Едвард Хагеруп Григ
е норвежки композитор, пианист и диригент, представител
на романтизма
.
Първият учител по музика на младия
Едвард е неговата майка – тя му предава любовта към
музиката и му разкрива красотата на норвежките народни
песни. На 15 години, по съвет на най-големия за това време
норвежки цигулар
Уле Бул, Едвард заминава да учи в
консерваторията в Лайпциг. Там той започва да композира,
като влияние върху стила му оказват композитори
като Шуман и Менделсон. Григ композира голям
брой романси, песни и клавирни пиеси, елегични мелодии
(
„Сърдечни рани“
и
„Последна пролет“
) и камерни творби
(соната за пиано, соната за виолончело и пиано, три сонати
за цигулка и пиано, струнен квартет). Към големите
музикални форми обаче Григ не проявява интерес. По-
мащабните му произведения са
Концерт за пиано в Ла
минор
(1868),
„Норвежки танци“
за симфоничен оркестър
(1881), сюитата
„Из времето на Холберг“
за струнен
оркестър, както и с двете сюити по пиесата на
„Пер Гинт“
(1888 и 1891 г.), написани по молба на
самия драматург.
1.MУЗИКАЛЕН АНАЛИЗ:
Семплият мотив започва бавно и тихо в най-ниските
регистри на оркестъра. Първо се изпълнява
от виолончелата и фаготите, изразяващи бавните и
внимателни стъпки на Пер Гюнт. След като е изсвирена,
основната тема много леко се променя с няколко различни
възходящи ноти, транспонирана вквинта (до фа диез
мажор, доминантния акорд, но с понижена секста) и
изпълнявана на различни инструменти: това са тролите на
царя. След това двете групи инструменти влизат и излизат в
различни октави, докато се сблъскат на една и съща
височина — тролите, забелязали Пер, започват да го