2. Знанието и географското знание в Древна Месопотамия (Двуречието) – кратка 

характеристика и анализ

В  

Древна Месопотамия

  (Тигър и Ефрат) се развива цивилизация, която достига до 

високо културно развитие. Значителни приноси в областта на математиката (например 
древните   шумери   откриват   важната   фундаментална   алгебрична   зависимост 
(a+b)

2

=a

2

+2ab+b

2

, която зависимост са използвали и при някои стопански дейности – 

напр. определяне на площи и разстояния). Древните шумери са първите, които извличат 
корен   квадратен   от   число.   Както   древните   египтяни,   така   и   тук   са   приемали,   че 
продължителността на 1 година е 365 дни, разделени на 12 месеца. Те са определили 
площта на кръга от 360°. 

 Древна Финикия

 днес територията й съвпада в голяма степен с дн. Ливан. Тя оказва 

влияние   върху   развитието   на   научното   знание   в   Месопотамия,   защото   древните 
финикийци колонизират нови земи. Те създават описания с географско съдържание на 
тези   земи   и   този   подход   за   описване,   характеризиране   на   далечни   непознати   земи 
започва да се използва и в Месопотамия.

Сравнително   скоро,   60-те   години   на   миналия   век,   в   резултат   на   археологически 
разкопки в близост до Двуречието беше открита най-старата по възраст глинена плочка, 
на която е изобразен план на селище. Следователно, древните шумери са правили опити 
да картографират план за устройството на едно селище. Възрастта на тази плочка се 
определя на  около 6000 г. пр. н. е. Друга особеност на Месопотамия е строителството 
на храмове и кули. Най-известни, от които са във Вавилон. Древните вавилонци са 
нарекли   тези   кули  

ЗИКУРАТИ

.   Приема   се   че   подобен   храм-кула   е   построен 

терасовидно в дн. град Ерида. По-късно такива кули се строят и в други градове – Ура, 
Вавилон.   Тази   традиция   (да   се   строят   подобни   кули)   удивително   съвпада   със 
строителството на древните маи и ацтеки в Централна Америка. Следователно, някои 
изследователи на географското знание с основание поставят въпроса за съществуването 
на културен обмен в най-дълбока древност. Все още не разполагаме с по-конкретни 
доказателства   за   значението   на   тези   кули.   Редица   историци,   археолози   и   географи 
поддържат тезата, че тези кули са били използвани за наблюдения, контакти с небето и 
звездите.

Съществува и друга хипотеза, че тези кули са своеобразни обсерватории. Такива в по-
малък мащаб са съхранени и при траките – Кабиле, Зайче връх (на 14 км. от Ямбол) и 
устието на р. Ропотамо – Бегликташ. Важното от тези факти е, че в 

древен Вавилон

 на 

основа на тези наблюдения възникват първите знания по астрономия. Те се използват за 
ориентация на обществото тогава на Земята. Освен това тези наблюдения и обобщения 
поставят началото на календара.

Древните   шумери   достигат   до   по-цялостни   обобщения   за   цикличността   на 

природните процеси и явления и тази цикличност е предопределена и е резултат от 
действието на космоса.

Древен Египет и Древна Месопотамия действително са центровете на древния 

свят, в който се поставя началото на по-системното знание.

Древен Китай

 – твърде непълна информация. 

Конфуцианство

 (6-7 в. пр. н. е.) – 

философско-етична   норма,   няма   преклонение   към   божество,   а   преклонение   към 
майката-природа,   принципи   за   организация   на   образованието,   уважение   към 
родителите. 

Тези   две  цивилизации  (древноегипетската  и   вавилонската)  са  оказали   голямо 

влияние  върху  развитието  на  знанието  и  в  Древна  Гърция.  По-задълбочения  анализ 
показва прогресивно развитие на научното знание, затова всички изследователи са на 
мнение, че научното знание в Гърция достига до големи върхове поради ползването на 
вече натрупани знания.

Възникват и се оформят 

2 основни центъра

 на научното познание. Анализът на 

развитието на географското знание в Древна Гърция трябва да се извършва отделно за 

Йонийската

 и 

Питагорейската

школа

.

