическа илюзия, която прави две съществено различни дейности да 

изглеждат еднакви. Те погрешно считат че има звено което свързва решенията за 
възнаграждение  от текущото потребление с решенията да се осигури бъдещето 
потребление докато мотивите  които определят второто не са непосредствено свързани 
с мотивите които определят първото. В различните пунктове на тази глава 
последователно посочихме зависимостта на класическата теория от предложенията, че 
реалната заплата е равна на пределната тягост на съществуващата заетост; че няма 
такова нещо като принудителна безработица  в строгия смисъл на думата; че 
предлагането създава свое собствено търсене в смисъл че цената на съвкупното търсене 
е равна на цената на съвкупното предлагане за всички равнища на производство и 
заетост.
Като начало се нуждаем от няколко понятия които ще бъдат точно дефинирани по 
късно. При дадено състояние на техниката, ресурсите и разходите използването на 
определен обем труд  от предприемача създава за него два вида разходи, първо 
средствата заплащани на факторите на производство за техните текущи разходи при 
дадената заетост и второто средствата заплащани на другите предприемачи за 
покупките от тях заедно с жертвата която той прави използвайки оборудването вместо 
да го остави бездействащо-тези разходи ще наречем разходи по ползването при дадена 
заетост. Общите черти на нашата теория могат да бъдат изразени по следни начин. 
Когато заетостта нараства, съвкупния реален доход се увеличава, Психологията на 
общността е такава, че когато съвкупният реален доход нарасне съвкупното 
потребление ще се увеличава но не толкова колкото дохода. така при дадена склонност 
към потребление и размера на новите инвестиции ще има само едно равнище на 
заетост, съвместимо с равновесието ще води до неравенството между цената на 
съвкупното предлагане на производството като цяло и неговата цена на съвкупното 
търсене. Така обемът на заетостта не е определен от пределната тягост на труда 
измерена чрез реалните заплати освен до толкова предлагането на наличния при дадена 
реална заплата  труд установява максимума за равнището на заетост. Освен това 
,колкото по богато е обществото толкова по голям ще бъде разривът между неговото 
фактическо и потенциално производство и следователно по очевидни и скандални 
дефектите на икономическата система. Така анализът на склонността към потребление, 
определянето на пределната ефективност на капитала и теорията на лихвения процент 
са трите главни празноти в нашето сегашно знание които е необходимо да се изпълнят. 
Но макар ортодоксалните икономисти твърде дълго да не оспорват  самата доктрина, 
нейната забележителна непригодност за целите на научното предсказване силно 
отслаби с течение на времето престижа на последователите и.
Трите затруднения, които най-много ми пречеха при писането на тази книга, така че аз 
не можах да се изразявам по удобен начин преда да намери някакво решения за тях: 
изборът на количествени единици, подходящи за проблемите на икономическата 
система като цяло; ролята на очакванията в икономическия анализ; определението на 
дохода. Тези трудности обаче справедливо се разглеждат като главоблъсканици. Те са 
чисто теоретични в смисъл, че никога не смущават деловите решения и наистина не 
влизат по никакъв начин в тях, а също нямат значение за каузалните резултати от 
икономическите събития, които са ясно определени и недвусмислени, независимо от 
количествата неопределеност на тези понятия. Не трябва да се забравя, че при всеки