Определението на генното инженерство според Речника и съкращенията на термини 
свързани с биоразнообразието е определянето на кодирането на гените за полезни 
отличителни черти и тяхното въвеждане в други видове растения и животни 
("трансгенетични видове"). Генното инженерство предоставя възможност за корекция на 
генетичните дефекти в източника или за въвеждане на нови, желани генетични 
характеристики, които ще останат в обекта и могат да се предадат на неговите потомци. 
Второто определение е манипулиране на ДНК за формиране на хибридна(хибрид) 
молекула, нова комбинация нееднакви ДНК (така наречени рекомбинирани ДНК). 
Техниката позволява заобикаляне на всички биологични ограничения чрез генетичен 
обмен, смесване и дори може да позволи комбиниране на гени от съвсем различни видове. 
Генно инженерство започва да се развива в началото на 70-те години на 20 век.

Доста от храните, които използваме в днешно време са продукт на генното инженерство – 
семена, пшеница, соя, царевица, домати, ягоди и т.н. Процесът е известен с термините 
генно инженерство, генна модификация или генна манипулация. И трите термина значат 
едно и също нещо – прегрупиране на гените от един вид в друг, като съществуват примери 
от риба до домат и от прасе до човек. 

За да разберем как работи генното инженерство (ГЕ) ще започнем с малко основи на 
биологията.  

 Какво е клетката? Клетката е най-малката жива частица, която може да се храни, 
възпроизвежда и (в някои случаи) да се движи. Всяко живо същество на земята е 
съставено от една или повече клетки. При по-висшите животни организмът е съставен от 
милиарди клетки, като всяка една от тях си има строго определена функция, която 
изпълнява, за да може да оцелее организмът. 

Размери: Клетките са микроскопични. Размерите им варират силно - от една стотна до 
една пета от милиметъра. Повечето са с диаметър от 0,01 мм. до 0,02 мм., но например 
яйцеклетката е 0,2 мм., а нервните клетки - около 0,1 мм.

Форми: Различните клетки имат различни форми - обла, продълговата, правоъгълна, 
разклонена като дърво и неправилна форма. Най-често ние разглеждаме обикновената 
клетка със сферична форма, като това е напълно условно и не винаги отговаря на истината. 
Интересни са тези клетки, които могат да менят формата си и така образуват псевдоподи, 
или "фалшиви крачета", чрез които се движат.

 Макар и малки, клетките са невероятно сложно устроени. В сравнение с тях устройството 
на един компютър изглежда лесно за разбиране като детска игра. Във всяка клетка има 

много подсистеми, хитроумни механизми и чудновати приспособления, които служат само 
на една цел - да запазят клетката жива. В това отношение клетката винаги ще бъде по-
съвършена от най-добрите постижения на днешната наука. Събраните заедно клетки 
образуват тъкани, органи или структури (мозък, черен дроб, кости, кожа, листа, плодове и 
т.н.) В организмите клетките зависят една от друга, за да изпълняват функциите си – някои 
произвеждат ензими, други съхраняват захари или мазнини; различни са клетките, които 
изграждат скелетната структура и тези, които играят ролята на комуникатори, като 
нервните клетки; други са за защита, като белите кръвни телца или клетките бодли на 
рибите и растенията. За да бъдат напълно функционираща част от цялото, повечето клетки 
имат същата информация и ресурси.

Клетка, принадлежаща към по-висш организъм състои от следните най-важни части:

Клетъчна мембрана

Клетъчната мембрана огражда клетката и я предпазва от вредните действия на околната 
среда. Представете си един найлонов плик пълен с желе - без плика, желето ще се 
разпилее във всички посоки и неговата цялост и форма ще се нарушат. Обаче нещата с 
клетъчната мембрана стоят много по-сложно. Клетката не може да оцелее, ако е напълно 
изолирана от външната среда, понеже оттам тя приема хранителни вещества и изхвърля 
непотребните. В същото време тя трябва да е предпазена дотолкова, че да не се разрушава 
целостта на водоразтворимата й желеподобна цитоплазма и да не допуска полезните 
вещества да излизат навън, както и вредните - да влизат. Решението е просто и се нарича 
избирателна пропускливост, или способността на клетъчната мембрана да пропуска само 
тези вещества, които е необходимо, и да не допуска изтичането на нужни или приемането 
на ненужни вещества от клетката. 

Цитоплазма

Цитоплазмата на клетката е желеподобна маса, която с лекота мени формата си. Тя 
съдържа най-вече вода, както и някои белтъци. При някои клетки, когато настъпят 
неблагоприятни условия, цитоплазмата може да загуби голяма част от водата си, без това 
да направи клетката нежизнеспособна. В цитоплазмата са разположени всички останали 

клетъчни органели. Тя участва в пренасянето на веществата до различни части на 
клетката.

Ядро

Ядрото е една от най-интересните части на живата клетка. Макар че не всички клетки 
притежават добре обособено ядро, човешките клетки го имат. То изпълнява една важна 
задача - да пази наследствената информация на клетката. За целта в него има много нишки, 
които съдържат дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК). В тази ДНК се съдържа 
жизненоважна информация за клетката - от нея зависи дали клетката ще е на човек, слон 
или бактерия. В ДНК е записан "планът" на клетката - какви белтъци да произвежда, какво 
да прави с хранителните вещества, как да се дели и т.н.

Протеините са основните градивни материали на клетките, всъщност те изграждат 
клетките. Погледнати от близо се вижда, че те се са изградени от верига от 
аминокиселини, малки градивни частици, които лесно се свързват. Обикновено 
протеините са със сложна структура като различните протеини има различни функции. Те 
могат да бъдат транспортни молекули (свърващия се с кислорода хемоглобин на червените 
кръвни телца); могат да бъдат антитела, ензими (например храносмилателни) или хормони 
(по-подробно за хормоните има в тази тема).  Друга група са структурните протеини, които 
формират границите и осигуряват движението, еластичността и способността на клетките 
да се свиват. Например мускулните влакна са изградени предимно от протеини. Всичко 
това прави протеините изключително важни за формирането на клетките и за нормалното 
им функциониране. 

Хромозомите се наричат още „цветни тела”, защото могат да бъдат видени под микроскоп 
с използването на определена боя. Изглеждат като възли на тънък конец. Хромозомите са 
мястото, където се съхранява цялата генетична (наследствена) информация. Тази 
информация е „написана” по продължението на тънкия конец и се нарича ДНК. ДНК е 
съкращение от дезоксирибонуклеиновата киселина, нуклеинова киселина, която може да 
бъде открита в ядрото. Генетичната информация е написана под формата на код, почти 
като музикална касета. За да бъде подсигурен и в безопасност, се използва двойна спирала.