1)

Йонийска школа

  (западния бряг на Мала Азия) – простирала се и от дн. 

Троя   (най-северен   град)   по   крайбрежието   се   формирали   12   центъра 
(административни, културни, политически) до град Милет, който бил най-
южният.

Древна Йония след завладяването от римляните се казва Анатолия, а след 
завладяването от османските турци – Анадола.

Представители: Талес, Анаксимандър, Анаксимен и др.

Анаксимандър

 – трактат „За природата”, първата географска карта на света.

В Йонийската школа са използвали т. нар. 

гномон

 – уред, който днес се определя 

като   слънчев   часовник.   в   своето   съчинение   „За   природата”   –   разсъждава   върху 
възникването   на   града   „градът   се   образува   при   замръзването   на   водата,   падаща   от 
облаците”.

Подходите   към   описанието   на   света   на   авторите   от   тази   школа   не   са   се 

основавали на конкретни наблюдения, използвани са абстрактни модели.

Обобщенията, изводите, до които са стигали математици, философи и други са 

били   предназначени   за   управление   на   полисите.   Следователно   научното   знание   в 
Древна Гърция е било ориентирано към практиката, затова много от представителите на 
школата   участват   в   управлението,   напр.   Анаксимандър   е   бил   един   от   членовете   на 
управителния   съвет   на   Милет,   а   по-късно   един   от   тримата   управлявали   древна 
Аполония.

Анаксимандър

 е поддържал идеите, че:

1)

Земята е един диск, който диск плува в течна маса

2)

Земята е равноотдалечена от другите земни тела

3)

съществуват други светове, извън нашата система

Вярвал е, че съществува единство между Земята и космоса.

В   Йонийската   школа   се   проявява   интерес   към   формата   на   Земята   към 

действителните разстояния между отдалечени географски обекти и какви методи да се 
използват за да се получат най-точните отговори на тези въпроси. Силно влияние върху 
развитието   на   научното   знание   в   йонийската   школа   оказва   колонизирането   на 
черноморското и средиземноморското крайбрежия.

Тогава възникват нови селища по западното крайбрежие на средиземноморския 

басейн. Възникват селища по крайбрежието на Черно море все създадени от гърци.

Знанията на мислителите в древна Йония са се формирали от знанията от древен 

Египет и Месопотамия. Гърците са заимствали от тях.

Специално внимание на  

Талес

  (625-547г. пр. н. е.). Той е първият мислител, 

който достига и обяснява оригиналната идея от необходимостта от специални методи, 
необходими за определяне на местоположението на обектите на земната повърхност. 
Тези   идеи   той   развива   след   като   извършва   пътешествие   до   Египет,   наблюдава 
интересната организация на земеделската дейност по долината на р. Нил и методите, 
използвани   от   древните   египтяни   да   определят   с   голяма   точност   площта   на 
земеделските площи и оттук Талес формулира важна сентенция, която се използва от 
неговите последователи – „Решаването на практически задачи, свързани с измерване на 
площи   и   разстояния   изисква   по-малко   умствени   усилия,   отколкото   теоретичните 
обобщения”. Той съставя модел за формата на Земята и нейното положение в земното 
пространство. Земята определя като диск.

Хекатей  

(546-480г. пр. н. е.) е първият който пише трактата „Периодос гес”-

Землеописание. Оценките за този труд са различни. Според руския географ Александър 
Исаченко, Хекатей поставя началото на природната география. Според американския 
географ Престън Джеймс е на друго мнение – този труд е разширяване на географското 
познание в древността.

Хераклит 

(540-480 г. пр. н. е.) е роден в Ефес. Известен е като Хераклит Ефески.

1)

Всичко в света, в който живеем се променя- „Панта рей” – всичко тече, всичко се 

променя.

2)

Светът е единен и се развива циклично, съответно има периоди на възход, регрес 

и тази цикличност е строго предопределена. Той посочва, че началото е земята 
прехода е към вода, въздух, огън (фази на развитие) - това   пътят на прогреса. 
Пътят на регреса е обратен.