Реферат
по Основи на правото
на тема:
Източници на правото – същност и видове
Изготвил:Явор Ефтимов
Студент1курс
Фак.№:111111403
Поток:181
Група:1734 Проверил:
Гр.София 2012г
Увод
Правото е изключително сложен културносоциален феномен, който в
продължение на векове е бил и продължава да бъде център на оживена
научна полемика. Сред найдискутираните и интересни въпроси, свързани
със същността на юридическата материя, е въпросът за източниците на
правото. Съществуват различни гледни точки, от които би могло да се
разгледа понятието “източник на право”. Във философски аспект източници
на правото са човешките разум и чувство за справедливост. В социален
план, като правни източници се възприемат общественоикономическите
отношения и нуждата от регламентация на определени връзки в рамките на
социума. За юриста обаче, от найголямо значение са източниците на
позитивното право, а като такива могат да се определят всички начини за
създаване, оформяне, променяне и отменяне на правни разпоредби, от
които съответно се извеждат правните норми.
Същност
От голямо значение за теорията и практиката е да се познават
източниците на правото.Теорията на правото няма за задача да изучава
конкретните източници, а да обясни техния генезис. Източник е всичко,
2
което има отношение към същността на правната норма.
Понятието "източник" се употребява в три смисъла:
1. Източник в исторически смисъл Римското частно право и
средновековният обичай;
2. Източник в материален смисъл това е социалната действителност
като цяло и на отделни правни норми. Целта на правото е да въведе
порядък в социалната действителност, да й въздейства, а от друга страна
самото
право
е
продукт
на
тази
дейност.
3.
Източник във формален смисъл актове, които съдържат правни
норми, притежаващи юридическа сила.
Под източник на правото се разбират формите, в които се обективира
нормативната воля на обществото чрез конструиращата власт на
държавата. Източници на правото са актове на компетентни държавни
органи, с които се създават или санкционират правни норми
.
Класификация на източниците на правото
В правната литература съществуват различни класификации на
източниците в зависимост от класификационният критерий.
Основният критерий, който се използва при тази класификация е
наличието на словесно документална форма. Когато се връщаме назад в
историята на правото ние откриваме много правила, които са създадени от
определена законодателна власт. Тези правила определено са
конституцирани в словесно документална форма. Освен тях обаче
съществуват и много норми, за които историята не дава никакъв определен
законодател, които са били създадени непосредствено и незабелязано и с
времето в живота на народите. Това е неписаното право, известно като
правен обичай.
Критерият при тази класификация е връзката на източника с
държавата и нейната връзка при създаването им и въвеждането им в
действие. Тук в голяма степен нещата се покриват с горната класификация.
Официалните източници произлизат от официални и специализирани
органи. Те са обикновено и прецизно формулирани писмено. Те в една или
друга степен отразяват държавната роля, от която произлиза и тяхната
юридическа сила. Официални източници на правото са законите и съдебната
практика. Неофициалните източници на правото имат извъндържавен
произход. Такива източници са
обичаят
, който можем да наречем
спонтанно създаден от определена социална група, и
правната доктрина
,
която е създадена от учените. Тук трябва да отбележим, че доктрината не
се приема от някои изследователи като източник на правото, защото според
тях тя само оказва влияние върху конституцирането на позитивното право.
Неофициалните източници на правото обаче не могат да бъдат основание на
юридическите норми, без позволението на държавата. Наймалкото тя
3